Акт № 798 от 29.10.2026, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 798 гр. Бургас, 29.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:Десислава Д. Щерева при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова като разгледа докладваното от Десислава Д. Щерева Гражданско дело № 20252100101408 по описа за 2025 година

Производството е образувано по повод исковата молба на Г. А. А., ЕГН ********** с постоянен адрес: ****, против Р. Д. С., ЕГН ********** с постоянен адрес : *** за осъждане на ответницата да заплати на ищцата сумата от 67 200,92 лева с равностойност 34 359,28 евро, увеличена на 36 641,33 евро, представляваща получената от ответницата и неотчетена от нея, като доверител на ищцата сума, а именно неизплатената разлика от продажната цена на получени от нея суми, реално изплатени във връзка с извършените продажби в качеството й на пълномощник на ищцата с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №105, том II, peг. № 4280 , дело №225 от 11.11.2020 год. на нотариус С. Д., вписан под №730 в регистъра на НК и вписани в Агенция по вписванията с вх. № 13388, акт№ 135, том 41, дело 7758 от 11.11.2020 год. и нотариален акт за покупко-продажба №110, том III, peг. № 4078, дело №446 от 2020 год., вписан в Агенцията по вписванията с вх. peг. № 182, том 28, дело №5280 от 24.08.2020 год., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху неизплатената сума от продажбите, считано от деня на последната продажба 11.11.2020 год., до завеждането на исковата молба, както и законната лихва върху главницата от завеждането на исковата молба до окончателното и изплащане.

Ищцата твърди, че от дълги години работи в Обединено кралство Великобритания, а с ответницата я свързват приятелски отношения. Ищцата 1 споделила с ответницата, че иска да продаде два от наследствените си имоти в България, като последната се съгласила да я упълномощи и да я представлява при продажбите, като ги продаде от нейно име и за нейна сметка, след което да преведе по сметка на ищцата получените от продажбите суми.

Твърди се в исковата молба, че през 2020 год. двата процесни имота били продадени от ответницата, като пълномощник по силата на две отделни пълномощни, единия на 24.08.2020 г., а другия на 11.11.2020 год. След продажбата, ответницата направила само три превода към ищцата от своята банката сметка, а именно: на 08.09.2020 год. - 500 британски паунда, на 16.09.2020 год. – 31 191,81 британски паунда и на 03.12.2020 год. – 36 139,27 британски паунда. Тогава ищцата се усъмнила, че това не е действителната получена от ответницата цена от продажбата на имотите и поискала предварителните договори и нотариалните актове от сделките. Ответницата все отлагала във времето да предостави поисканите документи.

Оправдавала се, че има много работа, нямала време, пътувала, правела се на обидена, че не вярват.

Сочи се, че от продажбата на двата имота ответницата, като пълномощник на ищцата, е получила сума в общ размер на 111 961, 25 евро, равняваща се на 218 978.54 лева или 97 476.87 британски паунда, от които тя наредила по сметка на ищцата А., само сумата от 67 830 паунда, като останалата сума в размер 67 200.92 лева, общо за двата имота, не е преведена, с което ищцата е ощететена финансово.

В съдебно заседание претенцията се поддържа, представят се доказателства.

В срока по чл.131 ГПК постъпи писмен отговор от ответницата, с който се навеждат доводи за неоснователност на иска.

Не оспорва обстоятелството, че между страните е имало дългогодишни отношения. Ответницата твърди, че е извършвала услуга на ищцата като предоставила ползването на собствената си банкова сметка, времето си и организацията за продажба на нейна собственост в България. В тази връзка се ангажирала да узакони собствеността и квадратурата на обектите, възложила е нанасяне в кадастрална карта, извършила е всички изискуеми дейности , вкл. ремонт, изхвърляне на стари мебели и много други. Всичко било изпълнено само и единствено в изпълнение на желанието на приятел. Нямало предложено възнаграждение и не била плащано такова. Всички разходи били поемани от ответницата, която трябвало да ги получи след финализиране на сделките.

