Решение № 521 от 15.08.2024, Районен съд - Силистра

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 521 гр. Силистра, 15.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Жанет Ив. Борова при участието на секретаря М. П. Л. като разгледа докладваното от Жанет Ив. Борова Гражданско дело № 20233420101135 по описа за 2023 година

Искове с правно основание чл. 108 от ЗС.

Ищецът „Агрофактор“ ЕООД, ЕИК ......................... със седалище и адрес на управление: обл. Р., гр. Б., ул. „Х.К.“ №...., представляван от управителя Д.Х.А., чрез пълномощника адв. Г. В. Б., със съдебен адрес: гр. С., ***-54, ет. 3, ап.14 моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че е собственик на 16 броя недвижими имоти, подробно описани в исковата молба, и да осъди ответника да му предаде владението върху имотите.

Претендира разноските си по делото.

Твърди, че след проведена публична продан по изп.д № 756/2021 по описа на ЧСИ Г. Г.ев с per. № 767 с длъжници „МАНЕКС АГРО“ и ЕООД, ЕИК .................... и „МАНЕКС" ЕООД, ЕЖ ............., управлявани от М.И.М., ищцовото дружество е обявено за купувач на недвижими имоти, по силата на 16 броя, влезли в сила, постановления за възлагане на недвижим имот от ЧСИ Г. Г.ев, per № 767, приложени към настоящата ИМ. Твърди, че към момента на предявяване на исковата молба ответникът държи процесиите имоти и отказва да предаде държането на легитимния им собственик. Обосновава искането си с обстоятелствата, че на 06.11.2020г. ответникът „ИНТЕР ЛЕС - 11“ ООД, ЕИК: .................. - в качеството си на арендатор, е сключил договор за предоставяне земя под аренда за гореописаните имоти от № 1 до № 5 от исковата молба с „МАНЕКС“ ЕООД, ЕИК ................ - като арендодател.

Договорът е вписан в Служба по вписванията - гр. Сс с вх.рег.

5890/06.11.2020, акт № 298, том 8, дело № 3583/20г. за срок от 10 години, 1 считано от 01.10.2021г.. За останалите поземлени имоти описани в точки от № 6 до № 16 от исковата молба - с „Манекс Агро“ ЕООД - в качеството му на арендодател. Договорът е вписан в Служба по вписванията - гр. Сс с вх.рег.

5891/06.11.2020, акт № 299, том 8, дело № 3585/20г. за срок от 10 години, считано от 01.10.2021 г. въз основа на тези договори, ответникът заявява за обработване по реда на чл. 70, ал.1 от ППЗСПЗЗ, във вр. с чл. 37в, ал. 1 от ЗСПЗЗ част от имотите, а за останалата част, в качеството си на наемодател, сключва договори за преотдаване под наем с различни дружества - наематели, които са заявили за обработване процесиите имоти. Позовава се на наличието на вписана договорна ипотека на 16.10.2017г. в полза на „УниКредит Булбанк“ АД и непротивопоставимостта на договора за аренда.

Ответникът „Интер лес 11 “ ООД с ЕИК .............., представлявано от Г. Д.Г., със седалище и адрес на управление: гр. Сс, ул. „М.“ № ....., чрез процесуалния си представител адв. И. Р. с адрес: гр. Сс, ул. Хр. Б. № ...., офис № .... е подал писмен отговор, с който изцяло оспорва предявените от ищеца искови претенции. Твърди, че не е владял описаните в исковата молба имоти през последната стопанска година 2022/ 2023 г., с изключение на имоти с идентификатор ***, ***, № ***, ***, ***, ***. Позовава се на наличието на валидно сключен и вписан в СП договор за аренда по отношение на процесните имоти, както и законова признатата възможност за пренаемане. Заявява, че за стопанската 2023/2024 г. имотите с идентификатори ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***,

*** и *** не се намират в тяхно владение и не са заявявани по на чл.

70, ал. 1 от ППЗСПЗЗ във вр. с чл. 37в, ал. 1 от ЗСПЗЗ.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателствени средства, доводите и становището на страните, намира за установено следното:

Правото на собственост на ищеца върху процесните имоти се установява от събраните по делото доказателства и не се оспорва от страна на ответника. Видно от представените постановление вх. peг. № 120/14.01.2022г., акт №73, том 1, дело № 90/2022г. влязло в законна сила на 16.12.2021г..; постановление вх. peг. № 117/14.01.2022г., акт №72, том 1, дело №89/2022г вписан в СВ -гр. Сс, влязло в законна сила на 15.12.2021 г.; постановление вх. peг. № 118/14.01.2022г., акт №65, том 1, дело №81/2022г вписан в СВ -гр. Сс;

Постановление вх. peг. № 119/14.01.2022г., акт №68, том 1, дело №84/22г вписан в СВ - гр. Сс, влязло в законна сила на 20.12.2021г.; Постановление вх. per. № 105/14.01.2022г., акт № 66, том 1, дело № 82 / 2022 г. вписан в СВ -гр.

Сс влязло в законна сила на 14.12.2021г; Постановление вх. рeг. № 116/14.01.2022г, акт № 67, том 1, дело № 89/2022г. вписан в СВ -гр. Сс, влязло в законна сила на 20.12.2021г.; Постановление вх. peг. № 115/14.01.2022г., акт № 63, том 1, дело №79/2022г. вписан в СВ -гр. Сс, влязло в законна сила на 20.12.2021г.; Постановление вх. peг. № 114/14.01.2022г., акт № 71, том 1, дело 2

№88/2022г вписан в СВ -гр. Силистра, влязло в законна сила на 15.12.2021г.;

Постановление вх. peг. № 113/14.01.2022г., акт № 64, том 1, дело №80/2022г. вписан в СВ - гр. Сс, влязло в законна сила на 15.12.2021 г.; Постановление вх. peг. № 112/14.01.2022г., акт № 61, том 1, дело №77/2022г. вписан в СВ -гр. Сс, влязло в законна сила на 15.12.2021 г.; Постановление вх. per. № 111/14.01.2022г., акт № 70, том 1, дело №86/2022г. вписан в СВ -гр. Сс, влязло в законна сила на 20.12.2021г.; Постановление вх. per. № 110/14.01.2022г., акт № 62, том 1, дело №78/2022г. вписан в СВ -гр. Сс, влязло в законна сила на 14.12.2021 г.; Постановление вх. per. № 109/14.01.2022г., акт № 60, том 1, дело №76/2022г. вписан в СВ -гр. Сс, влязло в законна сила на 20.12.2021 г.;

Постановление вх. per. № 108/14.01.2022г., акт № 69, том 1, дело

№85/2022г. вписан в СВ -гр. Силистра, влязло в законна сила на 14.12.2021 г.;

Постановление вх. per. № 107/14.01.2022г., акт № 58, том 1, дело №74/2022г. вписан в СВ -гр. Сс, влязло в законна сила на 14.12.2021 г. и

Постановление вх. per. № 106/14.01.2022г., акт № 59, том 1, дело №75/2022г. вписан в СВ -гр. Сс, влязло в законна сила на 14.12.2021 г. след проведена публична продан по и.д № 756/2021 по описа на ЧСИ Г. Г.ев с per. № 767, процесните имоти са възложени на ищеца.

Не е спорно и обстоятелството, също установено от представените по делото доказателства, че между длъжника в изпълнителното производство и ответника в настоящото производство са сключени арендни договори на 06.11.2020г. вписани в СВ - гр. Сс с вх.рег. 5890/06.11.2020, акт № 298, том 8, дело № 3583/2020г. и с вх.рег. 5891/06.11.2020, акт № 299, том 8, дело № 3585/2020г., касаещи процесните имоти за срок от 10 години, считано от 01.

10. 2021 г. Въз основа на тези два договора, ответното дружество е заявило за обработване по реда на чл. 70, ал.1 от ППЗСПЗЗ, във вр. с чл. 37в, ал. 1 от ЗСПЗЗ една част от имотите, като за останалите е сключило договори да пренаемане с трети лица.

Единственото спорно обстоятелство между страните касае пасивнолегитимираните да отговарят по ревандикационния иск лица, като ответникът счита, че това са лицата, които реално ползват имотите, а ищецът счита, че именно ответникът, събиращ гражданските плодове от вещите носи задължението да върне същите на собственика им.

В съдебната практика няма спор, че договорът за аренда е разновидност на договора за наем, следователно и арендаторът, както и наемателят може да държи имота лично или чрез трето лице – пренаемател.

