Решение № 16 от 01.02.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 16 гр. Варна, 31.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I - СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Светла В. Даскалова

Членове:

Станчо Р. Савов

Румяна П. Петрова при участието на секретаря Галя Ст. Иванова в присъствието на прокурора Д. Р. Н. като разгледа докладваното от Светла В. Даскалова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20213100601289 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на чл.313 и сл. от НПК.

Предмет на въззивното производство е присъда № 90 от 02.11.2021 г. по НОХД 2350/2021 г. на ВРС, 5 -ти състав, с която подс. ИВ. С. Т. е признат за невинен за това, че на 18.11.2018 г. в с. *****, общ. Аксаково, обл. Варненска, влязъл в чуждо жилище – това на К. Е. И., находящо се в с. *****, обл.

Варненска, като употребил за това сила за отваряне на вратата и деянието е извършено нощем, с което е осъществил състава на престъпление по чл. 170, ал. 2 от НК, поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдан от така възведеното му обвинение.

Прокурор от районна прокуратура – Варна е останал недоволен от присъдата и я е протестирал в срок. Във въззивния протест се твърди, че присъдата е неправилна, постановена в разрез с материалноправните норми и в противоречие с всички събрани по делото гласни и писмени доказателства, 1 назначената СПЕ, поради което се иска присъдата да бъде отменена и подсъдимият ИВ. С. Т. да бъде признат за виновен, като му бъде наложено съответното наказание, определено в санкцията на посочената норма в специалната част на НК.

В съдебно заседание представителят на въззивната прокуратура поддържа протеста като счита, че изводите на първоинстанционния съд са неправилни и незаконосъобразни. Намира, че по несъмнен начин деянието е доказано от субективна и обективна страни.

В с.з. адв. Влахова, защитник на подс. Т. моли за потвърждаване на присъдата, като според нея не са събрани категорични доказателства, че Т. е извършил вмененото му престъпление.

В последната си дума подс. Т. потвърждава казаното от защитника си.

Съдът, след преценка на доводите, изложени в протеста, позицията на страните, както и на събраните по делото доказателства и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на постановеният акт, съобразно изискванията на чл.314 от НПК намира за установено следното:

За да постанови присъдата си, районният съд е обсъдил внимателно и задълбочено множество гласни и писмени доказателства – обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите и др. След обстойния им анализ, съдът е приел от фактическа страна, че:

На 18.11.2018 г. подписания И.Т. действително е влязъл в чуждо жилище – на първия етаж на къщата не семейство И. в село *****.

Свидетелите К. Е. И. и А. Г. И., които живеели в същата, спели в къщата на втория етаж, а първият бил обособен като ежедневен, където се намирала и пералнята. А. И. използвала по – ниските цени на електроенергията вечерта, за да пуска пералната машина. Когато на 17/18.11.2018 г., свидетелката И. слязла на първия етаж, за да пусне пералната машина чула шум от вратата към двора. Видяла подсъдимия Т., извикала му да се махне и той избягал. И. събудила мъжа си, - свид. И., който спял на втория етаж. Той излязъл на улицата но не видял никого. Видял, че задната врата в средата е сгъната и 2 заключващият механизъм е счупен.

На подсъдимия Т. е повдигнато обвинение от ВРП по чл. 170 ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК, за това че на 18.11.2018 г., в село *****, общ. Аксаково, област Варненска е влязъл в чуждо жилище – това на К. И., като употребил за това сила за отваряне на вратата и деянието е извършено нощем.

Подсъдимият живеел в бунгало в непосредствена близост до дома на И..

Работил като овчар при частен собственик, който се грижел за прехраната му, без подсъдимият да разполага с пари в брой.

От заключението на съдебно-психиатричната експертиза, изготвена от д-р Костадинка Крумова в хода на съдебното производство е видно, че при подсъдимия Т. няма данни за психично заболяване, към момента на извършване на деянието. Могъл е да разбира свойството и значението на извършеното от него. Могъл е да ръководи постъпките си.

Подсъдимият Т. е с изключително нисък и елементарен социален статус, с изключително ниска възможност за ориентация в социалната среда.

Интересите му се свързват единствено с удовлетворяване на елементарните потребности от подслон, храна и алкохол. При евентуална липса на храна и алкохол или под влияние на употребен алкохол е имало случаи да влиза в други къщи в селото и да създава проблеми. Осъждан е два пъти за извършени кражби в селото - през 2012 и през 2014-2015 г.

