Решение № 386 от 29.10.2019, Окръжен съд - Пазарджик

Р Е Ш Е Н И Е

386 гр. Пазарджик, 29.10.2019 г.

В И М Е Т

О Н А Н А Р О Д А

Пазарджишкият окръжен съд, гражданска колегия, в открито заседание на четиринадесети октомври……..……………………… през две хиляди и деветнадесета година........................ в състав:

Председател: АЛБЕНА ПАЛОВА

Членове: МАРИАНА

ДИМИТРОВА ЕЛИ КАМЕНОВА при секретаря

Катя Кентова........…......…… .и в присъствието на прокурор……….…...............……. като разгледа докладваното от окръжен съдия

Албена Палова..…..….в. гр. дело № 616 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С решение № 106/12.07.2019 г., постановено по гр.д. № 905/2018 г.

Панагюрският районен съд е приел за установено по отношение на Община С., с ЕИК *********, със седалище: град С., пл. „Дружба“ № 2, представлявана от кмета С.П.Ч., че в полза на В.Д.Б., с ЕГН -**********,***, със съдебен адрес:***0 - чрез адвокат П.В.В., съществува парично вземане в размер на 5500 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 24.08.2018 г. до окончателно изплащане на вземането, съгласно Договор за правна защита и съдействие, сключен на 06.07.2016 г. и адвокатско пълномощно от същата дата, сключени за представителството на Община С. пред Апелативн съд София, Търговско отделение, ІІІ-ти състав, по търговско дело № 706/2016 г. по описа на същия съд, водено срещу Държавен Фонд „Земеделие“.

Осъдил е Община С., с ЕИК *********, със седалище: град С., пл. „Дружба“ № 2, представлявана от кмета С.П.Ч., да заплати на В.Д.Б. ***, със съдебен адрес:***0 - чрез адвокат П.В.В., деловодни разноски в размер на 1024,00 лв., която сума представлява сбор от адвокатско възнаграждение в размер на 550 лв., държавна такса за преписи пред СГС в размер на 13,00 лв., държавна такса за заверен препис по ТД № 2907/2017 г. по описа на ВКС, в размер на 11,00 лв., държавна такса за образуване на настоящото гражданско дело, в размер на 150,00 лв., държавна такса по ч. гр. дело № 746/2018 г. по описа на Панагюрския районен съд, в размер на 150,00 лв., както и 150,00 лв. - депозит за изготвяне на съдебно-счетоводната експертиза.

Оставил е без уважение предявената от В.Д.Б., претенция за заплащане на куриерска услуга в размер на 17,48 лв.

Против така постановеното решение в законния срок е постъпила въззивна жалба от Община С. чрез нейния процесуален пълномощник с изложени оплаквания за незаконосъобразност. Основното възражение в жалбата е, че съдът неправилно е приел, че сумата от 5500 лева не е заплатена на адв. Б., тъй като в приложеното по делото адвокатско пълномощно е отбелязано, че сумата е заплатена и в тази своя част то представлявало разписка за заплатената и получена сума. Косвен аргумент за заплащане на сумата бил и фактът, че тя е присъдена с решението на АС София, а било известно, че се присъждат само деловодни разноски, които са реално заплатени. Съдът не бил обсъдил и направените възражения във връзка с изпълнението на договорните задължения на ищеца. Ответната община била направила пред районния съд възражение за лошо изпълнение поради невключване в списъка за разноски по чл.80 от ГПК пред АС-София на сума в размер на 6905.70 лв., представляваща заплатена ДТ и по този начин Общината претърпяла вреди. Това възражение не било разгледано от районния съд и той не бил изложил доводи във връзка с него.

Искането е да решението на първоинстанционния съд да бъде отменено изцяло, вместо което да бъде постановено друго, с което да се отхвърлят предявените искове. Претендират се разноски и юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от адв. Г.П. като пълномощник на В.Б. с искане да се потвърди решението на РС като правилно и законосъобразно. В отговора се анализират събраните по делото доказателства и се развиват теории в подкрепа на правилността на решението. Претендират се деловодни разноски за двете инстанции и адвокатско възнаграждение.

