Решение № 114 от 05.05.2022, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 114 гр. гр. Добрич, 05.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Диана Г. Дякова

Членове:

Десислава Б. Николова

Жечка Н. Маргенова Томова при участието на секретаря Павлина Ж. П. като разгледа докладваното от Жечка Н. Маргенова Томова Въззивно гражданско дело № 20213200500549 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна жалба вх.№265967/19.11.2020г. по въззивна жалба вх.№261904/01.02.2021г., двете подадени от СВ. П. П. от Д., първата срещу решение №260190/28.10.2020г. по гр.д.№1301/2016г. на РС-Добрич, втората срещу допълнително решение №260044/18.01.2021г. по същото дело, в частта на определеното парично уравнение, в частта на предявените от нея претенции по сметки и иск за предаване на владението на разпределения и дял.

Изразява се недоволство от размера на уравнението, което е осъдена да заплати на другия съделител-сумата от 11 850лева, тъй като при определяне стойността на имота и дяловете не е отчетен факта, че допуснатата до делба жилищна сграда със застроена площ от 71.37кв.м. е незаконен строеж. Изразява недоволство от решението в частта на отхвърлените искове по сметки – за сумата от 10 830лева увеличената стойност на съсобствения имот в следствие извършени подобренияпострояване на жилищна сграда със застроена площ от 71.37кв.м.и стопанска сграда с площ от 57.60лева, и евентуален иск за сумата от 23 125лева, представляваща половината от разходите за труд и материали за построяване 1 на къщата и за сумата от 5779лева, половината от разходите за труд и материали за построяване на стопанската сграда, тъй като съдът отхвърлил исковете като погасени по давност, без ответникът да е направил правооизключващото възражение за погасителна давност в срока за отговор по чл.131 от ГПК. Изложени са твърдения и за факти по повод застрояването на УПИ 1-13, от баща и, за характера на упражняваната от баща и, а след неговата смърт от нея фактическа власт до прогонването и от имота от ответника, обсъждат се доказателства по делото, цитира се правна теория, обосновава се извод началния момент на изискуемост на вземанията и за подобрения да е момента на прогонването и от имота. Обосновава приложението на чл.161 от ГПК за определяне размера на разходите за застрояване и стойността на подобренията със създадените от ответника пречки за изготвяне на допуснатата съдебна експертиза. Оплаква се и от неправилно отхвърляне на иска и за предаване владението на поставения в нейн дял УПИ със сгради.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК писмен отговор и по двете въззивни жалби е подаден от ответника СТ. Т. П.. Същият е изразил становище за правилност и законосъобразност на обжалваното основно и допълнително решение както в частта на определеното уравнение на дяловете, така и в частта на отхвърлените искове по сметки. Своевременно направил възражение за погасяване по давност на исковете по сметки, ищцата не представила и годни доказателства, за да защити исковата си претенция.

Жалбите са депозирани в срока по чл.259, ал.1 от ГПК с начало за първата жалба 5.11.2021г., когато решението №260190/28.10.2020г. е връчено обжалващия, и с начало 25.01.2021г. за втората, когато допълнително решение №260044/18.01.2021г. е връчена на обжалващата, отговарят на регламентите на чл.260-261 от ГПК.

По повод жалбата Добричкият окръжен съд разгледа съдържащите се в нея оплаквания, становището на противната страна и с оглед на тях и събраните по делото доказателства провери обжалваното решение и основателността на исковете, като приема за установено следното:

Производството по гр.д.№1301/2016г. на Добрички районен съд е за делба на недвижим имот във фазата на извършването и.

С влязло в сила на 07.06.2018г. решение № 313/06.04.2017г., поправено 2 с решение № 562/15.06.2017г., по гр.д.№ 1301/2016г. на Добричкия районен съд, между въззивника СВ. П. П. и СТ. Т. П., при равни дялове от по 1/2, е допусната съдебна делба на недвижим имот в с.Плачи дол, обл.Добрич – дворно място от 2700 кв.м., поземлен имот с пл. №13 в кв.2 по ПУП на селото, от което 1580 кв.м. - УПИ I-13 и 1120 кв.м. - УПИ XVI-13, ведно с находящите се в УПИ I-13 масивна жилищна сграда със застроена площ 71,37 кв.м. и стопанска сграда със застроена площ 51,39 кв.м. и находящите се в УПИ XVI-13 жилищна сграда със застроена площ 57,60 кв.м. и стопанска сграда със застроена площ 76,68 кв.м.

