Решение № 152 от 20.09.2026, Районен съд - Тетевен

РЕШЕНИЕ

№ 152 гр. Тетевен, 20.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, IV - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ при участието на секретаря МАРГАРИТА СВ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20264330101245 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано по повод предявен иск от А. Ц. С., ЕГН ********** от гр. Тетевен, област Ловеч, кв. „*********“, ул. „************“ № 10, чрез адв. Д. М. от АК – Пловдив, срещу „************“ ЕАД, ЕИК 175330437, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Триадица“, бул. „Витоша“ № 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център „България“, представлявано от изпълнителния директор Сокол Янков и „**************“ ЕООД, ЕИК 203508899, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Триадица", бул. „Витоша“ № 146 (сграда А), Бизнес център „България“, представлявано от управителя Ива М.а Шаламанова с цена на първия главен иск: 386.71 евро и цена на втория главен иск: 200.00 евро.

Предявен е иск за прогласяване Нищожност на Договор за кредит № ************ от 01.09.2025 г. с „************“ ЕАД, ЕИК 175330437, както и на договор за поръчителство от 01.09.2025 г. с „**************“ ЕООД, ЕИК 203508899 като противоречащи на ЗЗД, ЗЗП, ЗПК.

Излага се в исковата молба, че 01.09.2025 г. ищецът е сключил с първия ответник Договор за потребителски кредит № ************ и с втория ответник Договор за предоставяне на поръчителство, като е усвоил изцяло предоставената му в заем сума от 613.55 евро.

Ищецът сочи, че съгласно условията на Договор за потребителски кредит № ************ от 01.09.2025 г. лихвеният процент по кредита е в размер на 47.50 %, а годишният процент на разходите е 59.35 %. Твърди, че действително приложения в кредитното правоотношение ГПР е различен от посочения в договора, че кредиторът вписвайки в контракта ГПР от 59.35 % е заблудил потребителят, като използваната заблуждаваща търговска практика била довела до неравноправност на уговорката за ГПР и оттук до нищожност на клаузата за ГПР с произтичащите правни последици по чл. 22 ЗПК нищожност на кредитната сделка поради липса на задължителен реквизит от съдържанието на договора за потребителски кредит по чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК, като общата сума за връщане от потребителя се равнява на 948.47 евро.

1

Твърди се, че в договора било уговореното, че кредитът се обезпечава с поръчителството на трето лице. Независимо, че задължението за плащане на възнаграждението за предоставяне на обезпечение не възниква от Договора за потребителски кредит, то разходите за неговото заплащане са пряко свързани с Договора за кредит, тъй като се заплащат за услуга в полза на заемодателя, за да бъде гарантиран неговият интерес от обезпечение на кредита. Твърди, че възнаграждението по Договора за обезпечение представлява допълнително възнаграждение за кредитора за предоставянето на заетата сума (т. нар. скрита възнаградителна лихва). Поради това независимо, че възнаграждението по Договора за обезпечение се дължи на друго лице, различно от кредитодателя, доколкото разходите за същото са пряко свързани с предмета на Договора за кредит, съобразно императивните разпоредби на чл. 19, ал. 1 от ЗПК и §1, т. 1 от ДР на ЗПК, следва да бъдат включени при изчисляване на ГПР. Сочи, че последното не е сторено в настоящия случай. С невключването в ГПР на възнаграждението в полза на поръчителя, представляващо разход, свързан с предмета на договора за потребителски кредит, доколкото касае обезпечение на вземанията по договора, се постига скрито увеличаване на възнаграждението на търговеца, предоставил заем на потребителя, което е забранено от разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и води до заобикаляне на императивните разпоредби на ЗПК за максималния размер на дължимите от кредитополучателите разходи по кредита. В конкретния случай договорът за поръчителство имал за цел да обезщети кредитора за вредите от възможна фактическа неплатежоспособност на длъжника, което влиза в противоречие с предвиденото в чл. 16 от ЗПК изискване към доставчика на финансова услуга да оцени сам платежоспособността на потребителя и да предложи цена за ползването на заетите средства, съответна на получените гаранции. Умишленото невключване на възнаграждението на гаранта в ГПР по Договора за кредит обуславяло санкцията по чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, а именно недействителност на целия Договор за кредит.

Отделно от горното, ищцата сочи, че договорът е нищожен на основание чл. 22 от ЗПК, вр. с чл. 11, т.10 от ЗПК, доколкото в него не е посочен конкретно методът, по който е изчислен ГПР по определения в приложение № 1 на ЗПК начин. Посоченото поставя потребителя в затруднение, когато следва да направи преценката дали да сключи договора за кредит. Счита договорът за нищожен на основание чл. 22 от ЗПК, вр. с чл. 11, т. 9 от ЗПК, доколкото не са упоменати условията за прилагането на лихвения процент, а именно индекс или референтен лихвен процент, не е регламентиран и размерът на възнаградителната лихва.

И на последно място заявява, че договорът за кредит е нищожен на основание чл. 22 от ЗПК, вр. с чл. 11, т.11 от ЗПК, доколкото в договорът не са посочени условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването.

Моли съда да прогласи нищожността на Договор за потребителски кредит № ************ от 01.09.2025 г., сключен между ищеца и „************“ ЕАД, ЕИК 175330437 както и да прогласи нищожността на договор за предоставяне на поръчителство от 01.09.2025 г., сключен с „**************“ ЕООД.

В срока по чл. 131 от ГПК има депозиран отговор на ИМ от ответника „************“ ЕАД, ЕИК 175330437, в който изразява становище за неоснователност и недоказаност на иска. Оспорва, че за ищеца било задължително да сключи договор за предоставяне на поръчителство с другия ответник. Сочи, че Съгласно раздел III, чл. 12 от приложимите към договора за кредит Общи условия кредитополучателят има право, но не и задължение да предостави обезпечение на кредита. Заявява, че оспорва твърдението, че вземанията на „**************“ ЕООД е следвало са се включат в ГЛП и ГРП, съгласно чл.

