Решение № 1495 от 29.11.2024, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 1495 гр. Пазарджик, 29.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николинка Н. Попова при участието на секретаря Десислава Буюклиева като разгледа докладваното от Николинка Н. Попова Гражданско дело № 20245220102020 по описа за 2024 година

Производството по делото е по реда на чл. 26 ЗЗД , във връзка с чл. 11, чл. 19 и чл. 22 ЗПК и чл. 55 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Ищецът М. Й. Х. ЕГН ********** с постоянен адрес : гр. Пазарджик, ул. „** представляван от Еднолично адвокатско дружество „ Д. М. „ , БУЛСТАТ № **, със седалище и адрес на управление : гр. София, бул. ** представлявано от Д. М. твърди против ответника „** „ООД ЕИК **, със седалище и адрес на управление : гр. С**0 ,представлявано от И. Н. Х.а – **, че на 04.08.2022 между ищеца и ответното дружество е сключен договор за потребителски кредит от разстояние № 202208040320560108. Страните са се договорили отпуснатият заем да бъде в размер на 2 000 лева, а размерът на погасителната вноска -205 лв., видът на вноската е месечна, а броят на вноските е 12. Размерът па годишната лихва е в размер на 40,06 %, а размерът на годишния процен т на разходите е 48.29 %, а размерът на общата сума, която следва да върне М. Х. е в размер на 2 460 лева. Твърди се , в чл. 4 ал. 3 от процесния договор е уговорено, че страните се съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен по начина и условията съгласно общите условия на договора или банкова гаранция в полза на институцията, отпуснала кредита.В чл. 6 страните са уговорили, че в случай на неизпълнение на задължението си да предостави гаранция, кредитополучателят дължи неустойка на кредитора в размер на 1 608,00 лв. Неустойката следвало да се заплаща от заемателя разсрочено , заедно е всяка от погасителните вноски. На ищеца била начислена неустойка в общ размер на 1 608,00 лева, тъй като не е представил в срок надлежни поръчители или друг вид обезпечение, посочени в процесния договор, която неустойка следва да се заплаща разсрочено е всяка погасителна вноска по кредита и общата сума което следвало да върне била в размер от 4 068 лева. Счита , че така уговорената клауза за неустойка в чл. 6 от Договор за 1 паричен заем, спрямо която потребителят трябва да заплати неустойка в размер на 1 608 лева, е нищожна поради противоречие с добрите нрави /чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД/ и поради това, че е сключена при неспазване па нормите на чл.11, чл.19 ад.4 от ЗПК във връзка с чл.

22, ЗПК, като се излагат подробни съображения в тази посока. Твърди се , че в глава четвърта от 3ПK било уредено задължение па кредитора преди сключване па договор за кредит да извърши оценка па кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването па такъв. В съображение 26 от преамбюла па Директива 2008/48/1:0 па Европейския парламент и на Съвета относно договорите за потребителски кредити изрично се сочило : „В условия на нарастващ се кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да не предоставят кредити без предварителна оценка на кредитоспособността, а държавите - членки следва да упражняват необходимия надзор е цел избягване па такова поведение и следва да приложат необходимите средства за санкциониране на кредиторите в случаи те, в които те процедират по този начин“.В този смисъл ищецът поддържа , че клаузата, с която в процесния договор за паричен заем е уговорено, че заемателят дължи неустойка в общ размер на 1 608 лева, в случай че не предостави в срок помалък от 24 часа от сключването му, обезпечение банкова гаранция, се цели прехвърляне на задължението на кредитора към потребителя. Въпреки задължението па кредитиращото дружество да извърши проверка за кредитоспособността на потребителя - това задължение се вменява на потребителя, който да осигури обезпечение едва след като кредитът е отпуснат, като ако не стори това дългът му нараства, т.с. вместо кредиторът да следи за неразумно кредитиране, същият налага неимоверно голяма неустойка, с която повишава риска от изпадането на кредитополучателя в неплатежоспособност.

