Акт от 21.01.2019, Административен съд - Хасково
- Съд
- Административен съд - Хасково
- Дело
- 689/2018
- Подписан
- 21.01.2019
- В сила
- 28.11.2019
Цитирани разпоредби
- чл.145, т.3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.146, т.2-3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.146, т.3-5 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.146, т.3-5 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.146, т.3-5 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.15 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.35 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.59 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.59, ал.1, т. 4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.6 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.6, ал.1 и ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.6, ал.1 и ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.6, ал.5 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.7 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.76, ал.3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.40, ал.1 · Закон за лечебните заведения
Р Е Ш
Е Н И Е № 1055
21.01.2019г., гр.Хасково
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Хасковски административен съд, пети състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети декември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА при секретаря Ангелина Латунова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията КОСТОВА-ГРОЗЕВА адм.д. №689 по описа на съда за 2015г.
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.76, ал.3 /сега ал.5/ от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/.
Образувано е по жалба на „МБАЛ-Хасково“ АД, със седалище гр. Хасково, представлявано от Изп. Директор д-р Г. против Заповед №РД-08-625/22.06.2018г. на Директора на РЗОК Хасково.
Жалбоподателят твърди, че с посочената заповед на МБАЛ Хасково, АД били наложени единадесет санкции /финансови неустойки/ по единадесет точки от заповедта, всяка от които по 200 лева. Основанието за налагане на същите било чл.403, ал.3 от НРД за 2017г. РЗОК приела, че лечебното заведение изпълнител на болнична медицинска помощ, нарушило условията и реда за оказване на медицинска помощ по чл.55, ал.2, т.2 от ЗЗО, определени в НРД 2017г. при всичките единадесет хоспитализации, свързани с нарушение при извършване на диагностична процедура „МРТ“ в сферата на процедури по образна диагностика.
Счита се, че обжалваната заповед била издадена при съществено нарушение на административно-производствените правила и в противоречие с материален закон и неговата цел /осн. по чл.146, т.3-5 от АПК/. От лечебното заведение не били извършвани нарушения при провеждане на процедурата по ядрено-магнитна резонансна диагностика /ЯМРД/ в посочените единадесет случая, като се оспорвал Протокол № РД-13-479/01.06.2018г. от проверката на РЗОК.
В нарушение на чл.59 от АПК заповедта несъдържала ясни фактически основания за издаването си по всеки от единадесетте случая, а се задоволявала да препише констатациите от протокола за извършена проверка. Не била налице проверка, целяща установяване на релевантните за случаите факти. В хода на тази проверка лечебното заведение представило договор за извършване на ЯМРД на болни със „СМДЛ-Русев 91“, гр. Пловдив от 03.01.2017г., която лаборатория имала сключен договор с НЗОК. От страна на лечебното заведение на проверяващите лица бил подробно обяснен механизма на провеждане на процедурата по образна диагностика с наличния в лечебното заведение апарат за ЯМР, както и интерпретирането на образните изследвания, направени с апарата. Представени били документите за сертифицирания апарат за ЯМР. Следва описание и на самата технология по извършване на въпросното ЯМР изследване от страна на „СМДЛ-Русев 91“, гр.
Пловдив. Сочи се, че при тази високо технологична медицинска дейност не било необходимо пациентът да се транспортирал до друго лечебно заведение, което имало договор с НЗОК за извършване на въпросното изследване. В заповедта не била изследвана въпросната фактическа обстановка, като липсвали и процесуални действия от страна на органа за изясняването й, което било нарушение на чл.35 от АПК, т.е. съществено нарушение на общите процесуални правила и отменително основание по см. на чл.145, т.3 от АПК. Твърди се, че и административното производство не почивало на основните принципи на административното производство, заложени в чл.4, чл.6 и чл.7 от АПК.