Окръжният съд след като се запозна с твърденията, изложени във въззивната жалба и писмения отговор, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства, като взе предвид становищата, изразени в съдебно заседание и при спазване разпоредбите на чл.235 от ГПК, прие за установено следното:

В исковата си молба против Община С. ищецът В.Б. е твърдял, че на 17.03.2017 г. между ищеца и ответника е сключен договор за правна защита и съдействие, съгласно който, адвокат Б. е трябвало да представлява Община С. по търг. дело № 706/2016г., ІІІ-ти състав по описа на Софийски апелативен съд, срещу ДФ „Земеделие“ – София, като му е определено адвокатско възнаграждение в размер на 5000 лв. Съгласно чл. 36, ал.1 и ал.2 от ЗАдвокатурата адвокат Б. бил изпълнил задължението си по сключения договор за правна защита и съдействие, като с Решение № 1828/24.07.2017 г., Софийски апелативен съд е отменил Решение № 1965/04.12.2015 г., постановено по търг. дело № 6209/2014 г. на 16-ти състав на СГС, вместо което е постановил друго решение, с което ДФ „Земеделие“ е осъден да заплати на Община С. сума в размер на 345285,10 лв., представляваща неплатена част от дължима по Договор № 13/322/00547 от 28.06.2011 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 322 - „Обновяване и развитие на населените места“ от Програма за развитие на селските райони за периода от 2007 до 2013 година, подкрепена от ЕЗФРСР с предмет „Подобряване на физическата среда на живот на населението в Община С.“ и „Благоустрояване на площадно пространство в гр. С.“, безвъзмездна финансова помощ. Ищецът е твърдял, че е изпълнил задължението си по договора, но въпреки това възнаграждението, което му е присъдено от Софийски апелативен съд по търг.дело № 706/2016 г., за процесуално представителство пред двете съдебни инстанции, в общ размер на 7500 лв., до момента на предявяване на исковата молба не му било изплатено от ответната община. Твърдял е, че между него и Община С. съществувало договорно отношение, което имало за предмет изготвянето на жалба срещу решение на СГС и процесуално представителство на Община С. пред Софийски апелативен съд от адв. Б.,*** се задължила при приключване на съдебното производство да му заплати присъденото от Софийски апелативен съд адвокатско възнаграждение в общ размер на 7500 лв. Твърдял е, че описаната и постигната договорка се основава на сключен срочен между страните граждански договор за абонаментно право на обслужване № 203/17.06.2016 г., в сила до 2017 година, както и нотариално заверено пълномощно от 16.06.2016 г., изготвено и подписано от нотариалната служба при община С., в следствие на които ищецът бил официален процесуален представител на ответната Община пред съдилищата и особените юрисдикции на РБългария, пред които Община С. е страна в съдебните производства. Сключен бил и изричен договор за правна защита и съдействие, вторият екземпляр от който се намирал в архива на Общината, поради което ищецът Б. не разполагал с него. Твърдял е също, че от постановеното решение на Софийски апелативен съд било видно, че адв. Б. е изпълнил своите договорни задължения в пълен обем, като му е присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 7500 лв. На основание чл. 410 от ГПК ищецът бил подал пред Районен съд Панагюрище заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу Община С., по което било образувано ч.гр. дело № 746/2018 г. по описа на настоящия Районен съд и била издадена заповед, с която Община С. била задължена да заплати на ищеца В.Б. сумата от 7500 лв., ведно със законната лихва, считано от 24.08.2018 г. до окончателно изплащане на вземането, както и разноски за държавна такса в размер на 150 лв.

Искането е съдът да постанови решение, с което да бъде прието за установено по отношение на Община С., представлявана от Кмета С.Ч., че му дължи сума в размер на 7500 лв., ведно със законната лихва, считано от 24.08.2018 г. до окончателно изплащане на вземането, както и разноски за държавна такса в размер на 150 лв.

