Решение № 8620 от 24.05.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8620 гр. София, 24.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА Гражданско дело № 20211110167559 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК и е образувано по предявен иск с правно основание чл. 405 КЗ.

Настоящото дело е образувано по искова молба на Н. И. П. против “**********” АД.

Ищцата Н. И. П. извежда субективните си права при твърдения, че между нея и ответника е съществувало застрахователно правоотношение, възникнало въз основа на договор за застраховка “Каско”, с предмет л.а. м. "***********”, м. ***********", с рег. № ************. Същата сочи, че на 12.11.2018г., в срока на застрахователното покритие възникнало застрахователно събитие- ПТП. За настъпилото събитие при ответника била образувана щета № 0000- 1201- 18-209076, по която бил извършен оглед и били описани уврежданията в опис- заключение от 22.11.2018г. Последният отказал да плати застрахователно обезщетение по образуваната щета, като отказът е обоснован с доводи, че ищцата, като нов собственик на процесното МПС, не е встъпила като страна в застрахователния договор, тъй като не е представила автомобила за оглед. Ищцата развива съображения, че отказът е незаконосъобразен, тъй като, ако по време на действието на застрахователния договор застрахованото имущество бъде прехвърлено, приобретателят встъпва в правата и задълженията на застрахования по застрахователния договор. Видно от издадения анекс № 1/ 21.05.2018г., ищцата била приета от ответната застрахователна компания като застрахована по полицата.

Ето защо, ищцата моли ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 1600, 00 лева, представляваща застрахователно обезщетение по застраховка "Каско" за имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба- 29.11.2021 г. до 1 окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 475, 59 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 18.12.2018г. до 29.11.2021г.

В срока и реда по чл. 131 ГПК ответникът “**********" АД в срока по чл. 131 ГПК е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове. Ответникът не оспорва твърдението, че процесният автомобил е бил закупен от ищцата, както и че е бил сключен анекс към договора за застраховка Каско от 21.05.2018г., както и че ищцата е плащала уговорената премия. Същият оспорва твърденията на ищцата, че към 22.11.2018 г. е налице влязъл в сила валиден договор за застраховка "Каско" полица № ***********, сключен по отношение на л.а. м. "***********”, м. “***********", с рег. № ************.

В отговора на исковата молба са развити съображения, че договорът не е влязъл в сила, независимо от сключения анекс от 21.05.2018г., тъй като новият собственик не е спазил задължението, което има съгласно т. 13.2 от Общите условия, да предостави автомобила за оглед и заснемане, което било записано и в сключения анекс. Ответникът релевира доводи, че посоченото е основание да се приеме, че настъпилото събитие е непокрито като риск от полицата по застраховка "Каско". На следващо място, в отговора на исковата молба се оспорва стойността на причинените на процесното МПС вреди. Сочи, че по част от детайлите (заден десен калник на автомобила), в рамките на които е настъпило съприкосновение при ПТП били налице предходни увреждания и същите следвало да се изключат от обезщетението. Ответникът навежда твърдение, че било икономически нецелесъобразно възстановяването на автомобила предвид неговата средна пазарна стойност към датата на ПТП, поради което била налице тотална щета по смисъла на чл. 390 КЗ. В отговора е наведено възражение за изтекла 3- годишна погасителна давност.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

На 03.04.2018г. е сключен договор за застраховка “Каско на МПС” № *********** между “**********” АД и Юлиян Иванов Иванов, с предмет л.а. м. “***********”, м.

“***********”, с рег. № СВ1387ММ, с период на застрахователно покритие 04.04.2018г.03.04.2019г. На 21.05.2018г. е сключен анекс към посочения договор за застраховка между Н. И. П. и ответното дружество, съгласно който страните са постигнали съгласие полицата да се прехвърли на нов собственик на лекия автомобил, като същата е валидна и след промяна на регистрационния номер, като последният се променя на ************.

От представените пред настоящата инстанция сметки се установява, че на 03.07.2018г. и на 28.12.2018г. ищцата е платила втора и четвърта вноска от застрахователната премия в размер на 64,77 лева и 63,24 лева.

От представените талон за оглед на автомобили и добавък към талона за оглед на автомобил се установява, че процесният автомобил е представен за оглед на 03.04.2018г.

(при сключване на договора за застраховка), на 22.11.2018г. и на 20.12.2018г.(след настъпване на застрахователното събитие). От същите се установява, че към момента на сключване на договора за застраховка алармата на автомобила е била неизправна и същият не е разполагал с имобилайзер. Други забележки не са вписани. В представените добавъци е 2 посочено, че по автомобила има одрасквания, боята е наранена, има подбито и корозия, и са били поправени десен панел, врата, праг.

На 22.11.2018г. ищцата е уведомила ответното дружество за настъпилото събитие, за което е образувана щета № ****************.

С писмо от 17.12.2018г. ответникът е отказал да плати обезщетение, като отказът е обоснован с доводи, че при сключване на анекса ищцата не е представила МПС за оглед.

Пред настоящата инстанция е назначена САТЕ, съгласно заключението на което на 22.11.2018г на кръстовището между ул. “Костенски водопад” и ул. “Георги Измирлиев” при което л.а. м. “***********”, при извършване на маневра “завой на ляво” не пропуснал насрещно движещия се л.а. м. “Сузуки”. Вещото е посочило, че стойността на лекия автомобил към момента на настъпване на застрахователното събитие е 1647 лева, а стойността на вредите е 1522,60 лева. Стойността на запазените части е 412 лева.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема следното от правна страна:

Релевантните към предмета на спора въпроси са наличието на валиден договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, уведомяване на застрахователя за настъпилото застрахователно събитие, размера на претърпените вреди. Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест, в тежест на ищцата е да докаже настъпването на посочените обстоятелства.