На 01.03.2019 г. е извършено разпознаване на лица по фотоснимки от свид.И., при което тя разпознала подсъдимия Т. по общата визия.

На 18.04.2019 г., е извършен оглед на местопроизшествието. На задната фасада на къщата с протокол за оглед на местопроизшествие е констатирана плъзгаща врата от алуминий, „…върху подвижната част на плъзгащата се врата на нивото на заключващия механизъм се вижда следа от натиск с размер 0,5 см, над него непосредствено втори с размер 0,3 мм. На касата срещу по-долното огъване се вижда хоризонтална деформация с ширина 4 см при края си“.

Както правилно е отбелязъл първоинстанционният съд, огледът на местопроизшествието е извършен на 18.04.2019 г. – 5 месеца след датата на деянието. Съответно е и обоснован извода му, че „от него не може да се 3 установи дори елементарния факт къде е извършван оглед на местопроизшествие“. Целта на огледът е да се фиксират местоположението и състоянието на предмети и вещи, непосредствено след деянието, както и да се фиксират евентуални следи върху тях от действията на участващите в деянието лица. Изминалият период от 5 месеца обезсмисля извършването на огледа, защото не може да служи като доказателство, че откритите и фиксирани при него обстоятелства и следи са настъпили именно като резултат от действията на подсъдимия.

Въззивната инстанция споделя извода на проверявания съд за недоказаност на твърдението на прокуратурата, че подс. Т. е преодолял заключващия механизъм на вратата чрез подпъхване на неустановено техническо средство, което е носел в себе си, между касата и вратата, както и за употребата на сила, тъй като не може да се приеме за категорично установен фактът, че заключващият механизъм на вратата е бил спуснат и че за преодоляването му е използвана сила от подсъдимия.

ПО ПРОТЕСТА:

Фактическите положения, приети за установени от първоинстанционният съд се подкрепят от събрания по делото доказателствен материал. С оглед на което и присъдата не страда от необоснованост.

Въззивният съд не установи при постановяването на присъдата да е било допуснато съществено процесуално нарушение.

Изготвените мотиви са всеобхватни, подробни, а изводите на първоинстанционния съд са подчинени на правилата на формалната и житейска логика. Доказателствата са обсъдени поотделно и в съвкупност, като е даден мотивиран отговор кои от тях съдът кредитира с доверие и кои не и защо.

По отношение възприетото от първоинстанционния съд на стр.4 от мотивите към присъдата, че срока за разследване не е бил удължен за периода 4

11.04-11.06.2019 г. и 11.08.2019 - 11.02.2021 г.:

Действително към въззивния протест са приложени

13 бр.постановления, видно от които и пред тези периоди от време срокът за разследване е бил надлежно удължаван. Въззивният съд обаче държи да подчертае, че мястото на тези постановления не е във виззивното производство, а в досъдебното и прокурорът от ВРП не е изпълнил задълженията си да представи на първоинстанционния съд досъдебното производство в цялост, поради което и няма как извода на ВРС за наличието или липсата на тези постановления да е друг.

По отношение на друго твърдение на прокурора, че неоправдано ВРС е обявил, че мотивите към присъдата ще изготви в 45 дневен срок, а делото не се отличава с фактическа и правна сложност:

Въззивният съд споделя заключението, че делото не се отличава с особена сложност. При тази констатация обаче буди недоумение факта на продължителността на досъдебното производство – жалбата на свид.И. е от 18.11.2018 г. , постановлението за образуване на ДП е от 11.02.2019 г., а обвинителния акт е внесен във ВРС на 18.06.2021 г., т. повече от две години и половина след деянието при липса на фактическа и правна сложност… С оглед на гореизложеното въззивната инстанция прави изводите си, че присъдата на ВРС е правилна, законосъобразна и обоснована , оплакванията са неоснователни, не са налице основания за отменяването на съдебния акт, поради което същият следва да бъде потвърден.

Предвид гореизложеното и на основание чл.338 вр. чл.334, т.6 НПК, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда № 90 от 02.11.2021 г. по НОХД 2350/2021 г. на ВРС, 5-ти състав.

5

Решението е окончателно.

На основание чл.340, ал.2 от НПК да се съобщи на страните, че решението е изготвено.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6