Определение № 436 от 23.05.2018, Окръжен съд - Варна

П Р О Т О К О Л

№ 436 / 23.05.2018 г.

23.05.2018 г. гр. Варна

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН

СЪД Наказателно отделение

На двадесет и трети май две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ГАЙДАРОВ

При секретар ДАНИЕЛА ТОДОРОВА

С участието на прокурор РОСИЦА ГЕОРГИЕВА сложи за разглеждане докладваното от съдия Гайдаров

ЧНД № 414 по описа за 2018 година

На именното повикване в 14:00 часа се явиха:

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Лишеният от свобода Б.И.А. – редовно призован, явява се лично, воден от Затвора - Варна, от органите на ОД „Охрана“ - Варна.

За Затвора - Варна – редовно призовани, представляват се от гл. инсп. М. А. П. – редовно упълномощен от Началника на Затвора - Варна със Заповед № 129/11.05.2018 г. и приет от съда от днес.

Лишеният от свобода А.: Не желая адвокатска защита, както съм посочил и в декларацията.

Прокурорът: Считам, че не са налице процесуални пречки, моля да дадете ход на делото.

Гл. инсп. П.: Да се даде ход на делото.

Лишеният от свобода А.:

Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по даване ход на делото, поради което и О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

И ГО ДОКЛАДВА

Прочитат се данните от личното досие на лицето и приложените към делото писмени документи.

Страните заявиха, че няма да сочат по доказателства.

СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа и правна страна, поради което даде ход на същото

ПО

СЪЩЕСТВО:

Прокурорът:

Уважаеми г-н Председател, считам молбата на осъдения Б.А. за допустима, но неоснователна. Категорично считам, че към настоящия момент независимо от наличието на първата предпоставка, а именно за изтърпяване повече от половината от наложеното наказание, липсват доказателства за неговото превъзпитание, което е още едно от условията за допускане на условно предсрочно освобождаване. От приложените както становища, така и от предложението на затворническата администрация, е видно, че по време на изтърпяване на наказанието си осъденият е имал изцяло колебливо поведение, свързано с множество допуснати дисциплинарни нарушения почти всяка година, като са посочени заповеди от 2005 до 2016 г. Общо е наказван 7 пъти за допуснати дисциплинарни нарушения, включително и груби такива. Това сочи за една колебливост и непоследователност в поведението на осъдения и категорично липсват доказателства, които да сочат за неговото превъзпитание.

Преценката за наличие на поправяне на осъдения по чл. 439а от НПК категорично сочи и обсъждане на въпроса за деянието и обществената опасност на дееца. На същият е наложено наказание 20 години „лишаване от свобода“ за извършено убийство по особено мъчителен и жесток начин, като констатираните дефицити при първоначално изготвяне на оценка са: отношение към правонарушението, трудова заетост, междуличностни проблеми. Те категорично не са преодолени към настоящия момент, след като септември месец 2016 г. е налице наложено дисциплинарно наказание за малтретиране на друг затворник на сексуална основа, поради което считам, че и представените доказателства за полаган от осъдения труд в размер на 11 месеца при фактически изтърпени 16 години и 7 месеца категорично е незначително малко и не сочи за честно отношение към труда, каквото е също едно от изискването на закона, за да бъде допуснато условно предсрочно освобождаване.

Моля в този смисъл за Вашия съдебен акт и да се произнесете по молбата на осъдения като не допуснете условното му предсрочно освобождаване.

Гл. инсп. П.: Уважаеми г-н Председател, аз поддържам изцяло становището на Началника на Затвора – Варна старши комисар Йорданов, че молбата на лишения от свобода А. е основателна и като такава следва да бъде уважена.

Лишеният от свобода А.: Моля да бъда условно предсрочно освободен.

