Определение № 333 от 11.06.2024, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 333 гр. Пазарджик, 11.06.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Илиана Г. Димитрова Васева като разгледа докладваното от Илиана Г. Димитрова Васева Гражданско дело № 20245200100080 по описа за 2024 година

Определението се постановява на осн. чл. 140 от ГПК.

Производството е образувано по искова молба на И. А. Б., ЕГН **********, с адрес: гр.П., ул. *** срещу Прокуратурата на Република България с която е предявен иск по чл. 2б от ЗОДОВ, за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер от 300 000 лева от нарушаване правото на разглеждане и решаване на ДП № 3623/1992 г. на ОСлО при ОП – Пазарджик, пр. преписка № 1106/1993 г. на ОП – Пазарджик в разумен срок, съгласно чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане, както и иск за обезщетение за имуществени вреди в размер на 65 310 лв., който също следва да се квалифицира по чл. 2б ЗОДОВ, доколкото също се основава на твърдението за нарушаване на това право и на обстоятелствата, че ищецът е внесъл определената му през 1994 г. парична гаранция в размер на 150 000 лв., а след прекратяване на делото е постановено да му бъдат върнати 150 лв.

/деноминирани/. Размерът на вредите и на претендираното обезщетение от 65 130 лв. ищецът обосновава с твърдението, че към момента на внасянето гаранцията от 150 000 лв. била в размер на 70 минимални работни заплати, а сега 70 минимални заплати били именно 65 310 лв. Върху това обезщетение претендира също присъждане на законната лихва първоначално от подаване на исковата молба до окончателното плащане

С молба от 28.02.2024 г. пълномощникът на ищцата заявява, че прави „изменение на основанието на иска“, като претендира законна лихва не от датата на исковата молба, а от 30.01.2023 г. В случая не се касае до изменение 1 на основанието на иска, разбирано като обстоятелствата, на които се основава същият, предвид установената съдебна практика,че претенцията за присъждане на законна лихва представлява последица от евентуалното уважаване на главния иск – за обезщетение и не се приема за предявен самостоятелен иск по чл. 86 от ЗЗД, тогава когато не се сочи конкретен размер и се основава на непозволено увреждане от страна на държавата в лицето на органите на съдебната власт. В този случай размерът на законната лихва ще подлежи на установяване в изпълнителното производство. Ето защо, съдът следва да приеме и разгледа претенция за законна лихва от уточнената дата – 30.01.2023 г.

Сезиран е родово компетентен съд – чл. 2б, ал. 2 от ЗОДОВ вр. чл. 104, т.

4 от ГПК.

Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗОДОВ обезщетение за вреди, причинени при условията на чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ може да се търси по този закон, а не по общия ред. Правната възможност за гражданите и юридическите лица да претендират обезщетение за вреди, като предявят иска по чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ, е обусловена от наличието на абсолютните процесуални предпоставки, установени в разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от същия закон, а именно - да е изчерпана административната процедура за обезщетение на вредите по реда на Глава трета "а" от ЗСВ и да няма постигнато споразумение.

В конкретния случай, видно от писмо изх. № 94-И-171/23 от 04.01.2024 г. на Министерство на правосъдието, административното производство по Глава трета „а“ от ЗСВ е изчерпана, като искането на ищцата за заплащане на обезщетение е отхвърлено с довода, че в продължителността на производството не се включват периодите на спирането му, а след прекратяването му през 2014 г. той не се е интересувал от развитието на делото.

Конкретните обстоятелства, поради които ищецът твърди, че налице нарушаване на правота му за разглеждане и решаване на делото в разумен срок са следните:

На 14.10.1992 г. ищецът П. бил обвинен в извършване на престъпление по чл. 256, ал. 2 вр. чл. 199, ал. 2, т. 2 и 3 от НК с постановление на следовател от РСС пр. преписка № 1106/1993 г. и му била взета мярка за неотклонение „задържане под стража“. В периода от 14.10.1992 г. до 14.04.1993 г. са били 2 извършени 13 разпита и 6 бр. очни ставки. На 09.11.1993 г. се твърди, че е внесен и обвинителен акт, като е образувано НОХД № 231/1993 г. на ОС – Пазарджик, но делото било върната от съда на 09.11.1994 г. на процесуално основание за събиране на доказателства. Тогава била изменена и мярката за неотклонение в „Парична гаранция“, така че задържането под стража продължило за ищеца 2 години и 3 месеца. Описва лошите условия, при които е пребивавал в ареста.

