Решение № 268 от 15.12.2025, Районен съд - Самоков

РЕШЕНИЕ №226

№ 268 гр. Самоков, 15.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – САМОКОВ, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Кирил Д. Павлов при участието на секретаря Екатерина Вл. Баракова като разгледа докладваното от Кирил Д. Павлов Гражданско дело № 20241870101318 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба на Д. П. К.-Б., с ЕГН **********, против "Ф.Б."-ЕООД, с ЕИК:...., със седалище и адрес на управление-гр. С., р-н "М.", ж.к."М. ", бул."А.М.", ...., вх. ет. офис представлявано от И.В.В. и Д.В.Н., с която е предявен иск за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит № 1290061 от 28. 09. 2023 год. , поради противоречие със закона-чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК с правно основание - чл. 26, ал. 1, пр.1 и пр.2 от ЗЗД, както и евентуален иск за прогласяване нищожността на клаузата предвидена в чл. 5 от договор за потребителски кредит № 1290061 от 28. 09. 2023 год. , като неравноправна и поради заобикаляне на закона-ЗПК, с правно основание- чл. 146, ал. 1 от ЗЗП във вр. с чл. 143, ал. 1, ал. 2, т. 5 от ЗЗП и чл. 26, ал. 1, пр.2 от ЗЗД във вр. с чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

Сочи се в исковата молба, че на 28. 09. 2023 год. между страните по делото е сключен договор за потребителски кредит № 1290061 , като са се договорили отпуснатия заем да бъде в размер на 3000 лева. Твърди се, че е посочен ГПР в размер на 49, 66%, както и че в чл. 5 от договора е уговорено, че кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от "М." в полза на Дружеството ответник. Твърди се, че при сключването на договора за потребителски кредит никъде не е посочено в съдържанието на договора какъв е размерът на възнаграждението за предоставяне на гаранция от свързано на кредитора дружество, както и че след като усвоила сумата от 3000 лева, ищцата установила, че освен заемната сума от 3000 лева, й е начислена такса за обезпечение с поръчителство - услуга предоставяна от партньор на "Ф.Б." ЕООД, в размер на 3030 лева Твърди се в ИМ, че договорът е нищожен на основание чл. 10, ал. 1 от ЗПК, тъй като не е спазена предвидената от закона форма; че договорът е недействителен поради противоречие с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като не съдържа начина на изчисляване на ГПР и липсва яснота как е формиран същия, респ. общо дължимата сума по него, както и че посочения ГПР не отговаря на действителния, тъй като сумата по предоставяне на поръчител не е включена като разход по договора, а е следвало да бъде включена, тъй като ответникът не предоставя възможност за сключване на договора за кредит без да му бъде предоставен поръчител, за което събира допълнително възнаграждение и представлява разход във връзка с предоставяне на кредита.

Твърди се, че при включването на сумата по предоставяне на поръчител в ГПР същият би 1 надхвърлил законовото ограничение, както и че посочените в договора по-ниски стойности, представляват невярна информация, която подвежда потребителя и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора. Твърди се в исковата молба, че и клаузата на чл. 5 от договора е нищожна като неравноправна, тъй като съдържа уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, защото го задължава да заплати необосновано високо възнаграждение за поръчителство. Твърди се, че клаузата е нищожна и поради заобикаляне на закона-ЗПК, тъй като води до по-висок размер на ГПР от пет пъти размера на законната лихва. По изложените съображения ищцата предявява настоящите искове.

Ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва исковете като неоснователни. Същият оспорва твърдяната нищожност на клаузата на чл. 5 от договора.

Твърди, че сключването на договора за гаранция с М. не е задължително, като кредитополучателят може да избере свой поръчител или този, предложен от кредитора, като в сайта "Ф.Б." потребителят сам избира обезпечението. Ответникът оспорва наличието на заблуждаваща търговска практика, тъй като ищцата сама е избрала М. като поръчител в електронния формуляр и след като е била информирана за дължимите такси, е подала заявление за кредит; че е получила преддоговорна информация по e-mail, която изрично посочва, че за сключването на договора за кредит "Ф.Б." изисква поръчителство; че е получила и документи от М., включително договор за гаранция и че след като е била информирана, ищцата е потвърдила чрез SMS желанието си да сключи договора. Ответникът оспорва и твърдението на ищцата, че в ГПР следва да се включи и разхода по договора за гаранция, тъй като договорът за гаранция е възмездна услуга от трето лице и не е задължителен.

По искане на ищцата, направено по реда на чл. 190 от ГПК, ответникът е представил по делото документи, а именно:

-представен е договор № 1290061 за предоставяне на потребителски кредит, сключен между "Ф.Б."-ЕООД, като заемодател, и Д. П. К.-Б., като заемател, с размер на заема от 3000 лева и тъй като тази сума е получена от ищцата на 28. 09. 2023 година съдът приема че този договор от 28. 09. 2023 год. Касае се за реален договор, фактическия състав на който включва и получаване на заемната сума от кредитополучателя, което е условие за действителност на договора и съдът приема че същият е сключен на 28. 09. 2023 година, когато е усвоена от кредитополучателя заемната сума в размер на 3000 лева. Съгласно този договор, заемателят следва да върне заема, ведно с лихва в размер на 1050 лева, при визирания в договора падеж. В договора е посочен лихвен процент в размер на 23, 33 %, ГПР вписан в договора е в размер на 49, 66% и общата дължима сума от заемополучателя сума е в размер на 4050 лева, визирана като сбор от сумата 3000 лева на отпуснатия кредит и лихва в размер на 1050 (хиляда и петдесет) лева. В чл. 5 от договора е предвидено, че кредитът се обезпечава с поръчителство предоставено от „М.“ в полза на дружеството, като договорът за поръчителство се сключва не по-късно от края на работния ден, в който е сключен заема, както и че одобряването на обезпечението се извършва чрез одобряването на заема.

