Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 232 от 13.12.2023, Районен съд - Кърджали

Съд
Районен съд - Кърджали
Дело
Административно наказателно дело 754/2023
Вид
Решение № 232
Подписан
13.12.2023
В сила
28.03.2024
Състав
Вергиния Еланчева

Цитирани разпоредби

  • чл.27, ал.5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.44, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.62 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.104б, т.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.175а, ал.1 пр.3 · Закон за движението по пътищата
  • чл.37 · Закон за правната помощ
  • чл.27е · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 232 гр. Кърджали, 13.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вергиния Еланчева при участието на секретаря Симона Иванова като разгледа докладваното от Вергиния Еланчева Административно наказателно дело № 20235140200754 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 23-1300-001594 от 14.08.2023 г., издадено от Началник група в сектор ПП-Кърджали към ОД МВР-Кърджали, с което на основание чл.175а, ал.1 пр.3 от ЗДвП на Д. Х. И. с ЕГН **********, адрес ****, са наложени административни наказания „глоба” в размер на 3 000 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца, за извършено нарушение по чл.104б, т.2 от ЗДвП.

Жалбоподателят Д. Х. И. счита наказателното постановление за незаконосъобразно.

Твърди, че в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН депозирал пред наказващия орган писмени възражения по акта, поради което същият следвало да извърши проверка и да изготви писмен отговор, но жалбоподателят не получил такъв. Сочи, че не е извършил вмененото му нарушение. За да е осъществено такова, трябвало при управление на автомобила, водачът да използва техника характерна за умишленото извеждане на автомобила извън контрол. При управление на автомобила в конкретния случай, жалбоподателят не използвал умишлено такава техника. Скоростта, с която се движел не му позволявала да има елементи на умишлено продължително подхлъзване. Наказващият орган не установил по безспорен и категоричен начин наличието на виновно извършено от жалбоподателя нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП. Моли атакуваното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с упълномощен адвокат, който поддържа жалбата. Твърди, че на процесната дата жалбоподателят действително се намирал 1 с автомобила в района на бензиностанция „Лукойл“, като на изхода на бензиностанцията решил да се включи в движението в посока „Веселчани“. Тогава подал малко повече газ и автомобилът занесъл, тъй като асфалтът бил мокър, а превозното средство имало мощен двигател. Разпитаните полицейски служители давали противоречиви показания по отношение на случилото се. В случая нямало демонстративно форсиране на автомобила, а целта на водача била да се включи по-бързо в движението. Това изключвало умисъла за извършване на нарушението, съответно и съставомерността на деянието. Нямало достатъчно доказателства, които да сочат, че жалбоподателят е извършил нарушението, за което е подведен под отговорност. Моли за отмяна на наказателното постановление, както и за присъждане на направените по делото разноски. Представя и писмена защита, в която също излага доводите си срещу атакуваното постановление.

Административнонаказващият орган, редовно призован за съдебно заседание, не се явява и не се представлява. Депозирал е чрез юрисконсулт писмена молба, в която оспорва жалбата и моли съдът да потвърди наказателното постановление. Излага подробни съображения за неговата законосъобразност. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на Областна дирекция на МВР-Кърджали. При условията на евентуалност, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение като завишено с оглед фактическата и правна сложност на делото.

Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 27.07.2023 г., около 23.20 часа, свидетелите Н. П. и Й. Х. - мл. автоконтрольори в сектор ПП-Кърджали, се движели с патрулен автомобил по бул.„Беломорски“ в гр.Кърджали, близо до магазин „Лидъл“ в посока към кръстовище „Веселчани“. В този момент двамата полицейски служители чули силен шум от форсиране на автомобилен двигател. Възприели лек автомобил „***“ с рег.№ ****, който излизал от бензиностанция „Лукойл“. Водачът на този автомобил се включил в движението по бул.„Беломорски“, форсирайки двигателя и с висока скорост. Задните колела на моторното превозно средство се приплъзвали и поднасяли в ляво и дясно задната част на автомобила, при което същият навлязъл и в лентата за насрещно движение. След тези маневри, с които създал опасност за останалите участници в движението, водачът на автомобила „***“ с рег.№ **** се отправил в посока към кръстовище „Веселчани“. Полицейските служители П. и Х. последвали с патрулния автомобил нарушителя и го спрели на Ардински мост в гр.Кърджали. При проверката установили, че моторното превозно средство се управлява от жалбоподателя Д.

Х. И.. На същия на място бил съставен АУАН за извършено нарушение по чл.104б, т.2 от ЗДвП, като той го подписал и получил без възражение. На 31.07.2023 г. нарушителят депозирал пред наказващия орган писмено възражение срещу акта. След извършена проверка, възражението не било уважено и на 14.08.2023 г. наказващият орган издал атакуваното постановление, с което на основание чл.175а, ал.1 пр.3 от ЗДвП наложил на 2 жалбоподателя административни наказания „глоба” в размер на 3 000 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца, за извършено нарушение по чл.104б, т.2 от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Н.

П. и Й. Х., които съдът кредитира изцяло; показанията на свидетелите С.Х. и С. С., кредитирани отчасти; Акт за установяване на административно нарушение от 27.07.2023 г., който като редовно съставен се ползва с доказателствена сила на основание чл.189, ал.2 от ЗДвП; Възражение от 31.07.2023 г.; Справка за извършена проверка от 04.08.2023 г.; Писмо на сектор ПП-Кърджали от 04.08.2023 г.; Докладна записка от 03.08.2023 г.; Докладна записка от 04.08.2023 г.; Справка за нарушител/водач на жалбоподателя; Справка на НИМХ Филиал Пловдив, ХМО Кърджали от 31.10.2023 г.; Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на МВР, установяваща компетентността на актосъставителя и на издалия наказателното постановление орган.