Със същото решение, на основание чл.344, ал.2 от ГПК, С.П. е осъден да заплаща на С.П. месечно обезщетение от 45лева за ползване на съсобствения имот до приключване на производството за делбата му.

С решението по допускане на делбата е установено наличието на съсобственост по отношение на застроен имот, както и съсобственост по отношение на съществуващите сгради. Съдът е приел за установен безспорният и между страните факт относно придобиването на дворното място от двамата съделители при равни права по силата на наследствено правоприемство. Процесният имот е бил собственост на наследодателя Т. П.

П., починал на ***г., оставил законни наследници – съпругата си С.М. П.а, починала през ***г. и синовете си СТ. Т. П. и П. Т.ов П., които са законни наследници и на съпругата на наследодателя. Синът П. Т.ов П. е починал на ***г. и ищцата СВ. П. П., негова дъщеря, е единственият му законен наследник. Установено е и, че в имота е имало две къщи и две стопански постройки, че около 2008г. едната стара къща е била съборена и е била изградена нова жилищна сграда. Същата, като изградена в съсобствения имот, по приращение станала съсобствена на двамата братя. Новата жилищна сграда и една стопанска постройка се ситуират в УПИ I-13 и са с площ съответно 71,37 кв.м. и 51,39 кв.м. Старата жилищна сграда със застроена площ 57,60 кв.м. и стопанска сграда със застроена площ 76,68 кв.м. са в УПИ I-13.

С обжалваното съдебно решение №260190/28.10.2020г. делбата на поземления имот и сградите в него, допусната решение № 313/06.04.2017г., е извършена по реда на чл.353 от ГПК – чрез разпределяне, при съобразяване на фактическото ползване от преди предявяване на иска, за което са 3 документирани изявления на страните .

При наведени доводи във въззивната жалба за неправилност на решението по извършване на делбата само в частта, с която е определено паричното уравнение, което въззивника СВ. П. П. е осъдена да заплати на СТ.

Т. П.-сумата от 11 850лева, извън предмета на въззивното производство е решението в частта, с която е извършено разпределението на реалните дялове.

В тази част решението е влязло в сила на датата 20.11.2020г., към която дата е изтекъл и за двете страни срока за обжалване на способа за извършване на делбата.

Така с решение №260190/28.10.2020г. в дял на въззивника СВ. П. П. е разпределен УПИ I-13 с площ от 1350кв.м. и находящите се в него масивна жилищна сграда със застроена площ 71,37 кв.м. и стопанска сграда със застроена площ 51,39 кв.м. В дял на СТ. Т. П. е разпределен УПИ XVI-13 с площ от 1350кв.м. и находящите се в него жилищна сграда със застроена площ 757.60кв.м. и стопанска сграда със застроена площ 76.68 кв.м.

Стойността на двата дяла е определена на база изслушано на 28.01.2019г.експертно заключение вх.№1070/17.01.2019г.на привлеченото вещо лице П.М.. Разпределеният на СВ. П. П. дял е оценен на 39 400лева, на СТ. Т. П. на 15 700лева и при наличие на неравенство в дяловете, първата е осъдена да заплати на втория сумата от 11 850лева/при стойност на квотата в съсобствеността на всеки от 27 550лева/.

Новата жилищна сграда с площ 71,37 кв.м., ситуирана в УПИ I-13, е изградена през 2008г., който факт се установява от показанията на свидетелите А.Н.М., И.В.В., К.И.М., К.Д.К., С.В.С., не е бил и спорен между страните. За нея липсват строителни книжа, липсва разрешение за строеж, в който смисъл и приложените по делото писма на Община добричка/л.551 и 558 от делото на ДРС/. Няма и издадена от компетентния технически орган заповед по чл.225от ЗУТ и следователно не подлежи на премахване –ППВС № 6 по гр.д № 9/1974 г., решение № 308 от 30.10.2012 г. по гр. д.№ 271/ 2012 г. на І г.о. на ВКС и цитираната в него съдебна практика на ВКС. Незаконният строеж подлежи на премахване когато има издадено предписание и заповед за премахването му от компетентните технически органи и този акт е влязъл в законна сила. След като не е установено да подлежи на премахване, при извършване на делбата тя следва да бъде оценена.

