Решение № 288 от 16.07.2026, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 288 гр. Русе, 16.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галина Магардичиян при участието на секретаря Билген Байдинова като разгледа докладваното от Галина Магардичиян Гражданско дело № 20254500100559 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл. 288, ал.12 КЗ/отм/.

Ищецът Гаранционен фонд/ГФ/ със седалище и адрес на управление гр.София твърди, че на **.**.****г около 19.00 часа в гр.**** на кръстовището между бул.“****** *****“ и бул.“***** ******“ ответникът В.

И. А. при управление на мотоциклет марка „******“, модел „ *****“ без регистрационен номер и без за него да има действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите e допуснал нарушение на правилата на чл.20, ал.2 ЗДвП като не е намалил, респективно спрял, превозното средство при възникнала опасност на пътното платно в лицето на пресичащия пешеходна пътека С.И.Р., вследствие на което причинил пътно-транспортно произшествие с пешеходеца, довело да неговата смърт. С влязла в сила присъда № 26 от 02.10.2019г по описа на РОС В. И. А. е признат за виновен за горепосоченото Д.ие. В.С.Н., в качеството си на дъщеря на С.И.Р., е предявила съдебен иск срещу ГФ по гр.д.№ 15560/16 по описа на СГС, по който спор В. А. е привлечен като трето лице-помагач на страната на ГФ. По силата на Решение № 10062/19.01.2021г по в.гр.д.№ 6335/18 по описа на САС ГФ е осъден на основание чл.288, ал.1, т.2,б.“А“ КЗ/отм/ да заплати обезщетение за неимуществени вреди за претърпените страдания от загубата на нейния баща в размер на 75 000лв. Въз основа на издаден в полза на Н. изпълнителен лист е образувано срещу ГФ изпълнително дело № 24/21 по поси на ЧСИ М.Д.. ГФ е изплатил дължимото на Н. обезщетение с платежно нареждане от 12.02.2021г. В мотивите на решението по в.гр.д.№ 6335/18 по описа на САС е прието, че към момента на настъпване на ПТП-томотоциклета не е имал действаща застраховка по риск „гражданска отговорност“ на автомобилистите, установено е противоправното поведение и вината на А., 1 както и настъпилите вредни последици, определено е обезщетение за претърпените от Н. страдания, поради което исковете са уважени. С изплащането на обезщетението ГФ встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното обезщетение и лихви, както и разходите за определянето и изплащането му на основание чл.288, ал.12 КЗ/отм/. На основание чл.223,ал.2 ГПК В. А. е обвързан от мотивите на постановените съдебни решения по гр.д.№ 155600/16 СГС и по в.гр.д.№ 6335/18 по описа на САС.

Във връзка с ПТП ГФ е изплатило общо обезщетения, лихви и разноски в общ размер на 224 599.97лв, като предмет на настоящия иск е единствено изплатеното на Н. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 75 000лв.

Искат от съда да постанови решение, с което да осъди ответника В. И. А. сумата от 75 000лв, представляваща изплатено от ГФ обезщетение за причинените на Н. неимуществени вреди, вследствие смъртта пешеходеца С.Р. от ПТП, описано по-горе, ведно със законната лихва от завеждане на иска до окончателно плащане. Претендират се разноските по делото.

Ответникът В. И. А. чрез назначеният му особен представител адв.Д. М. счита исковата молба за неоснователна. Прави се възражение за изтекла погасителна давност. С Решение от 2021 е изменено решението и дължимите суми са намалени до размер на 65 000лв, лихвата на 1 011.19лв, разноските до размер на 584.86лв и адвокатското възнаграждение до размер на 3 735лв. След влизане в сила на решението няма данни А. да е уведомен, че следва да плати сумите. Ако ищецът е платил след изтичане на давността или е платил повече от дължимото ответникът не може да носи отговорност. По тези съображения считат ,че искът за сумата от 75 000лв следва да се отхвърли, както и за претендираната законна лихва и направените разноски и адвокатско възнаграждение.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установена следната фактическа обстановка:

С Решение № 1321 от 01.03.2018г, постановено по гр.д.№ 15 560/16 по описа на СГС „Гаранционен фонд“ – София е осъден да заплати на И.С.И. и В.С.Н., на основание чл.288, ал.1, т.2, б.“А“ КЗ /отм и чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от по 75 000лв – за всеки, представляващи обезщетение за причинени по повод възникнало на **.**.****г ПТП неимуществени вреди от смъртта на С.И.Р., причинена от МПС без застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва върху тази сума от 14.12.2016г до окончателно изплащане на вземането, както и сума в размер на 1 169лв за всеки, представляваща обезщетение за забава за периода от 20.10.2016 до 14.12.2016г. Решението е постановени при участието на трето лице помагач- В. И. А..

По отношение на присъдените в полза на В.Н. суми за обезщетение за неимуществени вреди и лихва за забава, решението е потвърдено с Решение № 10062 от 19.01.2021, постановено по в.гр.д.№ 6335/2018 по описа на САС.

Решението на апелативния съд е влязло в сила на 02.03.2021г.

За присъдените в полза на В.Н. суми със съдебното решение е издаден 2 изплънителен лист на 28.01.2021г, видно от приложеното в.гр.д.№ 6335/18 по описа на САС. Образувано е изпълнително дело № 20217870400024 по описа на ЧСИ М.Д. с рег № 787 с район на действие СГС. С платежно нареждане от 12.02.2021 „Гаранционен фонд“ плаща по сметка на частният съдебен изпълнител сумата в размер на 114 635.48лв във връзка с наложен запор по посоченото изпълнително дело.

Според приетото по делото заключение по назначената съдебноикономическа експертиза присъдените с посочените съдебни решения суми в полза на В.С.Н. са в общ размер на 107 879.85лв, включващи обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 75 000лв, законна лихва в размер на 31 710.86лв за периода от 14.12.2016 до 12.02.2021г, лихва за забава в размер на 1169лв. Тези суми са изплатени на 22.02.2021г от ЧСИ М.Д. по сметката на адв.Щ.Щ., пълномощник на В.Н. с платежно нареждане от 22.02.2021г, приложено към заключението на вещото лице. Вещото лице е установило, че в счетоводството на „Гаранционен фонд“ АД на 12.02.2021 е извършен превод по сметка на съдебния изпълнител в размер на 114 635.48лв по запор 590138 и на сумата от 99705.58лв по запор 590139. Според представено към заключението на вещото лице удостоверение № 00268/05.06.2026г, издадено от МСИ М.Д. по посоченото изпълнително дело задължението по изпълнителното дело е изцяло изплатено от страна на длъжника „Гаранционен фонд“ в общ размер на 114 635.48лв като на взискателя по изпълнителното дело В.Н. по банковата сметка на пълномощника й адв.Щ.Щ.-АК-******* е изплатено сума в общ размерна 107 879.86лв, представляваща 75 000лв главница, изтекла лихва в размер на 31 710.86лв и лихва за забавав размер на 1169лв.

При така установената фактическа обстановка,съдът прави следните изводи:

Съгласно изричната норма на чл.288, ал.12 КЗ/отм/ когато Гаранционният изплати на пострадалото лице обезщетението по ал. 1 и 2 на същия член фондът встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното и разходите по ал. 8. В настоящият случай виновният за пътното транспортно произшествие водач не е имал сключена застраховка „гражданска отговорност“ за управлявания от него автомобил. Налице е влязло в сила решение по гр.д.№ 15 560/16 по описа на СГС, в което виновния водач В. И. А. е участвал като трето лице-помагач на страната на Гаранционен фонд, по което фонда е осъден да заплати на В.С.Н. са в общ размер на 107 879.85лв, включващи обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 75 000лв, законна лихва в размер на 31 710.86лв за периода от 14.12.2016 до 12.02.2021г, лихва за забава в размер на 1169лв. От представените по делото писмени доказателства и от заключението на приетата съдебно-икономическа експертиза е установено, че сумите са преведени от съдебния изпълнител по сметка на упълномощения от Н. адвокат на 16.02.2021г.

