Решение № 84 от 17.03.2023, Районен съд - Дупница

РЕШЕНИЕ

№ 84 гр. Дупница, 17.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, III-ТИ СЪСТАВ НО, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Светла В. Пейчева при участието на секретаря Ива Д. Г.ева като разгледа докладваното от Светла В. Пейчева Административно наказателно дело № 20221510200912 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 58д и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на жалба, подадена от Р. Н............ Е., с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Р....... общ........... ул......... № ........ срещу Наказателно постановление 7741 от 29.06.2022 г., издадено от Началник Отдел „Контрол по РПМ“ към Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София.

В жалбата се съдържат доводи за незаконосъобразност и неправилност на наказателното постановление като издадено при съществени процесуални нарушения и при неправилно и необосновано прилагане на материалния закон. Предвид изложеното се иска от съда наказателното постановление да бъде отменено изцяло като неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Твърди се че дори да има извършено нарушение то същото е маловажен случай. Навеждат се отделни доводи за малозначителност на деянието.

Алтернативно се излагат доводи за намаляване на наложеното наказание.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, не се явява и неговия процесуален представител, същият е представил писмено становище, в което поддържа жалбата и сочи допълнителни доводи за незаконосъобразност и неправилност на НП. Моли за отмЯ. на НП и присъждане на разноски, за което представя и списък. Направено е възражение за прекомерност на претендираните от ответната страна разноски.

Въззиваемата страна – Началник Отдел „Контрол по РПМ“ към Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София се представлява в процеса чрез ю.к. Л., която счита че атакуваното наказателно постановление е законосъобразно и правилно, и моли съда същото да бъде потвърдено, както и за 1 присъждане на разноски за юрисконсулско възнаграждение. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение в случая, че НП бъде отменено.

По делото не е оспорена материалната компетентност на АНО, като от приложените доказателствата безспорно се установи, компетентността на наказващия орган (вж. Заповед № РД-11-246/31.03.2022 г.), както и че на посочените в АУАН и НП, дата и място, жалбоподателя е управлявал и превозвал товар с т. а. марка „..........“, модел „............“, с рег.

№ ........... Спорни са обстоятелствата установени от административнонаказващия орган и дали е осъществен състава на вмененото нарушение.

Съдът, като обсъди материалите по приложената административнонаказателна преписка и събраните по нея, и в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, прецени ги поотделно и в тяхната съвкупност, установи от фактическа страна следното:

На 31.05.2022 г., в 12.40 часа на път I-1, км 322+350, в посока гр. София-гр. Дупница, св. А. А. – гл. инспектор към отдел „КРПМ“ към Дирекция „АРОК“ при АПИ и св. Г. К., извършили проверка на съчленено тежкотоварно МПС с две оси на т. а. марка „..........“, модел „............“, с рег. № .........., и полуремарке с три оси, с рег. № ............., управляван от жалбоподателя. Свидетелят А. установил, че водачът извършва превоз на фракция, извършил и измерване на масата и размерите на ППС-то, посредством мобилна електронна везна за измерване на маса и поосово натоварване на ППС, модел „DFW КR“ № 118844 и ролетка № 1302/18 (5м.). С амото измерване било извършено чрез поставяне на гумите на автомобила върху измерващата част на везната, т. нар. „плочи“.

Двете плочи нямали механична връзка, само с кабел. След като се позиционирали на пътното платно или друга площадка с равна повърхност, чрез кабел се прехвърляла информацията от измереното натоварване на съответната ос на софтуера на везната. В следствие на измерването се установило, че измереното натоварване на задвижващата (2ра) единична ос на ППС е 13, 675 т. при максимално допустимо натоварване на задвижващата ос 11.5 т., съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4, б. „а“ от Наредбата, като превишванатео е с 2.175 т и при измереното разстояние между осите 1, 32м, сумата от натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето е 30.005 т., при максимално допустимо натоварване на оста 24 т., съгласно чл. 7, ал. 1, т. 3, б. „б“ от Наредбата, като превишаването е с 6.005 т.

Резултатите от измерването били обективирани в надлежна разпечатка, подписана от водача без възражения.

Към датата на измерването, използваната везна била преминала периодична проверка на 21.04.2022 г. /приложение № 1 към заявлението за проверка на СИ/.

Използваната ролетка съответствала на извикванията на Директива 2014/32/ЕС, видно от приложената декларация за съответствие и превод. Към момента на проверката или в по-късен етап водачът не представил разрешение за движение на извънгабаритно или тежко ППС.

Св. А. А. квалифицирал горните факти, като нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, буква 2

„а“от ЗП, във вр. с чл. 8, ал. 1 и 2 и чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движението на извънгабаритни и/или тежки ППС, поради което и съставил на място АУАН № 0008940/31.05.2022 г. срещу водача, който го подписал, посочил възражения, че не може да прецени, колко тежи товара и получил препис от него. На жалбоподателя бил връчен екземпляр от АУАН срещу разписка, в която му била разяснена и възможността по чл. 43, ал. 5 от ЗАНН. След съставяне на АУАН водачът бил предупреден, че съгласно чл. 37, ал. 3 от Наредбата може да продължи движението си, след като приведе дейността по извършване на превоз с ППС, в съответствие с нормите на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движението на извънгабаритни и/или тежки ППС. Въз основа на АУАН на 29.06.2022 г. било издадено и атакуваното НП, в което била пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта. Административнонаказващият орган също счел, че горните факти, нарушават разпоредбата чл. 26, ал. 2, т. 1, буква „а“, предл. 2-ро от ЗП , във вр. с чл. 8, ал. 2 вр. с ал. 1, във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движението на извънгабаритни и/или тежки ППС, поради което и на основание чл.

