Акт от 19.10.2020, Окръжен съд - Ямбол

Р Е Ш Е Н И Е № … град Ямбол, 19.10.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ЯМБОЛСКИЯТ

ОКРЪЖЕН СЪД, І - ви въззивен граждански състав, в открито съдебно заседание на 13.10.2020г., в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИНА ПЕЙЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. ГАЛИНА ВЪЛЧАНОВА

2. МАРТИНА КИРОВА при секретаря П. У., като разгледа докладваното от съдия М. КИРОВА възз.гр.д. № 506/2020г. по описа на ЯОС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно, бързо и се движи по реда на чл. 17, ал. 5 от Закона за защита от домашното насилие /ЗЗДН/ вр.с § 1 от Заключителните разпоредби на ЗЗДН вр. с чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Й. П.В. ***, депозирана чрез пълномощника й - адв.И.С. ***, с посочен съдебен адрес ***, против Решение № 260007/14.08.2020г. по гр.д.№ 1737/2020г. по описа на РС-Ямбол, с което е отхвърлена като неоснователна предявената от въззивницата - молител против С.Е. С. ***, молба за постановяване на мерки за защита по реда на ЗЗДН. Със същото Решение въззивницата - молител е осъдена на основание чл.78 ал.3 от ГПК да заплати на въззиваемия - ответник, направените по делото разноски в размер на 200.00 лв., както и на основание чл.11 ал.3 от ЗЗДН, е осъдена да заплати в полза бюджета на съдебната власт по сметка на РС-Ямбол държавна такса в размер на 25.00 лева.

В срока по чл.17, ал. 1 от ЗЗДН срещу първоинстанционното решение е постъпила жалба от молителката, действаща чрез процесуален представител, с която решението се обжалва като неправилно, незаконосъобразно и необосновано, като се изтъква, че е постановено при неправилно прилагане на процесуалния и материалния закон и не кореспондира със събраните по делото доказателства. В жалбата са изложени съображения по същество на направените оплаквания. Въззивницата намира, че първоинстанционният съд е извършил неправилна оценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства. Сочи се, че ЯРС съвсем лаконично и избирателно е коментирал показанията на св.В., без да е налице обоснованост за частичното им кредитиране, особено като се има предвид, че този свидетел е пряк очевидец на сочените от молителката актове на домашно насилие. Съдът не е ценил и показанията на другия свидетел–очевидец Желева, ангажиран от въззивницата – молителка в хода на първоинстанционното производство, приемайки ги за неустановяващи твърдените в молбата и в декларацията по ЗЗДН факти. От така ангажираните гласни доказателства според въззивницата става ясно, че между страните в производството не е имало каквото и да е съприкосновение, посягане, удари и физическа саморазправа. Неправилно районният съд, за да постанови съдебния си акт е дал вяра на обясненията на самия ответник, с които същият твърди, че той е станал жертва на упражнено домашно насилие от молителката Йоана В. и на представеното от него в тази насока СМУ, което въззивницата в жалбата си акцентира, че е издадено с оглед нуждите на съд.производство 4 дни по-късно от датата на случилото се. Акцентира се, че съдът неправилно е тълкувал смисълът на разпоредбата на чл.13, ал.3 от ЗЗДН, следствие на което неправилно не е ценил доказателствената стойност на декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, поради което в случай като настоящия при направено оспорване от насрещната страна на сочените с нея актове на домашно насилие, в тежест на оспорващия е да обори изложеното в декларацията с допустимите доказателства и доказателствени средства, каквото не представлява представеното СМУ, което сочи единствено на някакви претърпени от въззиваемия телесни увреждания, без да е изяснен механизма на получаването им и тяхното авторство. Въз основа на изложените съображения, се иска отмЯ.на решението на ЯРС изцяло и постановяване на ново по съществото на спора, с което ОС-Ямбол да уважи молбата за издаване на заповед за защита от домашно насилие с приложение на мерките по чл.5 ал.1 т.1 и т.3 от ЗЗДН или алтернативно на сочената - да се задължи въззиваемия – ответник по молбата да се въздържа от домашно насилие над молителката, която мярка не е обвързана със срок. С въззивната жалба не е заявена претенция за присъждане на съдебни разноски.

