Решение № 1286 от 26.10.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1286 гр. Варна, 26.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 1 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: И. Димова при участието на секретаря Петя В. Георгиева като разгледа докладваното от И. Димова Административно наказателно дело № 20263110202729 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.58д и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от А. А. Ж. от гр.Варна срещу Наказателно постановление № 889686-F876850/19.05.2026г. на директора на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП-Варна, с което на лицето било наложено административно наказание глоба в размер на 256,00 евро, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.178, ал.1 от ЗДДС.

Жалбоподателят счита обжалваното наказателно постановление за незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Оспорва наличието на вмененото му нарушение и счита, че е бил в обективна невъзможност да подаде заявление за регистрация в по-ранен момент. Изтъква, че задължението за регистрация е възникнало във връзка с започване на дейност по краткосрочно отдаване под наем на недвижим имот, която е станала възможна едва след издаването на Удостоверение за регистрация на място за настаняване от Община Варна от 06.03.2026г. Поддържа, че към приетата от наказващия орган дата 02.03.2026г. не е съществувала обективна възможност да предвиди настъпването на бъдещо данъчно събитие и да подаде заявление за регистрация. Счита за неизпълнимо изискването за регистрация седем дни преди дата, на която осъществяването на дейността все още не е било възможно. В тази връзка отрича наличието на вина при осъществяването на деянието. Излага и доводи за маловажност на случая. Моли съда да постанови 1 решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Представител на въззиваемата страна изразява становище за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение.

Счита, че извършването на нарушението е безспорно установено, по подробно изложени в съдебно заседание съображения. Намира, че не са налице условията за приложение на нормата на чл.28 от ЗАНН, тъй като обществената опасност на конкретния вид нарушения е висока. Счита, че задължените лица са длъжни да се организират по начин, който да им позволи да се снабдят своевременно с необходимите документи преди започване на работа. Моли за потвърждаване на наказателното постановление и прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност, в случай, че жалбоподателят претендира присъждане на разноски.

Жалбата е подадена от легитимирана страна– санкционираното физическо лице, в преклузивния 14-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН , срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на претендираното нарушение, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна, по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното:

На 20.05.2024г. жалбоподателят придобил недвижим имотапартамент, находящ се на адрес: гр.Варна, бул.***, за което бил съставен Нотариален акт №87 от посочената дата. Ж. се регистрирал в платформата на „AIRBNB Payments Luxembourg S.A.“, за отдаване под наем на апартамента за краткосрочни нощувки, а на 06.03.2026г. от Община Варна било издадено Удостоверение за регистрация на място за настаняване №2356-П. На 09.03.2026г. и на 16.03.2026г. от платформата по сметка на жалбоподателя постъпили суми в общ размер на 227,51 евро. На 16.03.2026г., от името на Ж. било подадено заявление за задължителна регистрация по реда на чл.97а, ал.1 от ЗДДС.

По повод подаденото заявление за задължителна регистрация, с Резолюция №032692601585489/17.03.2026г., на св.И. А.- ст. инспектор по приходите при ТД на НАП-Варна, било възложено извършването на проверка за наличие на основания за регистрация по ЗДДС. В хода на проверката свидетелката установила, че са налице условията за задължителна регистрация по чл.97а, ал.1 от ЗДДС и на 18.03.2026г. издала Акт за регистрация, в който разпоредила жалбоподателя да се регистрира по ЗДДС. Проверяващата обаче счела, че срокът за подаване на заявление за регистрация е бил до 02.03.2026г., а заявлението е подадено от лицето след изтичането на този срок и отразила констатациите си в Акта за регистрация по ЗДДС.

2

Във връзка с тези констатации на 19.03.2026г. А. съставила и акт за установяване на административно нарушение на санкционираното лице за това, че като данъчно задължено лице, което получава услуги с място на изпълнение на територията на страната, които са облагаеми и за които данъкът е изискуем от получателя по чл.82, ал.2, не е подало заявление да регистрация в законоустановения срок- не по-късно от 7 дни преди датата, на която данъкът за доставката е станал изискуем. Свидетелката приела, че датата на първото плащане е 09.03.2026г., а заявление е следвало да бъде подадено не по-късно от 02.03.2026г., но такова е било депозирано след този срок- на 16.03.2026г.

Актът бил съставен в присъствието на упълномощен представител на жалбоподателя, бил предявен и подписан без възражения. Писмени такива били депозирани в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН, но били счетени за неоснователни от наказващия орган.

Въз основа на съставения акт на 19.05.2026г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на А. А. Ж. била наложена глоба в размер на 256,00 евро, за нарушение на чл.97а, ал.4, вр. ал.1, вр. чл.178 от ЗДДС.

Изложената фактическа обстановка, която по начало не е спорна между страните, съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства-от разпита на свидетелката И. М. А., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Показанията на разпитаната свидетелка следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични, като липсват основания за съмнение в тяхната достоверност. Твърденията й кореспондират и на приложените писмени доказателства (сред които с най-голямо значение са: Заявление за регистрация по ЗДДС с вх. № от 16.03.2026г., писмени обяснения от А. Ж., Акт за регистрация по ЗДДС, извлечение на движения по сметка и др.), които позволяват фактическата обстановка да бъде установена по несъмнен начин.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: В настоящото производство съдът следва да извърши проверка на законността на оспореното пред него наказателно постановление, като следва да прецени правилно ли са приложени процесуалният и материалният закон, с оглед описаните в НП факти и обстоятелства, както и съответстват ли те на приложената от административнонаказващия орган санкционна норма.

