Решение № 64 от 29.03.2026, Районен съд - Елин Пелин

РЕШЕНИЕ

№ 64 гр. Елин Пелин, 29.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, II СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ ДЕЛА, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Грета Ив. Денчева при участието на секретаря Тодорка Евст. Георгиева като разгледа докладваното от Грета Ив. Денчева Гражданско дело № 20241820101470 по описа за 2024 година

Делото е образувано по искова молба на „В.Е.И." ООД, ЕИК ........... представлявано от управителя З.И., чрез адв. В. Б. Б. от САК, срещу ответника Д. С. Х., ЕГН **********, с адрес: общ. Г.М., с. С. за установяване съществуване на вземания, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК издадена по ч.гр.д. 399/2024 г., по описа на PC - Елин Пелин, а именно: 336.14 лв. - главница по Договор за потребителски кредит № 74124 от 23.08.2022 г., за периода от 18.10.2022 г. до 07.02.2023 г.; 25.59 лв. – договорна /възнаградителна/ лихва по чл. 3. от договора за кредит, за периода от 07.09.2022 г. до 07.02.2023 г.; 63.91 лв. законна лихва за забава, за период от 08.09.2022 г. до 28.03.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от дата на подаване заявлението по ч. гр. д. 399/2024 г. по описа на РС Елин Пелин до окончателното изплащане на сумата. Претендира за направените разноски в исковото и заповедното производство.

В исковата молба се твърди, че на 23.08.2022 г. между „М.К." ЕООД заемодател, от една страна, и Д. С. Х. - заемател, от друга, е подписан Договор за потребителски кредит № 74124. Страните са постигнали споразумение заемодателят да предостави заем в размер на 400 лв. (четиристотин лева). От своя страна, заемателят се е задължил да погасява отпуснатата сума на седмични погасителни вноски съгласно чл. 12, ал. 6 от Договора.

Договарящите са определили вида, размера и начина на изчисляване на лихвите, които се дължат върху предоставената сума (чл. 3 от договора).

Определен е и крайният срок за погасяване на заема - 07.02.2023 г. Твърди, че в изпълнение на задълженията, поети със сключения договор за заем, 1 заемодателят е предоставил на заемателя заемната сума, като последната е предадена на 28.08.2023 г., за което е съставена разписка № 74124/23.08.2022 г.

От друга страна, задълженото лице не е изпълнило надлежно основното си задължение да заплаща изцяло и в срок седмичните погасителни вноски.

С допълнителна молба-уточнение сочи, че главницата, в общ размер на 336.14 лева, представлява 9 бр. вноски, за период от 18.10.2022 г. до 07.02.2023 г. и е сума, която претендира във връзка с настъпил падеж. Сочи, че длъжникът е изпаднал в забава още с погасяване на първата вноска, която е с падеж 07.09.2022 г. Предвид това обстоятелство кредиторът е начислил законна лихва за забава (чл. 86 от ЗЗД) от деня следващ падежа на вноската, а именно от 08.09.2022 г. Сочи, че начинът на формиране на претендираната договорна лихва е съгласно чл. 3 от Договора и е за период от 07.09.2022 г. до 07.02.2023 г.

Сочи, че на 19.09.2023 г. между "М.К." ЕООД и „В.Е.И." ООД е подписан Договор за покупко - продажба и прехвърляне на вземания, с който цедентът прехвърля на цесионера вземането предмет на настоящия иск.

Моли за уважаване на предявените искове и присъждане на разноски.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника чрез назначения му от съда особен представител, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва сключването на договор за цесия, с който се твърди, че вземането е прехвърлено на ищеца, както и че ответницата е уведомена за договора за цесия. Сочи, че към исковата моба не са представени доказателства за прехвърляне на вземането и сключване на договор за цесия. Оспорва наличието на активна материална и процесуална легитимация на ищеца и качеството му на кредитор.

Сочи, че към исковата моба не е представен погасителен план от които да се установи каква е общо дължимата сума като главница и възнаградителна лихва.Оспорва предаването на заеманата сума от 400 лв. на ответника.

Оспорва истинността на представения договор за заем и разписката към него както и факта, че именно ответницата ги е подписала, тъй като на мястото за подпис има единствено отпечатък. Сочи, че от исковата молба не става ясно как е формиран размерът на главницата и лихвата, както и дали има извършени плащания на погасителни вноски от страна на ответника.