Твърди, че се чл.46 от ЗЗО сочел, че изискванията към изпълнителите на отделните видове медицинска помощ по чл.45се определяли в НРД и в договорите между НЗОК и изпълнителите. Текстът на ал.2 на същата норма указвал, че качеството на оказваната медицинска помощ, закупувана от НЗОК, трябвало да отговаря на националните медицински стандарти и правилата за добра медицинска практика, които изисквали своевременност, достатъчност и качество. С Решение от 20.04.2017г. ВАС отменил Наредба № 27/30.10.2010г. за утвърждаване на медицински стандарт „образна диагностика“. Съгласно ЗЗО и НРД 2017г. всички задължения на изпълнителите на болнична помощ по индивидуалните договори /ИД/ с НЗОК били обвързани със съотв. медицински стандарт, относим за конкретната клинична пътека /КП/. Следвало административният органа да преценявал тези обстоятелства при извършване на преценката дали да наложи санкция за установените от контролните органи обстоятелства. Жалбоподателят твърди, че именно в тази насока ответникът допуснал нарушение на принципа на чл.6, ал.1 и ал.2 от АПК. В случая се касаело за изследване и отчитане на резултатите от образното изследване – високоспециализираната дейност, извършена с оглед защита на интересите на пациента, за своевременност и достъпност на медицинската помощ. Макар и в по-нисък единичен размер, то общо наложени единадесет такива се явявали абсолютно несъразмерни санкции от преследваните от закона цели. Били налице предпоставки от въздържане на органа от издаването на обжалваната заповед за налагане на санкции, в какъвто смисъл била и разпоредбата на чл.6, ал.5 от АПК.
В с.з. оспорващият се представлява от проц. пълномощник адв. Захариева, която поддържа оспорването. В защитата по същество, адв. З.акцентира на твърдението, че органът стеснително тълкувала разпоредба от закона, като приемал, че медико- диагностичната лаборатория следвало да има договор с НЗОК.
Изрично било посочено, че въпросната лаборатория имала договор с РЗОК Пловдив, която пък била част от системата на НЗОК.
Ответникът, редовно призован, се представлява от юрк. А., която оспорва жалбата. В хода по същество излага своите съображения за неоснователността на оспорването.
Съдът, като съобрази приетия по делото доказателствен материал, намира за установено от фактическа страна следното :
На
22.05.2017г. между НЗОК, представлявана от Директора на РЗОК Хасково, в качеството й на Възложител и МБАЛ-Хасково АД, град Хасково, като изпълнител бил сключен договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки. С договора изпълнителят се задължил да оказва на здравно осигурени лица /ЗОЛ/, медицинска помощ по КП от Приложение №9 към чл.1 от Наредба № 2/2016г. и посочени в Приложение №6 на НРД за медицински дейности за 2017г. Договорът влизал в сила от
01.04.2017г.
Със
Заповед № РД-08-485/09.05.2018г. /л.17/ Директорът на РЗОК-Хасково, на осн. чл.72, ал.3 от ЗЗО наредил извършване на тематична проверка на лечебното заведение за болнична помощ „МБАЛ Хасково“, АД със задача – контрол по изпълнение на договорите на лечебното заведение в съответствие с НРД за медицински дейност за 2017 година. Посочени били и длъжностните лица, които следва да извършат проверката.Удостоверява се, че заповедта била получена от представляващия ЛЗ на 10.05.2017г.
За резултатите от извършената тематична проверка от длъжностните лица при РЗОК- Хасково бил съставен Протокол № РД-13-479/01.06.2018г. /л.11-16/. Удостоверява се, че с констатациите на проверяващия екип представляващият МБАЛ Хасково, АД бил запознат на 04.06.2018г. Съгласно протокола, проверяваното лице имало право на писмено становище относно направените констатации в 7-дневен срок от връчването му. По делото не се удостоверява подаване на такова становище.
На
22.06.2018г. Директорът на РЗОК-Хасково издал по отношение на „МБАЛ-Хасково“АД заповед за налагане на санкции на осн. чл.74, ал.5 от
Закона за здравното осигуряване и чл.408 от НРД за медицинските дейности за 2017г., вр. с §10 от ПЗР на НРД – 2018г. за МД, с която на ЛЗ били наложени единадесет финансови неустойки от по 200 лева на осн. чл.403, ал.3 от НРД – МД 2017г. Заповедта била връчена на представляващия ЛЗ на 25.06.2018г. Жалбата против заповедта била подадена до съда чрез ответника на 09.07.2018г.
По делото се представят още и: лицензия за използване на източници на йонизиращи лъчения за медицински цели Рег. № 5286 издадена в полза на „СМДЛ-Русев 91“, ЕООД със седалище и адрес на управление гр.София, издадена на 21.09.2017г. за срок от десет години; удостоверение №1058/16.03.2017г., на осн. чл.40, ал.1 от ЗЛЗ, удостоверяващо, че „СМДЛ-Русев 91“, ЕООД, адрес Хасково е регистрирано като ЛЗ с предмет – магнитно резонансна диагностика, ехографии, рентгенографии, компютърна томография. В удостоверението се сочи, че лицето е вписано в регистъра на РЗИ Хасково, под №2; Представя се и договор за оказване на МДД №261030/09.05.2018г., сключен на същата дата между НЗОК, представлява от Директора на РЗОК и „СМДЛ-Русев 91“, с адрес в гр. София и с разположение на ЛЗ /адрес на помещенията, в които ще се извършва дейност/ в гр.Хасково; Прилагат се и четири броя декларации по образец.