След изменението на мярката запратил 150 000 лв. парична гаранция, равняващи се тогава на 70 минимални работни заплати. По молбата за връщане на гаранция в по-голям размер /75 000 лв./ Прокуратурата постановила връщане на 150 лв., което било обжалвано пред съда и все още нямало произнасяне. Затова и ищецът претендирал заплащане на 65 310 лв., като обезщетение за имуществени вреди, като твърди, че това е равностойността на 70 минимални работни заплати в момента.

Ищецът твърди, че след връщането му от съда поради процесуални нарушения делото било спряно заради свидетел, който бил извън страната.

По-късно - възобновено и пак спряно впоследствие. Не били връчени постановления за прекратяване на делото, но ищецът завел дело в ОС – Пазарджик по гр. д. № 751/22 г., но съдът решил, че наказателното производство е приключило на 13.04.2023 г. и следва да се изчерпи административната процедура. По подадено заявление до Инспектората към ВСС № С-23-241/12.06.2023 г. било отказано обезщетение. Ищецът твърди, че наказателното производство срещу него е продължило повече от 31 години в нарушение на всякакви разумни срокове и е причинило значителни неимуществени вреди – притеснения, обида, възмущение, страхове и т. н., които той оценява на 300 000 лева.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът е депозирал отговор. Счита, че не са изложени достатъчно ясни съображенията относно търпените от ищцата вреди, претърпени от неразумната продължителност на наказателното производство по ДП № 3623/1992 г. на ОСлО при ОП – Пазарджик, пр. преписка № 1106/1993 г. Въпреки това, предвид изчерпаната процедура по глава трета „а“ от ЗСВ, счита иска да допустими. Относно продължителността на наказателното производство се твърди, че е образувано на 10.08.1992 г. за престъпление по чл. 199, ал. 2, т. 2 и 3 вр. ал. 1, т. 2 вр. чл. 18 от НК. След 3 проведено разследване, на 09.11.1993 г. в ОС – Пазарджик е внесен обвинителен акт срещу четири лица с обвинение по чл. 256, ал. 2 /отм./ вр. чл.

199, ал. 2, т. 2 и 3 вр. чл. 18 от НК при различни форми на съучастие – за ищцата по чл. 20, ал. 4 вр. чл. 63, ал. 2 от НК. Почти година след това, на 09.11.1994 г. съдебното производство е прекратено и делото върнато на прокуратурата за допълнително разследване, с указания за провеждане на повторен разпит на свидетеля Й. А. и извършване на очни ставки между него и обвиняемите. Поддържа се, че в съдебната фаза Прокуратурата е само страна и няма ръководни функции. Тъй като свидетелят бил в неизвестност, производството е било спряно. Последвали са възобновявания и спирания на производството. На 14.05.2009 г. делото е възобновено за трети път, но предвид че св. А. е бил извън пределите на страната, както и трима от обвиняемите, производството отново е спряно на 16.07.2009 г. На 02.01.2014 г. производството е било възобновено и прекратено с постановление на наблюдаващия прокурор. Твърди се, че производството е продължило в напълно разумен срок, доколкото се отличава с фактическа и правна сложност – касае се до престъпление, извършено от четири лица, действали в условията на конспиративност, при различна форма на съучастие. Основна причина за продължителността бил безследно изчезналия свидетел – очевидец, който е в неизвестност и до днес.