Оспорва по договора за паричен заем Д. С. Х. да е извършила плащания само в размер на 63.86 лева (разликата между общата сума, която ответника трябва да върне 400.00 лева и претендираната главница в размер па 336.14 лева), тъй като в представения договор е записано, че погасителните вноски са 12 броя, а в молбата уточнение е записано, че са 9бр. вноски, като длъжникът е изпаднал в забава още с погасяване на първата вноска, която е била с падеж 07.09.2022г.

Оспорва дължимостта на претендираната възнаградителна лихва и законна лихва, с възражения, че липсва яснота за начина на определянето им и изискуемостта с оглед липсата на представен погасителен план. Излага 2 възражения за нищожност на договора за кредит. Моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

От приетите по делото писмени доказателства – Индивидуален договор за заем № 74124 от 23.08.2022 г., се установява, че на посочената дата между Д. С. Х. и "М.К." ЕООД е сключен процесният договор за заем, по силата на който на ответницата е предоставен паричен заем в размер на сумата от 204.52 евро или тяхната левова равностойност от 400 лв., със срок на заема – 24 седмици, платим на 12 седмични вноски, с размер на двуседмичната погасителна вноска от 18.80 евро; лихвен процент по заема – 40.00 %; ГПР:

42.68 %. Крайният срок на договора е 07.02.2023 г.

С Договор за покупко-продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 19.09.2023 г. вземането на кредитора "М.К." ЕООД е прехвърлено на ищеца по делото "В.Е.И." ООД. В договора е посочено, че всчки вземания са индивидуализирани в приложение №1, което е представено в цялост в хода на заповедното производство и извлечение от представено в хода на исковото производство.

За събиране на вземането си ищецът е входирал заявление по реда на чл.

410 от ГПК и е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК издадена по ч.гр.д. 399/2024 г., по описа на PC - Елин Пелин, за сумите: 336.14 лв. - главница по Договор за потребителски кредит № 74124 от 23.08.2022 г., за периода от 18.10.2022 г. до 07.02.2023 г.; 25.59 лв. – договорна /възнаградителна/ лихва по чл. 3. от договора за кредит, за периода от 07.09.2022 г. до 07.02.2023 г.; 63.91 лв. - законна лихва за забава, за период от 08.09.2022 г. до 28.03.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от дата на подаване заявлението по ч. гр. д. 399/2024 г. по описа на РС Елин Пелин до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски в размер на 505.00 лева.

С оглед връчване на заповедта на длъжника при условията на чл. 47, ал.

5 от ГПК, от заповедния съд е било указано на заявителя /ищец в настоящото производство/ възможността в едномесечен срок да предяви иск за установяване на вземането си.

При така възприетата фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове по чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1 т.2 от ГПК.

Исковете са допустими, предявени от надлежна страна и в определения законов срок.

От представен по делото в оригинал договор за заем № 74124 от 23.08.2022 г., се установява, че на 23.08.2022 г.между Д. С. Х. и "М.К." ЕООД е сключен процесният договор за заем, по силата на който на ответницата е 3 предоставен паричен заем в размер на сумата от 204.52 евро, съгласно приета разписка.

Съдът намира, че доказателствената сила на представения договор за заем № 74124 от 23.08.2022 г. не е опровергана в откритото производство по реда на чл.194 ГПК. Действително процесния договор и разписка за предаване на заемната сума са подписани чрез полагане на пръстов отпечатък. Съгласно заключението на приетата съдебно-почеркова експертиза в заявлението за издаване на лична карта на 23.10.2017 г . Д. Х. не е положила пръстова отпечатък, а се е подписала на указаните места. Подписният почерк отразен в подписите в заявлението има смесена транскрипция, състояща се от начален елемент, наподобяващ буквата „Д”, следван от не четими дъгообразни щрихи и възходящ по диагонала парафен елемент. В подписите няма изразен тремор или признаци на увреждане на писмено-двигателния апарат. Вещото лице сочи, че такъв начин на подписване е характерен за лица с ниска степен на грамотност и слаба практика на полагане на подписи. Вещото лице сочи, че към 23.08.2022 г, когато е сключен договора - обект на експертизата, Д. Х. е имала утвърден начин на полагане на подпис. Възможно е да е положела пръстови отпечатъци заради заболяване или травма, които към този момент са възпрепятствали полагането на подписа от ръка или по друга причина. Вещото лице сочи, че при наличие на сравнителни образци с пръстови отпечатъци снети от Д. Х. и оригинала на договора - обект на експертизата е възможно да се проведе дактилоскопна идентификационна експертиза, което в случая е обективно невъзможно, доколкото ответницата се представлява от особен представитл. Съгласно заключението на вещото лице, което съда кредира като компетентно и обективно пръстовите отпечатъци в двата документа са положени от едно и също лице. Или при липса на надлежно опровергаване следва да се приеме, че пръстовите отпечатъци в оспорените документи са положени от Д. Х..

