Решение № 23795 от 29.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 23795 гр. С, 29.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА при участието на секретаря НИКОЛЕТА АС. БОЖКОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело № 20241110119916 по описа за 2024 година

Ищецът „Т“ ЕАД с ЕИК *********, гр. С, чрез юриск. И е предявил срещу К. М. П. с ЕГН ********** и П. Т. П., с ЕГН **********, двамата с постоянен адрес: гр. С, ж.к. М..., установителни искове за следното:

Да се признае за установено, че ответниците дължат на ищеца при условията на разделна отговорност, при квоти по ½ част, за топлоснабдяването на имот, представляващ апартамент № 8, находящ се в гр. С, ж.к. М...., от следните суми: 3 315, 26 лв., от които – 2 806, 66 лв. главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2020г. до 30.04.2022г., ведно със законна лихва от 10.10.2023г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 469, 55 лв. за периода от 15.09.2021г. до 21.09.2023г.; 31, 93 лв. – главница за дялово разпределение на топлинна енергия за времето от м.08.2020г. до 30.04.2022г., ведно със законна лихва от 10.10.2023г. до изплащане на вземането и 7, 12 лв. – лихва за забава върху втората главница за времето от 16.10.2020г. до 21.09.2023г. Иска се присъждане на сторените разноски.

Ответниците са получили преписи от исковата молба и са оспорили исковете по основание и размер.

Като трето лице – помагач на страната на ищеца е конституирана ФДР „Т“ ЕООД.

Ищецът твърди, че К. М. П. и П. Т. П. са собственици на описания процесен имот, за което представя нотариален акт за покупко-продажба на същия от 2005 г., по който купувачи са двамата ответници. Сочи се, че топлоснабденият имот се намира в сграда в режим на етажна собственост, в който услугата дялово разпределение на топлинна енергия се е извършвала от „Т” ЕООД. През отоплителните сезони ищцовото дружество начислявало прогнозни месечни суми, а в края били изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща 1 дяловото разпределение, на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. За имота на ответника били издадени изравнителни сметки, което означавало, че сумите за топлинна енергия по общи фактури № № ..../31.07.2021 г. за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г. и ..../31.07.2022 г. за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г. за този имот били начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в него. Позовава се на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, съгласно който продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия, одобрени с решение на ДЕКЕВР от 2016 г., в сила от 10.07.2016г.

Съгласно чл. 33 от ОУ, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, но ответниците не са погасили задълженията си. Затова било инициирано производство по чл. 410 от ГПК и по ч. гр. д. № 55957/2023 г. по описа на СРС за процесното вземане била издадена заповед № 32826/01.11.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

Ответниците не оспорват твърдението на ищеца, че са собственици на процесния имот, както и квотите в съсобствеността. Сочат, че начислените от ищецът суми се претендират на база „общи“ и „прогнозни фактури“, „извлечения от сметки“ и „съобщения към фактури“, които не са издадени съгласно Закона за счетоводството. Твърди, че тъй като „фактурите“ представляват частни диспозитивни документи, ищецът може да ги състави каквито и когато пожелае, въз основа на хипотези и предположения, а не на базата на реални отчети на индивидуалните топломери и на реалните отчети на водомера за топла вода. Оспорили са истинността на представените от ищеца счетоводни документи. Считат, че със задачите, поставени на СТЕ и ССчЕ се цели да се установят обстоятелства, за наличието на които ищецът трябва да представи писмени доказателства. Направено е възражение за изтекла погасителна давност за всички вземания, начислени преди 10.10.2021 г.

Предявените искове са по реда на чл. 422, ал.1, във вр. с чл. 415, ал.1, т. 1 от ГПК и са с правно основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, във вр. с чл. 153, ал. 1 от ЗЕ.

От събраните по делото писмени доказателства и приетите като доказателства съдебно – техническа и съдебно – счетоводна експертиза се установи следното във фактическо отношение:

Ищецът „Т” ЕАД е подал на 10.10.2023г. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу К. М. П. и П. Т. П. за заплащане на процесните суми, във връзка с доставяната в апартамент № 8, находящ се в гр. С, ж.к. М.... топлинна енергия и осъщественото дялово разпределение на същата. На апартамента е даден аб. № ... и № на инсталацията ....... За процесните вземания е издадена заповед № 32826/01.11.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 55957/2023 г. по описа на СРС, 30-ти състав. Длъжниците са депозирали възражения по чл. 414 от ГПК и след указания за предявяване на установителни искове за вземанията, предмет на заповедта за изпълнение, такИ. са предявени в срок.

Съгласно представения от ищецът нотариален акт, двамата ответници са собственици на 2 процесния имот през процесния период от време. Не са оспорени дяловете в съсобствеността.

Съдебно – техническата експертиза дава заключение на наличие на абонатна станция, която топлозахранва входа, в който се намира процесния имот. Общият топломер в нея се отчита по електронен път в началото на всеки месец. От отчетеното количество топлинна енергия са приспаднати технологичните разходи в абонатната станция за сметка на топлопреносното предприятие и разликата се разпределя между всички потребители само на БГВ.