В законоустановения срок Община С. чрез своя процесуален пълномощник е депозирала писмен отговор, в който исковата претенция се оспорва като неоснователна с искане да бъде отхвърлена. Ответникът е поддържал, че в исковата молба има противоречия, тъй като не ставало ясно какъв е размерът на претендираното адвокатско възнаграждение. В исковата молба от една страна се съдържало твърдение, че възнаграждението по договор за правна защита и съдействие било в размер на 5000 лв., а от друга страна било заявено, че съдът бил присъдил адвокатско възнаграждение в размер на 7500 лв. Ответникът е твърдял, че в архивите на Община С. липсва договор от 17.03.2017 г. за правна защита и съдействие по търг. дело № 706/2016 г. по описа на Апелативен съд - София, а такъв липсвал и в счетоводството на Община С.. Между страните липсвало договорно правоотношение с предмет изготвяне на жалба срещу решение на СГС, както и задължение на Община С. при приключване на съдебното производство пред Апелативен Съд - София, на ищеца да бъдат заплатени каквито и да било суми. Цитираният договор за абонаментно правно обслужване № 203/17.06.2016 г. нямал никакво отношение към търг. дело № 706/2016 г., тъй като в чл. 10 от същия договор било записано, че „за осъществяване на процесуално представителство по дела, по които Общината е страна, ще се заплащат възнаграждения, на основание договор за правна помощ за всеки отделен случай, сключени с ищеца Б.“. Не ставало ясно от къде идва разликата от 2500 лв. Ответникът е направил и възражение за нищожност на договор от 17.03.2017 г., тъй като такъв договор липсвал в счетоводството на Общината и вероятно върху него липсвал подпис на лицето, отговарящо за счетоводните записвания (главния счетоводител). В присъдените разноски от 7500 лв. влизало и адвокатското възнаграждение по договор от 17.03.2017 г., с оглед на което следвало да се приеме, че щом сумата е присъдена, то тя била заплатена, като ответникът се позовава на т.1 на ТР № 6/06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС.Претендират сторените съдебно-деловодни разноски.

С молба от 26.03.2019 г. процесуалният представител на ищеца- адвокат е представил допълнение към исковата молба, с която заявява, че претендираният размер на адвокатско възнаграждение е 5 500 лв., като претенцията се основава на подписан двустранен договор за правна защита и съдействие от 06.07.2016 г., подписан саморъчно от ищеца В.Б. и представляващия ответната община - С.Ч.,

Установява се от доказателствата по делото, че между страните по спора е подписан договор за абонаментно правно обслужване, сключен на 01.06.2016 г., по силата на който адв. В.Б. се е задължил да извършва юридически консултации и услуги на Община С., които могат да бъдат: постоянни, необходими за текущата дейност на общината, изготвяне на проекти за заповеди и актове, юридическо оформяне и прецизиране на проекти за други документи и оферти, юридически консултации по документи и оферти, изпратени от трети лица, изготвяне на правни анализи по определени проблеми на Община С., изготвяне на справки за действащи в страната нормативни актове, непосредствена юридическа консултация по време на преговори, изготвяне на проекти за договори и допълнителни споразумения, свързани с дейността на общината и осъществяване на процесуално представителство в полза на Обищина С. по дела, по които същата е страна.

Съгласно чл. 9 от същия договор Община С. се е задължила да заплаща възнаграждение за извършената работа в размер на 500 лв. месечно, платими в брой в срок до 25-то число на текущия месец. Съгласно чл. 10 от договора ответната община се е задължила да заплаща възнаграждение за извършената от Б. работа на основание договор за правна помощ, за всеки отделен случай и за всяка отделна инстанция по реда на Наредба № 1, от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и всички извършени от В.Б. разходи за извършваната работа, съобразно с представените от него документи. Установява се, че договорът е влязъл в сила от деня на неговото подписване и е със срок от 1 година. Уговорена е опция договорът да може да се прекрати чрез изпращането на писмено предизвестие от 30 дни.