СЪДЪТ, като изслуша становищата на страните и взе предвид материалите от личното досие на осъденото лице, както и писмените доказателства, приложени в делото, за да се произнесе взе предвид следното:

Делото е образувано по молба на лишения от свобода Б.И.А. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието 20 години „лишаване от свобода“, наложено му с присъда по НОХД № 307/2003 г. по описа на Окръжен съд – Добрич. Лишеният от свобода А. изтърпява това наказание за извършено от него престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6 от НК – убийство по особено жесток начин. Преди това наказание същият не е търпял ефективни наказания „лишаване от свобода“.

Начало на наказанието е 14.10.2002 г.

Към настоящия момент от наложеното му наказание А. е изтърпял всичко 17 години 6 месеца и 14 дни, от които фактически 16 години, 7 месеца и 1 ден и от работа 11 месеца и 13 дни. Остатъкът му към днешна дата е в размер на 2 години, 5 месеца и 16 дни.

От направената първоначална оценка на риска от рецидив е видно, че е отчетен резултат от 62 точки, което е средна вероятност да повтори деянието си, като последващите нови оценки на риска бележат намаления на стойностите до 44 точки към месец юни 2011 г. и повишение на 52 точки към месец май 2015 г. в следствие на допуснато дисциплинарно нарушения. Към месец март 2018 г. са отчетени 34 точки, което представлява нисък риск от рецидив. Администрацията на затвора отчита като вероятен, но не и непосредствен висок риск от сериозни вреди за обществото.

Лишеният от свобода А. постъпва в

Затвора – Белене като млад непълнолетен на 19 г. Предвид младата му възраст, личностните му особености – неграмотен, без значими социални и културни умения, е поставен под особен надзор. Непосредствено след постъпването си в затвора се заявява като пасивен, индиферентен, манипулируем. Заема ниски слоеве в йерархията на лишените от свобода. Бил е обект на експлоатация от по-авторитетни затворници.

През 2009 г. А. ***. Вече тук, в

Затвора – Варна, преодолявайки нежеланието си да се образова се записва във филиала на средно училище „Аргира Жечкова“ – Сливен, благодарение на което завършва началната степен на основното образование.

През 2011 г. режимът за изтърпяване на наложеното му наказание е изменен от „строг“ в „общ“.

А. изпълнява разпорежданията своевременно, няма възражения, като през все по-големи периоди от време съумява да поддържа добросъвестно поведение. Независимо от това, за да изпълнява своевременно разпорежданията трябва да бъде непрекъснато насърчаван.

Бил е ангажиран в трудова дейност като неплатен доброволен труд по хигиенизиране на общите части в местата за лишаване от свобода.

Допуснал е конфликт с друг лишен от свобода на сексуална основа, за което е наказан. На 28.10.2016 г. е преместен в ЗО „Разделна“ – закрит тип. Осем пъти е награждаван от ръководството на администрацията на затвора, множество пъти е наказван. Независимо от наказанията, на основание чл. 98, ал. 1, т. 2 от ЗИНЗС и чл. 109, ал. 1 от същия закон, А. се счита за ненаказван, тъй като според администрацията на затвора упражнената спрямо него дисциплинарна практика е оказала своя превъзпитателен и възпиращ ефект върху неговото поведение.

Съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 1 от НК съдът може да постанови условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието „лишаване от свобода“ по отношение на осъден, който е дал доказателства за своето поправяне и е изтърпял фактически не по-малко от ½ от наложеното му наказание или не по-малко от 2/3 в случаите на опасен рецидив.

В коректния случай по отношение на лишения от свобода А. безспорно е налице първата формална предпоставка по чл.

70 от НК, свързана с изискването за фактическото изтърпяване на наложеното му наказание. Видно от приложените по делото материали е отбелязан напредък и стабилитет по отношение на постигнатите от него резултати, свързани с начина на мислене, самокритичност, както и по отношение на неговите трудовите навици.