Не се спори по делото, а и се установява от приложените писмени доказателствазастрахователна полица № ***********, че между Юлиян Иванов Иванов и ответника е налице застрахователно правоотношение, възникнало въз основа на сключен договор за застраховка „Каско”, с период на застрахователното покритие 04.04.2018г.- 03.04.2019г. и предмет на договора л.а. м. “***********”. Посоченият договор е изменен на 21.05.2018г., когато когато правото на собственост върху автомобила е придобито от ищцата Н. И. П. и е сключен анекс към договора, съгласно който страните са постигнали съгласие полицата да се прехвърли на нов собственик на лекия автомобил, като същата е валидна и след промяна на регистрационния номер.

За понятието „застраховане“ съществува легална дефиниция в разпоредбата на чл. 3 КЗ:

„Застраховането е дейност по осигуряване на застрахователно покритие на рискове по силата на договор, изразяващо се в набиране и разходване на средства, предназначени за изплащане на обезщетения и други парични суми при настъпване на събития или сбъдване на условия, предвидени в договор или в закон, както и в пряко свързаните с това дейности, включително дейностите, посочени в т. 1 - т. 7“. Застрахователното правоотношение представлява правоотношение между равнопоставени правни субекти, по силата на което срещу задължението на застрахованото лице да заплати застрахователна премия застрахователят се задължава да носи риска от настъпване на застрахователното събитие, а след неговото осъществяване - да заплати застрахователно обезщетение или сума. Основно задължение на застрахования е да плати на застрахователя застрахователна премия. На това 3 задължение съответства задължението на застрахователя да обезпечи застрахователна закрила, което преди настъпване на застрахователното събитие се изразява в задължение да носи риска от вредоносния резултат, а след този момент– задължение за плащане на застрахователно обезщетение или сума. Насрещните задължения се намират в синалагматична връзка.

По делото не са спорни обстоятелствата, че между страните съществува валиден застрахователен договор, по който застрахованият е изпълнил задължението си да плати застрахователната премия, като в срока на застрахователно покритие е настъпило застрахователно събитие- ПТП.

Спорен между страните е въпросът съществува ли основание за отказ за плащане на застрахователно обезщетение.

Конкретиката на случая сочи, че застрахователят е отказал плащане на обезщетение с мотив, че след сключване на анекса, след прехвърляне на правото на собственост върху процесния автомобил, застрахованият не е представил автомобила за оглед.

Съгласно разпоредбата на чл. 413 КЗ, ако по време на действието на застрахователния договор застрахованото имущество бъде прехвърлено, приобретателят встъпва в правата и задълженията на застрахования по застрахователния договор. По силата на посочената норма договорът запазва действието си, но настъпва промяна в една от страните по застрахователното правоотношение, за което прехвърлителят или приобретателят следва да уведомят застрахователя писмено в 7- дневен срок (чл. 415, ал.1 КЗ).

В обобщение, при промяна в собствеността на застрахования автомобил приобретателят встъпва в правата по застрахователния договор по силата на закона, съгласно чл. 415, ал. 1 КЗ, доколкото не е уговорено друго. От момента на прехвърляне на собствеността върху застрахованата вещ, когато от този момент и рискът от нейното погиване преминава върху лицето, което я е придобило. Независимо от това, в разглеждания случай ищецът придобил собствеността върху автомобила при действието на сключен договор за имуществена застраховка "Каско". Впоследствие бил сключен с ответника анекс към застрахователния договор, с което е изпълнено условието по чл. 415, ал.1 КЗ за уведомяване застрахователя за прехвърлянето и от друга страна този анекс обективира съгласието на застрахователя договорът да продължи своето действие спрямо новия собственик.

Ответникът твърди, че застраховката между тях не е влязла в сила, тъй като не било изпълнено изискването автомобилът да се представи за оглед и заснемане след сключването на анекса. Настоящият състав счита, че обстоятелството, че автомобилът не е представен за оглед и заснемане при сключване на анекса не обуславя извод, че е налице отлагателно условие за действието на застрахователния договор. Конкретиката на случая сочи, че след сключване на анекса ответникът е приел плащания на застрахователната премия.

Приемането на изпълнение по договора означава съгласие за продължаване неговото действие спрямо ищцата.

4

От друга страна, дори и да се приеме, че ищецът е в неизпълнение на задължението си да представи автомобила за оглед и заснемане, това неизпълнение би било основание за ответника да прекрати договора с писмено предизвестие в едномесечен срок от узнаване на прехвърлянето по чл. 414, ал.1 КЗ, в случая от сключване на анекса (чл. 414, ал. 1, изр. 2 КЗ).

След като към деня на застрахователното събитие ответникът е знаел за прехвърлянето на собствеността върху застрахованата вещ (бил е уведомен в съответствие с чл. 415, ал.1 КЗ) и в рамките на един месец не е упражнил правото си да прекрати договора, по аргумент от чл.

415, ал.2 КЗ той не може да противопоставя възражение за липса на застрахователно правоотношение с новия собственик. Допълнителен аргумент в тази посока е разпоредбата на чл. 416 КЗ, според която застрахователят не може да се позовава във вреда на приобретателя на застрахователни условия, които са различни от разпоредбите на чл. 413чл. 415 КЗ.