Решение № 515 от 20.04.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 515 гр. Пловдив, 20.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлана Изева

Членове:

Радостина Стефанова

Светлана Станева като разгледа докладваното от Светлана Станева Въззивно гражданско дело № 20265300500656 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.435, ал.2, т.7 и следващите от ГПК.

Образувано е въз основа на жалба вх. №10653/19.03.2026 г. на регистратурата на ОС Пловдив, подадена от длъжника по изпълнително дело 20269100400031 по описа на ЧСИ Росен Раев, рег. №910 на КЧСИ с район на действие – района на Окръжен съд Пловдив – И. З. М., ЕГН **********, от с.

*****, чрез адв. В. К. и адв. Т. Р., против разпореждане от 24.02.2026 г., с което ЧСИ отказва да намали приетото за събиране адвокатско възнаграждение на взискателя до 204.50 евро, редуцирана е пропорционалната такса и е отказано назначаване на съдебно – икономическа експертиза.

Длъжникът обжалва посоченото разпореждане, като иска да се отмени, ведно със законните последици. Претендира разноски. Твърди, че не се дължи плащане на издръжка за един месец през лятото за двете деца, като ЧСИ не е взел този факт предвид при определяне размера на дълга.

Неправилно е отказано и назначаване на СИЕ. Излагат се и съображения за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от взискателя, както и защо според страната следва да се намали до 204.50 евро. Иска се назначаване от съда на експертиза.

Взискателят З. С. чрез адв. М. А. излага съображения за частична недопустимост на жалбата – относно искането за назначаване на експертиза, тъй като в ГПК са указани случаите, в които могат да се обжалват действията на съдебния изпълнител, и в тази част следва да се остави без разглеждане.

Излага съображения за неоснователност на жалбата в частта, в която се иска намаляване размера на адвокатското възнаграждение.

1

В писмените си мотиви по чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител изразява становище за допустимост, но неоснователност на жалбата, като излага съображения за твърденията си.

Жалбата е подадена от легитимирано лице /длъжник в изпълнителното производство/, в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител по смисъла на чл. 435 ал. 2, т. 7 от ГПК – разпореждане за разноските, тъй като е налице нарочен акт на ЧСИ, който по смисъла на т.2 на Тълкувателно решение №3/10.07.2017 г. по т.д.

№3/2015 г. ВКС, ОСГТК, подлежи на обжалване. В останалата част е процесуално недопустима.

В чл.435, ал.2 от ГПК изрично са посочени възможностите за обжалване на длъжника – кои действия на съдебния изпълнител може да обжалва, а именно постановлението за глоба; насочването на изпълнението върху имущество, ĸoeтo смята зa нeceĸвecтиpyeмo; oтнeмaнeтo нa движимa вeщ или oтcтpaнявaнeтo мy oт имот, пopaди тoвa, чe нe e yвeдoмeн нaдлeжнo зa изпълнeниeтo; oтĸaзa нa cъдeбния изпълнитeл дa извъpши нoвa oцeнĸa пo peдa нa чл. 468, aл. 4 и чл. 485; oпpeдeлянeтo нa тpeтo лицe зa пaзaч, aĸo нe ca cпaзeни изиcĸвaниятa нa чл. 470, ĸaĸтo и в cлyчaитe пo чл. 486, aл. 2; oтĸaзa нa cъдeбния изпълнитeл дa cпpe, дa пpeĸpaти или дa пpиĸлючи пpинyдитeлнoтo изпълнeниe; paзнocĸитe пo изпълнeниeтo.

Оспорването на размера на вземането на взискателя не може да стане по пътя на обжалване действията на съдебния изпълнител, а по исков ред. Недопустимо е и обжалване по съдебен ред отказа на ЧСИ да назначи експертиза. Ето защо в тези части жалбата е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, а производството в тази част – да се прекрати.

Длъжникът с поведението си е станал причина за завеждане на делото. Съгласно чл.79, ал.1 ГПК, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в изрично посочените случаи, какъвто настоящия не е.

Съгласно чл.78, ал.5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер, съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. С оглед характера на извършеното, определеното възнаграждение на пълномощника на взискателя не е прекомерно на свършената работа.

Чл. 79, ал. 1, т. 3 от ГПК определя кои от разноските в изпълнителното производство се поемат от длъжника, а именно тези, които са се явили необходими за събиране на вземането. Такива разноски за адвокатско възнаграждение се явяват тези за образуване и водене на изпълнителното производство. Заплатената от взискателя сума следва да се поеме от длъжника, тъй като съответства на действителната правна и фактическа сложност на делото и осъществените изпълнителни способи.

2

Работата на пълномощника не е свързана и не се изчерпва само с депозиране на молбата за образуване на изпълнителното дело. В нея е поискано събиране на информация, налагане на запор върху банкови сметки на длъжника и налагане на възбрани и запори върху недвижими имоти и вещи, което е и условие за редовност на молбата – взискателят е длъжен да посочи изпълнителен способ. От пълномощника е депозирано становище по молбата на длъжника, както и отговор на жалбата, въз основа на която е образувано настоящето производство. Отделно от това, производството по изпълнителното дело не е приключило. Ето защо възражението срещу определените разноски за адвокатска защита на взискателя е неоснователно.

Работата на пълномощника на взискателя не е приключена с депозиране на молбата за образуване на изпълнителното дело.

Разноски в настоящото производство не се дължат. Същото е инициирано срещу акт на съдебен изпълнител по възражение на длъжника срещу разпореждане за отказ да бъдат изменени разноските в производството.

Съгласно трайната практика на ВКС в производство относно дължимостта и размера на разноските не се допуска кумулиране на нови задължения за разноски, поради което разпоредбата на чл. 81 ГПК не намира приложение (в този смисъл определение №76/14.02.2019 г. по ч.гр.д. №4562/2018 г. на ВКС, III г.о., определение №158/08.04.2019 г. по ч.гр.д. №87/2019 г. на ВКС, III г.о., определение №119/04.07.2019 г. по ч.гр.д. №1975/2019 г. на ВКС, II г.о. и др.).

Воден от

V граждански състав гореизложеното,

Пловдивският окръжен съд,

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. №10653/19.03.2026 г. на регистратурата на ОС Пловдив, подадена от длъжника по изпълнително дело 20269100400031 по описа на ЧСИ Росен Раев, рег. №910 на КЧСИ с район на действие – района на Окръжен съд Пловдив – И. З. М., ЕГН **********, от с.

*****, чрез адв. В. К. и адв. Т. Р., против разпореждане от 24.02.2026 г., с което ЧСИ отказва да намали приетото за събиране адвокатско възнаграждение на взискателя до 204.50 евро.

РЕШЕНИЕТО в тази част е окончателно.

ПРЕКРАТЯВА производството по жалбата в частта, в която се оспорва размерът на задължението на длъжника И. З. М., ЕГН **********, от с. *****, по изпълнително дело 20269100400031 по описа на ЧСИ Росен Раев, рег. №910 на КЧСИ с район на действие – района на Окръжен съд Пловдив, и в частта, в която е отказано назначаване на съдебно – икономическа експертиза, като процесуално недопустимо.

РЕШЕНИЕТО в частта, в която се прекратява производството, 3 имаща характер на определение, подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчване на съдебния акт, пред Апелативен съд Пловдив.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4