Решение № 668 от 07.06.2023, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно гражданско дело 119/2023
- Вид
- Решение № 668
- Подписан
- 07.06.2023
- В сила
- 07.06.2023
- Състав
- Росица Желязкова Темелкова, Таня Ташкова Русева Маркова, Елеонора Симеонова Кралева
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.12 · Директива 2003/88/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време
- чл.8 · Директива 2003/88/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време
- чл. 142, ал. 1, т. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 178, ал. 1, т. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 179 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 187, ал. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 187, ал. 1 и 3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 187, ал. 5, 6 и 7 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 187, ал. 5, т. 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 187, ал. 5, 6 и 7 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 187, ал. 5, 6 и 7 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 187, ал. 9 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 189, ал. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 234, ал. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 46, ал. 2, изр. 1 · Закон за нормативните актове
- чл. 69 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 69, ал. 2 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 140 · Кодекс на труда
- чл. 140, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 9, ал. 2 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата
РЕШЕНИЕ
№ 668 гр. Бургас, 07.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Росица Ж. Темелкова
Членове:
Таня Т. Русева Маркова
Елеонора С. К.а при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно гражданско дело № 20232100500119 по описа за 2023 година
С Решение № 2960/22.12.2022г., постановено по гр. дело № 6379/2022г. по описа на Районен съд- Бургас е осъдена Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Бургас, гр. Бургас, ул. „Христо Ботев” № 46, да заплати на П. И. И. чрез адв. Станко Кралев, сумата от общо 507, 55 лева, представляваща нетния размер на дължимото и неизплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд – общо 59.49 часа, получени след преизчисляване с коефициент 1.143 на положения от него, като „Страши полицай“ в група „Охрана на обществения ред” към сектор „Охранителна полиция” при IV-то РУ на ОД на МВР Бургас, за периода от 01.10.2019г. до 09.07.2020 г., 416 часа нощен труд в дневен, ведно със законната лихва считано от 06.10.2022г. до окончателното плащане, както и сумата от общо 124, 40 лева – обезщетение за забавено плащане за времето от 01.02.2020г. до 05.10.2022г.
Против постановеното решение е депозирана въззивна жалба от Областна дирекция на МВР със седалище гр. Бургас, представлявана от Директора, чрез процесуалния представител на въззивната страна - Главен 1 юрисконсулт Гергана Владимирова. Въззивната страна изразява недоволство от постановеното решение и претендира отмяната му, с постановяване на въззивно решение, с което исковете да бъдат отхвърлени. Твърди се, че решението на БРС е неправилно поради нарушение на материалния закон и е необосновано.
Във въззивната жалба се твърди, че през процесния период, ищецът е полагал труд на смени по график, като условията и редът за изплащане на допълнителните възнаграждения за полагане на труд през нощта, се определяли от действащите към този период специални разпоредби от ЗМВР – Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. и Наредба № 8121з [1]36/07.01.2020г. издадени от Министъра на вътрешните работи. Посочва, че е неоснователна претенцията на ищеца, положеният от него нощен труд да бъде преизчислен по правилата на КТ и на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Изразява се несъгласие с изводите на районния съд, че при наличие на непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи общата НСОРЗ, като в противен случай, служителите в МВР ще бъдат поставени в по- неблагоприятно положение спрямо тези по трудово правоотношение. Развиват се подробни съображения, че нощният труд не представлява извънреден такъв. В жалбата се навеждат доводи във връзка с постановеното от Съда на Европейския съюз решение от 24.02.2022г. по дело С-262/2020г., по отправено преюдициално запитване от РС-Луковит по гр.дело № 606/2019г. Посочва се, че съгласно т. 1 от цитирания акт на СЕС, Директива 2003/88/ЕО (чл.8 и чл.12, б.,,а“), не налага приемането на национална правна уредба, предвиждаща нормалната продължителност на нощния труд на служителите от публичния сектор да е по-кратка от предвидената за тях през деня. С оглед спецификата на служебните правоотношения, са налице компенсаторни механизми (допълнително възнаграждение за прослужено време от 2%, допълнителен платен годишен отпуск, обезщетение при прекратяване на служебното правоотношение). Заявява се, че според т. 2 от решението на СЕС, чл. 20 и чл.