Вещото лице по СТЕ е дало заключение, че в процесния имот има поставен един водомер за топла вода. За двата отчетни периода – 2020/2021 г. и 2021/2022 г. не е осигурен достъп за отчет на водомера. За тези обстоятелства фирмата за дялово разпределение на топлинна енергия е изготвила протоколи за неосигурен достъп, за всеки от отчетните периоди от две дати на посещения на място. Именно поради неосигурения достъп и липса на данни от измервателния уред за топлинна енергия за БГВ, за процесния период за нея е налице служебно изчисление, на база един брой потребител за топла вода, при служебно определен разход 140 л. на денонощие. Това количество е увеличено до 280 л. на денонощие за двата отчетни периода, тъй като разликата от показанията на общия водомер в абонатната станция е разпределена само на абонатите без водомери, с нередовни водомери и с неосигурен достъп за отчет съгласно Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г.

При кредитиране заключението по СТЕ, съдът приема за установено по делото, че монтираните измервателни уреди в абонатната станция съответстват на нормативно установените изисквания към същите, подлагани са на метрологичен контрол и точно са отразявали количествата отдадена топлинна енергия. Начислените при ищеца количества потребена топлинна енергия за горещо водоснабдяване са съответни на отчетената от измервателните уреди и разпределена от ФДР при спазване нормативната уредба. Съгласно заключението на СТЕ дяловото разпределение през процесния период е извършвано съгласно Наредба № 16- 334 за топлоснабдяването и Методика за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради – етажна собственост към Наредба № 16-334. Не се установи по делото да са правени рекламации от ответниците във връзка с отразеното по изравнителните сметки количество на топлинната енергия за БГВ, доставена за процесния период от време и съдът приема, че въз основа на тези сметки са изчислени и дължимите за плащане суми.

Заключението по съдебно – счетоводната експертиза е изготвено по данни от счетоводството на ищеца, въз основа на които е установено, че ответниците К. М. П. и П. Т.

П. имат задължения към „Т“ ЕАД в общ размер на 3 315, 26 лв., от които: главници в общ размер на 2 838, 59 лв. с лихви за забава до 21.09.2023 г. в общ размер на 476, 67 лв. От тези суми: главниците за топлинна енергия за периода от м. май 2020 година до м. април 2022 година, с включени изравнителни сметки за същия период, прихванати задължения с възстановена сума от корекция в цена извън процесния период, са в общ размер на 2 806, 66 лв. Главниците, представляващи такси за дялово разпределение за периода от м. август 2020 г. до м. април 2022 г., са в общ размер на 31, 93 лв. Лихвата върху главниците за топлинна 3 енергия са в общ размер на 469, 55 лв. за периода от 15.09.2021 г. до 21.09.2023 г., считано от първия ден след срока за плащане на всяко задължение. Лихвата върху главниците за дялово разпределение на топлинна енергия е в размер на 7,12 лв., изчислени считано от първия ден след срока за плащане на всяко задължение от 16.10.2020 г. до 10.08.2023 г. Посочените вземания на „Т“ ЕАД не са платени.

Въз основа на изложеното от фактическа страна се установява, че исковете са допустими, а разгледани по същество са частично основателни, поради следното:

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия е физическо лице – вещен ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно право на ползване.

Предвид събраните по делото писмени доказателства съдът приема, че между ищеца и ответниците П.и са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в тях права и задължения съгласно ЗЕ, при действие на Общите условия на ищцовото дружество от 2016 г., одобрени от ДКЕВР, както и от действащата към съответния момент нормативна уредба на ЗЕ и Наредбата за топлоснабдяването.

Ответниците не оспорват разпоредбите на чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ за продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия.

Съгласно чл. 143 от ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация при въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални разпределители, се определя от лицето, извършващо дялово разпределение на топлинната енергия в сградата, съгласно методика по наредбата. В случая това е конституираното като трето лице – помагач „Т“ ЕООД.

Претендираните от ищецът суми са начислени за БГВ, но ползването е посочено служебно и е в количество от 280 л. на денонощие, поради неосигурен достъп от собствениците за реален отчет на намиращият се в имота водомер.

Възражението за изтекла погасителна давност за част от процесното вземане е основателно, но не за посоченото от ответниците време преди 10.10.2021 г. Процесните вземания са периодични по смисъла на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД и се погасяват с изтичане на 3годишна давност, която съгласно чл. 114, ал. 1 от ЗЗД започва да тече от датата на изискуемостта им. Предвид приложимите общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, задължението за месец май 2020 г. е станало изискуемо на 15.07.2020 г. и оттогава е започнала да тече 3-годишната погасителна давност. Същата е прекъсната на 10.10.2023 г., когато в СРС е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, на осн. чл. 116, б. „б“ от ЗЗД. Видно от посочените дати, погасено по давност е процесното вземане за времето от 01.05.2020 г. до 10.10.2020 г. Изчислено от съда 4 по чл. 162 от ГПК и въз основа на заключението по съдебно – счетоводната експертиза, Приложение 1, дължимата непогасена по давност главница за топлинна енергия /в случая за БГВ/ възлиза на 2405, 78 лв. Главницата, която е погасена по давност за времето от 01.05.2020 г. до 10.10.2020 г. е в размер на 494, 09 лв. При липса на методика, по която да се изчисли лихвата за забава само върху непогасените главница за първия отоплетелен период от м.05.2020г. до м. 04.2021 г., съдът счита, че върху дължимите за него главници размера на лихвата остана недоказан и не следва да присъжда такава. За вторият процесен отоплителен период от м.05.2021 г. до м. 04.2022 г. начислените главница и лихви се дължат в пълен размер съответно от 1 549, 46 лв. и 185, 98 лв. Видно от данните в ССчЕ, размера на вземанията за главница и лихва за дялово разпределение на топлинна енергия следва да останат така, както са посочени в експертизата и както се претендират от ищеца.