19 от ЗПК.

2

На следващо място дружеството ответник твърди, че договорът за предоставяне на поръчителство между ищеца и „**************“ ЕООД е договор за поръчка по смисъла на чл. 280 и сл. от ЗЗД и уговореното по него възнаграждение не попада в обхвата на общи разходи по кредита.

Моли съда да отхвърли като неоснователен и недоказан предявения иск за прогласяване на нищожност на договор за потребителски кредит.

Моли за присъждане на сторените съдебни разноски в настоящото производство.

В срока по чл. 131 от ГПК има депозиран отговор на ИМ от ответника „**************“ ЕООД, ЕИК 203508899, в който изразява становище за неоснователност и недоказаност на исковете. Оспорва, че изобщо е сключван процесния договор за предоставяне на кредит. Обстоятелствата с които се обосновава претендираното право са изложените данни за възникнали облигационни правоотношения между страните на основание сключен договор за потребителски кредит и предоставяне на поръчителство от дата 01.09.2025 г. и твърденията на ищеца за това, че целият договор е недействителен, поради накърняване на добрите нрави, поради заобикаляне на Закона по съображения изложени в ИМ са недоказани. Ответникът оспорва претендираното право и предявеният иск от ищеца. Претендира сторените съдебни разноски.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Предявени са обективно и субективно кумулативно съединени иска - иск за признаване на недействителност на правна сделка поради накърняване на добрите нрави и поради заобикаляне на закона и е с правна квалификация чл. 26 ал. 1 предл. второ и трето от ЗЗД, вр. чл. 146, ал.1 и чл.143 ЗЗП, във вр. чл. 22 и чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК за прогласяване за нищожен, като противоречащ на закона договор за потребителски кредит и предоставяне на поръчителство с № ************ от 01.09.2025 г.

Не е спорно между страните в производството, а и се установява от приобщените писмени доказателства, че на 01.09.2025 г. между А. Ц. С. и „************“ ЕАД бил сключен Договор за потребителски кредит № ************ от 01.09.2025 г. Видно от договора и Приложение № 1 към него е, че ответникът „************“ ЕАД е предоставил на ищеца заем в размер на 1372.40 лева /701.70 евро/, видът на вноската е месечна, броят на погасителните вноски е 15, като в Приложение № 1 е посочен годишен лихвен процента – 47.50 % и ГПР в размер на 59.35 %, общ размер на всички плащания е 1855.04 лв. /948.47 евро/. Инкорпориран е и погасителен план на 15 вноски с посочен падеж, главница, лихва и общ размер на вноската.

В чл. 3 от процесния договор /както и в раздел III т. 12 от ОУ/ е уговорено, че страните се съгласяват в случай, че кредитополучателят е посочил, че ще предостави обезпечение по кредита, същият следва да предостави на кредитора банкова гаранция съгласно Общите условия или да сключи договор за поръчителство с одобрен от ************ гарант - поръчител в срок 48 часа от подаване на заявлението за отпускане на кредит.

По делото не е спорно, а това се установява и от писмените доказателства, че на датата на сключване на договора между „************“ ЕАД и ищеца С., на 01.09.2025 г. последния и втория ответник са сключили договор за предоставяне на поръчителство, по силата на който „**************“ ЕООД, с ЕИК: 203508899 е поело задълженията да сключи договор за поръчителство с „************“ ЕАД, по силата на който да отговаря пред „************“ ЕАД солидарно с потребителя за всички задължения на потребителя, възникнали по повод договор за потребителски кредит. Въз основа на сключения договор за предоставяне на поръчителство, според обективираното в чл. 8 от договора за предоставяне 3 на поръчителство, потребителят - заемател се е задължил да заплати на поръчителя възнаграждение за предоставеното обезпечение. Видно от Приложение № 1 към същия договор, възнаграждението е било определено на сумата в размер на 1264.55 лева /646.55 евро/ на месечни вноски с посочен падеж и размер на вноската.

Видно от договора за поръчителство, С. е следвало да заплаща възнаграждението, като „************“ ЕАД е овластено вместо поръчителя „**************“ ЕООД да събира в тяхна полза сумите по процесния договор - съгласно чл. 8, ал. 5 от Договор за поръчителство, както и е приоритетно изплащане на възнаграждението по поръчителството пред това по основното задължение по кредита, изрично посочено в чл. 8, ал. 5, изр. второ от договора за поръчителство.

По делото не е спорно, че „************“ ЕАД е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства.

От справка в търговския регистър се установява, че кредиторът „************“ ЕАД, ЕИК 175330437 е едноличен собственик на капитала на „**************“ ЕООД, ЕИК 203508899.

Съгласно чл. 3 от Договора за кредит, в сключването на договор за застраховка, или договор за поръчителство не е задължително условия за сключване на договора за кредит.

Но следва да се обърне внимание, че в Общите условия на „************“ ЕАД към Договор за потребителски кредит Раздел III, чл. 12, представляващи неразделна част и приложими по отношение на всички договори за потребителски кредити, следователно относими и към настоящия казус, се посочва че в случай на непредоставяне на обезпечение, заемателят в срок от 48 часа, следва да сключи договор за предоставяне на поръчителство.

Видно е от общите условия че кредитополучателят се задължава да върне на кредитора така предоставените парични средства, заедно с ГПР и дължимото възнаграждение при закупена допълнителна услуга, в размер и срок съгласно посоченото в договора и според погасителен план, неразделна част от ЗПК.