Решение № 188 от 14.02.2025, Районен съд - Плевен
- Съд
- Районен съд - Плевен
- Дело
- Гражданско дело 5825/2024
- Вид
- Решение № 188
- Подписан
- 14.02.2025
- В сила
- 22.07.2025
- Състав
- Ася Трифонова Ширкова
Цитирани разпоредби
- чл.154, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 · Граждански процесуален кодекс
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.49 · Закон за задълженията и договорите
- чл.19 ал.8 · Закон за управление на етажната собственост
- чл.40 · Закон за управление на етажната собственост
- чл.40 ал.2 · Закон за управление на етажната собственост
- чл.5 ал.1 т.1 · Закон за управление на етажната собственост
РЕШЕНИЕ
№ 188 гр. ***, 14.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ***, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Ася Тр. Ширкова при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. И.А като разгледа докладваното от Ася Тр. Ширкова Гражданско дело № 20244430105825 по описа за 2024 година
Делото е образувано по искова молба от М. П. К. с ЕГН ********** от ***. Ищецът твърди, че от 26.02.2024г. е лишен от ползването на асансьор до апартамента си, на който е собственик. Твърди, че заплаща ежемесечно по 4-5 лева такси, но от седем месеца и половина е принуден да изкачва по 124 стъпала два пъти на ден. Твърди, че ответникът не е легитимно избран от живущите на проведено общо събрание, но се разпорежда като едноличен собственик на входа. Твърди, че ответникът сам определял хонорара си в размер на 150 лева месечно за поддръжка, не запознал живущите с договор за ремонт на покрива, без разрешение поставил електронно заключване на входа, не показва приходи и разходи. Ищецът твърди, че поради това, че изкачва 124 стъпала е изморен, изтощен и с подути колене, има мускулна треска и спи по 3-4 часа на денонощие, а през деня е замаян. Твърди, че поради изкачването на стъпалата и преминаването през полукръг е получил нарушение на вестибуларния апарат и има опасност от спукване на вена от ежедневното му подуване на краката. От движението е получил остри болки в кръста и коленете. Получил е прединфарктно състояние, ниско кръвно, стягане в гърдите и умора. През периода два пъти колабирал на стълбите, имал постоянна депресия и нервно психично състояние.
В заключение моли съда да постанови решение, с което да осъди 1 ответника да му заплати сумата от 12000 лева за претърпени неимуществени вреди – болки страдания, риск и опасност за здравето и живота, които търпи в продължение на седем месеца и половина ведно със законна лихва от 10.10.2024г.
Ответникът представя писмен отговор, в който оспорва исковата претенция. Навежда доводи, че ответникът има незаплатени суми за поддръжка на входа. Твърди, че с решение на ОС на собствениците, е прието изграждането на система за контрол на достъп с чип в асансьора с цел възпрепятстване ползването му от външни лица и живущи, които не заплащат таксите касаещи експлоатация на съоръжението. Твърди, че ищецът не заплаща и не е доказал, че е заплатил дължимите парични задължения към ЕС. Твърди, че асансьорът е обща част и всеки от етажните собственици може да го ползва, но по ред, който се определя от правилника за вътрешния ред и решенията на ОС, които етажните собственици са длъжни да изпълняват.
В съдебно заседание ищецът се явява лично и без адвокат. Поддържа исковата молба като увеличава предявения иск от 12000 лева на 15000 лева.
Представя първа страница на Протокол от проведено Общо събрание от 191.10.2021г.
В проведеното съдебно заседание ответникът чрез процесуален представител поддържа писмения отговор и оспорва иска в неговия увеличен размер. Представя Правилник за вътрешния ред, Протокол от проведено Общо събрание от 19.10.2021г., Протокол от 28.01.2025г, Договор за възлагане и изпълнение на СМР от 30.10.2023г. за хидроизолация на покрива на сградата и документ за платена сума по договора.
Отговорността по чл.49 ЗЗД е особен вид безвиновна и обективна отговорност за чужди противоправни и виновни действия, като тази отговорност има гаранционно-обезпечителен характер. За да е възникнало спорното право за обезщетяване на ищеца той следва да докаже: виновно и противоправно поведение, в причинна връзка от което да са настъпили вредите, както и фактите, водещи до ангажиране на отговорността на възложителя - възлагане на работа на делинквента и причиняване на вредите при или по повод на извършването й. Това са правопораждащи факти и доказването им следва да се извърши от ищеца в условията на пълно и главно доказване. Когато се твърди, че вредите са причинени от бездействие (какъвто 2 е настоящия случай – непредоставяне на чип за ползване на асансьора), за да е противоправно бездействието, то на деликвента трябва да е предписано нормативно задължение за действие. Ищецът следва да докаже по реда на пълното и главно доказване наличие на противоправно деяние /действие или бездействие/, както и че то е причинило вреда и да установи причинна връзка между противоправното поведение на дееца и вредоносния резултат.
