Определение № 1667 от 13.11.2026, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1667 гр. Благоевград, 13.11.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

София Икономова

Полина Дянкова като разгледа докладваното от София Икономова Въззивно частно гражданско дело № 20261200501461 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274- 278 ГПК вр. чл.248 ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх.№ 9872/14.10.2026 г., подадена от М.

Н. М., ЕГН **********, чрез адв.А. Д., насочена против определение № 1010/09.10.2026 г., постановено по гр.д.№ 248/2026 г. по описа на РС – гр. Гоце Делчев, с което е оставена без уважение молбата й за изменение на постановеното по делото решение № 338 от 01.09.2026 г. по гр.д.№ 248/2026 г. на РС – Гоце Делчев, в частта му относно присъденото в полза на адв.А. Д. адвокатско възнаграждение.

С жалбата се поддържат доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт.

В тази насока жалбоподателят се позовава на практика на СЕС, а именно на решенията по дела С-427/16 г. и С-428/16 г. на СЕС, според която не следва да се извършват произволни, под пазарните нива намаления на разноските за адвокатско възнаграждение, тъй като ще се постигне обратен на целения с чл.101 от ДФЕС ефект, който е да се постигне свободна и лоялна конкуренция.

Обръща се внимание, че с решение по дело C-57/15, СЕС е извършил тълкуване на член 14 от Директива 2004/48, озаглавен „Съдебни разноски“ и предвиждащ, че „Държавите членки гарантират, че понесените от спечелилата делото страна разумни и пропорционални съдебни разноски и други разходи 1 са за сметка на загубилата делото страна, освен ако това не се позволява от съображения за справедливост. Изразява се становище, че тълкуването на нормата на чл.78, ал.5 от ГПК следва да се извърши съответно на смисъла и съдържанието на понятията разумност и пропорционалност на разноските за адвокатско възнаграждение, изведено с решението по дело C-57/15 на СЕС.

Според жалбоподателя, разумният характер на подлежащите на възстановяване разноски се преценява съобразно специфичните особености на делото, с което е сезиран съда като се вземат предвид фактори като предмета на спора, неговата цена или труда, който трябва да се положи за защитата на съответното право. От практиката на СЕС се извежда тълкуване на изискването за пропорционалност, което предвижда, че загубилата делото страна не трябва непременно да възстанови всички направени от другата страна разноски, но все пак изисква страната, спечелила делото, да има право на възстановяване поне на една значителна и подходяща част от разумните разноски, които действително е понесла.

Цитира се решение на СЕС от 2006 година, Cipolla и др., съединени дела C-94/04 и C-202/04, в което СЕС е извършил тълкуване за съответствието с чл.81 ДЕО /настоящ чл. 101 ДФЕС/ и на чл.82 ДЕО /настоящ чл. 102 ДФЕС/ на национална правна уредба, съгласно която Национален съвет на адвокатите, учреден към министъра на правосъдието и съставен от адвокати, избирани измежду колегите им адвокати изготвя проект на тарифа на адвокатските възнаграждения, подлежащ на одобрение от страна на министъра на правосъдието. Според жалбоподателя, в решението СЕС е приел, че националният съд трябва да провери дали съществува корелация между нивото на хонорарите и качеството на оказваните от адвокатите услуги с цел защита на потребителите и за качествено правосъдие.

Твърди се, че е налице трайна практика на СЕС в смисъл, че не всяко решение на сдружение на предприятия, което ограничава свободата на действие на страните, непременно следва да се счита като попадащо в обхвата на въведената с чл.101, пар.1 от ДФЕС забрана. Заявява се, че според константната практика на СЕС тарифи/наредби, които уреждат минимални размери на адвокатските възнаграждения са напълно съвместими с правния режим на защита на конкуренцията, който ДФЕС в своя чл.101 брани, но само ако са изпълнени няколко основни изисквания: 1. членовете на професионалната организация да са независими спрямо съответните икономически оператори; 2. професионалната организация да е длъжна по силата на закона да определя подобни тарифи, като отчита както интересите на предприятията от съответния сектор, но и обществения интерес, вкл. на ползвателите на съответните услуги. Като съображения от обществен интерес се сочи защитата на потребителите на юридически услуги, както и доброто 2 управление на правосъдието, а също и защитата на престижа и достойнството на професията на адвоката. Обръща се внимание, че в случая в действащата в Р.България Наредба за възнаграждения за адвокатска работа е подзаконов нормативен акт, който се приема от ВАдС при условията на делегация на нормотворческа компетентност от страна на Народното събрание към ВАдС, като всяко лице, което има правен интерес, може да оспори действителността на отделни разпоредби и/или на целия текст на цитираната Наредба, което е допълнителна гаранция за това, че върху въпросния акт на ВАдС може и вече е осъществяван ефективен съдебен контрол.

Според жалбоподателя, в адвокатската професия адвокатът е длъжен да осигури толкова приходи, които да покрият всичките му разходи, но и да формира някаква печалба, която да му позволи да води достоен начин на живот. Размерът на печалбата се съизмерва с брутните възнаграждения в съдебната система.

На самостоятелно основание жалбата се аргументира с разрешението, изведено от СЕС при тълкуването на член 3, параграф 2 от Директива 2004/48 и разубеждаващият ефект от иск, при който присъждането на разноски, които не са разумни и пропорционални съставляват санкция за изправната страна, която не е дала повод с поведението си за предявяване на исковете в заявените от ищеца и неуважени от съда размери и вместо да възпират, те ще стимулират ищеца, който е монополист на пазара, да води срещу потребителите множество неоснователни искове и обратно - ще възпре адвокатите да водят дела срещу тези дружества за бързи кредити, защото няма да има икономически смисъл от спечелването на делата заради ниския размер на присъдени разноски.

Изразява се опасение и че присъждането на неразумни и несъразмерни разноски ще доведе до некачествено оказване на адвокатски услуги, тъй като потребителите, които не са квалифицирани и не могат да извършат преценка кой от адвокатите предлага висококвалифицирани услуги и кой предлага посредствени услуги, ще търсят като критерий за подбор единствено найниската предлагана цена, а съответно при предлагане на безплатна помощ адвокатите няма да оказват такава

По така изложените съображения, от съда се иска да постанови определение, с което да отмените постановеното такова от РС-Благоевград по гр.д № 1205/2025 г. по описа на РС — Благоевград, и вместо него да измените постановеното по делото Решение № 864 от 04.11.2025 г. в частта му относно присъденото в полза на адв.А. Д. адвокатско възнаграждение, като присъди 3 такова в пълния претендиран размер по главния иск.

В срока за отговор на частната жалба, такъв е постъпил от насрещната страна „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437.

Ответникът поддържа становище за неоснователност на подадената частна жалба, което се обосновава с аргумента, че при определяне на възнаграждението на адвоката на ответника, съдът е взе предвид актуалната сдебна практика, обективирана в решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, както и в националната юриспруденция, а именно Определение № 50015/2024 г., постановено по т.д. № 1908/2022 г. по описа на ВКС.

Споделя се становище на ВКС, че е налице неравнопоставеност между адвокатите, които получават възнаграждение за предоставена правна помощ на материално затруднени лица, когато са назначени като особени представител от съда и възнаграждението се определя по ЗПП и НЗПП, и адвокатите, които предоставят безплатна правна помощ на материално затруднени лица на база договор по чл.38 ЗАдв., тъй като възнагражденията по Наредбата за заплащане на правната помощ са в пъти по ниски от тези по Наредбата за възнаграждения за адвокатска работа, при което се достига до различно заплащане за една и съща дейност.

Освен това се твърди, че в случая претендираното адвокатско възнаграждение в подадената от процесуалния представител на ответника жалба, е несъразмерно с правната и фактическа сложност на делото.

По така изложените съображения, от съда се иска да остави без уважение, като неоснователна и недоказана, депозираната по делото частна жалба от адвокат А. Д. и да потвърди като правилно и законосъобразно обжалваното определение на РС-Гоце Делчев.

Благоевградския окръжен съд, като обстоятелства по делото, намира следното: взе предвид всички

Частната жалба е подадена в срок и от легитимирана страна с правен интерес, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

С постановеното на 01.09.2026 г. решение № 338 по гр.д.№ 248/2026 г. РС4 Гоце Делчев, съдът е отхвърлил иска на „Кредисимо' ЕАД, ЕИК 175330437, против М. Н. М., ЕГН **********, за осъждане на последната да заплати на ищеца сумата 2 505.34 евро, представляваща главница по договор за потребителски кредит № 3145588, сключен на 14.03.2025 г., сумата 982,67 евро, представляваща възнаградителна лихва за периода от 14.03.2025 г. до 16.02.2026 г., сумата 72.69 евро, представляваща наказателна лихва за периода от 21.04.2025 г. до 16.02.2026 г. Със същото решение е уважен предявеният в условията на евентуалност иск за присъждане на сумата от 2 505.34 евро като чиста стойност на договор за потребителски кредит № 3145588, сключен на 14.03.2025 г. и са разпределени разноските по делото. На пълномощника на ответника – адв.Антони Д. е определено и присъдено по реда на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, възнаграждение за първоинстанционното производство в размер на 250 евро.

След подадена от адвокат А. Д., молба чл.248 от ГПК, РС-Гоце Делчев, е постановил обжалваното определение № 1010/09.10.2026 г., с което е оставил без уважение искането му за изменение на решението в частта за разноските чрез увеличаване на присъденото възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА. В определението си РС е посочил, че при определяне размера на възнаграждението на адв.Д. е съобразил практиката на СЕС, както и националната такава, а също и двата обективни критерия в тази насока обемът и сложността на извършената работа, величината на защитавания интерес, както и действителната фактическа и правна сложност на делото.

Райнният съд е разгледал подробно и се е произенсъл по всяко едно от наведените от адв.Д. искания, като се е аргументирал защо не ги възприема.

С оглед на това е направил извод, че възнаграждение от 250 евро е обосновано и справедливо и не се налага уваличаване на размера му.

Така изложените съображения от РС-Благоевград се споделят изцяло от настоящия състав.

В случая безспорно на ответника в производството е предоставена безплатна правна помощ от адв.Д. по реда на чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, като при определяне на конкретния размер на възнаграждението следва да се съобразят всички факти и обстоятелства по делото, вкл. и не само фактически и правна сложност на спора, материалния интерес, обема събран доказателствен материал, броя проведени съдебни заседания, реално 5 извършените от пълномощника на страната процесуални действия и т.н. В случая са предявени от „Кредисимо“ ЕАД главни искове по чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. чл.240 от ЗЗД и чл.9 от ЗПК, както и иск по чл.23 от ЗПК. Материалният интерес по първите е общо 3560.70 евро, а по евентуалния - 2 505.34 евро.

По делото пред РС-Гоце Делчев е насрочено и проведено едно съдебно заседание – на 24.08.2026 г., в което същото е обявено за решаване. В заседанието не се е явил представител на ответницата, но от нея са депозирани становище по съществото на спора и молба за разглеждане на делото в отсъствие на адвоката. По делото са събрани писмени доказателства и е прието заключение по допусната съдебно-счетоводна експертиза.

Имайки предвид, че правомощието на съда по прилагането на чл.38, ал.2 от ЗАдв. е израз на основното начало в гражданския процес за социална справедливост и достъп до правосъдие, а принципът за достъпност до адвокатска защита е гаранция за достъп до правосъдие (решение № 502 от 29.07.2024 г. по гр.д.№ 2834/2023 г., ГК, III г.о. на ВКС), възнаграждението на адвоката, предоставил безплатна правна помощ, следва да е съответно и да покрива и тези принципни разбирания.

Разпечатката съдържа 37 от 56 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9ec7dfe6-c76a-4de1-ae1b-d79ecae00a47