Решение № 72 от 18.12.2023, Административен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 70

Разград, 18.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Разград - I тричленен състав, в съдебно заседание на двадесет и първи ноември две хиляди и двадесет и трета година в състав:

Председател:

СВЕТЛА

РОБЕВА

Членове:

МАРИН МАРИНОВ

ЮЛИЯНА

ЦОНЕВА

При секретар РАЛИЦА ВЪЛЧЕВА и с участието на прокурора ВЕСЕЛИН ЯКИМОВ като разгледа докладваното от съдия ЮЛИЯНА ЦОНЕВА кнахд № 20237190600081 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХІІ от АПК във вр. чл.63в от ЗАНН.

Постъпила е касационна жалба от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Разград против Решение № 49 от 14.08.2023г., постановено по АНД № 242/2022г. по описа на Районен съд – Исперих в производство по чл. 59 и сл. ЗАНН, с което е отменено НП № 17-2200056 от 03.10.2022 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Разград. С отмененото НП на „Бруда“ ЕООД - гр. Исперих, ЕИК *********, на основание чл. 413, ал. 2 от КТ е наложена имуществена санкция от 2 500 (две хиляди и петстотин) лева за нарушение на чл. 16, т. 4 във вр. с чл. 37, ал. 3, т.1 от Наредба № 2 от 22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи. В жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Оспорват се изводите на районния съд за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при съставяне на АУАН, довели до нарушаване правото на защита на наказаното дружество. Като неправилни се възприемат и изводите, че „Бруда“ ЕООД не е било изпълнител на СМР на обекта в с. Делчево, поради което и не се явява субект на нарушението, респ. че неправилно е ангажирана отговорността му като работодател, като се излагат доводи в обратния смисъл. Оспорва се преценката, че пострадалият работник сам е поставил живота си в опасност с контрааргумент, че от страна на работодателя не му е бил проведен извънреден инструктаж при промяна на работното място. Не се споделя и тълкуването за несъставомерност на деянието поради противоречие на описаната в НП фактическа обстановка с посочените нарушени правни норми, като жалбоподателят счита, че е ясна волята на контролния орган и АНО, като са имали предвид, че опасната зона под работното оборудване е в рамките на опасната зона на извършваните СМР, тъй като бетон-помпата е работно оборудване, използвано за извършване на СМР. Иска се въззивното решение да бъде отменено изцяло, като вместо него се постанови друго, с което се потвърди наказателното постановление.

Заявена е претенция за заплащане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба – „Бруда“ ЕООД - гр. Исперих, в писмено становище, чрез процесуалния си представител, счита жалбата за неоснователна, а обжалваното решение за правилно и законосъобразно.

Представителят на Окръжна прокуратура – Разград дава заключение, че жалбата е основателна и предлага обжалваното въззивно решение да бъде отменено, а наказателното постановление потвърдено.

Административен съд - Разград, като обсъди посочените в жалбата касационни основания, доводите на страните и доказателствата по делото, констатира следното:

Касационната жалба е допустима. Подадена е от надлежна страна съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и срещу съдебно решение, подлежащо на касационен контрол.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съгласно чл. 63в от ЗАНН въззивното решение подлежи на касационно оспорване на основанията, предвидени в НПК (чл. 348), като касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, а за неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон следи и служебно (чл. 218, ал. 1 и ал. 2 АПК), въз основа на фактите, установени в обжалваното решение (чл. 220 АПК).

Установените от въззивния съд факти са следните:

На

03.08.2022 г. И. И. А. - собственик на недвижим имот, находящ се в с. Делчево, общ. Исперих, обл. Разградска, ул. „Тракия“ № 4, се уговорил с работници на „Бруда“ ЕООД – гр. Исперих, в обедната им почивка да излеят бетон за изграждане на основи на ограда в частния имот. По тази причина същия ден, след 12.00 часа, С. И. М. и С. Ф. Х. – работници на „Бруда“ ЕООД, заедно с брата на С. Х. – А.

