Решение № 3513 от 28.10.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3513 гр. Пловдив, 28.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20215330103470 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 238 и сл. ГПК.

Образувано по предявени от „ЕОС Матрикс“ ЕООД против Г. Д. Г. кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване на вземанията, за които е издадена Заповед № 262436/15.12.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, поправена на основание чл. 247 ГПК с Разпореждане № 202984/10.06.2020 г. по ч.гр.д. № 16413/2020 г. на Районен съд – Пловдив, ХIX граждански състав, както следва: сумата от 2 233, 18 лв. - главница, дължима по Договор за предоставяне на потребителски кредит от 23.09.2014 г., сключен с „Обединена Българска банка” АД, вземанията по който са прехвърлени с договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 31.01.2018 г. на „ЕОС Матрикс” ЕООД и сумата от 337, 42 лв. - мораторна лихва за периода от 20.08.2018 г. до 08.12.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 08.12.2020 г., до окончателното погасяване.

Ищецът твърди, че е кредитор на длъжника по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 31.01.2018 г. сключен с цедента „Обединена българска банка“ АД. Твърди, че до длъжникът е изпратено уведомление за прехвърляне на вземането, което се е върнало в цялост. Сочи, че съдът следва да приеме, че длъжникът е надлежно уведомен с получаване на препис от исковата молба, ведно с приложенията, който факт съдът следва 1 да зачете на основание чл. 235, ал. 3 ГПК. Твърди, че ответникът Г. Д. Г. в качеството му на кредитополучател е сключил с „Обединена българска банка“ АД договор за предоставяне на потребителски кредит от 23.09.2014 г., по силата на който е предоставена в заем сумата от 8 000 лв., която била преведена на 24.09.2014 г. по сметка в банката, открита на името на длъжника. Сочи, че длъжникът поел задължение да върне предоставената в заем сума, ведно с начислени лихви, при установен годишен лихвен процент от 9, 95 % и годишен процент на разходите от 11, 75 %. Поддържа, че задължението подлежи на разсрочено изпълнение на 24 месечни вноски – всяка в размер от 179, 35 лв., с падеж на последната вноска на 20.09.2019 г.

Сочи, че длъжникът погасил част от задължението за главница, като останало непогасено задължение, което претендира, ведно с обезщетение за забава. По така изложените съображения се моли за уважаване на предявените искове.

В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ответникът - Г. Д.

Г., не е депозирал отговор на исковата молба.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства намира, че са налице предпоставките по чл. 238, ал. 1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение по отношение на ответника.

Ответникът е получил препис от исковата молба на адреса, посочен от ищеца в исковата молба – гр. П., ул. *****, като в законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК не е депозирал отговор на исковата молба.

Исковата молба, ведно с приложенията са били редовно връчени на ответника на основание чл. 46, ал. 2 ГПК – чрез лице от домашните, поело задължение да предаде съобщението, ведно с книжата. В приложения по делото отрязък от съобщението е посочено, че последното е получено от майката на ответника – Т. Г., със задължение за предаване на книжата на адресата.

Ответникът е бил редовно призован за първото по делото съдебно заседание, проведено на 24.02.2022 г., тъй като не е открит на адреса, на който е получил препис от исковата молба и приложенията. По разпореждане на съда адресът е посетен за период по-дълъг от един месец, като ответникът не е открит.

В случая съдът е приложил фикцията по чл. 41, ал. 2 ГПК и призовката се счита за редовно връчена на адреса, на който ответникът е бил открит по делото - гр. П, ул. *****. Тази разпоредба следва да намери приложение и в случаите, в които адресатът на съобщението не е намерен лично на адреса, а последното е получено по реда на чл. 46, ал. 2 ГПК чрез лице от домашните, приело съобщението и поело задължение за уведомяване на адресата. Това е така, тъй като книжата са редовно получени от ответната страна, като последната е била уведомена за задължението й да уведоми съда при промяна на адреса, на който веднъж е била намерена по делото. В този смисъл съдът съобрази и практиката на Върховния касационен съд, 2 постановена с Решение № 322/26.11.2014 г. по гр.д. № 3566/2014 г., ГК, IV г.о.

Въпреки редовното му призоваване ответникът не се е явил в съденото заседание за разглеждане на делото. Същевременно с получаване на призовката ответникът е бил предупреден и за възможността против нея да бъде постановено неприсъствено решение с посочване на предпоставките, установени в правната норма на чл. 238 ГПК.

Следователно налице са предпоставките, установени в разпоредбата на чл. 238, ал. 1 ГПК, а именно – ответникът да не е подал отговор на исковата молба, да е бил редовно призован за първото по делото съдебно заседание, на което не се е явил и не е депозирал молба за разглеждането му в негово отсъствие.

Налице е и третата кумулативно изискуема предпоставка за постановяване на неприсъствено решение, а именно от събраните по делото писмени доказателства, да се установява, че исковата претенция е вероятно основателна, което обстоятелство следва от приложените към исковата молба писмени доказателствени средства. По делото е приета и съдебно-счетоводна експертиза, установяваща размера на незаплатените от ответника задължение по договора за кредит, които съответстват на претендираните.

По така изложените съображения предявените искове следва да бъдат уважени, като в полза на ищеца и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК се присъдят сторените от последния разноски в заповедното и исковото производство.

С оглед изхода на правния спор в полза на ищеца, съобразно уважената част от иска, и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да му бъдат присъдени пропорционално сторените, както в настоящото съдебно производство разноски, така и в заповедното производство по ч.гр.д. № 16413/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив – арг. т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в което се приема, че с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските за заповедното производство – относно размера им, както и разпределя отговорността за заплащането на тези разноски съобразно с отхвърлената и уважената част от иска. В заповедното производство ищецът е доказал сторени разноски в размер на 51, 41 лв. В исковото производство ищецът е доказал заплащането на държавна такса в размер от 51, 41 лв., представляваща размера на дължимата държавна такса, съгласно указанията на съда, дадени с Разпореждане от 14.04.2021 г., както и сумата от 130 лв. – депозит за вещо лице, или разноски в общ размер от 181, 41 лв.

Така мотивиран, Пловдивският районен съд

РЕШИ:

3

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете с правно основание 422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД по отношение на Г. Д. Г., ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. *****, че „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление гр.

София, ж.к. Малинова Долина, ул. „Рачо Петков – Казанджията“ № 4 – 6, е носител на притезанията, за които е издадена Заповед № 262436/15.12.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, поправена на основание чл. 247 ГПК с Разпореждане № 202984/10.06.2020 г. по ч.гр.д. № 16413/2020 г. на Районен съд – Пловдив, ХIX граждански състав, както следва: сумата от 2 233, 18 лв. - главница, дължима по Договор за предоставяне на потребителски кредит от 23.09.2014 г., сключен с „Обединена Българска банка” АД, вземанията по който са прехвърлени с договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 31.01.2018 г. на „ЕОС Матрикс” ЕООД и сумата от 337, 42 лв. - мораторна лихва за периода от 20.08.2018 г. до 08.12.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 08.12.2020 г., до окончателното погасяване.

ОСЪЖДА Г. Д. Г., ЕГН **********, да заплати на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК 131001375, сумата от 51, 41 лв. – разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 16413/2020 г. на Районен съд – Пловдив, ХIX граждански състав, и сумата от 181, 41 лв. – разноски в исковото производство по гр.д. № 3470/2021 г. на Районен съд - Пловдив, IX граждански състав.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. Решението подлежи на контрол по реда на чл. 240 ГПК в едномесечен срок от връчването му от страната, срещу която е постановено.

ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ________/П/_______________ 4