Разпореждане № 17194 от 17.09.2021, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 17194 гр. София , 17.09.2021 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ в закрито заседание на седемнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

А. СТ. Я. като разгледа докладваното от А. СТ. Я. Частно гражданско дело № 20211110128764 по описа за 2021 година намери следното:

Производството е по реда на чл. 410 ГПК.

Образувано е по заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК от Д. Г. КР. срещу /фирма/ за сумата 522,40 лева, част от претенция в общ размер на 1772,46 лева, събрана по изпълнително дело № 1986/2018 г. на ЧСИ с рег. № 863, която сума подлежи на връщане поради погасяването на вземанията по давност.

Видно от представеното от заявителя удостоверение, по описаното в заявлението изпълнително дело в полза на взискателя /фирма/ е разпределена сума в общ размер на 1772,46 ;лева, от които 54 лева – предплатени такси; 932,47 лева – главница, 378,86 лева – законна лихва; 180,89 – мораторна лихва, 50 лева – разноски за юрисконсултско възнаграждение по изпълнителното дело, 153,97 лева – разноски за ЮВ по съдебното дело, 23,27 лева – разноски за държавна такса по съдебното дело.

Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 2 ГПК заявлението трябва да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 3 ГПК. Целта на препращането към чл.

127, ал. 1, т. 4 и 5 ГПК е чрез индивидуализация на процесното вземане същото да бъде отграничено от други спорни правоотношения между страните, което ще направи възможна преценката на длъжника относно дължимостта на конкретното вземане /от гледна точка на неговото основание и размер/ и упражняване срещу него на правото на възражение /включително относно възможното погасяване на вземането по давност/. Ето защо, изискването да бъдат посочени фактите, на които се основава искането, е първостепенно и при неспазването му съдът следва да приложи санкционната последица на чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК, като откаже издаването на заповед за изпълнение.

1

В случая заявлението не отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 и 5 ГПК, доколкото не е посочено каква част от всяка от разпределените на длъжника суми по изпълнителното дело /в общ размер на 1775,46 лева/ претендира. При липса на тези твърдения длъжникът не би могъл да се защити /например, ако срокът на погасителна давност по всяко от вземанията, чието връщане иска, не е еднакъв, ако някоя от посочените суми не му е действително разпределена по ИД и т.н./. Ето защо заявителят ясно следва да посочи връщане на кои точно разпределени на кредитора вземания претендира, макар и в случая това да се претендира само част от тях. Предвид горното и на основание чл. 101 ГПК и по арг. от 411, ал. 2, т. 1 ГПК, с разпореждане от 03.6.2021 г., съдът е дал указания на заявителя в тридневен срок от съобщението да отстрани нередовностите, като конкретизира исканията си и ясно посочи каква част от всяка от разпределените на длъжника суми по изпълнителното дело /в общ размер на 1775,46 лева/ претендира – например претендира 1 лев, частично от главницата от 932,47 лева, 1 лев частично от законната лихва от 378,86 лева и т,н. за всяка от сумите, които твърди да подлежат на връщане в рамките за заявения размер от 522,46 лева. Указано му е, че при неизпълнение заявлението ще бъде отхвърлено. С уточнителна молба от 16.6.2021 г. заявителят е отказал да изпълни указанията, поради което с разпореждане от 02.8.2021 г. му е дадена повторна възможност, като отново са му указани и последиците от неизпълнението. С молба от 09.8.2021 г. заявителят е изложил твърдения. че вземането „придобива друг правен характер“ след като е събрано по ИД. Съдът обаче не споделя това становище на заявителя, включително и предвид факта, че за остатъка от сумата вече има влязла в сила заповед за изпълнение. Според настоящия състав на съда длъжникът трябва да е наясно връщане на коя точно получена от него сума се иска, за да прецени дали тя е погасена по давност /както твърди заявителят/ или не, дали реално я е получил или не и т.н. В противен случай не може да се защити. Предвид, че указанията не са изпълнени и на основание чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК заявлението следва да бъде отхвърлено. Така мотивиран, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявлението с вх. № 5937/21.5.2021 г. Д. Г. КР. срещу /фирма/.

Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от получаването на препис от него.

Препис от разпореждането да се връчи на заявителя.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2