Определение № 23226 от 24.06.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 23226 гр. София, 24.06.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Божидар Ив. Стаевски като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Гражданско дело № 20251110105939 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 248, ал.1 ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 163189 от 21.05.2026 г., подадена от адв. Е. И. от САК — процесуален представител на ищеца С. Д. И., с която е направено искане за изменение на постановеното Решение № 9150 от 18.05.2026 г. в частта за разноските.

Молителката поддържа, че присъденото в нейна полза възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв е неправилно определено под минималния размер съгласно Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Излага съображения, че при материален интерес от 181 167 лв. минималният размер по чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредбата възлиза на 11 896,68 лв., а съразмерно с уважената част от исковете (77,6%) следва да се присъдят 9 231,82 лв., ведно с 388,00 лв. за явяване в трето и четвърто открито съдебно заседание (общо 9 619,82 лв. за исковото производство). Твърди се също, че за производствата по обезпечаване на бъдещ иск по ч.гр.д. № 1967/2025 г. по описа на СРС и ч.гр.д. № 872/2025 г. по описа на СГС се дължи възнаграждение по чл. 7, ал. 7 от Наредба № 1/2004 г. в размер на по 6 091,60 лв. за всяка инстанция или общо 12 183,20 лв.. Общо се настоява за изменение на решението и присъждане на 9 619,82 лв. за исковия процес и 12 183,20 лв. за обезпечителните производства.

В законоустановения срок по реда на чл. 248, ал. 2 от ГПК е постъпил писмен отговор от третото лице-помагач на страната на ответника — „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ“ АД, чрез юрисконсулт В. К., с който оспорва молбата като изцяло неоснователна. Ответникът „..“ ООД не е подал отговор в рамките на законовия срок. Третото лице-помагач релевира доводи, че съгласно задължителната практика на Съда на Европейския съюз (Решение по дело С-438/2022 г.), разпоредбите на Наредба № 1/2004 г. относно минималните размери противоречат на чл. 101, параграф 1 от ДФЕС и националният съд е длъжен да откаже прилагането им. Поддържа, че размерът на възнаграждението следва да бъде определен единствено с оглед на фактическата и правна сложност на делото, поради което моли молбата да бъде оставена без уважение.

Съдът, след като се запозна с материалите по делото и съобрази доводите на страните, намира следното от фактическа и правна страна:

Молбата за изменение на решението в частта за разноските е подадена в предвидения от закона двуседмичен срок, от легитимирана страна, и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е изцяло неоснователна.

С Решение № 9150 от 18.05.2026 г., постановено по настоящото дело, съдът е уважил частично предявените от С. Д. И. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 200 от КТ срещу „..“ ООД, като е приел наличието на съпричиняване в размер на 50% поради проявена от работника груба небрежност. С оглед на крайния изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, съдът е осъдил ответното дружество да заплати на адв. Е. И. сумата от 6 021,76 лв., представляваща възнаграждение 1 за осъществена безплатна адвокатска помощ в исковото и в обезпечителното производство, изчислено съразмерно с уважената част от претенциите (77,6%).

За да се произнесе по искането по чл. 248, ал. 1 от ГПК, съдът съобрази, че определянето на разноските при безплатно процесуално представителство по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв се извършва от съда в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл.

36, ал. 2 от същия закон. Същевременно обаче, съгласно практиката на ВКС (в т.ч.

Определение по чтд № 1555/2023 г., Първо и Второ ТД), съобразена изцяло с Решението на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/2022 г., националният съд е длъжен да извърши преценка за съответствието на приложимата тарифа с правилата на конкуренцията, установени в правото на Съюза. Когато се установи, че определянето на минимални прагове ограничава свободата на договаряне и не съответства на критериите за фактическа и правна сложност, съдът определя възнаграждението в разумен размер, отчитайки обема на положения труд.

В конкретния случай присъдената обща сума от 6 021,76 лв. в полза на адв. Е. И. се явява напълно справедлива, съразмерна и съответстваща на реално извършената правна помощ по делото, разгледано пред една съдебна инстанция. Математическото изчисление, извършено в решението на съда, е прецизно съобразено с чл. 78, ал. 1 от ГПК. Липсват основания за механично увеличаване на базата или за отделно кумулиране на суми извън обема на реализирания по делото материален интерес и сложността на казуса, още повече че съдът вече е отчел и преценил обема на извършената работа в мотивите към основното решение, включително и дейността по обезпечителното производство. Направените от молителката доводи за неправилно тълкуване на Наредба № 1/2004 г. не намират опора в актуалната съдебна практика, предвид задължителния отказ от прилагане на твърдите минимални тарифи, когато те не съответстват на обективните параметри на спора.

Приложеното в решението съотношение на разноските е законосъобразно, а изчисленията са извършени в съответствие с чл. 235 от ГПК.

С оглед изложеното, присъденият с решението размер на възнаграждението по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв е правилен, а искането за неговото изменение и увеличение се явява неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на адв. Е. И. от САК, с вх. № 163189 от 21.05.2026 г., за изменение по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК на Решение № 9150 от 18.05.2026 г., постановено по гр.д. № 20251110105939/2025 г. по описа на СРС, II ГО, 168 състав, в частта за разноските.

Настоящото определение подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в едноседмичен срок от връчването на препис от същото.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2