Причинната връзка не се предполага, тя трябва да бъде доказана с допустимите доказателствени средства. Вината се предполага до доказване на противното и това обратно доказване е в тежест на ответника.
С доклада по делото съдът е разпределил доказателствената тежест, а именно, че в тежест на ищеца е да докаже противоправно поведение, настъпила вреда, причинно следствена връзка между двете и размер на вредата. В тежест на ответника съдът е указал да оспори вината си, да представи доказателства, че е осигурил на ищеца достъп до ползването на асансьора. В тежест на ответника съдът е указал да докаже, че бездействието му да не предостави чип за асансьора не са противоправни, тъй като са предприети в изпълнение на решение на ОС на етажната собственост. В тежест на ответника съдът е възложил да докаже, че задължението на управителя н ЕС за предоставяне на програмиран чип-карта е било обусловено от погасяване на възникнали парични задължения на ищеца към ЕС, включително с Правилник за вътрешния ред и Решение на ОС на ЕС.
Съгласно чл.5 ал.1 т.1 ЗУЕС, собствениците на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост имат право да използват общите части на сградата според тяхното предназначение. Предвид разпоредбата на чл.6 ал.1 т.8 т.15 и т.20 ЗУЕС, използването на общите части от собствениците се осъществява по реда, определен в правилника за вътрешния ред на сградата, като те следва да спазват същия и да съблюдават решенията на органите на етажната собственост.
Не е спорно между страните, че ищецът е собственик на имот ап.28, находящ се на ***.
Установява се от представен Протокол от ОС на ЕС на същия адрес, че на 19.10.2021г. е взето решение за избор на нов домоуправител и единодушно от всички присъстващи, които са притежавали повече от 67 % идеални части от общите части на входа е взето решение за сключване на такъв договор с 3 ответното дружество. С оглед представената от ищеца първа страница от Протокол от проведено общо събрание на същата дата и час, в който протокол липсва точка от дневния ред за избор на нов домоуправител, съдът счита, че не следва да се обсъжда. Същият е само първа страница, към него липсва частта, за взимане на решенията, както и списък с присъстващите на събранието лица, какъвто списък е приложен към протокола, представен от ответника.
Сключеният договор между ЕС и ответника представлява договор за предоставяне на услуги по администриране на имот - етажна собственост, на основание чл.19 ал.8 ЗУЕС и с него на ответника са възложени правомощията на управителния съвет.
Представен е протокол от проведено Общо събрание на ЕС от 25.09.2023г., на което е взето решение за преподписване на договор с професионален домоуправител в лицето на ответното дружество. На същото събрание са били обсъдени различни оферти за ремонт или подмяна на домофонна система и след обсъждане единодушно е било взето решение за изпълнение на оферта №4, а именно за изграждане на изцяло нова домофонна система с възможност за отключване с код с чип и на оферта 5 за изграждане на контрол на достъпа с чип за асансьор с цел възпрепятстване използването му от външни лица и от живущи във входа лица, които не заплащат месечни такси, касаещи експлоатация на съоръжението. Протоколът от проведеното общо събрание и взети решения е с приложен списък на присъстващите собственици на самостоятелни обекти.
Няма данни и не са навеждани доводи тези решения да оспорвани по съдебен ред и да са отменени, с оглед на което съдът приема, че същите са влезли в сила и независимо дали са законосъобразни, подлежат на изпълнение.
По делото не е спорно, че на ищеца не е бил предоставен чип-карта за асансьора, за което ответното дружество сочи доводи, че това е резултат от наличието на непогасени парични задължения към етажната собственост и в пряко изпълнение на взетото на 25.09.2023г. решение на общото събрание. В тази връзка и за да докаже основанията си, ответникът представи извлечение от месечни вноски за дължими суми от ищеца към Етажната собственост за периода от месец ноември 2021г. до месец октомври 2024г., в която е отразено, че ищецът има неплатено задължение в размер на 746,46 лева, от които такса асансьор 71,40 лева и ел.енергия за асансьор в размер на 26,10 лева, като до 4 месец февруари 2024г дължимата такса за асансьор е била в размер на 52,20 лева, а за ел.енергия на асансьор за същия период – 18,40 лева. Именно в изпълнение на решението на Общото събрание, взето на 25.09.2023г. ответното дружество в качеството си на управител на ЕС е лишило ищеца предоставяне на чип и с това съответно от ползване на асансьора.