31 от Хартата на основните права на ЕС, нормалната продължителност на нощния труд от 7 часа за работниците от частния сектор не се прилага за работниците в публичния сектор, включително пожарникарите и полицаите, ако такава разлика в третирането се основава на обективен и разумен критерий(свързана с допустима от закона цел). Навеждат се доводи, че 2 прилагането на различен метод на правно регулиране на работното време на работниците и служителите по трудово правоотношение и на служителите по служебно правоотношение в МВР, се основава на обективен и разумен критерий, което прави разликата в тертирането съвместима с правото на ЕС.
Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.
Претендира се присъждане на съдебно-деловодни разноски в производството по делото.
В съдебно заседание въззивната страна не изпраща представител.
Ответната страна по въззивната жалба – П. И. И., депозира по делото писмен отговор чрез своя процесуален представител и сочи, че атакуваното решение е правилно и законосъобразно и счита, че следва да бъде потвърдено. В писмения отговор се прави обстоен анализ на действащото законодателство към процесния период от време и се сочи, че за този период от време няма законово установена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а празнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, която следва да бъде преодоляна чрез субсидиарно приложение на общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата, за да се компенсира особената тежест на полагания от полицаите нощен труд. Излага се становище във връзка с постановеното от Съда на Европейския съюз решение от 24.02.2022г. по дело С-262/2020г., по отправено преюдициално запитване от РС-Луковит по гр. дело № 606/2019г. за тълкуване нормите на Директива 2003/88/ЕО и на Съвета от 04.11.2003г. и съответствието им с националното законодателство.
Претендира се атакуваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.
Претендира се присъждане на сторените по делото разноски пред въззивната инстанция.
В съдебно заседание ответната страна по въззивната жалба – П. И. И. чрез своя процесуален представител депозира писмено становище, в което 3 изразява становище по съществото на спора и счита, че първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
Бургаският окръжен съд като взе предвид разпоредбите на закона, исканията и твърденията на страните и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството е образувано пред първоинстанционния съд по предявените от П. И. И., чрез процесуалния му представител – адвокат Станко Кралев, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Раковски“ № 2 против ОД на МВР - Бургас искове, с които се претендира да бъде осъдена ответната страна да му заплати сума в размер от 160 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за извънреден труд в размер на 20 часа, за периода от 01.10.2019г. до 09.07.2020г. получени при преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143, ведно мораторна лихва в размер на 40 лева за горепосочения период от момента, в който сумите са станали изискуеми, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба.
Твърди се, че ищ ецът през исковия период е полагал труд на длъжност полицай към ІV РПУ - Бургас. Ищецът е със статут на държавен служител. За положения извънреден труд от 20 часа, получени след преизчисляване на положения нощен труд в дневен с коефициент 1,143, съобразно чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, не м у е заплатено дължимото допълнително възнаграждение. В хода на производството, размерът на претенцията за възнаграждение за положен извънреден труд е увеличен на 507, 55 лева за 59, 49 часа извънреден труд. Увеличен е и размерът на претенцията за мораторна лихва на 124, 40 лева.
Предявеният иск е с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР (преди изменението с ДВ бр.60/2020г.).
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор, с който ответната страна е оспорила исковете като неоснователни.
Не се оспорва, че ищецът има статут на държавен служител по смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, но по отношение на не го намират приложение нормите, регулиращи работното време, съдържащи се в същия 4 нормативен акт.
През исковия период са действали Наредба №8121з-776/29.07.2016г и Наредба № 8121з-36/07.01.2020г на Министъра на вътрешните работи, които уреждат еднаква материя с НСОРЗ и последната не следва да се прилага за служители на МВР по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Не е налице празнота в специалната уредба, която да бъде преодоляна със субсидиарно приложение на КТ. Липсва и препращаща норма в този смисъл. В специалните законови и подзаконови нормативни актове е посочено, че държавните служители в МВР могат да полагат труд и през нощта между 22,00 часа и 6,00 часа, като работните часове не следва да надвишават 8 часа за всеки 24-часов период. Дневното и нощното работно време за полицейските служители е с една и съща продължителност – 8 часа.