В този случай за Гаранционния фонд встъпва в правата на увреденото 3 лице до размера на платеното на основание чл. 288 КЗ/ отм/. Липсват доказателства виновния водач –ответника в настоящото производство В. И. А. да е възстановил на Гаранционния фонд изплатените от фонда на увреденото лице суми, поради което искът за заплащането им е основателен и доказан по размер.

Съдът намира за неоснователни възраженията на особения представител на ответника първо относно размера на сумите, тъй като посочените в отговора суми касаят другото увредено лице, а не сумите, които Гаранционен фонд е осъдено да заплати с влязлото в сила решение в полза на В.Н.. Видно от исковата молба по настоящото дело, както в нейната обстоятелствена част, така и в петитума й, искът с правно основание чл.288, ал.12 КЗ/отм/ касае плащането от страна на Гаранционния фонд само в полза на В.Н. и то не на всички присъдени и суми, а само за главницата в размер на 75 000лв.

Фонда е изплатил на В.Н. присъдените с решението суми в хода на образуваното изпълнително производство на 22.02.2021г, видно от представените по делото писмени доказателства-платежно нареждане и неоспореното от страните заключение на вещото лице. В този случай давността за предявяване на иска с правно основание чл.288, ал.12 КЗ/отм/ започва да тече от момента на изплащането на сумите от страна на Гаранционния фонд, тъй като от този момент възниква правото на фонда да встъпи в правата на увреденото лице. Настоящото производство е образувано по искова молба вх.№ 8756 от 30.07.2025, а депозирана по пощата на 29.07.2025г, т.е към момента на завеждане на иска предвидената в чл. 110 ЗЗД петгодишна погасителна давност не е била изтекла, поради което възражението в този смисъл е неоснователно.

По тези съображения предявеният иск, с което е иска заплащане от страна на ответника само на сумата от 75 000лв, ведно със законната лихва от завеждане на иска до окончателно плащане, а не на всички присъдени в полза на В.Н. със съдебното решение суми, е изцяло основателен и доказан по размер, поради което следва да се уважи от съда. Върху сумата се дължи законна лихва от завеждане на иска-30.70.2025 до окончателно плащане на сумата.

В тежест на ответника са направените от ищеца Гаранционен фонд разноски в общ размер на 3411.60 евро, съобразно представеният по делото списък за разноски и доказателства за извършените от ищеца разноски.

В тежест на ищеца е и юрисконсулско възнаграждение за процесуално представителство на ищеца, осъществено от юрисконсулт, което съдът на основание чл.78, ал.8 ГПК вр чл. 37 ЗПП вр чл. 25 от Наредба за заплащането на правната помощ определя в размер на 276.10 евро като съобразява материалния интерес и извършените по делото процесуални действия от юрисконсулта, както правната и фактическа сложност на делото.

Мотивиран така, съдът

4

РЕШИ:

ОСЪЖДА В. И. А., ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес с.***** *******, община ******, обл.****, ул.“*** *******“ ** да плати на Гаранционен фонд, БУЛСТАТ 121446665- гр.София, ул.“Граф Игнатиев“ № 2, на основание чл.288, ал.12 КЗ/отм/, сумата от 38 346.89 евро/ в левова равностойност 75 000лв/, представляваща изплатена от Гаранционен фонд в полза на В.С.Н. главница, представляваща обезщетение за причинени й неимуществени вреди, вследствие настъпила смърт на С.И.Р. при ПТП от 26.09.215г с виновен водач В. А., което обезщетение е присъдено с влязло в сила съдебно решение по гр.д.№ 15560/16 по описа на СГС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от завеждане на иска - 30.07.2025г до окончателното й плащане, както и 3411.60 евро разноски по делото и 276.10 евро юрисконсултско възнаграждение.

Решението може да се обжалва пред Апелативен съд-гр.Велико Търново с въззивна жалба в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – Русе: _______________________ 5