Определение № 1180 от 14.07.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1180 гр. Варна, 14.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Деница Добрева като разгледа докладваното от Деница Добрева Търговско дело № 20263100900206 по описа за 2026 година за да се произнесе, съдът съобрази следното:

Производството е образувано по предявени от М. Г. Ф. и Б. С. М., и двамата чрез адв. Д., субективно съединени искове с правно основание чл.

432, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, ЕИК 000694286, със седалище гр. София.

Между страните са разменени книжата по делото:

С оглед депозиране на отговор на допълнителната искова молба в срока по чл. 373, ал. 1 ГПК размяната на книжа е приключила.

По допустимостта на претенциите:

Съдът намира, че предявената претенция съответства на твърденията на ищците за настъпването на ПТП по вина на водача на застрахован при ответника лек автомобил, при което е настъпила смъртта на лицето Ф. И. Ф., в резултат на която загуба търпят неимуществени вреди, изразяващи се в емоционални болки и страдания.

По иск за реално изпълнение по застраховка се прилага изискването за предварително извънсъдебно предявяване на претенция за обезщетяване на пострадалото лице (чл. 498, ал. 3 КЗ). Предвид твърденията на ищците, подкрепени с писмени доказателства относно завеждане на извънсъдебна претенция, съдът преценява предявените искове за допустими.

По предварителните въпроси:

Пострадалите, като ползващи се от задължителна застраховка бенефициери, търсят защита на право, възникнало по силата на застрахователното правоотношение, поради което основната претенция следва да се квалифицира като пряк иск по търговска сделка и да се разгледа по особения ред за търговски спорове.

Сезиран е родово и местно компетентен съд.

1

Направените от ответника възражения за нередовност на исковата молба не се споделят от съда. Исковата молба съдържа релевантни твърдения за връзка на ищците с починалото лице. Дали съдържанието на връзката е достатъчно за да се признае правото на ищецът М. на обезщетение за търпените морални болки и страдания, е въпрос по същество на спора.

В отговора на исковата молба е направено и искане за спиране на делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК, което съдът счита за неоснователно. Соченото от ответника наказателно производство към настоящия момент се намира на досъдебна фаза. Съгласно установената константна практика на съдилищата, производството по гражданското дело се спира, когато твърдените престъпни обстоятелства имат значение за решаването му и те са предмет на установяване в наказателно производство в съдебна фаза – в хипотезата на чл.229, т.4 ГПК или когато гражданският съд е събрал доказателства за съществуването на престъпни обстоятелства – в хипотезата на чл.229, т.5 ГПК. Ето защо производството може да бъде спряно само след привличане на обвиняем. В случая от направената служебна справка не се установява да е привлечен обвиняем в досъдебното производство. Поради така изложеното искането за спиране следва да се остави без уважение.

По доказателствените искания:

Надлежно заверените по реда на чл. 183 ГПК писмени доказателства, представени от ищците следва да бъдат допуснати до приемане в първото по делото заседание.

В отговора на исковата молба ответникът е предприел оспорване съдържанието на Констативен протокол, представен от ищците, което оспорване касае верността на свидетелстващ документ и е отправено искане за откриване на производство по чл. 193 ГПК. Съдът намира, че, доколкото оспорването се отнася до обстоятелства, които длъжностното лице не е възприело непосредствено и в тази си част протоколът не се ползва с материална доказателствена сила, то не следва да се открива производство по чл. 193 ГПК. Документът следва да се цени в съвкупността от всички събрани по делото доказателства и с оглед разпределената от съда доказателствена тежест между страните. Следователно, искането на ответника следва да се остави без уважение.

Ответникът не е оспорил валидността на застрахователното правоотношение между него и лицето, посочено като виновен за произшествието водач, поради което и застрахователната полица не следва да се изисква.

За установяване промяната в емоционалната сфера и психиката на ищците следва да се допусне съдебно-психиатрична експертиза.

Не се споделя и възражението, че по делото липсват изходни данни за провеждане на експертиза или че за назначаването й непременно следва да са 2 налице данни за определено медицинско състояние на освидетелстваното лице. Обект на изследване в случая ще бъде психологическото състояние на ищците, което ще подлежи на изследване чрез методологията, утвърдена от съответната наука. Няма пречка обстоятелства от душевния мир да се установяват чрез експертиза.

По искането за назначаване на автотехническа и медицинска експертизи съдът ще се произнесе в първото по делото о. с. з.

За формиране на извод за справедливия размер на понесените неимуществени вреди следва да бъдат допуснати и гласните показания, посочени от ищците. Отделно на ищеца Б. С. М. следва да се допусне един свидетел за установяване на връзката му с починалия Ф. Ф..

Следва да се изиска за прилагане преписката по ДП № 207/2025 г.

Относимо към предмета на спора е искането на ответника за издаване на СУ, което да послужи за издаване на други такива от ГРАО за настоящи и постоянни адреси на ищеца Б. М. и Ф. Ф., както и за родствените им връзки.

Искането е релевантно към оспорването относно изградената емоционална връзка между ищеца и сина на съжителя му.

Съдът намира, че на страните следва да се укаже възможността в съдебното заседание да изложат становището си във връзка с доклада по делото, както и възможността да уредят доброволно възникналия помежду им спор, например чрез сключване на спогодба.

Производството следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОСТАНОВЯВА разглеждането на делото по реда на гл. XXXII от ГПК - "Производство по търговски спорове".

НАСРОЧВА производството по т. д. № 206/2026 г. по описа на ВОС за разглеждане в открито съдебно заседание на 08.10.2026 г., от 09:40 часа, за които дата и час да се призоват страните.

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ искове, предявени от М. Г. Ф., ЕГН ********** от ************************, срещу ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, ЕИК 000694286, със седалище и адреса на управление: гр. София, пл. “Позитано“ № 5, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД, на сумата от 120000.00 евро, претендирана като за претърпени от неимуществени вреди вследствие загубата на нейния син Ф. И. Ф., настъпила при ПТП, виновно причинено на 07.09.2025 г. от водача на лек автомобил „Сузуки“, модел СХ рег. № ********, застрахован от ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ведно със обезщетение за забава върху главницата за период от 23.12.2025 г. до окончателното 3 изплащане на задължението;

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ искове, предявени от Б. С.а М., ЕГН ********** от **************************** срещу ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, ЕИК 000694286, със седалище и адреса на управление гр. София, пл. “Позитано“ № 5, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД, на сумата от 80000.00 евро, претендирана като за претърпени от неимуществени вреди вследствие смъртта на отглеждания от ищеца Ф. И. Ф. настъпила при ПТП, виновно причинено на 07.09.2025 г. от водача на лек автомобил „Сузуки“, модел СХ рег. № ********, застрахован от ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ведно със обезщетение за забава върху главницата за период от 23.12.2025 г. до окончателното изплащане на задължението;

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от ответната страна ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД искане за спиране на производството на осн. чл. 229, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК.

По твърденията на страните (чл. 146, ал. 1, т. 1 ГПК) и кои от тях се признават или са безспорни и не се нуждаят от доказване (чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК):

Безспорни са фактите относно: наличие на действително застрахователното правоотношение по задължителна застраховка гражданска отговорност на водача на лек автомобил „Сузуки“, модел СХ рег. № ********, сключена с ответника и валидна към датата на произшествието - 07.09.2025 г.; че ищцата М. Г. Ф. е майка на починалия Ф. И. Ф.; предявяването на 23.12.2025 г. пред застрахователя на рекламационна претенция за процесните вреди.

По твърденията за спорните факти:

В исковата молба се твърди, че на 07.09.2025 г., около 19:10 часа в общ.

Девня по път 2009, на 0.590 км., между гр. Девня и гр. Суворово, е настъпило ПТП с участието на л. а. "Сузуки СХ 4" с рег. № ********, управляван от Н.

П. Д. и мотоциклет "Хонда ЦРБ 900" с рег. № ******, управляван от Ф. Ф.. В резултат на удара между двете превозни средства е настъпила смъртта на мотоциклетиста Ф. Ф.. Твърдят, че виновен за произшествието е водачът на лекия автомобил, който не е съобразил поведение си с разпоредбите на ЗДвП и при завой надясно навлязъл в лентата на насрещното движение, при което последвал ударът с превозното средство на починалото лице.

По случая е образувано ДП № 207/2025 г. по описа на РУ - Девня, което понастоящем е висящо.

Ищците излагат, че са претърпели и продължават да търпят болки и страдания, емоционални и психически травми, причинени от смъртта на Ф.

Ф., с която смърт ищците отказват да се помирят. Навеждат твърдения за продължаващи понастоящем негативни чувства от претърпяната загуба.

Починалото лице е загубило своя баща в ранна възраст, поради което ищецът 4

Б. М. поел ролята на баща в живота на Ф., като го е отгледал като свой син, полагайки грижи за него. По отношение на ищцата се твърди, че преждевременната смърт на рождения й син й е причинила дълбока мъки и страдания. След инцидента ищците се затворили в себе си и ограничили социалните си контакти. Сочат, че и към настоящия момент двамата страдат от депресия и посттравматичен стрес, изразяващи се в нарушен сън, главоболия и тревожност.

С оглед изложените в исковата молба твърдения е отправено искане за постановяване на решение, с което предявените искове бъдат уважени в тяхната цялост.

Ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в която аргументира позиция за неоснователност на исковете. Оспорва наличието на противоправно поведение на застрахования водач на л. а. "Сузуки СХ4" рег. № ********. Оспорва описания в исковата молба механизъм на настъпване на ПТП. Оспорва и наличието на близки отношения между ищеца Б. М. и починалото лице, тъй като липсва осиновяване и достатъчно доказателства, от които да се изведе връзка на близост. Оспорват се и твърдените от ищците за търпени морални болки и страдания и техния интензитет. Оспорва наличие на трайна и дълбока връзка между ищците и починалото лице, поради обстоятелството, че починалият е живял в отделно домакинство с двете си деца

Ответникът оспорва предявените искове и по размер, като счита същите за завишени. Моли за отхвърляне на исковете.

Насрещно релевира възражение за съпричиняване от страна на починалия, като сочи, че последният се движил с несъобразена скорост и не се придвижвал възможно най-вдясно по платното за движение, каквото е изискването на ЗДв. Пострадалият е управлявал превозното средство и без поставена предпазна каска.

По правната квалификация (чл. 146, ал .1, т. 2 ГПК):

Фактическите обстоятелства, на които се позовават ищците, обуславят квалификацията на иска за обезщетяване на неимуществени вреди като пряка претенция на пострадало лице срещу застраховател, покриващ риска по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите за вреди, причинени при ПТП, от застрахован водач на лек автомобил - чл. 432 КЗ.

Възражението за евентуално съпричиняване, водещо до намаляване претенциите за обезщетение на неимуществени вреди е регламентирано в чл.

51, ал. 2 ЗЗД. Съдът ще съобразява поведението на починалото лице с правилата на ЗДвП изпълнение на задължение за носене на предпазна каска (чл. 137е от ЗДвП ),относно допустимата скорост на движение по главен път(чл. 21 от ЗДвП) и относно движението на пътното платно(чл. 8 и чл. 15 от ЗДвП).