При анализа на гласните доказателства съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите Н. П. и Й. Х., защото са логични, последователни и взаимно допълващи се и установяват по безспорен начин релевантните по делото факти. Двамата са очевидци на деянието и категорично сочат, че на 27.07.2023 г. в гр.Кърджали жалбоподателят е управлявал описаното по-горе моторно превозно средство именно по начина, твърдян в акта и наказателното постановление. Те подробно описват времето, мястото и маршрута на движение на автомобила „***“ с рег.№ ****, както и поведението на жалбоподателя като водач на превозното средство по време на нарушението. Липсват каквито и да било основания съдът да поставя под съмнение показанията на разпитаните свидетели П. и Х., които кореспондират и с всички писмени доказателства по делото. Настоящият състав не даде вяра на показанията на свидетелите С.Х. и С. С. в частта им, в която се стремят да установят, че жалбоподателят не е извършил нарушение на процесната дата. Първият е в служебна зависимост от бащата на нарушителя, а вторият се намира в приятелски отношения с Д. И.. Това ги прави заинтересовани, съответно показанията им се явяват пристрастни, насочени към изграждане на позиция в негова полза. Отделно, твърденията на свидетелите Х. и С., че жалбоподателят не е извършил нарушение се опровергават напълно от другите кредитирани от съда гласни и писмени доказателства. Показанията на свидетеля Х. И. не следва да бъдат коментирани изобщо, тъй като той не е възприел управлението на автомобила от жалбоподателя на процесната дата, час и място, не е присъствал и при извършване на проверката, поради което не може да даде достоверни сведения за обстоятелствата от предмета на доказване.

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Настоящата жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което следва да бъде разгледана по същество.

3

Разпоредбата на чл.104б, т.2 от ЗДвП забранява на водача на моторно превозно средство да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Безспорно се установи по делото, че с поведението си на процесната дата и място жалбоподателят Д. И. е нарушил посочената норма. Той е бил водач на МПС - лек автомобил „***“ с рег.№ ****, като при управлението му е използвал пътя, отворен за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с предназначението му за превоз на хора и товари. Това е така, тъй като п ри управление на автомобила, жалбоподателят е форсирал двигателя, движел се с висока скорост, предизвиквал приплъзване на задните колела и поднасяне на превозното средство в ляво и дясно, навлязъл дори в лентата за насрещно движение. За това поведение на водача Д. И., с което той несъмнено е създал опасност за останалите участници в движението на едно от най-натоварените места в гр.Кърджали, не е имало обективна причина. Описаното в акта и наказателното постановление шофиране от страна на жалбоподателя в никакъв случай не може да бъде прието като използване на пътищата за обществено ползване в съответствие с тяхната цел за превоз на хора и товари. Деянието на жалбоподателя е извършено умишлено, при пряк умисъл, като същият е съзнавал, че като водач на управляваното от него МПС ползва пътя отворен за обществено ползване за други цели, имал е представа относно общественоопасните последици и е искал те да настъпят, извършвайки гореописаните маневри. Субективното отношение на нарушителя, умисълът, се обективира в извършеното от него. Затова правилно е ангажирана административнонаказателната му отговорност. При дадената правилна квалификация на извършеното административно нарушение законосъобразно е приложена санкционната разпоредба на чл.175а, ал.1 пр.3 от ЗДвП, според която се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок 12 месеца и глоба от 3 000 лв. водач, който ползва пътищата, отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Наложените две кумулативно предвидени наказания са в единствено възможния по закон размер и срок и съдът няма правомощия да ги намали, предвид нормата на чл.27, ал.5 от ЗАНН.

При извършената служебна проверка настоящата инстанция не констатира да са допуснати нарушения на процесуалните правила или на материалния закон, които да опорочават административнонаказателното производство. АУАН и наказателното постановление са съставени правилно и законосъобразно, отговарят на изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Деянието е правилно квалифицирано и достатъчно индивидуализирано с всички относими към състава признаци, вкл. време, място и обстоятелства, при които е извършено, като жалбоподателят е наясно какво нарушение му е вменено да е извършил. Даденото словесното описание на констатираното нарушение и установената по делото фактическа обстановка съответстват на посочената като нарушена правна норма, както и на санкционната такава. Спазена е и разпоредбата на чл.52, ал.4 от ЗАНН, тъй като преди да се произнесе, наказващият орган е преценил всички събрани доказателства, включително е извършил проверка на спорните обстоятелства след 4 подаденото от жалбоподателя възражение. Неотразяването в наказателното постановление на становището на наказващия орган относно постъпилото възражение не означава, че то не е обсъдено. Няма подобно изискване в разпоредбата на чл.57, ал.1 от ЗАНН, касаещ задължителните реквизити на постановлението, а самия факт, че е издадено наказателно постановление означава, че възражението не е уважено. Няма изискване в ЗАНН и наказващият орган да връчва отговор по възражението на нарушителя. От обективна и субективна страна нарушението се явява напълно доказано от свидетелските показания на очевидците Н. П. и Й. Х., както и от съставения акт, чиято доказателствена сила не бе оборена по никакъв начин. Изтъкнатите от защитата различия в детайли от показанията на полицейските служители, съдът отдава на изминалия период от време от процесната дата, на естеството на работата им като автоконтрольори и извършваните от тях множество подобни проверки на водачи на МПС. Извършеното от жалбоподателя нарушение не може да бъде оправдано с техническото състояние на автомобила, за който се твърди, че бил доста мощен.