Отделно от горното смята, че неустойка за неизпълнение на задължение, което не е свързано пряко е претърпени вреди (няма данни за ответника да са настъпили вреди от непредставянето на обезпечение) е типичен пример за неустойка, която накърнява добрите нрави, тъй като излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване /в този смисъл е и т. 3 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на Върховния Касационен съд/.

Твърди се , че с процесната клауза за неустойка в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение - недадено обезпечение, от което обаче не произтичат вреди. Подобна неустойка всъщност обезпечава вредите от това, че вземането няма да може да бъде събрано от длъжника в срок, но именно тези вреди се обезщетяват и чрез мораторната лихва но чл. 33, ал. 1 от 3ПIK. Счита, че ако кредиторът действително е имал за цел да получи обезпечение същият е могъл да отложи даването на кредит, каквато е обичайната практика при предоставяне па обезпечени кредити.

Дори да се приеме, че страните са допускали възможността исканото обезпечение да се предостави и „неустойката” да не се дължи, то смятам, че това плащане не се явява неустойка но смисъла на закона, а възнаграждение, движимо под условие.

Поддържа , че с уговорената неустойка се цели да се заобиколи предвидения максимален размер на ГПР /годишен процент на разходи/ - чл. 19, ал. 4 от 3ПК. Това вземане 2 формално било посочено като обезщетение за неизпълнение само и единствено с цел да не бъде включено при изчисляването на ГПР и така същият да остане под установената граница от 50%. Действително обаче същото отговаря па всички критерии, посочени в нар. 1, т. 1 от 3ПК. То представлява разход, пряко свързан с договора за потребителски креди т, известен е на кредитора и следва да се заплати от потребителя. Това се потвърждава и от самия погаси телен план, от който е видно, че разходът за неустойка е включен и дължим още с подписването на договора. Поддържа се , че договарянето на този разход като неустойка има единствено за цел увеличаване възнаграждението на кредитора над максимално допустимия размер, поради което на основание чл. 21 от 3ПK тази клауза е недействителна. Видно било от процесния договор , че възнаградителната лихва е в размер на 460,00 лв. а неустойката за неизпълнение на акцесорно задължение на договора било в размер на 1 608 лв., с което реалният ГПР става над 100%. Сочи се относима съдебна практика на СЕС./решение по дело С-714/22 с предмет преюдициално занитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Софийски районен съд (България)/

Поддържа се , че тази клауза е изцяло неравноправна и нищожна на основание чл.

143, ал. 2, т. 5 от Закона за защита на потребителите /33П/, тъй като същата задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано висока неустойка. Също така счита, че тази клауза не е индивидуално уговорена, съгласно чл. 146 от 33П.

Смята, че са нищожни отделните клаузи от процесния договор на основание чл. 26 ал.

1, изр. 1 от ЗЗД поради нарушение на закона, чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД,поради нарушаване на добрите нрави, респективно на основание чл. 146 от 33П поради неравноправност.Съгласно императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 3ПК при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. В чл. 33, ал. 1 и ал. 2 3ПК е установено, че при забава па потребителят кредиторът има право само на лихва до размера на законната върху неплатената в срок сума за времето на забавата. С оглед на изложеното се твърди, че е налице заобикаляне на 3ПK, поради което па основание чл. 21 ал. 1 3ПK клаузата е нищожна.

Поддържа, че съгласно чл. 11 ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът следва да съдържа годишния процент на разходите и общата сума, дължима но кредита. Съзнателното погрешно посочване от креди тора на ГПP, както и непосочването на компонентите, които влизат в него, с цел заобикаляне ограниченията на ЗПК следва да се тълкува, като цялостно неизпълнение на задължението по чл. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, което е основание за недействителност па целия договор но чл. 22 от 3ПК. Счита договора за потребителски кредит за недействителен на основание чл. 22 ЗНК във вр. е чл. 11, ал. 1,т. 10 ЗПК, евентуално на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с чл.11,чл. 19 3ПK. Считат клаузата на чл.6 от договор за предоставяне на потребителски кредит № 202208040320560108 за нищожна, като неравноправна по смисъла на чл.143, т.9 33П и като нарушаваща разпоредби те на чл.10. ал.2, чл.10а, ал.4, чл.19, ал.1 и 4 3ПK.