Ф. Х., който не бил работник в дружеството, отпътували организирано с автомобил за с. Делчево, общ. Исперих, за извършване на съответните строителни дейности.

Обедната почивка на работниците, съгласно чл. 15, ал. 2 от Правилника за вътрешния трудов ред в „Бруда“ ЕООД, била с продължителност от 12.00 до 13.00 часа. На обекта в с. Делчево бетонът бил доставен от склад за строителни материали и бетонов възел на фирмата на свидетелката Р. С., по заявка на „Бруда“ ЕООД, като самото транспортиране и изливането на бетона се извършвало посредством бетон помпа – миксер GIFA MAGNUM MK 28 L, монтирана на шаси на „Мерцедес 4141Б Актрос“ с рег. № РР 8829 ВС - собственост на „Новакови комерс“ ЕООД. Работникът С. Х. се намирал на работната площадка и обслужвал стрелата на бетон помпата, като я насочвал къде да се излива бетона от нея. Малко след началото на действията с бетон помпата, стрелата на същата се счупила в основата и паднала на работната площадка, затискайки С. Х. Последният получил сериозна травма и починал преди пристигането на екип на Спешна медицинска помощ. Служители на Дирекция „Инспекция по труда” – Разград извършили проверка на място по повод настъпилата злополука, причинила смъртта на С. Х. – „общ работник“ по трудов договор № 253/21.03.2019г. с „Бруда“ ЕООД. Констатирали, че от страна на дружеството е извършено нарушение на чл. 16, т. 4 във вр. с чл.

37, ал. 3, т. 1 от Наредба № 2 от 22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи (Наредба № 2), тъй като работодателят „Бруда“ ЕООД не е приложил специални мерки за защита на организираните работни места, намиращи се в опасната зона под работното оборудване, строителна машина - бетон помпа-миксер в границите на строителната площадка при височина на строежа до 0,50 метра по-малка от 20 метра. За установеното нарушение на „Бруда“ ЕООД бил съставен АУАН № 17-2200056 от 02.09.2022г., а въз основа на него издадено и атакуваното пред районния съд НП № 17-2200056 от 03.10.2022г., с което за извършеното нарушение на дружеството била наложена имуществена санкция в размер на 2 500 (две хиляди и петстотин) лева, на основание чл. 413, ал. 2 от КТ. В АУАН и в НП е описано, че инцидентът е настъпил в 14:30ч. на 03.08.2022г.

Районният съд приел за установено също, че на 03.08.2022г., преди настъпването на инцидента в с. Делчево, работниците С. Х. и С. М. са били на работа и са изпълнявали дейности по Договор за строителство от 27.04.2022г., сключен между „Бруда“ ЕООД, като изпълнител и „Агротида“ ООД-гр.Исперих, като възложител, за обект „База Изкуство“ - гр. Исперих. На същата дата двамата работници преминали дневен инструктаж за здравословни и безопасни условия на труд, като още през м. януари 2022г., на работниците на „Бруда“ ЕООД, в .т.ч. и на посочените двама, са им предоставени лични предпазни средства – за всеки от работниците – защитна каска, работен костюм, защитни обувки, ръкавици за обща работа, предпазни очила, обемно яке. В обстоятелственото изложение е обсъден и факта, че Г. А. – собственик на „Бруда“ ЕООД и И. А. – собственик на частния имот в с.Делчево, където е настъпил инцидента, са братя, като съдът е коментирал противоречивите данни от свидетелските показания, които не установяват еднозначно дали работниците са били изпратени на обекта в с.

Делчево от управителя на „Бруда“ ЕООД – Г. А., или са били извикани от И. А.

