Решение № 1638 от 10.05.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1638 гр. София, 10.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 99 СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ при участието на секретаря СТАНИСЛАВА ИЛ. ЧЕРВЕНЯКОВА като разгледа докладваното от ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ Административно наказателно дело № 20211110210638 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 189, ал. 14 от ЗДвП, вр. чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по повод депозирана жалба от Р. СТ. Т., ЕГН ********** против наказателно постановление № 21-4332-011626 от 09.06.2021 г., издадено от началник група към СДВР, отдел „Пътна полиция“ СДВР, с което за нарушение на чл.21, ал.1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП ), на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 1200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца на основание чл.182, ал.5, вр. ал.1, т.5 от ЗДвП.

С жалбата се иска, съдът да постанови решение, с което да отмени атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно. Излагат се твърдения за допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон в хода на административнонаказателното производство.

В последното открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява. Постъпило е писмено становище от процесуалния представител адв. С., с което се поддържа жалбата и се иска отмяна на атакуваното НП или евентуално преквалифициране на деянието по основния състав. Сочи се, че не била налице системност, понеже нарушенията не били от един и същ вид. Претендират се разноски в размер на 300 лева за адвокатско възнаграждение.

За АНО, редовно призован, не се явява представител.

1

Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано лице, подадена е в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, съдържа необходимите реквизити и производството по делото е редовно образувано пред РССофия.

Софийският районен съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят Р. СТ. Т. бил наказван за шофиране с превишена скорост с електронни фишове: Серия К № 3766966 на ОД МВР-Кюстендил, влязъл в сила на 06.08.2020 г., за извършено на 09.05.2020 г. нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, като наказанието е било наложено на основание чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП и Серия К № 3974790 на ОД МВР-Бургас, влязъл в сила на 26.11.2020 г., за извършено на 17.09.2020 г. нарушение по чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП, като наказанието е било наложено на основание чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП.

На 12.03.2021 г. в 13:16 часа, жалбоподателят Р. СТ. Т. управлявал в град София, по бул. „***“, в посока от бул. „**“ към ул. „***“, лек автомобил марка „**“, модел „***“ с рег. № *** със скорост от 100 км/ч (след приспадане на толеранса от 3%), която била засечена в района срещу магазин „**“. Разрешената максимална скорост за движение в този участък била 50 км/ч, общовалидна за населено място. Скоростта на автомобила била засечена и фиксирана със система за видеоконтрол TFR1-M № 505. На 27.05.2021 г. жалбоподателят Р. СТ. Т. се явил лично в ОПП-СДВР, където попълнил и представил декларация по чл.188, ал.1 от ЗДвП, че на процесната дата автомобилът е бил управляван от него.

Поради така декларираните обстоятелства срещу жалбоподателя бил съставен акт за установяване на административно нарушение № 665775/27.05.2021 г. за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, а именно за това, че на 12.03.2021 г. в 13:16 часа, управлявал в град София, по бул. „***“ в района срещу магазин „**“, в посока от бул.

„**“ към ул. „***“, лек автомобил марка „**“, модел „***“ с рег. № *** със скорост от 100 км/ч (след приспадане на толеранса), при разрешена скорост за движение в населено място – до 50 км/ч, общовалидна за населено място. Било отбелязано, че нарушението е системно, понеже в едногодишен срок водачът бил наказван още два пъти с издадени два електронни фиша за шофиране с превишена скорост. Актът бил съставен в присъствието на нарушителя и бил подписан от него, актосъставителя и двама свидетели. Жалбоподателят не вписал възражения в акта.

АНО счел изложените в акта фактически констатации за доказани и въз основа на него издал обжалваното понастоящем наказателно постановление № 21-4332011626 от 09.06.2021 г., с което за нарушение на чл.21, ал.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в 2 размер на 1200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца на основание чл.182, ал.5, вр. ал.1, т.5 от ЗДвП.

Описаната фактическа обстановка се установява по категоричен начин от показанията на свидетеля М.П., от представената снимка на нарушението и от приложените по делото писмени доказателства, които преценени поотделно и в своята съвкупност не водят до различни фактически изводи. Свидетелят П. разказа, че актът е бил съставен в ОПП-СДВР след явяването на жалбоподателя, който попълнил декларация, че именно той е управлявал превозното средство на процесната дата.

Съдът изцяло кредитира показанията на свидетеля, тъй като същите са логични, последователни, непротиворечиви и изцяло съответстват на приложения по делото писмен доказателствен материал.