Въз основа па гореизложеното се моли съда

3 да приеме, че са налице пороци, обуславящи нищожността на договор за потребителски кредит №202208040320560108 сключен между ищеца М. Й. Х. и „**" ООД на основание чл. 22 ЗНК във вр. е чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗНК, евентуално на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с чл.11, чл. 19 ЗПК, чиято недействителност моли да бъде прогласена. В условията па евентуалност, в случай, че съдът отхвърли първоначалния иск, се моли да провъзгласи нищожността на клаузата на чл.

6 в Договор за предоставяне на потребителски кредит № 202208040320560108, сключен между М. Й. Х. и „** „ ООД, предвиждаща заплащане на възнаграждение за предоставяне на обезпечение. Освен това се моли съда да осъди на основание чл. 55 ал. 1 ЗЗД ответника „**” ООД, да заплати на М. Й. Х. сумата в размер на 5 лв. /частичен иск от общо 1 608 лв./ представляваща недължимо платена сума по договор за потребителски кредит № 202208040320560108, ведно със законната лихва върху нея от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното й изплащане.Сочат се доказателства. Претендират се съдебно- деловодни разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника , в който се поддържат доводи за нередовност на исковата молба, а наред с това се оспорват предявените искове и по основание и по размер. На основание чл. 175 ГПК ответникът признава сключването на договор за кредит № 202208040320560108 от 04.08.2022 година и предоставяне на заемната сума в размер на 2 000.00 лева. Ответникът признава още , че М.

Й. Х. е заплатил на 05.09.2022 г. сумата в размер на 339 лева и на 08.10.2022 г. сумата в размер на 1737.00 лева. Оспорва се обаче твърдението , че на ищеца е била начислявана неустойка. Оспорват се и направени от него доказателствени искания. Ответникът претендира постановяване на определение, с което да бъде прекратено производството по предявения установителен иск като недопустимо и да бъде отхвърлена осъдителната претенция като недоказана и неоснователна, като в полза на „**“ ООД да бъдат присъдени сторените от ответника разноски, включително 100.00 лева - юрисконсултско възнаграждение.

В открито съдебно заседание, ищецът чрез подадена от процесуалния му представител молба заявява искане за допускане на изменение на размера на осъдителната претенция на основание чл. 214 ГПК – чрез неговото увеличение , което искане е уважено от съда.

Съдът след анализ на събраните по делото доказателства , приема за установено следното от фактическа и правна страна.

По допустимостта на иска: Главният иск за прогласяване нищожност на потребителски договор е допустим , тъй като е налице правен спор, по който ищцовата и ответната страна са надлежни страни и ищецът има правен интерес от разрешаване на този спор със силата на присъдено нещо/ в този смисъл и Решение на СЕС по дело № С321/22/във връзка с тълкуване на чл.7 параграф 1 от Директива 93/ 13 /.

По същество:

Предявен e иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 и пр.2 ЗЗД за обявяване на 4 договор за потребителски кредит за нищожен поради заобикаляне на закона, респективно противоречие с материалния закон, както и поради нарушаване на добрите нрави. За да бъде уважен така предявения иск ищецът следва да установи наличието на договор за заем, който не отговаря на твърдените законови изисквания, при което са налице пороци, водещи до неговата недействителност; наличието на предпоставки за нищожност на договора поради включване на клауза за неустойка, която противоречи на добрите нрави и нарушава материалния закон. В тежест на ответника е да докаже валидност на договора и оспорените му клаузи, който е сключен съобразно изискванията на ЗПК и при спазване правата и интересите на потребителя, като опровергае твърденията на ищеца и установи всички свои твърдения и възражения в отговора.