Моли да се отхвърлят предявените искове и да се присъдят разноски.
Първоинстанционният съд е уважил изцяло предявените искове, като е изложил мотиви, че в подзаконовите нормативни актове, издадени на основание законова делегация, липсва норма, уреждаща преобразуването на часовете положен нощен труд в коефициент 1,143, което представлява нормативна празнота. Това обаче не следва да се тълкува като законова забрана за такова преобразуване, тъй като тя би била противоконституционна и би поставила служителите в МВР в по-неблагоприятно положение от другите държавни служители и работещите по трудови правоотношения по отношение на заплащане на допълнителни възнаграждения. При наличие на непълнота на специалната нормативна уредба следва да намери приложение общата НСОРЗ и по – конкретно чл. 9, ал. 2 от нея. В чл. 140, ал. 1 от КТ е предвидено, че нормалната продължителност на работното време през нощта е 7 часа и приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1,143.
На основание чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната част, по останалите въпроси е органичен от посоченото в жалбата.
При извършената служебна проверка се констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
5
П о наведените оплаквания от въззивника за неправилност на решението, съдът намира следното:
Безспорно е по делото, че ищецът е служител в МВР, със статут на държавен служител по смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Безспорно е също така, че за периода от 01.07.2019г. до 09.07.2020г. е полагал труд на смени по график, включително и за времето от 22 часа до 6 часа, като нощният труд е 416 часа (в този смисъл заключението на вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза ). Вещото лице е дало заключение, че след преизчисление на положения нощен труд в дневен, с коефициент 1,143, той възлиза на 475, 49 часа. Разликата между отчетения нощен труд и преизчисления е 59, 49 часа, той не е заплатен, а дължимото възнаграждение за положения извънреден труд след преизчислението е в размер на 507, 55 лева. Съобразно заключението на вещото лице , размерът на мораторната лихва е 124, 40 лева.
Основното възражение във въззивната жалба е, че по отношение на служителите на МВР следва да се прилагат специалните правни норми в ЗМВР и наредбите, издадени от министъра на вътрешните работи, на основание законовата делегация на чл. 187, ал. 9 о т ЗМВР, които уреждат реда за организация и разпределяне на работното време, за неговото отчитане и компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурствата, времето за отдих и почивки, а не Наредба за структурата и организацията на работната заплата, тъй като няма непълнота на нормативен акт, която да бъде преодоляна чрез прилагане на НСОРЗ. Това възражение е основателно. Съобразно даденото в ТР № 1/2020 от 15.03.2023г на ОСГК на ВКС задължително за съдилищата тълкуване, при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служителите на МВР не са приложими разпоредбите на КТ и на НСОРЗ (в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от същата Наредба) и следва да се прилагат разпоредбите на специалния Закон за МВР и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. В мотивите на посоченото решение е прието, че съгласно чл. 46, ал. 2, изр. 1 от ЗНА, за да се приложи правна уредба по аналогия са необходими определени предпоставки-празнота в нормативен акт, да се касае за подобни случаи и това да отговоря на целта на акта. Според касационната инстанция не са налице тези три предпоставки. В 6 случая ЗМВР не съдържа празнота относно продължителността на работното време на служителите в МВР, изразено в брой на часовете. Този извод се налага от анализа на чл. 187, ал. 1 от ЗМВР. Нормата е императивна и предвижда, че нормалната продължителност на работното време е 8 часа. По смисъла на чл. 187, ал. 1 от ЗМВР, „8 часа дневно“ означава 8 астрономически часа, независимо от частта на денонощието, в която работният ден се разполага – през деня, в неговата „светла“ част и през нощта – в неговата „тъмна“ част, в последната хипотеза от 22 часа до 06.00 часа.
Разпечатката съдържа 36 от 55 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9ebc66e3-0e42-450c-b9f7-9d42918edcd8