При така установените фактически обстоятелства с оспореното по касационен ред решение въззивният съд е отменил като незаконосъобразно издаденото НП. В мотивите си съдът е приел, че при съставяне на АУАН са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила довели до ограничаване правото на защита на нарушителя, а това от своя страна е опорочило и последващото издаване на НП. Приел е, че са нарушени правилата за предявяване и връчване на АУАН, вкл. при удостоверяване на отказ за подписване на Акта от нарушителя по реда на чл. 43, ал. 2 от ЗАНН, като от отбелязванията в самият акт не се установявало представител на „Бруда“ ЕООД да е присъствал при съставянето му. Удостоверен е отказ на нарушителя да подпише акта чрез подпис на лицето П.

А. Д., но в графа Обяснения или възражения на нарушителя нямало никакви отразявания, че отказва да подпише акта. Не било отразено и връчване на АУАН в съответствие с указаното в чл. 43, ал. 5 от ЗАНН. По този начин нарушителят е бил лишен от участие в един пълен етап от развитието на административнонаказателното производство.

Направен е и извод, че възприетите от АНО и описани в НП факти не покриват фактическия състав на констатираното нарушение по чл. 16, т. 4 във вр. с чл. 37, ал. 3, т. 1 от цитираната горе Наредба № 2, като е обсъдена несъставомерност на деянието, както по отношение субекта на нарушението, така и относно обстоятелствата при извършването му. Районният съд е приел за недоказано, че „Бруда“ ЕООД е извършител на СМР в обекта в с. Делчево, което изключвало и задължението по цитираната горе разпоредба за прилагане от строителя на специални мерки за защита на лицата, намиращи се в опасната зона на извършваните СМР. Обсъдено е в тази връзка, че нито е възлагано на дружеството извършване на СМР в процесния обект, нито Г. А. е знаел, че при изливането на бетона ще се ползва съоръжение, което може да бъде прието като източник на повишена опасност, за да предприеме в качеството на работодател действия и мерки, свързани с безопасността. Алтернативно, съдът е обсъдил, че и като работодател, чиито работници са изпълнявали СМР на обекта в с. Делчево, то „Бруда“ ЕООД не е осъществило от обективна страна вмененото му нарушение. Приел е в тази връзка, че дейността на работниците в частния обект в с.Делчево е предприета в обедната им почивка между 12.00 и 13.00 часа, когато действията им не са обвързани със задължения към работодателя, а оставането им на обекта след изтичане на времето за почивка, е нарушение от тяхна страна на установения вътрешен трудов ред, тъй като не било разрешено от работодателя. Освен това, съдът е обсъдил, че пострадалият работник С. Х. сам е поставил живота си в опасност, тъй като на 03.08.2022г. е бил инструктиран по ЗБУТ, инцидентът се е случил в момент, когато бетон помпата не е била в работен процес и не е било необходимо работникът да оперира със съоръжението, но е останал в опасната зона на строителната площадка, в близост до стрелата без да използва личните предпазни средства, които са му били предоставени от работодателя още в началото на 2022г.

Относно обстоятелствата на нарушението, районният съд приел, че както в АУАН, така и в НП липсва индивидуализация на опасната зона с оглед местоположението на работното оборудване и тялото на загиналия работник – дали е в границите на строителната площадка или извън тях. Счел е, че описаните в наказателното постановление факти не покриват съставомерността на последната хипотеза на чл. 16, т. 4 от Наредба № 2 от 22.03.2004г., тъй като не е установено дали пострадалия се е намирал в „опасната зона на извършваните СМР“, като елемент от фактическия състав на констатираното нарушение или в „опасната зона под работно оборудване“, за която се говори в НП. Съдът преценил в тази връзка, че има противоречие между описаната в НП фактическа обстановка и посочената нарушена правна норма, което рефлектира върху правото на защита на санкционираното лице да научи в какво именно се изразява осъщественото нарушение и да организира правилна защита на своите права.

Решението на Районния съд е валидно, допустимо и правилно.

Не са налице отменителните основания по чл. 348, ал. 1 , т. 1 и т. 2 от НПК.

В жалбата не се сочат и касационната инстанция не констатира допуснати нарушения на процесуалните правила. Въззивният съд е събрал относими към правния спор доказателства, които е анализирал, обсъдил е доводите и възраженията на страните.