Решение № 823 от 04.07.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 823 гр. Варна, 03.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Мирела Огн. Кацарска при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело № 20233100500491 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е въззивно и е образувано по жалба на С. И. В. чрез адвокат Р. Н. срещу решение № 4084 от 21.12.2022 г., постановено по гр.д.№ 6408 по описа за 2022 г. на Районен съд – Варна, тридесет и първи състав, с което е отхвърлен предявеният иск от С. И. В. против А. Т. В. с искане да бъде постановено съдебно решение, по силата на което да бъде допуснато изменение на размера на присъдената с влязло в сила решение, постановено по гр.д.№ 429/2018 г. по описа на Районен съд - Варна, XLI състав, месечна издръжка посредством увеличаване от 600 лева на 1500 лева, считано от датата на подаване на исковата молба в съда /19.05.2022 г./, до настъпване на причини за нейното изменяване или прекратяване, с падеж 10то число на месеца, за който се дължи ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска, до настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване, дължима от А. Т. В. в полза на малолетното му дете Л. А.ова В., родена на *** г. , чрез майката и законен представител на детето С. И. В., на основание член 150 от СК; осъдена е С. И.

В. да заплати на А. Т. В. сумата от общо 640,47 лева, представляваща сторените от ответника съдебно–деловодни разноски пред първата инстанция, на основание член 78, алинея 3 от ГПК.

Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност и необоснованост на решението, постановено в противоречие със съдебната 1 практика и при непълнота на доказателствата. Съображенията на въззивницата се свеждат до това, че безспорно е доказано, че за изминалите четири години нуждите на детето са се увеличили значително, а правениште от майката разходи не се явяват луксозни, а необходими; че по необясними причини при първоначалното определяне на издръжката първоинстанционният съд е приел, че за издръжка на детето са били нужни 1 100 лева месечно, а понастоящем в мотивите си ВРС приема, че за издръжка на детето са нужни месечно 1 000 лева. Също така възразява по направеният извод на съда, че дори и да се приеме, че бащата има доходи, които да покрият претендираната сума от 1 500 лева, то този размер на издръжка неоправдано би осигурил луксозен стандарт на живот на деветгодишно дете, без да съобрази, че само месечно за посещаваното от детето училище са необходими 1 160 лева. Сочи се, че по делото лисва актуална информация за реалните доходи, които получава бащата, доколкото са налице доказателства за месечно трудово възнаграждение само от едното трудово правоотношение на ответника при доказана и второ такова. Иска се отмяна на решението и постановяване на ново, с което предявеният иск да бъде уважен изцяло.

Въззиваемата страна в писмен отговор е оспорила жалбата като неоснователна. Подробно се излагат аргументи за правилността и законосъобразността на обжалваното решение и се иска неговото потвърждаване. Основно се набляга на обстоятелството, че доходите на бащата са намалели и същият няма възможност да заплаща сумите, необходими детето да учи в частно училище, срещу записването му в което той е бил против. Счита се, че ищцата не е доказала съществено изменение нуждите на издържания или трайна и съществена промяна във възможностите на задълженото лице, които са релевантните предпоставки за изменение на вече определена издръжка. Възразява се против събиране на поисканите във въззивната жалба доказателства, като от своя страна иска да бъдат приети писмени доказателства и да бъде задължена ищцата да представи писмени електронни справки от училището на детето до бащата.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и становищата на страните и по вътрешно убеждение, съобразно член

235 от Гражданския процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивният съд намира, че не следва да преповтаря установената пред първата инстанция фактическа обстановка, доколкото страните нямат наведени доводи, че тя е неправилно установена, поради което и на основание член 272 от ГПК препраща към частта от мотивите досежно фактическата обстановка. Следва да бъдат съобразени събраните пред въззивната инстанция доказателства.

2

С решение № 852 от 28.02.2019 г., постановено по гр.д.№ 429/2018 г. по описа на Районен съд - Варна, четиридесет и първи състав, е осъден ответника да заплаща в полза на детето Л. А.ова В., родена на *** г., чрез неговата майка и законен представител С. И. В. месечна издръжка в размер от 600 лева, платима до десето число на месеца, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до настъпване на основание за изменение или прекратяване на издръжката. С решение № 874 от 11.07.2019 г., постановено по гр.д.№ 979/2019 г. по описа на Окръжен съд - Варна, решението на първоинстанционния съд е потвърдено.

Като основания за изменение на така определената издръжка в исковата молба се сочи, че от постановяване на решението изминали почти три години, като за този период от време настъпили съществени изменения в обстоятелствата – Л. е пораснала, пораснали потребностите й, а с това се увеличили и разходите по задоволяването им. Също така драстично се променила социално-икономическата обстановка в страната, като в последните месеци се наблюдавала „неконтролируема инфлация на стоките и услугите. Тъй като само ищцата полагала непосредствените грижи и, въпреки че работи, то средствата не стигали за издръжката на дето и за пълноценното му развитие и обучение. Л. учела в ***, като таксата за обучение се е повишила, както и допълнителните разходи – за транспорт, храна, учебници и помагала. Отделно от това са нараснали и разходите за извънкласните форми на обучение на детето, свързани с усвояването на чужди езици и спортни умения.