Касае се за държане, което, подобно на владението, е упражняване на фактическа власт върху имота и може да се извършва както лично, така и чрез трето лице.

В тази хипотеза, посредством договорите за пренаемане на процесните имоти, ответникът, като пренаемодател, упражнява фактическа власт върху пренаетите имоти, като ги преотдава под наем на трети лица и по този начин изключва фактическите действия на ищеца върху имотите, като съсобственик, 3 което налага извода, че е доказана фактическата власт на ответника върху имотите, като предпоставка за уважаване на предявения иск за ревандикация.

Спорен е и третият елемент от фактическия състав – дали ответникът, в качеството си на арендатор, ползва процесните имоти на правно основание. За да се отговори на този въпрос, следва да се отговори на въпроса дали на ищеца са противопоставими договорите за аренда, сключени на 06.11.2020 г.

При преценка на поредността на вписванията е видно, че двата договора за аренда са вписани след вписана ипотека с кредитор „УниКредит Булбанк“ АД, за събиране на чието вземане ипотекираните имоти са продадени на публична продан и възложени на ищеца, което обуславя тяхната непротивопоставимост по отношение на ищеца, в качеството му на купувач на публична продан. В тази връзка съдът се позовава на установената съдебна практика, включително и посочената от ищеца такара – Решение № 101 от 18.06.2021 г., постановено по гр. д. № 2860 / 2020 г. по описа на ВКС относно приетото, че купувачът на публична продан на недвижим имот не е обвързан по чл. 237, ал.1 ЗЗД от висящо наемно правоотношение по договор за наем, сключен от длъжника по изпълнението, в качеството на наемодател, който договор е вписан преди извършване на публичната продан. С извършването на публична продан на имота всички ипотеки върху него, както и всички вещни права, учредени след първата ипотека, се погасяват /чл. 175,ал. 1 ЗЗД/. След като при извършване на публична продан се погасява ипотеката като вещна тежест, по арг. от по-силното основание, не може да се приеме, че имотът се следва от друга „тежест” - облигационно правоотношение, възникнало от вписан по реда на чл. 237, ал.1 ЗЗД наемен договор преди публичната продан.

Предвид изложеното, съдът счита, че ищецът е собственик на процесните имоти, който се държат без основание от ответника, поради което предявеният ревандикационен иск следва да бъде уважен.

С оглед изхода на делото, ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски, които за производството пред тази инстанция са в размер на 1 983.00 лв. и са формирани от платената държавна такса в размер на 159.00 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 1824.00 лева.

За да определи този размер на разноските, съдът взема предвид направеното от ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което счита за основателно. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 5 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 / 09. 07. 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, по искове с правно основание чл.

108 ЗС, възнаграждението се определя съобразно интереса на представляваната страна според правилата на ал. 2, но не по-малко от 1500 лв. за недвижими имоти или вещни права върху тях, като в случая, предвид липсата на пазарна цена на имотите, за база служи тяхната данъчна оценка.

Определено по този начин, минималния размер на възнаграждението е в размер на 1824.00 лева. По делото са представени доказателства, съгласно които е договорено адвокатско възнаграждение от 18906.00 лева. Така договореното и заплатено от ищеца адвокатско възнаграждение е 10 пъти 4 повече от минималния размер на посоченото в наредбата, поради което е налице прекомерност на адвокатското възнаграждение, която прекомерност е предпоставка по чл. 78, ал. 5 от ГПК същото да бъде намалено до установения от наредбата минимален размер от 1824.00 лева.

Предвид гореизложеното, СсРС

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Интер лес 11 “ ООД с ЕИК .............., представлявано от Г. Д. Г., със седалище и адрес на управление: гр. Сс, ул. „М.“ № ...., че „Агрофактор“ ЕООД, ЕИК ..................., със седалище и адрес на управление: обл. Р., гр. Б., ***, представляван от управителя Д.Х.А. е собственик на следните недвижими имоти:

1)

ИМОТ с идентификатор *** /шестдесет и осем хиляди двеста деветдесет и девет точка тридесет и седем точка петдесет и четири/, находящ се в землището на с. С., общ. Сс, обл. Сс, местност „А.“, с площ от 9 704 /девет хиляди седемстотин и четири/ кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, четвърта категория, при граници и съседи: имоти с идентификатори: ***;

***;

***;