Решение № 102 от 03.02.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 102 гр. Варна, 03.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Деница Славова при участието на секретаря Диляна Ив. Стоянова като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело № 20263100500013 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано по въззивна жалба на И. Т. Д. чрез процесуалния си представител адвокат Г. Т. срещу решение № 2462 от 01.07.2024 г., постановено по гр.д.№ 2379 по описа за 2024 г. на Районен съд - Варна, поправено по реда на член 247 от ГПК с решение № 3385 от 01.10.2024 г., с което са отхвърлени предявените от жалбоподателката кумулативно съединени искове с правно основание член 344, алинея 1, точка 1 от КТ против „Н.с.“ ЕАД - клон Ч.м. за признаване за незаконно и отмяна уволнението на ищцата, извършено от работодателя с акт за прекратяване № 722 от 20.12.2023 г. на управителя на „Н.с.“ ЕАД - клон Ч.м. на основание член 326, алинея 1 във връзка с член 335, алинея 2, точка 1 от КТ, считано от 23.12.2023 г., поради депозирано от служителя предизвестие, поради това, че трудовото правоотношения за длъжността на ищцата „инженер ХМС и ОПВВВ" е прекратено, считано от 02.01.2024 г. с връчването на акт въз основа на постигнато съгласие по член 325, алинея 1, точка 1 от КТ; с правно основание член 344, алинея 1, точка 4 от КТ за поправка на вписаното в трудовата книжка основание за прекратяване, поради погасяването им по давност на основание член 358, алинея 1 от КТ и жалбоподателката е осъдена да заплати на „Н.с.“ ЕАД - клон „Ч.м.“ разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 180 лева на основание член 78, алинея 8 от ГПК.

Въззивницата И. Д. чрез процесуалния си представител оспорва решението с твърдения за неправилност на формираните от съда крайни изводи за неоснователност на предявените искове поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон.

Излага, че независимо, че в сезиращия работодателя акт е използвала термина предизвестие, фактически е заявила пред работодателя предложение за прекратяване на трудовото й правоотношение по взаимно съгласие, считано от посочената дата – 23.12.2023 г. Излага, че в законоустановения седмодневен срок е била уведомена, че предложението й е било прието с поставената от управителя резолюция „Да“, но под условие срокът на предизвестието от 30 1 дни да бъде отработен. На това основание счита, че неправилно съдът е приел, че прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата е настъпило на 23.12.2023 г. на основание член 326, алинея 1 от КТ, а не от момента на получаване на акта за прекратяване – на 02.01.2024 г. /по аргумент от член 335, алинея 2, точка 3 от КТ/, предвид на това че същото е настъпило на основание член 325, алинея 1, точка 1 от КТ. Въз основа на това посочва като неправилен и извода на съда, че исковете са предявени в съда след изтичане на законоустановения двумесечен срок и на това основание са неоснователни като погасени по давност.

В срока по член 263 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба oт въззиваемата страна чрез процесуалния му представител. Жалбата се счита за неоснователна, а обжалваното решение за валидно, правилно и законосъобразно. Излага становище за правилност и обоснованост на изводите на първоинстанционния съд, че заявлението от ищцата до работодателя от 22.11.2023 г. по същността и съдържанието си е предизвестие от работника за прекратяване на трудовото му правоотношение по член 326, алинея 1 от КТ. Позовава се и на последващото изявление на ищцата от 22.12.2023 г., с което е поискала от работодателя да бъде удължен срока на предизвестието й със срока на ползван от нея отпуск по болест. С оглед на съвкупният анализ на събраните по делото доказателства съдът е достигнал до правилни изводи относно основанието за прекратяване на трудовото правоотношение – чрез предизвестие от страна на служителя, чиито ефект настъпва в момента на изтичане на срока на предизвестието, тоест от 23.12.2023 г., без да е налице законово основание за неговото спиране или продължаване, включително при ползване на отпуск. При това положение е намерено за основателно и срочно въведеното с отговора на исковата молба възражение на работодателя за погасяване по давност на предявените искове предвид заявяването им в съда едва на 06.03.2024 г. С оглед на това излага становище за неоснователност на иска за отмяна на уволнението на ищцата на основание член 326, алинея 1 от КТ, а във връзка и обусловеност от него – за неоснователност и на иска за поправка на вписаното в трудовата книжка основание за прекратяване на трудовото правоотношение – член 325, алинея 1 от КТ вместо посоченото член 326, алинея 1 от КТ. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено изцяло, както и да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнагражение за въззивната инстанция.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и становищата на страните и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от