Съдът намира, че прехвърлянето на вземенето посредством договор за цесия е надлежно съобщено на длъжника, чрез назначения му особен представител. Преставените в заповедното производство и в хода на исковото производство писмени доказателства /Договор за цесия от 19.09.2023г., приложение 1 към него и потвъждение за цесията по чл.99, ал.3 ЗЗД/ в тази насока следва да бъдат съобразени от съда по правилото на чл. 235, ал. 3 от ГПК. Съгласно същите дружеството "Моят кредит" ЕООД като цедент е прехвърлило на ищеца "В.Е.И." ООД вземанията си към ответницата към 12.09.2023 г. в общ размер на 662.44 лв., от които 336.14 лева остатък главница, 25.59 лева остатък договорна лихва, 150.71 лв. остатък неустойки и 150 лева – остатък такси/обезщетение за забава.

Съгласно трайната съдебна практика особеният предсатвител може да извършва широк кръг от процесуални действия, извън тези, за които е необходимо изрично пълномощно съобразно чл. 34, ал.5 от ГПК и съответно същият се явява и надлежен адресат на всички твърдения, наведени от насрещната страна, вкл. в хода на процеса. Следователно връчването на 4 всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено на особения представител и от този момент се пораждат свързаните с факта на връчването правни последици (така Решение № 198 от 18.01.2019 г. на ВКС по т. д. № 193/2018 г., I т. о., ТК). В допълнение следва да се отбележи и че разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД е създадена в интерес на длъжника, с оглед избягване изпълнение на ненадлежен кредитор или двойно плащане, но в случая не са налице твърдения в подобен смисъл. В тази връзка следва да се приеме, че ефектът на уведомяването е новонастъпил пред съда факт, стабилизиращ легитимацията на цесионера, като титуляр на спорното материално право- този смисъл Решение № 3/16.04.2014г.на ВКС по т.д. № 1711/2013г.

Частично основателно се явява възражението на ответницата за нищожност на договора за паричен заем. От представения договор се установява, че сума на кредита е 400 лева, лихвен процент по заема – 40.00 %;

ГПР: 42.68 %. Съгласно заключението на приетата ССЕ при тези параметри общото задължение по кредита е в размер на 225.54 евро. В договора обаче е уговорено и предоставяне от заемополучателя на обезпечение в тридневен срок от сключване на договора – под формата на ангажиране на солидарен длъжник, предоставяне на банкова гаранция или ипотека на недвижимо имущество / чл. 12/ - като всяко от съответните обезпечения следва да отговаря на определени условия. Предвидено е че ако заемополучателят не представи някое от посочените обезпечения, то ще дължи на заемодателя неустойка в размер на 123.90 евро. Така всяка месечна вноска възлиза на 29.12 евро. В конкретната хипотеза се касае за неустойка, дължима поради неизпълнение на едно акцесорно по характера си задължение – за представяне на обезпечение, а с това и насочена към обезпечаване на вреди, които не са преки такива – вредите, чието обезщетение се търси с тази неустойка са, че вземането няма да бъде събрано. Предвид това и съобразявайки конкретния размер съдът намира, че тази клауза от договора за заем създава предпоставки за обогатяване на едната страна – заемателя без правно основание, доколкото неустойката, дължима заради неизпълнение не на главното, а не акцесорното задължение излиза извън присъщите си функции по чл. 92, ал. 1 от ЗЗД и нарушава принципа за справедливост, поради което същата е нищожна като противоречаща на добрите нрави – арг. чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД и като израз на неравноправна клауза – арг. чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143, т. 5 от ЗЗП . В допълнение следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗПК в случаите на допусната забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, какъвто характер няма процесната неустойка.