Определение № 16614 от 30.04.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 16614 гр. София, 30.04.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело № 20251110143363 по описа за 2025 година констатира следното:

Производството е по искова молба от М. С. М. с ЕГН: ********** срещу „*****“ ЕАД с ЕИК: *** и „**“ ЕООД с ЕИК: ***.

Съдът като провери редовността и допустимостта на предявените искове, съобрази направените искания и на основание чл. 140 ГПК във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 09.06.2026 г. – 09,40 часа, за когато да се призоват страните.

УКАЗВА на ищцата в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение, с препис за ответната страна,

1. да изложи твърденията си за фактическите обстоятелства, на които поддържа претенция, която счита, че е с правно основание чл. 29 ЗЗД (съгласно уточнителна молба с вх. № 398100/04.12.2025 г.).

2. да уточни предмета на оспорване по т. III от уточнителна молба с вх. № 398100/04.12.2025 г. като посочи дали твърди, че всички или само някои подписи, изобразени на представените по делото документи, не са нейни или твърди, че същите (всички или само някои, съответно – кои) са нейни, но не са положени върху тези документи с именно това съдържание;

3. да уточни твърдението си, че се е подписала веднъж на таблет като посочи полагането на подписа за какъв документ е извършила, съответно той сред приложените по делото ли е.

УКАЗВА на ответниците, с оглед отделяне на спорните от безспорните обстоятелства по делото:

1. да посочат дали поддържат да са валидно сключени и по какъв начин процесните договори;

2. да уточнят твърдят ли, че от ищцата са подписани и по какъв начин документи за сключване на тези договори, съответно тези документи идентични ли са с представените с исковата молба разпечатки на хартиен носител.

1

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК ответниците да представят на външен носител с екземпляр за ищцата електронните документи, съставени за договор за потребителски кредит тип „****“ № **** г. и договор за поръчителство с ищцата ведно с всички приложения. Предупреждава ответниците, че при неизпълнение в срок поведениетo им ще се цени по реда на чл. 161 ГПК като съдът може да приеме за доказано, че такива документи не съществуват.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцата в останалите части на основание чл.

190, ал. 1 ГПК да бъде задължен ответникът „****“ ЕАД да представи справки и данни с посочената в доказателственото искане информация, доколкото по този ред страната може да бъде задължена да представи намиращи се в нейна фактическа власт документи, а не да изготвя такива.

ПРИЕМА и ПРИЛАГА по делото представените към исковата молба доказателства.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцата за събиране на гласни доказателства чрез разпит на един свидетел при довеждане, т.к. сочените обстоятелства са неотносими към подлежащите на доказване факти по делото.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцата за допускане на ССчЕ, тъй като обстоятелствата, за които са формулирани въпроси, касаят в едната си част формиране на правни изводи, а в друга - анализ на доказателства, за който не са необходими специални знания и умения на вещо лице.

СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД както следва:

Производството е образувано по искова молба и уточняващи такива от 20.11.2025 г. и от 04.12.2025 г., подадени от М. С. М. с ЕГН: **********, с адрес: гр. **** срещу „***“ ЕАД с ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр. ****6 и „***“ ЕООД с ЕИК:

****, със седалище и адрес на управление: гр. ****, с която са предявени субективно и обективно кумулативно съединени установителни искове, както следва:

1. срещу „****“ ЕАД установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 и чл. 26 ал. 1, пр. 1 и пр. 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит тип „***“ №* ***от 17.01.2025 г., сключен между М. С. М. и „***“ ЕАД, поради липса на съгласие, евентуално противоречие му със закона, евентуално поради противоречие с добрите нрави;

2. срещу „К****“ ЕООД установителни искове с правно основание чл. чл. 26, ал. 2, пр. 2 и 26 ал. 1, пр. 1 и пр. 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за поръчителство, сключен между М. С. М. и „*****“ ЕООД, поради липса на съгласие, евентуално противоречие му със закона, евентуално поради противоречие с добрите нрави .