53, ал. 1, т. 2 от ЗП, наложил на жалбоподателя административно наказание –„Глоба“ в размер на 4 000.00 (четири хиляди) лева. АНО е изложил мотиви като е приел, че нарушението не е маловажно, тъй като нарушенето води до намаляване на безопосността на движението, води до повреждане и преждевременно износване на пътната инфраструктура и ва тази връзка е приел, че размерът на наказанието следва да е в среден размер.

Отбелязано е обаче, че нарушението е извършено за първи път.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. Като цяло жалбоподателят оспорва изцяло фактите по преписката, въз основа на които АНО е обосновал установяване на нарушението, както и приложените доказателства за тези факти, въвежда и твърдения за негодни средства за измерване, неправилно боравене със средствата за измерване, сочи и неправилно определен размер наказанието.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

АУАН и Наказателното постановление са издадени от компетентни лица съгл. чл. 56, ал. 2, т. 1 и ал. 3, т. 1 ЗП и Заповед №РД-11-246/31.03.2022 г. на Председателя на УС на АПИ и Заповед №РД-11-247/31.03.2022 г. на Председателя на УС на АПИ.

Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. В случая не са налице формални предпоставки за отмЯ. на обжалваното НП, 3 тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство.

В АУАН и НП е описано следното нарушение, осъществено чрез действие: жалбоподателя извършва превоз на товар-фракция, без разрешение за дейности в рамките на специалното ползване на пътищата, съгласно чл. 8, ал. 2 вр. с ал. 1 от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ – без разрешително за превишаване на максимално допустимите норми съгласно Наребата, като са посочени, както конкретно измерените стойности на натоварването на ос, така и стойността на превишението, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 3, б. „б“ и т.

4, б. „а“ от Наредбата, посочено е че МПС е тежко по смисъла на същата наредба, посочени са марката и модела на същото, брой на осите, рег. номер, което АНО е квалифицирал като нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от ЗП, във вр. с чл. 8, ал. 2 вр. с ал. 1, във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. първо на Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ, изразяващо се в движение на извънгабаритно и тежко пътно превозно средство в обхвата на пътя, без разрешение.

Следва да се отбележи, че направеното описание в АУАН и в издаденото въз основа на него НП съответства на законовото изискване за пълно, ясно и недвусмислено словесно описание на нарушението, тъй като са посочени всички елементи на състава, които са нарушени, както и на обстоятелствата, при които тези елементи са осъществени. Посочени са и съответните законни разпоредби, за които се твърди, че са нарушени, като разминаване на фактическо и правно положение не съществува.

Поради което съдът намира изложените възражения на жалбоподателя в тази насока за неоснователни.

Съдът не установи посочените от жалбоподателя несъответствия при описание на нарушението, в съдържанието АУАН и НП, но дори и да са били налице такива съгласно чл.

53, ал. 2 от ЗАНН, наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина.

Също така, преди да се произнесе по преписката, наказващият орган е проверил акта с оглед неговата законосъобразност и обоснованост, като поради липса на спорни обстоятелства, не е проведено и разследване. Тук е мястото да се посочи, че в оперативната самостоятелност на наказващият орган е да прецени достатъчни ли са събраните доказателства, за да бъде ангажирана наказателната отговорност на определено лице, явяващо се субект на нарушението.

Жалбоподателят е привлечен към административнонаказателна отговорност за това, че на посочените дата и час, в съответния пътен участък, е управлявал тежко МПС по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на Наредба № 11/2001 г. на МРРБ, респективно тежко по чл. 3, т. 2 от същата Наредба, без валидно разрешение издадено от администрацията управляваща пътя за дейности от специалното ползване на пътищата. Тези факти са безспорно доказани.

Установено е, че при извършеното от контролните органи измерване на управляваното от 4 жалбоподателя МПС, измереното натоварване е било, както следва - при измерено разстояние между осите на МПС – 1, 32м, натоварването на тройната ос на полуремаркето било 30, 005 т. при допустимо натоварване 24т., т.е. с превишение 6, 005 т. и при измереното натоварване на задвижващата (2-ра) единична ос на ППС е 13, 675 т. при максимално допустимо натоварване на задвижващата ос 11.5 т., съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4, б. „а“ от Наредбата.

Съдът не споделя доводите на жалбоподателя за неправилно установена фактическа обстановка, базираща се на използване на негодни или некалибрирани средства за измерване. От приложените по делото доказателства се установява, че използваната мобилна везна с неавтоматично действие е от одобрен тип видно от Удостоверение за признаване на одобрен тип средство за измерване № 60.07.4630 с дата на издаване 07.07.2006 г. и е преминала последваща/периодична проверка на 21.04.2022 г., удостоверено от лицето извършило проверката Е. Пеев в Приложение № 1 към Заявление № 000029-21852 от същата дата. Съгласно разпоредбата на чл. 43, ал. 1 от Закона за измерванията - последваща проверка се извършва на средствата за измерване в употреба, като в ал. 4 е посочено, че периодичността на проверките се определя със заповед на председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, която се обнародва в „Държавен вестник“ и се обявява в официалния бюлетин на агенцията. В конкретния случай такава заповед се явява – Заповед №А-616/11.09.2018 г. за периодичността на последващите проверки на средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол Обн. ДВ бр. 82 от 05.10.2018 г. т. 1 от същата е посочено, че за техническите средства „везни с неавтоматично действие, клас III“ периодичността на последващите проверки е ЕДНА година – т. е. изправността на процесното техническо средство е удостоверена до 21.04.2023 г. Заповед А333/29.05.2014 г. за периодичността на последващите проверки на средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол (ДВ бр. 49 от 13.06.2014 г.), надлежно обявена в интернет страницата на министерството