Ответникът в отговора си не оспорва, че през изминалите три години от постановяване на първоначалната издръжка, детето е пораснало, както и че е налице изменение на социално-икономическите условия в страната с оглед инфлационните процеси. Оспорва обаче, че нуждите на детето са такива, че да налагат толкова висок размер на издръжката, доколкото не се твърди, а и Л. няма нужди, различни от обичайните за отглеждането на здраво дете от същият пол и възраст, нито има специфични потребности. Излага, че обучението на детето в посоченото училище не е съгласувано с него, напротив – същият е несъгласен с това решение, взето еднолично от майката, както и с впротив това. Също така сочи, че не е бил информиран, респективно не е давал съгласие детето да посещава толкова много извънкласни форми на обучение. Твърди, че малолетното дете притежава недвижими имоти, както и, че доходите му са значително намалели в сравнение с периода, когато е определен предходния размер на издръжката.

Съгласно член 150 от СК при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка може да бъде изменена или прекратена. Ищцата мотивира искането си за увелечение на присъдената издръжка за детето с твърдения за значително увеличение нуждите на детето, респективно разходите за задоволяването им, като едновременно с това се е променила и социалноикономическата обстановка. Тези обстоятелства обуславят допустимостта за разглеждане на искането за изменение на издръжката.

3

Въззивният съд намира, че възможностите на родителят, дължащ издръжка, е обективен показател и се определя от доходите му, квалификация, имотно състояние, обстоятелствата дали има други деца, за които също е длъжен да се грижи, но следва да се има предвид също така, че задължението за даване на издръжка на непълнолетно дете е безусловно, че и двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца съобразно възможностите на всеки от тях поотделно, като се отчете и кой полага непосредствените грижи за детето. При определяне на конкретния размер на издръжката следва да се съобразят възможностите на дължащия издръжка и конкретните реални нужди на детето с оглед правилното му отглеждане, възпитание и развитие, както тези нужди биха били задоволени, ако родителите живееха заедно. Родителите, отговорни за децата, имат първостепенна отговорност да осигурят в рамките на своите способности и финансови възможности условията за живот, необходими за развитието им, тоест съдът следва да основава решението си за издръжката на детето единствено при съобразяване с неговите конкретни нужди и с възможностите на родителите, без да е ограничен в преценката си от някакви други предпоставки.

При постановяване на решението, с което последно е определен размер на издръжката от 600 лева месечно, устните състезания пред въззивната инстанция по което са проведени на 25.06.2019 г., по аргумент от член 235, алинея 3 от ГПК са взети под внимание всички факти, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право, а за тези, които не са наведени или доказани по вина на страната, е налице настъпила преклузия. Следователно, относими към изследвания по настоящото дело период, са всички факти, релевантни към предмета на спора, които са се осъществили след 25.06.2019 г., както и осъществените преди този период, но продължаващи своето проявление и през същия.

В конкретния случай при определяне на нужните средства за издръжката на детето Л. следва да се съобрази неговата възраст на 9 години и 10 месеца към приключване на устните състезания пред настоящата инстанция, това, че е ученичка и с оглед на нейните потребности, свързани с възрастта и образованието й се нуждае от повече средства от средствата, необходими за издръжката й през 2019 г., когато е определяна предходната издръжка.

И към настоящия момент, и към момента, когато е определян предходния размер на издръжката, учи в *** – Варна. Няма спор по това, че към настоящият момент размерът на годишната такса за лицея е увеличена с 600 лева. Детето също така посещава училищните занимания извън учебната програма, учи чужд език в езиков център „Британика“, посещава уроци по бас китара, рисуване, математика, йога. По делото не са налице данни Л. да се 4 нуждае от допълнителни средства за здравни грижи, освен за ортодонско лечение.

При определяне дохода на страната следва да бъде изхождано от общото й имуществено състояние, като в това число бъдат взети в предвид и притежаваните имоти, от които могат да бъдат реализирани доходи. Ищецът е представил доказателства, че работи в Доминиканската република и получава нетна заплата в размер на 48 800 доминикански песос, равняваща се на около 1 830 български лева. Също така е представил и договор за наем на апартамент с площ от 160 кв. в Санто Доминго/Доминиканска република с месечна цена на наема от 30 000 доминикански песос, като в свидетелските показания на К. В. /син на ответника/ се явства, че баща му споделя наема с друг човек, с когото живее заедно.

Ищцата е навела доводи, че ответникът работи и по друго трудово правоотношение в дружеството, където е работил и при определяне на първоначалната издръжка, и получава месечен доход около 5 000 щатски долара. За доказване на това твърдение е представила писмо от „Сийборд – трансконтинентал кепитъл корпорейшън“ от 22.11.2022 г., в което се удостоверява, че А. Т. В. все още работи за компанията на позиция „младши машинен инженер“. Въпреки, че въззивният съд е задължил В. да представи доказателства за реализирани доходи от посоченото дружество за периода от 2021 г. до настоящия момент или доказателства за прекратяване на трудовото му правоотношение, като е предупреден на основание член 161 от ГПК, че ако създава пречки за събиране на така допуснатато доказателства, съдът ще приеме за доказани фактите, за които се иска събирането на това доказателство, то същият не е представил такива с обяснение, че исканата информация ще бъде предоставена единствено и само при официално запитване на съда. Определено ответникът създава пречки по събиране на доказателства за получаваното от него трудово възнаграждение от „Сийборд – трансконтинентал кепитъл корпорейшън“, тъй като е невъзможно работникът да няма никакъв документ за получаваната от него заплата. От приетите по делото доказателства е видно, че за всеки платежен период компанията е предоставяла такъв документ на В., а исканите сведения биха могли да бъдат извлечени и от разпечатка на банковата му сметка, по която получава трудовото си възнаграждение. С оглед изложеното настоящият състав на въззивния съд приема, че А. В. реализира доходи от трудово правоотношение със „Сийборд – трансконтинентал кепитъл корпорейшън“ в размер, не по-малък от този, който е взет при определяне на предходната издръжка – средно брутно трудово възнаграждение от 3 245 щатски долара.