Препис от въззивната жалба е връчен на ответника в първоинстанционното производство и в предоставения от ЯРС 2-седмичен срок, който съгласно чл.17, ал. 4 от ЗЗДН е 3-дневен, е депозирано възражение от въззиваемия С.Е.

С. *** чрез процесуален представител – адв.Я.П. ***. Въззиваемият намира въззивната жалба за допустима, но неоснователна, а процесното решение за правилно, законосъобразно, постановено след детайлна оценка на всички събрани и относими доказателства, като в подкрепа на това, са изложени подробни съображения. В заключение въззиваемият моли съда да остави без уважение въззивната жалба и да потвърди обжалваното решение като правилно и логически обосновано. Претендира се присъждане на сторените разноски пред въззивната инстанция.

В открито съдебно заседание въззивницата се явява лично и се представлява от процесуален представител по пълномощие по чл.32, т.1 от ГПК – адв.И.С. ***. Процесуалният представител поддържа въззивната жалба, не прави доказателствени искания. В хода на устните състезания излага съображения, че първоинстанционното решение е неправилно и незаконосъобразно поради доводите и оплакванията, които са формулирани в жалбата и които се поддържат. Заявява се, че въззивницата продължава да получава грубо отношение от въззиваемия – баща на общото им дете във връзка с осъществяване на личните му контакти с детето. Иска от въззивната инстанция да отмени първоинстанционното решение, да издаде заповед за защита от домашно насилие, като наложи на въззиваемия забрана да се въздържа от домашно насилие, тъй като въпросните актове на домашно насилие се случват пред детето, което се отразява и на неговото психическо и емоционално състояние. Претендира присъждане на направените деловодни разноски за първата и за настоящата инстанция, съобразно представен списък на същите по чл.80 от ГПК.

В открито съдебно заседание въззиваемият се явява лично и чрез процесуалния си представител по пълномощие по чл. 32, т.1 от ГПК – адв.Я. П. ***, оспорва въззивната жалба и подържа депозираното възражение, не прави доказателствени искания. В хода на устните състезания излага съображения за правилност и законосъобразност на процесното решение, моли същото да бъде потвърдено. Претендира присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски съобразно представен списък на същите по чл.80 от ГПК.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните гласни и писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт.

ЯОС намира въззивната жалба за редовна и допустима. Депозирана е в законоустановения срок, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване, съгласно чл.17 ал.1 от ЗЗДН вр.с чл.258 ал.1 от ГПК и е подадена от лице, легитимирано и разполагащо с правен интерес от обжалване на решението, чрез постановилия атакувания акт РС-Ямбол.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед пълния обхват на обжалването – и допустимо, предвид което следва да бъде извършена проверка за неговата правилност съгласно разпоредбата на чл. 269, изр. 2 от ГПК.

При осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност на атакувания съдебен акт, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районен съд доказателства, намира следното:

От фактическа страна:

Производството по делото пред РС – Ямбол е образувано въз основа на подадена от Й. П.В. *** против С.Е.С. *** молба по чл. 8, ал. 1, т.1 вр. с чл.4 ал.1 и чл. 18 от ЗЗДН, в която се твърди, че двамата живеели на семейни начала почти 2 години, като от това им съжителство имат родено дете К. С. С., родена на ***г.