-представен е стандартен европейски формуляр - СЕФ, в който е посочено, че се изисква обезпечение-договор за предоставяне на поръчителство/гаранция, подписан от кредитополучателя и че ако кредитополучателят избере да сключи договор за гаранция с гарант, предложен от кредитора, очакваните разходи за кредитополучателя ще бъдат в размер на 3030 лева, които разходи не се включват в ГПР по кредита.

-представен е договор за гаранция (поръчителство) между „М.“, със седалище в М., като гарант, и Д. П. К.-Б., като клиент, по силата на който гарантът предоставя гаранция, като се задължава да обезпечи изпълнение на задълженията, произтичащи от договора за заем, сключен от клиента с "Ф.Б."-ЕООД с № 1290061 от 28. 09. 2023 год. , при дължима такса за предоставяне на гаранция (поръчителство) в размер на 3030 лева След представяне на горепосочените документи, същите не са оспорени от ищцата.

При така събраните по делото доказателства съдът излага следните правни изводи:

2

Предявените искове са допустими-налице е активна и пасивна процесуална легитимация и правен интерес от предявяването им с оглед твърденията в исковата молба, че ищцата и ответникът са страни по договор за предоставяне на потребителски кредит, който договор е нищожен, респ. съдържа нищожна клауза.

По основателността на предявените искове:

За да се уважи предявения иск, в тежест на ищцата е да докаже сключването между нея и ответника на договор за потребителски кредит № 1290061 с твърдяното съдържание и твърдените от нея пороци на договора.

Предвид представения по делото договор № 1290061 за предоставяне на потребителски кредит от 28. 09. 2023 год. и направеното от ищцата признание в исковата молба, че тя е усвоила сумата по договора, съдът намира, че между страните е сключен договор за заем с предмет-предоставяне в заем на сума в размер на 3000 лева Ищцата Д. П. К.-Б. твърди две основания за нищожност на процесния договор за кредит-противоречие със закона и заобикаляне на закона, като съдът е длъжен да ги разгледа според тежестта на сочения от ищцата порок в последователност от по-тежкия към полекия.

Сключеният между страните договор за потребителски кредит попада в приложното поле на Закона за потребителския кредит, защото страните имат качествата съответно потребител какъвто е ищцата и кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 3 и ал. 4 от ЗПК и това е ответникът по делото, поради което за този договор важат разпоредбите на специалния Закон за потребителския кредит (ЗПК).

По отношение на твърдението на ищцата, че договорът е нищожен поради противоречие с чл. 10, ал. 1 от ЗПК, тъй като не е спазена предвидената от закона форма съдът излага следното:

Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗПК, договорът се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител. Дефиницията на понятието "траен носител" се съдържа в § 1, т. 10 от ДР на ЗПК - това е всеки носител, даващ възможност на потребителя да съхранява адресирана до него информация по начин, който позволява лесното й използване за период от време, съответстващ на целите, за които е предназначена информацията, и който позволява непромененото възпроизвеждане на съхранената информация. Доколкото се касае за договор за предоставяне на заем , то за него се прилагат и разпоредбите на Закона за предоставяне на финансови услуги /ЗПФУР/ и Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги ЗЕДЕУУ. Съгласно нормата на чл. 6 от ЗПФУР, договор за предоставяне на финансови услуги е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги , организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация - едно или повече. Електронно изявление записано на магнитен, оптичен или друг носител с възможност да бъде възпроизведено, съставлява електронен документ (чл. 2, ал. 1 и 2 и чл. 3, ал. 1 от ЗЕДЕУУ), а съгласно чл. 3, ал. 2 от ЗЕДЕУУ писмената форма се смята спазена, ако е съставен електронен документ съдържащ електронно изявление. Доказването на електронния документ се извършва по правилата на чл. 184 от ГПК. В съответствие с тази разпоредба ответникът представи по делото възпроизведен на хартия препис от договора, който препис не бе оспорен от ищцата. Предвид изложеното съдът намира, че е спазено изискването на чл. 10, ал. 1 от ЗПК.

По отношение на твърдението на ищцата, че договорът е нищожен поради противоречие със закона-нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, съдът прие следното:

Един от задължителните реквизити на договора за потребителски кредит е посочване годишният процент на разходите по кредита (ГПР) и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в приложение № 1 към закона начин. Нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК е налице не само когато в договора изобщо не е посочен ГПР, но и когато е посочен такъв, но не са посочени взетите предвид допускания при определянето му или те са посочени по 3 начин, който не е достатъчно пълен, точен и ясен, поради което не позволява на потребителя да разбере реалното значение на посочената цифрова величина, както и когато е налице такова посочване, но посоченият в договора размер на ГПР не съответства на действително прилагания между страните. Годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, а съгласно пар.1, т. 1 от ДР на ЗПК "общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит.