Решение № 1748 от 14.04.2025, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 8409/2024
- Вид
- Решение № 1748
- Подписан
- 14.04.2025
- В сила
- 15.05.2025
- Състав
- Крум Борисов Гечев
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл.55, ал.1, предложение първо · Закон за задълженията и договорите
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 1748 гр. Пловдив, 14.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Крум Б. Гечев при участието на секретаря Марина М. Кънева като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Гражданско дело № 20245330108409 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.
Съдът е сезиран с искова молба от С. Р. Ш., ЕГН: **********, против „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК: 175330437, и „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК: 203508899, с която са предявени обективно и кумулативно съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 22 от ЗПК, както и осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, предложение първо от ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че сключения между С. Р. Ш. и ответника „Кредисимо“ ЕАД Договор за потребителски кредит № **г. е недействителен, както и за осъждане на този ответник да заплати на ищеца сумата от 277, 86 лева /размерът е изменен в о.с.з. на 27.01.2025г./, представляваща недължимо платена при начална липса на основание сума по недействителен договор, ведно със законна лихва върху тази сума от датата на исковата молба 15.05.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, както и за признаване за установено в отношенията между С. Р. Ш. и ответника „Ай Тръст“ ЕООД, че сключения помежду им Договор за предоставяне на поръчителство от 02.07.2022г. е недействителен, поради липса на основание.
Ищецът твърди, че между него и ответното дружество „Кредисимо" ЕАД бил сключен онлайн Договор за потребителски кредит № **г. със следните параметрите на кредита –сума: 2609.88 лева; брой вноски: 8; ГПР:
21.94%; ГЛП: 20%; Дължима сума по кредита: 2813.21 лева.
На същата дата, не по свое желание, ищецът сключил и Договор за 1 предоставяне на поръчителство от 02.07.2022г с „Ай Тръст“ ЕООД. В договора било уредено възнаграждение за поръчителя, разпределено също на 8 месечни вноски в общ размер на 1758.47 лева. На същата дата ищецът бил изпратен имейл, с който е уведомен за погасителен план по „договор за кредит № **г.“ Видно от същия, в месечните вноски се включва и „гаранция“, която като суми е идентична с описаните в договора за поръчителство с „Ай Тръст“ ЕООД. Описани били 8 дължими месечни вноски по 571.46 лева, от което следва, че реалната обща дължима сума по кредита е 4571.68 лева.
Ищецът твърди, че категорично се доказва, че ответникът е недобросъвестно лице, въвело в заблуждение потребителя С. Ш. чрез предоставянето на подвеждащ договор и погасителен план касателно дължимата сума.
Ищецът излага, че е заплатил всички посочени му от „Кредисимо“ ЕАД вноски чрез Изипей, като от страна на ответниците са му издадени удостоверения за липса на задължения. Сочи, че договор за потребителски кредит № **г. е недействителен па няколко основания. На първо място, не бил посочен размерът на възнаградителната лихва и как тя се разпределя във времето с изплащане на всяка вноска, което води до недействителност на основание чл. 22, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК. На второ място, договорът бил недействителен на основание чл. 22. вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в него не било посочено от какви пера е съставена общо дължимата сума, а посоченият годишен процент на разходите (ГПР), не отговаря на действителния такъв, тъй като определеното в договора възнаграждение за поръчителство представлява скрито оскъпяване, с коего оскъпяването надхвърля 50 % и с това нарушава чл. 19. ал. 4 ЗПК и прави клаузата за ГПР нищожна. На трето място, договорът бил недействителен и на основание чл.
22, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, тъй като не било посочено в погасителен план разпределението на вноските измежду дължимите по договора суми. В договора не бил посочен действително приложимият между страните ГПР, както и действителната обща сума, дължима от потребителя.
Ищецът твърди, че договорът за предоставяне на поръчителство от 02.07.2022г., сключен между С. Ш. и „Ай Тръст“ ЕООД, също бил недействителен. Същият бил сключен без основание, тъй като е акцесорен договор към нищожен договор за потребителски кредит. Същият бил нищожен и на самостоятелно основание, отново поради липса на кауза за неговото съществуване. Видно от съдържанието на договора, за поръчителят било уговорено възнаграждение срещу задължението да поеме наравно с длъжника задължението за плащане на сумите по кредита. В случая на тяхното заплащане от поръчителя обаче, за последния се поражда, съгласно договора, регресно право срещу заемателя за възстановяване на платените от поръчителя суми (арг. чл. 4, ал. 2 от договора за предоставяне на поръчителство). Следователно поръчителят получавал едно възнаграждение, без реално да съществува същинско насрещно задължение за него, доколкото сумите, които е платил подлежат на възстановяване. За длъжника пък заплащането на възнаграждението се явявало безпредметно, защото той всякога ще дължи сумите по кредита и няма да се освободи от задължението 2 си при погасяването па кредита от поръчителя. В този смисъл не само, че е налице нееквивалентност на престациите, но в случая и липсва престация от една от страните по договора - поръчителя, поради което и този договор се явява недействителен като лишен от основание.
Ищецът излага, че процесните договори за потребителски кредит и за поръчителство са недействителни, поради което всички платени от страна на ищеца суми над главницата се явяват платени без основание и подлежат на връщане. Предвид размера на главницата — 2609.88 лева и реално изплатените от страна на С. Ш. суми в размер на 4571.68 лева, разликата била в размер на 1961.80 лева. Ищецът моли за уважаване на предявения иск.
Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл.131 от ГПК са постъпили писмени отговори на исковата молба от ответника „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД, с които се оспорват като неоснователни предявените искове. Сочи се, че действително между страните са сключени потребителски договор за кредит и поръчителство, но същите отговорят на изискванията на ЗПК, поради което липсват основания за тяхната недействителност. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
От събраните доказателства безспорно се установява, че между ищеца и първия ответник „Кредисимо” ЕАД е сключен Договор за потребителски кредит № ** г., по силата на който „Кредисимо” ЕАД е предоставил на С. Ш. в заем парична сума от 2500 лв., при посочен в договора лихвен процент от 20%. Съгласно договорът за кредит ГПР бил в размер на 21, 94%. В раздел II, чл. 4 от Договора е предвидена клауза, съгласно която кредитополучателят следва да предостави едно от посочените в договора обезпечения, вкл. и поръчителство от одобрен от кредитора поръчител, в срок до 48 часа с цел одобрения на кредита. В противен случай, съгласно ал. 2 на същата клауза, кредитът няма да бъде одобрен. В настоящата хипотеза, ищецът, като кредитополучател, е предоставил обезпечение – одобрен от кредитора поръчител, а именно „Ай Тръст“ ЕООД по силата на Договор за предоставяне на поръчителство от 02.07.2022 г., сключен между ищеца и дружеството-поръчител „Ай Тръст“ ЕООД. Соченото обстоятелство е безспорно, като не се спори и относно размера на възнаграждението за поръчителя. Последното се подкрепя и от представените по делото писмени доказателства.
Предвид горното и с оглед съдържанието на договора за кредит, съдът намира за основателни съображенията на ищеца за недействителност на договора на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 ЗПК, като не се споделя изложеното от ответника „Кредисимо” ЕАД в обратния смисъл. В случая е налице правоотношение по договор за потребителски кредит, като длъжникът по правоотношението – настоящ ищец, има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 вр. т. 12 от ДР на ЗЗП, поради което същият се ползва със 3 законоустановената потребителска закрила, регламентирана в ЗПК и ЗЗП.
Съгласно чл. 22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Регламента на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК изисква в договорите за кредит по Я. и разбираем начин да са посочени годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя.
В процесната хипотеза съдът намира, че ГПР по Договор за потребителски кредит № ** г. и общата дължима по кредита сума не са коректно посочени, тъй като възнаграждението по договор за предоставяне на поръчителство неправилно не е взето предвид при изчисляването на процента на разходите и крайната дължима от потребителя сума. Съгласно § 1, т. 1 от ЗПК към общия разход по кредита за потребителя се включват и всички видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, когато сключването на договора за услугата е задължително условие за получаване на кредита. Видно от раздел II чл. 4, ал. 2 от Договора в случай, че в посочения в ал. 1, изр. 1 срок (48 часа) кредитополучателят не предостави съответното обезпечение (сред които е и процесното), то ще се счита, че заявлението за кредит не е одобрено от кредитора и договорът не е породил действие.
Следователно възнаграждението на поръчителя се явява разход по кредита и е следвало да бъде посочено в договора за кредит и общата дължима във връзка с кредита сума, както и включен в ГПР, доколкото сключения договор за предоставяне на поръчителство и разходите по него са пряко свързани с договора за кредит, а осигуряването на поръчител е условие за получаване на заема. Като не е сторено това, потребителят е бил въведен в заблуждение относно действителния размер на сумата, която следва да плати по договора, и реалните разходи по кредита, които ще направи – нарушение на чл. 11, ал. 1, т.
10 от ЗПК.
Предвид изложеното процесният договор за потребителски кредит се намира за противоречащ на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, поради което и на основание чл. 22 ЗПК същият е недействителен.
В продължение на развитите по-горе мотиви следва да се посочи, че за нищожен се намира и договорът за предоставяне на поръчителство от, тъй като същият се явява лишен от основание, предвид недействителността на договора за кредит, който той обезпечава и във връзка с който е възникнало правоотношението по поръчителството. Т.е. липсва необходимостта от сключване акцесорния договор. Същият е нищожен и на самостоятелно основание, отново поради липса на кауза за неговото съществуване. В случая за поръчителят е уговорено възнаграждение срещу задължението да поеме наравно с длъжника отговорността за плащане на сумите по кредита. При тяхното заплащане от поръчителя обаче, за последния се поражда регресно право срещу заемателя за възстановяване на платените от поръчителя суми.
Следователно поръчителят получава едно възнаграждение, без реално да съществува същинско насрещно задължение за него, доколкото сумите, които е платил подлежат на възстановяване. За длъжникът пък заплащането на 4 възнаграждението се явява безпредметно, защото той всякога ще дължи сумите по кредита и няма да се освободи от задължението си при погасяването на кредита от поръчителя. В този смисъл не само, че е налице нееквивалентност на престациите, но в случая и липсва престация от една от страните по договора – поръчителя, поради което и този договор се явява недействителен като лишен от основание. Установителните искове са основателни и ще се уважат.
По отношение на предявения осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
Видно от приетото без възражения по делото заключение по ССчЕ, което се кредитира от настоящия съдебен състав, общо заплатената сума от страна на ищеца в полза на ответника по процесния договор за кредит възлиза в размер на 2887, 74 лева. Предвид обстоятелството, че настоящият съдебен състав приема, че процесният договор за кредит е недействителен на основание чл. 22, ал.1, т. 10 ЗПК, на основание чл. 23 ЗПК ищецът дължи връщане само на чистата стойност на кредита в размер на 2500 лева, а всички останали суми над главницата са заплатени при начална липса на основание.
Разпечатката съдържа 29 от 50 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9ec4341b-1004-43b5-906c-981e947f06bd