Решение № 149 от 10.02.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 149 гр. Варна, 10.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Теодора Шишкова при участието на секретаря Неше Еюб. Реджепова като разгледа докладваното от Теодора Шишкова Административно наказателно дело № 20243110203908 по описа за 2024 година

Производството е образувано по жалба на „Ви Ногтики" ЕООД, с ЕИК: 206953025 със седалище и адрес на управление в гр.Варна против НП № 03-2400335 от 18.09.2024год. на Директора на Дирекция " Инспекция по труда" гр.Варна, с което на дружеството е било наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2500лв. на основание чл. 414, ал.3 от КТ за нарушаване на разпоредбите на чл.62, ал.1 вр. чл.1, ал.2 от КТ.

С жалбата си въззивникът не оспорва фактическата обстановка отразена в НП, но моли при липса на основание за отмяна на последното да бъде намален размера на наложеното наказание до минималния такъв.

В съдебно заседание въззивното дружество, редовно призовано, не се представлява.

Процесуалният представител на въззиваемата страна оспорва жалбата, моли НП да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно, аргументирайки доказаност и съставомерност на приетото за установено нарушение, справедливост на наложеното административно наказание и моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

След като прецени обжалваното постановление с оглед основанията посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 06.08.2024год., служители на Д „ИТ" – Варна, сред които и св.Л., извършили проверка по работни места в студио за красота, находящо се в гр.Варна, ул. „******" № ** и 1 стопанисвано от въззивното дружество.

В хода на проверката свидетелите установили в обекта лицето Алб. Л. - украинска гражданска, на което била предоставена за попълване декларация по чл. 68, ал.1 ,т.3 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност.

В декларацията Л. посочила, че работи за въззивното дружество с работно време от 09:00ч. до 20:00ч. с два почивни дни в седмицата и почивка в рамките на работния ден 2 часа и уговорено месечно трудово възнаграждение в размер на 400лв.

В момента на проверката лицето правило маникюр на клиентка.

На същата дата на управителката на въззивното дружество била връчена призовка по чл. 45 ал.1 от АПК за явяване и представяне на трудовите досиета на работещите в обекта лица и др. документи.

По време на документалната проверка писмен трудов договор сключен между въззивното дружество и Алб. Л. не бил представен.

При тези факти, било прието, че въззивното дружество е извършило нарушение на КТ и на 28.08.2024год. инспектор при Дирекция „ИТ" Варна Г. Л. съставила АУАН № 032400335 в който посочила, че същото е нарушило разпоредбата на чл. 62, ал.1 вр. чл.1, ал.2 от КТ.

Актът бил предявен и подписан от надлежно упълномощено от управителя на въззивното дружество лице, което го подписало без възражения.

Такива в писмен вид не постъпили и в срока по чл. 44 от ЗАНН и на 18.09.2024год., въз основа на акта, Директора на дирекция „ИТ" Варна издал атакуваното НП като е приел изцяло фактическите констатации изложени в него, приел е че въззивното дружество като работодател е нарушило разпоредбата на чл. 62, ал.1 вр. чл.1, ал.2 от КТ и на основание чл.

414, ал.3 от КТ му наложил адм. наказание имуществена санкция в размер на 2500лв.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани по делото писмени доказателства - приложените по АНП -АУАН; пълномощно от В.

Ч. към Кр. К.; протокол за извършена проверка; призовка по чл. 45 от АПК; идентификационна карта; декларация по чл. 68, ал.1 т.3 от ЗТМТМ,Регистрационна карта от Държавна агенция за бежанците, заповед, Протокол за извършена проверка и др..

Така описаните по-горе писмени доказателства са непротиворечиви, взаимно допълващи се и се кредитират от съда изцяло с доверие.

Като непротиворечиви, последователни и конкретни съдът напълно кредитира и показанията на св.Л..

Съдът, предвид императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, направи следните правни изводи:

2

АУАН и НП са издадени от компетентните органи, в сроковете по чл. 34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.

В обстоятелствените части на акта и НП се съдържат факти, които описват в достатъчна степен вмененото във вина на въззивника нарушение, посочени са дата и място на извършване на нарушението, обстоятелствата при които същото е извършено както и нарушените законови норми като е налице пълно единство между фактическо и юридическо обвинение.