Гражданския процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявени от ищцата И. Т. Д. против „Н.с.“ ЕАД - клон „Ч.м.“ обективно кумулативно съединени искове с правно основание член 344, алинея 1, точка 1 от КТ да бъде признато за незаконно и отменено уволнението на ищцата, извършено от работодателя с акт за прекратяване № 722 от 20.12.2023 г. на управителя на „Н.с.“ ЕАД - клон „Ч.м.“, на основание член 326, алинея 1 във връзка с член 335, алинея 2, точка 1 от КТ, считано от 23.12.2023 г., поради депозирано от служителя предизвестие; иск с правно основание член 344, алинея 1, точка 4 от КТ за поправка на вписаното в трудовата книжка основание за прекратяване, като бъде прието, че трудовото правоотношение за длъжността на ищцата „инженер ХМС и ОПВВВ" е прекратено, считано от 02.01.2024 г., с връчването на акт въз основа на постигнато съгласие по член 325, алинея 1, точка 1 от КТ.

В исковата се твърди от ищцата, че е работила в ответното дружество „Н.с." ЕАД клон „Ч.м.“, Варна по силата на трудов договор № 00593 от 24.04.2022 г. на длъжност „инженер ХМС ОПВВВ". Твърди, че е подала заявление вх.№ ЧР-21-130 от 22.11.2023 г. до 2 работодателя, с което поискала да бъде освободена от заеманата длъжност след изтичане на предизвестие от един месец, тоест считано от 23.12.2023 г. Желанието й било уважено и получила копие от заявлението си с резолюцията „да“ от управителя на дружеството. Сочи се, че на 22.12.2023 г. се разболяла и желаейки да бъде лоялна към работодателя, подала заявление да се промени датата за прекратяване на трудовото правоотношение - на 02.01.2024 г., на което получила отказ. Междувременно до 29.12.2023 г. била в отпуск за временна неработоспособност. След връщането й на работа на 02.01.2024 г. й бил връчен акт за прекратяване на трудовото правоотношение № 722 от 20.12.2023 г., считано от 23.12.2023 г. Твърди, че прекратяването на трудовото и правоотношение на основание член 326, алинея 1 от КТ е незаконосъобразно, поради това, че нейната воля била трудовото й правоотношение да бъде прекратено на основание член 325 от КТ поради постигнато взаимно съгласие с работодателя. На това основание моли уволнението да бъде отменено, както и да бъде извършена поправка в трудовата й книжка, като вместо дата на прекратяване 23.12.2023 г. бъде посочена правилната 02.01.2024 г. – датата, на която й е връчена заповедта за уволнение, както и да бъде отразено правилното основание – постигнато взаимно съгласие.

В срока по член 131 от ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника „Н.с." ЕАД - клон „Ч.м.“, Варна, с който предявените искове се оспорват като недопустими предвид заявяването им след изтичане на законоустановения давностен срок. В евентуалост се иска тяхното отхвърляне като неоснователни. Ответникът не оспорва валидно възникналото трудово правоотношение с ищцата, но твърди, че същото е било прекратено по нейна инициатива с отправяне до работодателя на едномесечно писмено предизвестие по реда на член 326, алинея 1 от КТ. На това основание счита, че правоотношението е прекратено считано от 23.12.2023 г., тоест един месец след заявената от ищцата начална дата на предизвестието 23.11.2023 г. Не оспорва, че ищцата е подала молба за продължаване на срока на предизвестието, която обаче не е била уважена поради липса на основание за продължаване. Изрично се оспорва работодателят да е бил сезиран от служителката с искане за прекратяване на правоотношението по взаимно съгласие по член 325, алинея 1, точка 1 от КТ, както и наличието на основание за отмяна на уволнението и за поправка на посоченото в трудовата й книжка основание за прекратяване.

Няма спор между странитe, че са били в трудово правоотношение по силата на сключен трудов договор № 00593 от 26.04.2022 г., с който ищцата е била назначена на длъжност „инженер ХМС ОПВВВ" в ответното дружество със срок за изпитване от 6 месеца. В член 6 от договора е уговорен 30-дневен срок на предизвестие за прекратяване на трудовия договор. С допълнително споразумение от 26.04.2022 г. трудовият договор е трансформиран в такъв за неопределено време. Със заявление, входирано при работодателя с вх.№ ЧР-21-130 от 22.11.2023 г. И. Д. е сезирала работодателя с уведомление, че на основание член 326, алинея 1 от КТ желае да бъде освободена от заеманата длъжност след изтичане на предизвестие от 30 дни съгласно трудов договор, или то започва да тече, считано от 23.11.2023 г. С резолюция върху молбата е посочено „Да, да бъде отработено предизвестието“. Представен е болничен лист за временна неработоспособност на И. Д. за периода от 19.12.2023 г. до 29.12.2023 г., издаден от ЕТ „АИППИМП - А.К.“ на 20.12.2023 г.

Със заявление от 22.12.2023 г. ищцата е сезирала работодателя с искане за удължаване на предизвестието, входирано на 22.11.2023 г., до 02.01.2024 г. С резолюция от 02.01.2024 г. върху молбата е отразено „Не, поради липса на законово основание“. На същата дата – 22.12.2023 г. - до ищцата И. Д. е изпратено уведомително писмо, с което последната се известява, че считано от 23.12.2023 г. трудовият й договор е прекратен на основание член 326, алинея 1 от КТ и следва да се яви, за да й бъде връчен акт за прекратяване, обходен лист, както и трудовата книжка, /издадена нова такава, тъй като старата не е открита./ Това писмо не е могло да бъде връчено на ищцата, тъй като е останало непотърсено, видно от 3 приложеното известие за доставяне. На 20.12.2023 г. работодателят „Н.с." ЕАД - клон „Ч.м." чрез управителя Г.М. е издал акт за прекратяване на трудовото правоотношение на И. Т. Д.

№ 722 от 20.12.2023 г. на основание член 326, алинея 1 във връзка с член 335, алинея 2, точка 1 от КТ поради прекратяване на трудовия договор от страна на служителя с предизвестие с вх.№ ЧР-21-130 от 22.11.2023 г. Актът е връчен на ищцата Д. лично на 02.01.2024 г. и на него е вписана забележка „Акта ще обжалвам по компетентност пред Районен съд Варна“. Видно от представения протокол от 02.01.2024 г., подписан от специалист човешки ресурси Т.Е. и ищцата И. Д., последната е получила в оригинал трудовата си книжка №**, серия К, № *** със заверен трудов стаж в „Н.с." ЕАД - клон „Ч.м.", Варна. От представеното копие на страници 6 и 7 от трудовата книжка е видно, че същата е заверена с печат за трудовия стаж при ответното дружество – от 26.04.2022 г. до 23.12.2023 г. - и основанието за прекратяване на трудовото правоотношение – член 326, алинея 1 във връзка с член 335, алинея 2, точка 1 от КТ.

Предявените от ищцата обективно кумуативно съединени искове са:

1/ С правно основание член 344, алинея 1, точка 1 от КТ за отмяна на акт за прекратяване на трудово правоотношение № 722 от 20.12.2023 г. на основание член 326, алинея 1 във връзка с член 335, алинея 2, точка 1 от КТ;