От приложените по делото електронни фишове Серия К № 3766966 на ОД МВРКюстендил и Серия К № 3974790 на ОД МВР-Бургас, ведно с приложените към тях писмени доказателства се установява, че електронен фиш Серия К № 3766966 на ОД МВР-Кюстендил, издаден срещу жалбоподателя Т., е влязъл в сила на 06.08.2020 г., за извършено на 09.05.2020 г. нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, като наказанието е било наложено на основание чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП, а електронен фиш Серия К № 3974790 на ОД МВР-Бургас, отново издаден срещу жалбоподателя Т., е влязъл в сила на 26.11.2020 г., за извършено на 17.09.2020 г. нарушение по чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП, като наказанието е било наложено на основание чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП.

При така установените факти, съдът намира следното от правна страна:

В административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на жалбоподателя да се защити. Спазени са императивните изисквания на нормите на чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН и сроковете за издаване на двата акта по чл.34 от ЗАНН. Актът е бил съставен в едногодишен срок от извършване на нарушението и в деня на установяване самоличността на нарушителя, което даже е станало в рамките на тримесечния срок след извършване на деянието. С попълването на декларацията на 27.05.2021 г. контролните органи са установили самоличността на лицето, което е управлявало автомобила към момента на нарушението. В АУАН и НП са посочени времето и мястото, където е извършено нарушението. Същото е точно, ясно описано и са отразени обстоятелствата, при които е било извършено. Нарушителят е бил запознат с всички съществени факти от значение за реализиране правото му на защита срещу административното обвинение. Отразени са правилно и нарушените законови разпоредби. Поради това не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до порочност на административнонаказателното производство, до нищожност 3 на съставения АУАН или до нищожност на издаденото НП.

Съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. В конкретния случай обаче, тъй като АНО е приел, че се касае за системно нарушение, за което се предвижда освен глоба и лишаване от право да се управлява МПС, това наказание няма как да бъде наложено с издаването на електронен фиш, поради което е спазена общата процедура по ЗАНН със съставянето на АУАН и последващо издаване на НП.

С измененията на ЗДвП, публикувани в ДВ бр.19 от 13.03.2015 г., законът беше съобразен с изложените в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС становища относно използването на мобилни камери за установяване на нарушенията на ограниченията на скоростта. В разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП беше добавен терминът „автоматизирано“ техническо средство, а съгласно § 6, т. 65 от допълнителните разпоредби на ЗДвП - „Автоматизирани технически средства и системи са уреди за контрол работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес“, тоест контролният орган не се намесва в работата на мобилното автоматизирано техническо средство, а само го позиционира, включва и задава ограничението на скоростта, а след преустановяване на контрола го изключва и демонтира. Именно в това се изразява поставянето на начало и край на работния процес от контролния орган.

В мотивите към проекта на закона за изменение и допълнение на ЗДвП се посочва, че една от причините за въведените изменения е именно Тълкувателно решение № 1 от 2014 г. на Върховния административен съд, с което реализирането на административнонаказателната отговорност за нарушения на Закона за движението по пътищата чрез издаване на електронен фиш при осъществяване на контрол с мобилни системи за контрол било преустановено и това рефлектирало пряко върху дисциплината на водачите. Посочва се, че използването на мобилни технически средства е автоматизиран процес, при който единствената намеса на контролен орган се свежда до позиционирането и настройката на автоматизираното техническо средство. Същите установяват нарушенията по аналогичен със стационарните средства 4 способ. Всички автоматизирани технически средства - мобилни и стационарни, са преминали метрологична проверка съгласно Закона за измерванията, в това число и софтуера за обработка на доказателствения материал и са въведени в експлоатация при стриктно спазване на нормативните предписания. При въвеждането в експлоатация на всяко техническо средство, сертифициращият орган - Български институт по метрология, осъществява проверка и на софтуерната програмата, генерираща снимковия материал, което е отразено и в сертификата и първоначалната метрологична проверка. Принципът на действие, както на стационарните, така и на мобилните системи е един и същ: измерване на скоростта от сертифициран измерител и задействане на камера, визуализираща измерването, респективно превозното средство.

Обработката и издаването на електронен фиш и за двата вида системи е от централизирана информационна система.

Към датата на нарушението вече е било отменено изискването на чл.165, ал.2, т.8 от ЗДвП да се обозначават чрез поставяне на пътни знаци, оповестяват в средствата за масово осведомяване или на интернет страницата на Министерството на вътрешните работи участъка от пътя, на който се осъществява контрол по спазването на правилата за движение чрез автоматизирани технически средства или системи. След като това изискване е отпаднало и то изрично е отменено с последвалата редакция на закона, то не е необходимо участъкът, в който се е извършвал контрол на скоростта с автоматизирано техническо средство, да е бил обозначен с поставянето на пътен знак Е24, каквото задължение имаха преди това контролните органи. Именно поради тази причина и след отпадането на посоченото законово изискване, не е необходимо да бъдат събирани доказателства за поставен пътен знак, указващ на водачите за извършвания видеоконтрол.