Решение № 313 от 20.05.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 313 гр. София, 17.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Теодора Кръстева

Членове:

Светлин Михайлов

Снежана Бакалова при участието на секретаря Мариела П. М.а като разгледа докладваното от Теодора Кръстева Въззивно търговско дело № 20241001000155 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 258 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от Национална агенция по приходите срещу решение № 1581/19.12.2023 г. по т. д. № 1418/2023 г. по описа на СГС, ТО, 2 състав, с което е отхвърлен предявения от въззивника срещу „Вас резерв агро“ ООД /н./, ЕИК 200110018 и синдика на дружеството, иск с правно основание чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ за признаване за установено по отношение на ответниците, че приетите в производството по несъстоятелност, открито спрямо „Вас резерв агро“ ООД /н./ публични вземания на държавата в размер на сумата от общо 30 388, 99лв., от които 14 475, 71 лв. – главница и 15 913, 28 лв. – лихви се ползват с ред на удоволетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ, доколкото са обезпечени с наложена обезпечителна мярка – запор вписан в ЦРОЗ под № 2022080501435.

Въззивникът твърди, че решението е неправилно и моли да бъде отменено.

Настоява да бъде споделена тезата, че разпоредбата на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ създава привилегия за всички кредитори, чиито вземания са обезпечени 1 със запори, вписани по реда на ЗОЗ, за да могат да се удоволетворят предпочитателно при разпределение на суми, получени от реализация на имущество, върху което са наложени обезпечителните мерки. Тази привилегия била специална, само за производството по несъстоятелност и по отношение на държавата, осигурявала засилена защита на държавния интерес при удоволетворяването на публичните вземания.

Въззиваемите страна синдикът на „Вас резерв агро“ ООД /н./ Б. М. и „Вас резерв агро“ ООД /н./ чрез управителя не изразяват становище.

Въззивната жалба е подадена срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, от легитимирано да обжалва лице и в установения от закона срок, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Решението е валидно и допустимо. Първоинстанционният съд е изложил мотиви за установено от фактическа и правна страна, които САС напълно споделя и към които препраща, съгласно дадените му за това правомощия по чл. 262 ГПК. По правилността на решението, съдът е обвързан от наведените с жалбата възражения, а те са неоснователни.

Съгласно чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ подлежат на предпочтително удовлетворение вземанията, обезпечени със залог или ипотека, или запор или възбрана, вписани по реда на Закона за особените залози - от получената сума при реализацията на обезпечението. В доктрината съществува становище за корективно тълкуване на нормата на чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ, което радикално отрича привилегирования характер на вземанията, обезпечени със запор или възбрана, вписани по реда на ЗОЗ, по съображения, основани на чл. 12, ал. 2 от ЗОЗ, а именно, че последица от вписването на запора е противопоставимостта на правата на обезпечения кредитор по отношение на кредитор, в чиято полза е учреден по-късно особен залог върху запорираното имущество, а не привилегированото удовлетворяване на кредитора с вписан обезпечителен запор от стойността на запорираните вещи, доколкото в тази хипотеза, при принудително изпълнение заложният кредитор има качеството на хирографарен, а не на обезпечен кредитор. Това тълкуване изхожда от целта на вписването на обезпечителните мерки по реда на ЗОЗ, което не е насочено към възникване на право на предпочтително удовлетворяване, а към разрешаване на конкуренцията между различните способи на принудително 2 реализиране на заложното право, тъй като насочването на принудително изпълнение по реда на ГПК или ДОПК осуетява пристъпването към изпълнение от страна на заложния кредитор, ако то не е вписано от заложния кредитор преди това- арг. от чл. 32а от ЗОЗ. Оттук и изводът, че след като от вписания по реда на ЗОЗ запор не произтича привилегия за удовлетворяване вземането на кредитора, в чиято полза е вписан, от него не възниква такова право на кредитора и в производството по несъстоятелност. Този извод съответства и на уредбата на обезпечителния запор в ГПК, от който произтича само качеството на обезпечения кредитор на присъединен взискател, когато изпълнението е насочено върху предмета на обезпечението, както и задължение на съдебния изпълнител да запази припадащата му се от изпълнението сума и да му я предаде, след като представи изпълнителен лист /чл. 459 от ГПК/. Той кореспондира и на разпоредбите на чл. 217, ал. 1 и 3 и чл. 194, ал. 5 от ДОПК, които също не регламентират привилегия на вземанията, обезпечени със запор, наложен от публичния изпълнител, както и от нормата на чл. 724 от ТЗ, която третира като привилегировани само заложният и ипотекарният кредитор, но не и кредиторът, в чиято полза е наложен обезпечителен запор /в горния смисъл решение № 50 112/ 15.03.2024 г. на ВКС, II ТО по т. д. № 1602/2022 г. /.

В обобщение, въззивната жалба е неоснователна, а решението на първоинстанционния съд, следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1581/19.12.2023 г. по т. д. № 1418/2023 г. по описа на СГС, ТО, 2 състав.

Решението може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните, пред Върховния касационен съд, при условията на чл. 280 и сл.

3

ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4