Ищцата твърди, че с ответника „****“ ЕАД е сключила договор за потребителски кредит *** от ***** г. за сумата от 500 лева, която се задължила да върне за срок от шест месеца. На 14.012025 г. след като поискала кредит за сумата от 600 лева, ищцата получила в брой сума в размер на 800 лева от служителка в офис на дружеството, която й указала да се подпише на таблет и не й предоставила никакви документи. Въпреки извършените впоследствие плащания, които според ищцата са достатъчни за погасяване на задълженията й, от нея били претендирани още суми. Сочи, че открила на електронната си поща документи, които прилага и които твърди, че не е подписвала. Поддържа, че е положила еднократно подписа си върху таблета в офиса на дружеството, а посочените документи не е виждала. Сочи, че не е изразявала съгласие за сключване на договор за кредит за сумата от 1500 лева със съдържанието на приложените документи и посочва, че е получила сума в размер на 800 лева, като твърди, че суми в размер на 1500 лева и 6000 лева не е получавала и не е заявявала, че иска да получи. Счита, че процесните договори са нищожни поради липса на съгласие от нейна страна за сключването им, както и поради това, че не е подписвала документите при условията, описани от кредитора. На следващо място твърди, 2 че процесните договори противоречат на императивни правни норми, а именно на разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, чл. 19, ал. 1 ЗПК и чл. 19, ал. 4 ЗПК, за което излага подробни аргументи. Счита, че възнаградителната лихва и възнаграждението на дружеството – поръчител оскъпяват кредита с близо 300 %. Твърди, че в случая е налице нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68г, ал. 4 ЗЗП вр. с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП, доколкото в договора за кредит е посочен по-нисък от действително приложения размер на ГПР. В тази връзка твърди, че клаузата, регламентираща дължимия от потребителя общ размер на сумата, е неравноправна по смисъла на чл. 4, параграф 1 от Директива 93/13/ЕО, респективно влече недействителност на договора в неговата цялост. Поддържа, че начисляването на допълнително възнаграждение чрез „такса поръчителство“ представлява забранена, скрита цена на кредита. По тези и останалите подробно изложени съображения предявява настоящите искове.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „****“ ЕАД, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Развива подробни съображения в насока, че процесният договор за кредит е сключен при спазване на законовите изисквания на ЗПК, като екземпляр от същия е представен на ищцата към момента на неговото сключване. Оспорва ищцовите твърдения за нищожност, свързани с неправилно изчисляване на ГПР, като твърди че същият е правилно изчислен и в него са включени и взети предвид всички изискуеми съгласно параграф 1, т. 1 от ДР на ЗПК общи разходи по кредита. Посочва, че дължимите погасителни вноски по договора за кредит не са свързани и обусловени от вноските, дължими по евентуално сключен договор за поръчителство. Подчертава, че към момента на сключване на договора за кредит не е бил страна, нито е бил уведомен за последващо сключване на договор между ищцата и трето лице – поръчител. Уточнява, че ищцата, в качеството си на кредитоискател, изрично се е съгласила с политиката и условията на дружеството, като е подписала декларация-съгласие, съгласно която е била надлежно уведомена и е дала съгласието си, чрез подписване на документи между страните в електронна среда, осъществявано в търговския обект на кредитния посредник. В тази връзка оспорва възраженията относно валидността на подписването. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „*****“ ЕООД, с който предявените искове се оспорват като неоснователни и недоказани.

Не оспорва сключването на договор за възлагане на поръчителство, но развива съображения, че със сключването му ответникът е изпълнил поетото с договора за поръчителство задължение да се задължи солидарно с ищцата за всички задължения, произтичащи от договор за потребителски кредит, респ. ищцата е получила дължимата се престация.

Навежда, че процесният договор за възлагане на поръчителство има характер на договор за услуга, съответно приложимата за него правна уредба се съдържала в чл. 280 и сл. от ЗЗД.

Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствена тежест между страните: Всяка от страните трябва да докаже обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения. по исковете с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД

В доказателствена тежест на ищцата по исковете с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД е да докаже липса на воля да се задължи по договор за потребителски кредит тип „****“ № **** от 17.01.2025 г. и договор за възлагане на поръчителство.

В тежест на ответника „***“ ЕАД е да докаже, че е налице валидно изразено от ищцата съгласие за сключване на договор за потребителски кредит тип „Кредитна линия – Премиум“ № **** с претендираното съдържание чрез подписване на същия от ищцата.

В тежест на ответника „****“ ЕООД е да докаже, че е налице валидно изразено от ищцата съгласие за сключване на договор за възлагане на поръчителство с претендираното 3 съдържание чрез подписване на същия от ищцата. по исковете с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1, съответно пр. 3 ЗЗД В доказателствена тежест на ищцата по исковете с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1, съответно пр. 3 ЗЗД е да докаже сключването на договор за потребителски кредит тип „***“ № *** от 17.01.2025 г., сключен с ответника „****“ ЕАД, както и на договор за възлагане на поръчителство, сключен с ответника „К***“ ЕООД, с посоченото в исковата съдържание, включително и оспорените клаузи, както и наличие на наведените противоречия със закона и накърняване добрите нрави.

В тежест на ответника „****“ ЕАД е да докаже, че договорът за потребителски кредит, вкл. оспорените клаузи са действителни, включително са договорени индивидуално, както и че договорът съдържа всички необходими реквизити според изискванията на ЗПК, отговаря на императивните правни норми и е в съответствие с добрите нрави.

В тежест на ответника „***“ ЕООД е да докаже, че договорът за за възлагане на поръчителство, вкл. оспорените клаузи са действителни, включително са договорени индивидуално, както и че договорът съдържа всички необходими реквизити според изискванията на ЗПК, отговаря на императивните правни норми и е в съответствие с добрите нрави.

УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК, съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, като им осигурява възможност да изразят становище по тези въпроси.

ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.

Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да използват и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства – отпада нуждата от събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 ГПК.

РАЗЯСНЯВА на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна такса е в половин размер и спорът ще се уреди в по-кратки срокове.

УКАЗВА на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.

УКАЗВА на страните, че най-късно в първото по делото заседание следва да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като ги ПРЕДУПРЕЖДАВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.