Твърди се в отговора на исковата молба, че реалната получена продажна цена за апартамента е в размер на 42 500 евро, а не посочената в нотариалния 2 акт. Последната била посочена, само за да удовлетвори нуждите на банката, за да отпусне необходимият кредит на купувачите, като разликата в сумите била върната на купувачите по сделката.

Излагат се твърдения, че за сделката са платени комисионна на брокер, както и разходи за подготовка на документите, вкл. и платен данък недвижими имоти и такса смет, който не е бил плащан с години. Всички разходи възлизали в размер общо над 6000 евро. Идентична била ситуацията и с магазина, чиято продажната цена е била в размер на 46 000 евро, а разходите по него са били над 5000 евро.

Твърди се от ответницата С., че не само не дължи суми на ищцата, а напротив, последната все още има да възстановява парични средства.

С допълнителна молба от 27.04.26 год. ищцата е заявила, че й е била обещана комисионна за продажбите в размер на 3000 евро и след като се приспадне тази сума, както и заплатените разходи за имотите, остатъкът от 24 207,83 лв. й бил предоставен с дарствено намерение, в изпълнение на нравствен дълг от ищцата.

В съдебно заседание оспорването се поддържа от процесуалния представител на ответника, ангажират се доказателства.

Бургаският окръжен съд, с оглед събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Между страните е безспорно и от представените доказателства се установява, че ответницата е била упълномощена от ищцата да я представлява за сключването на сделки за продажба на нейни недвижими имоти в гр.Бургас.

Не се твърди между страните да е бил сключен договор за поръчка във формата по чл.292 ал.3 от ЗЗД, поради което отношенията между двете се преценят на плоскостта на договорното представителство по чл.36 и сл. от ЗЗД. Няма спор, че сделките са били сключени от пълномощника, съотв.на 24.08.2020 год. и 11.11.2020 год. в изискуемата форма за вА.дност и са произвели транслативен ефект.

Видно е от съдържанието на двете пълномощни, съотв.първото заверено в РБългария на 16.01.2019 год., а второто – във Великобритания на 11.05.2020 год., че ответницата е имала права да получава плащания по сделките. Няма спор, че цената по двата нотариални акта е била заплатена по банковата сметка на ответницата от купувачите. Също така от представените доказателства и от заключението на съдебно-икономическата експертиза е видно, че част от получените средства са били наредени впоследствие от ответницата по сметката на ищцата. Видно е от заключението, че по нотариален акт за покупко-продажба №110, том III, per. № 4078, дело №446 от 3

2020 год. ответницата е получила като пълномощник сумата от 66 100 евро, а по нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №105, том II, peг.

№ 4280 , дело №225 от 11.11.2020 год. е получила сумата от 46 000 евро, а с три превода съответно от 04.09.2020 год., 16.09.2020 год. и 01.12.2020 год. е превела на ищцата сумата от общо 75 458,67 евро. След приспадане на банковите такси, сумата, която не е получена ефективно от ищцата от двете продажби, е в размер на 36 641,33 евро – отговор на въпрос №3 от основното заключение.

При липса на сключен в изискуемата форма за валидност договор за поръчка, пълномощникът няма задължение за даване на отчет по чл.284 ал.2 от ЗЗД, но от друга страна, няма право да задържи полученото по сделките за себе си без наличие на правно основание за това. Последиците от правните действия, извършени от пълномощника, настъпват директно в правната сфера на представлявания (чл.36 ал.2 от ЗЗД), т.е. получените от продажбите суми принадлежат на ищцата и евентуално задържане на част от тях, без нА.чие на основание, е проявна форма на неоснователно обогатяване, което правният ред не търпи.

Според задължителна практика на ВКС, изразена в ППВС № 1/28.05.1979 г. и постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решение № 21/23.04.2013 г., по гр. д. № 1456/2011 г. на IV г. о.; № 556/13.07. 2010 г., по гр. д. № 46/2009 г. на I г. о.; № 148 от 6.02.2017 г. по т. д. № 2637/2015 г., II т. о., и други, специфичният белег на първия фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД е първичната липса на основание, т.е. на каквото и да било правоотношение, заради което да е извършена престацията.