Преценявайки и анализирайки обаче в съвкупност всички материали по делото, настоящият състав на съда счита, че наличните данни не предопределят безспорен и категоричен извод за действителното поправяне и превъзпитание на осъденото лице, като съображенията за този извод са следните:

Преценката на съда по чл. 439а, ал. 1 и ал. 2 от НПК е свързана с доказателства за поправяне на осъдения, които имат изключително индивидуален характер, като при преценка на същата следва да се отчете наличието на редица обстоятелства, анализирани с оглед личността на осъдения и на извършеното от него деяние. Това е така, тъй като предпоставка за прилагане на условно предсрочно освобождаване е свързана с реализация на преследваните с наложеното на осъдения наказание цели, като същият с поведението си и отношението си следва да е показал, че поправянето и превъзпитанието му са постигнати в течение на изпълнение на наказанието и че не е необходимо изцяло изтърпяване на наложеното му от съда наказание. Съгласно установената съдебна практика констатацията, че осъденият е показал примерно поведение следва да се основава на данни за съзнателно и активно положително отношение към режимните изисквания, вътрешния ред и дисциплина. От значение са изводите за постигане целите на наказанието с оглед промяната в личността и поведението на осъденото лице, както и за липса на рискове, което е в защита на обществения интерес. В настоящия случай няма спор, че по отношение на А. е налице тенденция на намаляване стойностите на риска от рецидив и то с цели 28 пункта – от 68 точки при постъпването му в затвора на 34 точки към 2018 г. Въпреки, че рискът от рецидив се определя като нисък, при формирането на крайната преценка на съда не може да се игнорира и да не бъде отчетено, че има положително развитие и резултати в следствие на пенитенциарното му третиране, но същите сами по себе си не могат да аргументират наличие на безспорност и категоричност, което да доведе до извод, че лицето се е поправило и превъзпитало.

Съставът на съда счита, че в конкретния случай условното предсрочно освобождаване на лишения от свобода А. от изтърпяване на остатъка от неизтърпяната част на наказанието, която е в рамките на почти 2 години и половина, практически би подменило волята на съда, постановил и наложил наказанието 20 години „лишаване от свобода“. Изминалият до настоящия момент период на изтърпяването на наказанието според съда се явява недостатъчен, за да се приеме по категоричен начин, че е постигната генералната превенция на наказанието. Посочените по-горе доводи, касаещи добрата дисциплина, цялостното поведение на осъдения А. и спазване на вътрешните правила не следва да се отчитат като аргумент за поправяне и превъзпитание до толкова, доколкото същите са задължителни за всички лица, изтърпяващи наказания в местата за лишаване от свобода и следва да намират своето изражение при смекчаване режима на изтърпяване на наложеното наказание, какъвто е и коректния случай. Администрацията на затвора е преценила, че предвид доброто поведение и честното отношение към труда на А. са налице условията, поради което е заменила режима на изтърпяване на наказанието му от „строг“ на „общ“.

В заключение съдът счита, че в настоящия случай безспорно в хода на изтърпяване на наказанието на лишения от свобода А. са налице предпоставки да се заключи, че има процес на поправяне и превъзпитание, но съобразявайки гореизложеното не може да се приеме, че същите се характеризират със стабилитет, категоричност и трайност, които са предпоставки за постигане целите на чл. 36 от НК и обуславящи и наличието на втората кумулативна предпоставка за приложение на чл. 70, ал. 1 от НК по отношение на лишения от свобода А..

С оглед гореизложеното и на основание чл. 440, ал. 1 от НПК съдът О П Р Е Д Е

Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Б.И.А. с ЕГН: ********** за УСЛОВНО ПРЕДСРОЧНО ОСВОБОЖДАВАНЕ от изтърпяване на останалата част от наложено му с Присъда № 107/01.12.2003 г. по НОХД № 307/2003 г. на Окръжен съд – Добрич наказание „лишаване от свобода“ в размер на 20 години.

Определението подлежи на обжалване от осъдения,

Началника на Затвора и на протест от прокурора в 7-дневен срок от днес пред Апелативен съд – Варна.

Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 14:20 часа.