Родителите-страни по делото се разделили преди около 3 години и от тогава не живеят заедно, като се сочи, че грижите за детето се осъществяват от майката – молителка, а ответника – баща взима дъщеря им когато поиска. Твърди се в подадената молба, че съвместното съжителство на страните е било съпътствано с непрекъснати скандали и конфликти, като се сочи, че ответникът е бил зависим от мнението на майка си, която често се е намесвала в отношенията им. След като страните се разделили, молителката е имала очаквания да бъде преустановен от страна на ответника оказвания от него психически тормоз, но се сочи, че той продължил, като през последната година проявеното от него отношение е станало нетърпимо. С молбата се излага, че в периода от

20.07.2020 год. до 26.07.2020 год. молителката е подлагана на системен психически и емоционален тормоз и непрекъснати обиди от страна на ответника. Като част от причините за влошените с ответника междуличностни отношения, молителката излага наличието на спор досежно режима на лични контакти на бабата по бащина линия с детето. В молбата е отправено искане за налагане на предвидените в чл.5 ал.1 т.1 и т.3 от ЗЗДН мерки за защита за максимално предвидения в закона срок, а именно - задължаване на ответника да се въздържа от извършване на домашно насилие и забрана на да приближава пострадалото лице, жилището, местоработата и местата за социални контакти и отдих на пострадалото лице при условия и срок, определени от съда.

Ответникът по молбата, в съдебно заседание пред районния съд, чрез пълномощника си по делото – адв.П., е изразил становище по оспорване на молбата.

Първоинстанционният съд, за да отхвърли като неоснователна молбата на молителката-въззивник за постановяване на мерки за защита по реда на ЗЗДН срещу ответника – въззиваем, е приел, че макар и да е укоримо поведението на ответника и то предимно на реализираното от него на датата - 24.07.2020г., то в конкретния случай се установява, че повод за възникналите скандали между страните са споровете им досежно режима на лични контакти и преди всичко тези на бабата по бащина линия с детето, които сами по себе си не могат да се тълкуват като психическо и емоционално насилие върху молителката. Освен това ЯРС се е мотивирал и с приетото за установено обстоятелство, че на 24.07.2020г. молителката-въззивник е нанесла телесни увреждания на ответника, като за този си извод се е обосновал на представеното в тази насока СМУ. Районният съд е преценил, че не е доказан конкретен акт осъществен от ответника – въззиваем, който да покрива изцяло признаците на акт на домашно насилие по смисъла на ЗЗДН.

Не е спорно между страните по делото, че същите са живели съвместно на семейни начала преди три години, като от това им съжителство имат родено малолетно дете - К. С. С., с ЕГН **********. Впоследствие страните са се разделили, като молителката и детето са заживели на адреса, посочен в молбата, като от данните по делото се установява, че в отглеждането на детето майката е подпомагана от бабата по майчина линия, с която съжителстват заедно в апартамента на посочения настоящ адрес ***.

От приобщеното в хода на първоинстанционното производство копие от Решение № 490/27.06.2019 год. постановено по гр.дело № 664/2019 год. по описа на ЯРС, се установява, че на основание чл.128 от СК е определен режим на лични контакти на бабата по бащина линия с детето К. С., както и че при ДСИ при РС-Ямбол е образувано изп.дело № 820/2020 год., по което е било изпратено с изх.№11648/04.08.2020г. покана-уведомление до молителката за спазване на определения с посоченото Решение на ЯРС, режим на лични контакти на детето с бабата по бащина линия.

По делото пред районния съд е приобщена справка от „Районен център 112“ – Бургас, от която е видно, че на 24.07.2020 год. в 17.23 часа е регистрирано повикване от мобилен телефон от лице, представило се с имената С.С., а на 25.07.2020 год. в 09.29 часа от мобилен телефон от лице, представило се с имената Й. С.

Представени са и два броя докладни записки, изготвени от служители на РУ-гр.Ямбол, видно от които служители на полицията са посетили на 24.07.2020г. и на 25.07.2020 год. адресът на молителката, посочен в молбата й, във връзка с подадени сигнали за възникнали между страните скандали, свързани с желанието на бащата и бабата по бащина линия К. И. Д., да вземат детето в изпълнение на Решението на ЯРС за осъществяване на определените от съда лични контакти на бабата с детето.

Разпечатката съдържа 28 от 76 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9ec1153f-3d3f-48dd-8848-cad4ebaa30e6