С иска по чл. 55 ЗЗД ищецът претендира връщането на нещо, което е дал на ответника и в негова тежест е да докаже единствено даването. В тежест на ответника е да докаже на какво основание е получил дадената му сума.

Първата хипотеза на чл. 55 ЗЗД е налице, когато ищецът докаже даването, а ответникът не докаже претендираното от него основание. Втората и третата хипотеза на чл. 55 ЗЗД са налице, когато ищецът докаже даването, ответникът докаже основанието, на което е получил даденото, но ищецът докаже и репликата си, че това основание не се е осъществило или е отпаднало ( решения по гр.д.№ 1583/2013г.на ІV г.о., гр.д.№ 2656/2016г.на ІV г.о., гр.д.№ 973/2021г.на ІІІ г.о., гр.д.№3413/22 год. ІІІ гр.о.) Ответницата счита, че има основание за получаване на исковата сума и е въвела три отделни основания за задържането на горната разлика – заплащането на задъжения и разходи за сметка на ищцата, получаване на комисионна в размер на 3000 евро и накрая – дарение поради изпълнение на нравствен дълг на ищцата към нея. Отделно е въвела твърдение, че сумата по нотариалния акт за продажбата на апартамента е уговорена симулативно с 4 купувача, като действителната такава е 42 500 евро и разликата му е върната.

От събраните доказателства се установява, че действително пълномощникът е предприел действия в полза на представлявания, свързани с разходи. Във връзка с продажбата на магазина е бил изготвен проект за отстраняване на непълноти и грешки в КК и е било издадено удостоверение за търпимост, които административни действия ноторно са свързани със заплащане на разходи и такси. От друга страна, видно е, че удостоверението за търпимост е било издадено на 23.05.2019 год., проектът за изменение на КККР е бил внесен на 10.07.2019 год., към които дати ищцата и съжителстващият с нея св.С. П. са били изпратили на ответницата два превода по системата MoneyGram от по 300 паунда, съотв. на 14.05.2019 год. с левова равностойност 699,84 евро и на 21.07.2019 год. с левова равностойност 640,40 лв.

(допълнително заключение). Близките дати на действията по узаконяване на обекта, съотв. нанасянето в КККР и двата превода, мотивират съда да приеме, че със сумите от по 300 паунда са били заплатени дължими такси и разходи от самата ищца, а не от пълномощника. В същия смисъл са и показанията на св.М., която сочи, че при поискване от ответницата ищцата й изпращала средства за посрещане на определени разходи.

Основателно и подкрепено с доказателства е възражението на ответницата, че е заплащала суми, дължими от ищцата, за комунални разходи, данъци, такси и пр. Това възражение е било въведено своевременно, в срока за отговор на исковата молба.

Видно е от заключението, че общата стойност на заплатените разходи, за които са представени документи, е 4 135,66 лв. (2114,53 евро). Презумпцията, че който държи разписката е и направилият плащането, не е опровергава от ищцата. От нея се представят разписки за заплатени данъци на 15.01.2019 год.

(ден преди първото упълномощаване), но както се установява от Приложение №1 към допълнителната заключение, тези разписки не са включени в документите, намиращи се в държане на ответницата. Видно е, че по-късно тя също е заплащала данъци чрез ПОС, т.е. с лична платежна карта, а не с карта на ищцата. Сумата от 2114,53 евро ответницата има основание да задържи, тъй като е платила чужди задължения (на ищцата) и житейски е често срещана хипотезата, при която страните считат, че са прихванати. насрещните си задължения дори и без волеизявление, просто защото знаят, че има две насрещни вземания. Няма пречка за подобно прихващане, дори и след изтичане срока на погасителната давност, по арг. от чл.103 ал.2 от ЗЗД. Ако се приеме обратното, а именно, че ответницата не може да задържи сумите, с които е погасила чужди задълЖ.я, това би довело до неоснователно обогатяване на ищцата.