4

Тъй като приетото от районния съд заключение е изготвено през м.януари 2019г. и е съобразено с пазарните цени към момента на изготвянето му, който е отдалечен във времето- почти две години от момента на извършване на делбата, във въззивното производство е прието заключение на вещо лице Н.В., с което е определена стойността на дела на всеки от двамата съделители съобразно актуалните пазарни цени към датата на влизане в сила на решението за извършване на делбата, при отчитане степента на завършеност на сградата с площ 71,37 кв.м., ситуирана в УПИ I-13 от 67.02% и фактическото състояние на всички делбени обекти, като разпределеният на СВ. П. П. дял е оценен на 21 200лева, на СТ. Т. П. на 22 200лева, т.е. двата дяла не са еднакви по стойност. При съпоставяне стойност на квотата в съсобствеността на всеки от двамата съделители от 21 700лева /съобразно общата стойност на разпределените имоти според заключението на вещото лице Н.В./ и стойността на дела на всеки, налице е неравенство в дяловете и за уравняването им съделителят С.П. следва да заплати на съделителя С.П. сумата от 500лева.

С молба вх. № 14135/16.07.2018г.съделителката С.П. е заявила по реда на чл. 346 от ГПК претенция за сметки – за сумата от 10830лева , представляваща увеличена стойност на дела на ответника с построените в УПИ I-13 жилищната сграда от 71.37кв.м. и стопанска постройка от 51.39кв.м., ведно със законната лихва от 11.05.2016г./датата на депозиране на исковата молба за делба, с която преждевременно е сезирала съда с искането за сумата от 10830лева/, евентуално сумата от 21 456лева, представляваща половината от сумата 42913лева, разходи за труд и материали за изграждане на същите постройки, от които 31355лева за изграждане на жилищната сграда и 11558лева за стопанската постройка, ведно със законна лихва от датата 11.05.2016г.

В молбата ищцата излага твърдения, че през 1994г. дворното място, предмет на делбата е урегулирано в два парцела и от тогава е разпределено ползването му, като баща и П. Т.ов П. ползвал до смъртта си през 2009г. УПИ I-13, а ответникът С.П. УПИ XVI-13.

Със знанието и съгласието на ответника баща и построил в УПИ I-13 за времето от 2006г.до 2008г. със собствени средства и труд жилищната сграда от 71.37кв.м. Изградена била от стоманобетонни колони, от тухли, със 5 стабилен покрив от керемиди, с качествена дограма от ПВЦ. За изграждането и похарчил сумата от 31355лева с произход от продажба на земеделска земя.

Стопанската постройка от 51.39кв.м. построил през 1978г. върху стабилен бетонов фундамент, с дървена конструкция и тухлени стени, със скатен покрив-дървена конструкция, покрита с керемиди. За изграждането и похарчил сумата от 11 558лева.

С извършеното строителство цената на дела на ответника се увеличила с половината от сумата от 21 658лева, колкото била стойността на сградите/пазарната цена на жилищната сграда била 18 926лева, на стопанската постройка - 2 732лева/, или със от 10 830лева, осъждане на ответника за която се иска. Иска се и евентуално осъждане за сумата от 21 456лева, представляваща половината от сумата от 42913лева-разходи за труд и материали за изграждане на двете постройки. С молба вх.

№24744/17.12.2018г. ищцата повторно е изложила обстоятелства относно извършеното строителство на жилищната сграда и твърдения за влагане на сумата от 46 250.10лева, като е описала по вид, количество и стойност отделни строителни дейностите по изграждане на жилищната сграда. С молба вх.№2364/04.02.2019г. е описала по вид, количество и стойност отделни строителни дейностите за изграждане на стопанската постройка, възлизащи на общо 11558лева .

Разпечатката съдържа 33 от 79 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9ec9c524-81dd-4e22-975a-9241778b0d8c