По доказателствата:

Представеното с исковата молба писмено доказателство – цитираното по-горе писмо на МП, е за установяване на релевантни за допустимостта на производството факти, поради което следва да бъде прието и приобщи към доказателствения материал по делото, както и писмените доказателства, приложени към молбата от 02.02.2024 г. Основателно е и искането на страните да се изискат и приложат по делото като писмени доказателства цялата преписка № 1106/1993 г. на ОП – Пазарджик, както и ДП № 3623/1992 г. на ОСлО при ОП, като следва да се изиска и НОХД № 231/1993 г. на ОС – Пазарджик.

Следва да се поиска от Окръжна прокуратура да приложи постановленията, с които се е произнесла по искането за връщане на гаранцията и по жалбата срещу това произнасяне, ако има вече постановен акт по нея.

4

Искането да се изискат доказателства и писмена информация от ГДИН следва да бъде оставено без уважение, тъй като обстоятелствата, за чието установяване се прави са ирелевантни за предявения иск по чл.2б от ЗОДОВ.

Не следва да е прилага цялото гр. д. 751/2022 г. на ПОС, тъй като не става ясно каква е необходимостта от това. В случай, че там се намират доказателства, от които може да се направи извод за датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното производство, ищецът би могъл да приложи същите и тук, като обясни значението им за настоящия спор. Чл. 86,ал.3 от ПАС предвижда три хипотези, в които може да се разпореди прилагане на цяло свършено дело по друго производство, които в случая не са налице, нито пък страната се е позовала на някоя от тях.

На основание чл. 140, ал. 3 от ГПК производството по делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните, на които да се връчи препис от настоящото определение, а на ищеца – и от отговора на исковата молба.

По изложените съображения съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОБЯВЯВА на страните следния ПРОЕКТ за УСТЕН ДОКЛАД:

Предявени са искове с правно основание чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за претърпени не имуществени вреди в размер от 300 000 лева от нарушаване правото на разглеждане и решаване на ДП № 3623/1992 г. на ОСлО при ОП – Пазарджик, пр. преписка № 1106/1993 г. на ОП – Пазарджик в разумен срок, съгласно чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС и за имуществени вреди в размер на 65 310 лв., ведно със законната лихва от 03.01.2023 г. до окончателното плащане.

Ответникът прави се възражение, че процесуалното поведение на ищеца е съпричиняващ фактор, тъй като той е можел да поиска ускоряване на производството по реда на глава 26 от НПК, но не го е сторил. В тази връзка се твърди, че изключителна вина за увреждането има ищеца в хипотезата на 5 чл. 5, ал. 1 ЗОДОВ.

ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ в процеса се разпределя съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 о т ГПК, като всяка страна носи тежестта да докаже положителните твърдения за факти, от които черпи изгодни за себе си правни последици и на които основава исканията и възраженията си.

В тежест на ищеца следва да се възложи доказването на: допуснато от Прокуратурата нарушение на право по чл. 6, § 1 о т ЕКЗПЧОС; претърпяна имуществена вреда и неимуществена вреда; причинно-следствена връзка между вредата и неразумната продължителност на производството, като наличието на вина у лицата от състава на съответния орган е без правно значение.

В тежест на ответника е доказването на своите правоизключващи, правопогасяващи и правоотлагащи възражения срещу предявените искове, в случая: че изключителна вина за увреждането има ищеца или евентуално, че с конкретно поведение същият е съпричинил вредоносния резултат.

Допуска и приема като писмени доказателства, приложените с исковата молба и с допълнението и уточнението към нея от 02.02.2024 г.

ПРИЕМА И ПРИЛАГА представения с исковата молба надлежно заверен по реда на чл. 183 от ГПК документ като писмено доказателство по делото, както и документите,приложени с молбата от 02.02.2024 г.

ДА СЕ ИЗИСКАТ ДП № 3623/1992 г. на ОСлО при ОП – Пазарджик, пр. преписка № 1106/1993 г. на ОП – Пазарджик и НОХД № 231/1993 г. на ОС – Пазарджик, на осн. чл. 186 от ГПК

, както и – ако има образувана отделна преписка в прокуратурата по искането за връщане на гаранцията – преписи от постановените по това искане актове.