При извършената цялостна служебна проверка, с оглед задължението си по чл.314, ал.1 НПК, съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление са допуснати съществени нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Действително, съставеният 3

АУАН и издаденото въз основа на него НП са постановени в предвидените за това срокове. Наказателното постановление и актът са издадени от компетентни органи, видно от приложеното копие на Заповед № З-ЦУ-30575/02.04.2026 г. на изпълнителния директор на НАП.

Съдът констатира обаче, че актът незаконосъобразно е съставен в отсъствието на нарушителя, но с участието на упълномощено лице. Според императивната разпоредба на чл.40, ал.1 от ЗАНН актът се съставя в присъствието на нарушителя. Изключение е предвидено във втората алинея на цитираната норма само в случаите, когато нарушителят е известен, но не може да се намери или след покана не се яви за съставяне на акта. В случая жалбоподателят е бил поканен да се яви за съставяне на АУАН, но вместо него се е явил упълномощеният представител А. Г. Г.. Действително, жалбоподателят е упълномощил Г. да го подписва и получава актове за установяване на административни нарушения. Въпреки това обаче същият не би следвало да бъде допуснат до участие в производството по съставяне на акта като пълномощник на Ж.. Според разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗАНН актът за установяване на административно нарушение се съставя в присъствието на нарушителя. Нито посочената норма, нито друга такава от ЗАНН предвиждат възможност за съставянето на АУАН в присъствието на упълномощен представител, вместо на санкционираното лице. За разлика от юридическите лица, които по силата на закона се представляват от определени физически лица-техни представители и които биха могли да упълномощят другиго да участва в административнонаказателното производство, съставянето на акт за нарушение, извършено от физическо лице, следва да се извърши само в присъствието на нарушителя, но не и на негов пълномощник.

Такава възможност не е предвидена и в НПК, който по силата на чл.84 от ЗАНН следва да намери приложение в някои неуредени изрично случаи.

Производството по съставянето на акта не е сред тези хипотези, но дори и по аналогия да се приложат разпоредбите на кодекса за процесуалното представителство на подлежащото на санкция лице, то следва да се напомни, че процесуален представител може да бъде само лице, упражняващо адвокатска професия, съпруг, възходящ или низходящ на санкционирания, но не и, както е в случая, лице за което няма данни да притежава някое от посочените качества. В тази насока е и практиката на съдилищата. В Решение № 67 от 22.06.2005 г. на РС - Девин по н. а. х. д. № 19/2005 г. изрично се приема, че не е допустимо разширително тълкуване, т. е. че нарушителят може да бъде представляван от упълномощено лице. Делегиране на такива права по пълномощие не може да породи годни правни последици, предвид изискването за запознаване със съдържанието на акта, правото на обяснения и възражения. Тези права нарушителят не би могъл да упражни без да е запознат с обстоятелствата на нарушението и неговата правна квалификация.

Това разбиране е възприето и в Решение № 12 от 22.01.2010 г. на АдмС Смолян по к. н. а. х. д. № 148/2009 г., в което се посочва също, че дори да се 4 приеме, че пълномощникът, в присъствието на който е съставен акта, е бил упълномощен да представлява, предава и получава документи, това упълномощаване има характера на общо такова. Правата на нарушителя, очертани от правилата за съставяне на акта по чл. 40, ал. 1 и ал. 2, чл. 43, ал. 1 и чл. 44 от ЗАНН, могат реално да бъдат упражнени от нарушителя, само при наличие на съставен акт, визиращ конкретно нарушение. Това право не може да се упражни отнапред, преди да има съставен акт от компетентен орган за конкретни фактически обстоятелства, квалифицирани в определен състав на административно нарушение.

Предвид нормативната уредба на производството по съставяне на АУАН и трайната съдебна практика по прилагането й съдът приема за незаконосъобразно допускането на пълномощник до участие в административнонаказателно производство, насочено срещу физическо лице, тъй като такава процесуална възможност не съществува. Личното присъствие на нарушителя е гаранция за законосъобразността при съставяне на АУАН и позволява на лицето да се увери, че същият действително е съставен на мястото и във времето, посочени в него, от лицето което се сочи за негов издател и в присъствието на лицата, посочени като свидетели. Нормативната уредба позволява съставянето на АУАН в отсъствието на нарушителя, ако той не се яви след надлежна покана, но в тези случаи се изисква след това актът да бъде предявен и връчен на самото санкционирано лице. Съставянето и връчването на акта в присъствието на пълномощник лишава нарушителя от възможността да впише възражения в момента на предявяването му. Срокът по чл.44, ал.1 от ЗАНН също тече от момента на подписването на акта от нарушителя. Следователно съставянето и връчването на акта на ненадлежно лице, което не е следвало да бъда допуснато до участие в административнонаказателното производство, следва да се третира като съществено процесуално нарушение. Този порок е довел до накърняване на правото на защита на жалбоподателя и обуславя отмяната на атакуваното наказателно постановление на посоченото основание.