Ищецът твърди, че взетото решение на ЕС е незаконосъобразно, но в заседание заяви, че не го е оспорвал. Ищецът е имал възможност да се защити чрез предявяване на иск по чл.40 ЗУЕС за отмяна на процесното решение от 25.09.2023г. в преклузивния срок. Доколкото няма твърдения, нито данни, че ищецът или друг етажен съсобственик е предявил конститувен иск пред съда по реда и в срока на чл.40 ал.2 ЗУЕС, както и че решенията на Общото събрание на етажните собственици от 25.09.2023г. са били отменени, то тези решения са влезли в сила и обвързват ищеца като етажен собственик.
Оспорването на протокола от ОС едва в ход по същество е опит на ищеца за отмяна на взетото решение, което вече е влязло в сила. Решенията на етажната собственост не са сделки и за тях не се прилага ЗЗД, за да бъде сезиран съда в това производство да обяви решението за нищожно. За разлика от нищожността на сделките (на която може да се позове всяка страна и заинтересовано лице безсрочно), контролът за законосъобразност на решенията на етажната собственост е пряк съдебен и е ограничен с преклузивен срок за предявяване на иска. Извън този срок не може да се иска отмяна нито на нищожните, нито на незаконосъобразните решения.
Доколкото противоправността е основана на твърдение за бездействие, то ищецът носи доказателствената тежест да установи по реда на пълното и главно доказване /чл.154, ал.1 ГПК/ наличието на задължение на ответника за действие. А според приетото решение на общото събрание на етажната собственост от 25.09.2023г. задължението на управителя на етажната собственост за предоставяне на програмиран чип-карта за асансьора е обусловено от погасяване на възникналите парични задължения на ищеца към етажната собственост. Ищецът не твърди, нито доказва, че е погасил паричните си задължения към етажната собственост, поради което се налага извод, че не е установил твърдяната противоправност на действията на служителите на ответното дружество. Непредоставянето на ищеца на чип за ползване на асансьор, представлява бездействие на служители на ответното дружество в резултат на взетото от ОС решение и съдът приема, че същото не 5 е противоправно. Действията на ответника /непредоставяне на програмиран чип-карта за ползване на асансьора/ не са противоправни - същите са предприети в изпълнение на решение на общото събрание на етажната собственост.
По делото не се установиха и останалите елементи от фактическия състав на увреждането: Установява се от представени амбулаторни листове, че на 10.04.2024г. ищецът е посетил лекар невролог, като в амбулаторния лист е отразено основна диагноза диабетна полиневропатия, а на 04.06.2024г. ищецът е посетил лекар специалист съдов хирург, с основна диагноза варикозни вени на долните крайници без язви и възпаление. Приложена е епикриза от 30.07.2024г. от Клиника по кардиология, в която е отразено, че ищецът е бил с болничен престой от 26.07.2024г. до 30.07.2024г с оплаквания за лесна умора и задух при изминаване на 200 метра равен терен и изкачване на 5-6 стъпала; болка зад гръдната кост, провокираща се при обичайни физически усилия и продължаваща 10 – 15 минути; често главоболие и виене на свят. Приложена е епикриза от 10.12.2024г., в която е отразено, че за периода 05.12.2024г – 10.12.2024г. ищецът е бил хоспитализиран поради заболяване лумбална радикулопатия. В епикризата е отразено, че ищецът страда от други шест заболявания. Оплаквал се от болки в кръста, усилващи се при движение и промяна на положението на тялото. Всички тези писмени доказателства установяват, че ищецът страда от множество заболявания, които се обострят с възрастта. В нито едно от приложените доказателства не се установява, че тези заболявания са в резултат от изкачване на стълби и завъртания на междустълбищните площадки, нито че в резултат на тези действия ищецът е претърпял болки и страдания. В тази връзка ищецът не е представил други доказателства, каквато тежест е възложена в доклада. Не се установи причинно следствената връзка между възникналите заболявания и изкачването на стълбите.