При така установеното от фактическа страна, от правна съдът намира следното:
По допустимостта на жалбата – същата, като направено от лице, притежаващо активната процесуална легитимация, доколкото е адресат на заповедта, срещу годен за съдебен контрол административен акт, в срок и пред местно компетентния административен съд, при липса на други обстоятелства по см. на чл.15 от АПК, се явява допустима.
Разгледана по същество, съдът намира следното:
Процесната Заповед за налагане на санкции № РД-08-625/ 22.06.2018г. следва да се приеме за издадена от материално и териториално компетентен орган по смисъла на чл.59, ал.11 от ЗЗО, а именно Директорът на РЗОК Хасково по аргумент на чл.74, ал.5 от ЗЗО.
Не е налице осн. 146, т.1 от АПК.
Обективирана е в писмена форма, съдържа мотиви от фактическо и правно естество. Неоснователно съдът намира оплакването на жалбоподателя, че има допуснато съществено процесуално нарушение в смисъл, че фактическите констатации в заповедта в нейните различни части не са ясни, а се явяват преписване на констатациите от протокола за извършена проверка. Това, че въпросните фактически констатации на проверяващите, се излагат и намират своето отражение в процесното властническо волеизявление по идентичен начин с това, което се сочи и в констативен протокол ….,не съставлява нарушение в търсения от жалбоподателя смисъл. По този начин ответният орган, чрез тяхното изрично обективиране и в заповедта си, ги въздига като конкретни фактически основания за нейното издаване. Дали тези факти ще се установят или не, и дали те са правилно подведени под визираната правна обосновка, е въпрос на материално-правна законосъобразност. Наличието на конкретни факти в административния акт го прави издаден при изпълнение на императива на чл.59, ал.1, т. 4 от АПК, както и не е налице нарушение на правото на защита на засегнатото лице да знае за какво се явява адресат на въпросното властническо волеизявление. Това, че жалбоподателят знае и е наясно какво точно се претендира като неизпълнено от него, се вижда от подробната жалба и въздигнатия като спорен въпрос.
При провеждане на административното производство няма допуснати нарушения на регламентираните особени и общи процесуални правила. Неоснователно съдът намира оплакването за допуснати нарушения на чл.35 от АПК. В хода на особеното административно производство са събирани всички необходими писмени доказателства, а индикация за извода, че няма допуснато нарушение на чл.35 от АПК е и фактът, че жалещата страна не прави пред съда никакви допълнителни доказателствени искания в насока установяване на факти от значение за спора и сама сочи, че спорът е единствено правен.
Проверката е инициирана по изрична заповед на Директора на РЗОК-Хасково, като се касае за тематична такава. В заповедта на л.17 се определя и обхвата й, т.е. дейността по изпълнение на кои индивидуални договори за изпълнение на болнична медицинска помощ ще обект на проверка, като се вижда ясно, че в този обхват попада и индивидуален договор с № 260478 от 22.05.2017г. /л.22-42/. Проверката е възложена и извършена от три длъжностни лица при РЗОС Хасково, като спор относно това няма повдиган от страните, т.е. от лица по чл.72, ал.2 от ЗЗО. В същата заповед е посочен и вида контролна дейност – тази по изпълнение на индивидуалните договори на лечебното заведение /ЛЗ/ за оказване на болнична медицинска помощ /БМЦ/ в съотв. с НРД за 2017г.
Заповедта за извършване на проверката е надлежно връчена на законния представляващ на проверяваното ЛЗ. Има съставен изричен писмен протокол в съотв. с 74, ал.2, вр. с чл.73, ал.1, т.6 от ЗЗО, който удостоверява и подписите на тримата определени за контрольори с акта на л.17. В този протокол се съдържат и конкретните установявания от извършената проверка, същият надлежно е предявен на ЛЗ за запознаване, както и изрично в документа има указване за правото на възражения по направените установявания, в съотв. с чл.74, ал.4 от ЗЗО. Такива не се доказва да са направени от страна на жалбоподателя, поради което и след изтичане на срока за писмено становище от ЛЗ процесната заповед за налагане на санкции на Директора на РЗОК Хасково е издадена.
Разпечатката съдържа 40 от 73 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9ec7b175-a257-465b-95ec-96fd451d21c8