Съдът не констатира и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на проведеното административно-наказателно производство.

Съгласно разпоредбата на чл.1, ал.2 от КТ отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения.

Съгласно разпоредбата на чл. чл.61, ал.1 от КТ преди постъпване на работа между работника и работодателя следва да има сключен трудов договор.

Съгласно чл.62, ал.1 от КТ трудовия договор трябва да бъде сключен в писмена форма.

В настоящия случай лицето Алб. Л. е било установено да работи в салона за красота, стопанисван от въззивното дружество.

Същото лично е декларирало пред проверяващите, че полага труд за въззивното дружество като маникюрист - че има работно време, почивки и е посочило размера на договореното трудово възнаграждение, поради което и съдът прие, че Лобанова се е намирала в трудовоправни отношения с въззивното дружество.

Горното обстоятелство категорично е налагало сключването на писмен ТД, какъвто към момента на проверката не е бил налице.

След като Л. е била допусната да изпълнява трудови функции без да има сключен трудов договор в писмена форма, то безспорно е било допуснато нарушение на чл. 62, ал.1 вр. чл.1, ал.2 от КТ, като същото е извършено и е било доказано по безспорен и категоричен начин.

В случая АНО е дал коректната квалификация на извършеното нарушение и е наложил на въззивното дружество адм. наказание имуществена санкция в размер над минималния предвиден в закона, а именно в размер на 2500лв.

Посоченият размер на наказанието АНО мотивирал с това, че по време на проверката били установени да работят още две лица без трудови договори.

Този факт, който действително е отразен в протокола за извършена проверка, обаче, сам по себе си не следва да бъде отчетен като отегчаващо отговорността обстоятелство доколкото за всяко едно административно нарушение се налага съответното на него наказание, а доказателства, че дружеството е било санкционирано с влезли в сила НП за идентични нарушения по делото не са ангажирани.

При това положение, с оглед липсата на данни за налагани предходни санкции, както 3 и липсата на други отегчаващи отговорността обстоятелства съдът счете, че така наложеното на въззивното дружество наказание е прекомерно.

В конкретния случай съдът намира,че и наказание, наложено в минимален размер, би постигнало целите както на индивидуалната, така и на генералната превенция поради което и счете, че следва да измени НП като намали размера на наложеното наказание глоба от 2500лв. на 1500лв.

Като взе предвид всичко изложено по-горе съдът прави извода, че атакуваното наказателно постановление е постановено в съответствие с разпоредбите на закона, същото не страда от пороци, които да предпоставят неговата отмяна, но същото следва да бъде изменено, като бъде намален размера на наложеното наказание имуществена санкция от 2500лв. на 1500лв.

С оглед крайния изход на спора и направеното от пълномощника на въззиваемата страна искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение съдът счете, че такова му се дължи на основание чл. 63д, ал.4 от ЗАНН вр. чл. 143, ал.4 от АПК, вр. чл. 144 от АПК вр.чл. 78, ал.8 вр. ал.3 от ГПК, вр. чл. 37, ал.1 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. В случая за защита по дела по ЗАНН в чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ е предвидено възнаграждение от 80лв. до 150лв.. И като съобрази, че в случая делото не е с фактическа и правна сложност, изискващи специални процесуални усилия по поддържане на обвинителната теза на АНО в с.з ,съдът счете, че възнаграждението за юрисконсулт следва да бъде определено в минималния предвиден в наредбата размер - 80лв.

И като съобрази размера на отхвърлената част на иска (1500лв. доколкото за тази санкция НП е потвърдено) и извърши съответните изчисления съдът намира, че на въззиваемата страна следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 48лв.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 03-2400335 от 18.09.2024год.на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" гр.Варна, с което на „Ви Ногтики" ЕООД, ЕИК 206953025, на основание чл.414, ал.3 от КТ е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2500лв. за нарушение на чл.62, ал.1 вр. чл.1, ал.2 от КТ, като НАМАЛЯВА размера на наказанието на 1500лв.

ОСЪЖДА „Ви Ногтики" ЕООД ЕИК 206953025, да заплати на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", юрисконсултско възнаграждение в размер на 48лв.

4

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд Варна - град в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

5