Решение № 992 от 22.07.2026, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 992 гр. Велико Търново, 22.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря СВЕТЛА М. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Гражданско дело № 20264110100747 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба на Б. Г. Б. срещу „Профи Кредит България“ ЕООД, с която са предявени искове за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит „***“ № ***/*** г., както и обусловен иск за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 892.30 евро, заплатена без основание над главницата по договора за кредит.

Ищецът твърди, че на *** г. е сключил с ответника договор за потребителски кредит, по силата на който е получил сумата от 1 800.00 лева, която е следвало да върне на 36 месечни вноски. Заявява, че освен предоставената му сума е следвало да заплати и възнаграждение за закупени допълнителни услуги „***“ в размер на 720.00 лева и „***“ в размер на 900.00 лева. Счита, че договорът е нищожен, на основание чл. 26 ал. 1 33Д, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11 и чл. 19, aл. 4 ЗПК, тъй като нe ca спазени изискванията на чл.

10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9 ЗПК. В тази връзка сочи, че в договора е посочен годишен лихвен процент, но липсват каквито и да е било условия за прилагането му, че погасителеният план не отговаря на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, тъй като в него липсва задължителната информация по ЗПК, че е налице отклонение от изискванията на чл.11, ал. 1, т.

10 ЗПК, тъй като договорът нe съдържа ГПР и общата сума, дължимa от потребителя, изчислена към мoмeнтa нa сключване на договора. Счита, че сумата за допълнителните услуги е следвало да бъде включена в ГIIР, тъй като същата е разход във връзка с предоставяне нa кредита, като с невключването й е зaoбикoлeнa импepaтивнaтa разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, oгpaничaвaщa 1 максималния размер нa ГПР.

Ответникът оспорва предявените искове. Оспорва твърдението на ищеца, че с уговарянето на допълнителните услуги „***“ и „***“ се цели заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, като в тази връзка заявява, че въпросните услуги не е следвало да бъдат включвани в ГПР. Счита, че дори да се приеме, че в случая ГПР е посочен неправилно, това не може да се приравни на липса на ГПР, което да доведе до нищожност на целия договор. Признава, че ищецът е заплатил сумата от 740.89 евро над главницата по кредита, но счита, че същата не е недължимо платена, тъй като договорът е действителен.

В проведените открити заседания страните не изпращат представители, като с молба от 26.6.2026 г. ищецът прави изменение на предявения осъдителен иск, като намаля същия до сумата от 740.89 евро.

Великотърновският районен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е обуславящ установителен иск по чл. 26, ал. 1 ЗЗД , вр. чл. 22 ЗПК и обусловен осъдителен иск с правно основание по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

По делото не е спорно, че на *** г. между „Профи Кредит България“ ЕООД, като кредитор, от една страна, и Б. Г. Б., като кредитополучател, от друга, е сключен договор за потребителски кредит /ДПК/, по силата на който на ищеца е предоставена сумата от 1800.00 лева, която последният се е задължил да върне на 36 месечни вноски при фиксирана лихва в размер от 41.00 % и годишен процент на разходите от 48.96 %.

Съгласно ДПК „Профи Кредит Стандарт” в позиция VI са посочени параметрите на одобрения кредит: сума на кредита – 1 800.00 лева, срок на кредита - 36 месеца, размер на вноската – 86.31 лева, годишен процент на разходите /ГПР/ - 48.96 %, лихвен процент /ЛП/ – 0.11 % на ден и дължима сума по кредита – 3 106.49 лева. Отново в позиция VI са посочените параметрите на избран и закупен пакет от допълнителни услуги, а именно: възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги „***“ – 720.00 лева и възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги „***“ – 900.00 лева, размер на вноската по закупения пакет от допълнителни услуги – 45.00 лева, като в позиция VI са посочените и параметрите на общото задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги, а именно: общо задължение – 4 726.49 лева, общ размер на вноската – 131.31 лева, дата на погасяване - 1-во число на месеца.

Със сключването на договора ищецът е подписал декларация, според която му е предоставена в ясна и разбираема форма стандартен европейски формуляр относно условията на договора. Декларирал е, че са му предоставени разяснения, които са му дали възможност да прецени доколко предлаганият договор съответства на възможностите и финансовото му състояние, информация за основните характеристики на предлаганите продукти и въздействието, което могат да укажат върху него, в това число 2 последиците в случай на просрочени плащания, както и разяснения на пакета от допълнителни услуги, които кредиторът може да предостави на клиента, въздействието, което могат да окажат върху него, както и правата и задълженията му по тях.

Съгласно коментираната декларация, неразделна част от договора са Общите условия /ОУ/ към същия. В т. 3.1 от ОУ е посочен начинът на сключване на договора - кредиторът, чрез упълномощен от него кредитен експерт, представя на клиента образец на искане за получаване на потребителски кредит с допълнителни възможности за клиента, които кредиторът може да предостави по избор на клиента. С помощта на кредитния експерт клиентът е длъжен надлежно да допълни и провери всички клаузи и данни на искането, след което клиентът е длъжен собственоръчно да подпише искането и да го предаде чрез кредитния експерт на кредитора. В т. 15 от ОУ е посочено, че същата точка се отнася и прилага единствено по ДПК, по които клиентът е поискал и избрал да закупи пакет от допълнителни услуги, като за фактическото използване на всяка от услугите трябва да са налице съответните специфични условия. Съгласно т. 15, въпросните допълнителни услуги включват, както следва: приоритетно разглеждане искането за отпускане на потребителския кредит; отлагане на вноски; намаляване на погасителни вноски; и промяна на дата на падеж.

По делото е представен и погасителен план към ДПК, съдържащ данни за падежа на вноските, размера на главницата, размера на лихвата, размера на вноската по кредита, размера на вноската по закупения пакет от допълнителни услуги и общия размер на месечната вноска.

Не е спорно също, че заемната сума от 1 800.00 лева е получена от ищеца, като от признанието на ответника се установява, че в изпълнение на задълженията си по договора ищецът е върнал сумата от 740.89 евро над главницата по кредита.

Сключеният между страните договор е потребителски, поради което същият намира своята правна регламентация в Закона за потребителския кредит /ЗПК/, с оглед на което преценката относно действителността на съглашението следва да се извърши както в съответствие с общите правила на ЗЗД, така и с нормите на приложимия ЗПК, при действието на който е сключен договорът.

В случая от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства не може да се приеме, че процесният договор отговаря изцяло на изискванията, съдържащи се в разпоредбите на чл. 9 – 11 от ЗПК.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК , договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в Приложение № 1 начин.

3

Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК , годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.

1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 договорът за потребителски кредит е недействителен.

В случая в договора за потребителски кредит е посочен процент на ГПР 48.96 %, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК , като този размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК към датата на сключването на договора. Въпросният размер обаче не отразява действителния такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно закупения пакт от допълнителни услуги, който се включва в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК . Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, общ разход по кредита за потребителя са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. В случая посоченото вземане за допълнителни услуги е разход, свързан с предмета и управлението на договора, като същото на практика води до оскъпяването на кредита и представлява скрита възнаградителна лихва.

На следващо място, „допълнителни услуги“ по смисъла на чл. 10а, ал. 1 ЗПК са такива услуги, които нямат пряко отношение към насрещните престации на страните – предоставяне на парична сума и връщане на същата /заедно с възнаградителна лихва/ на определен падеж. Такива услуги биха могли да бъдат примерно издаването на различни референции, удостоверения и служебни бележки за отпуснатия кредит, за размера на текущото задължение или за добросъвестното поведение на клиента. В случая договорените между страните допълнителни услуги по своята същност са действия, целящи осигуряване на изпълнението на задълженията на потребителя по договора и имат за цел да улеснят взаимоотношенията между него и кредитора, като помогнат последния да управлява по-добре договора и изплащането на сумите по него. Следователно посочените в договора опции не могат да се квалифицират като допълнителни услуги по смисъла на ЗПК, а същите представляват дейности, имащи отношение към усвояването и управлението на кредита. Събирането на такси и комисионни за дейности, свързани с усвояването и управлението на кредита обаче е изрично забранено с разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК . В този смисъл споразумението за 4 закупуване на „пакет от допълнителни услуги“ противоречи на закона по смисъла на чл. 22 от ЗПК.

Така, въз основа на ангажираните доказателства, съдът приема, че уговореният пакет от допълнителни услуги представлява разход по договора, който е следвало да бъде включен при изчисляването на ГПР като индикатор за общото му оскъпяване – аргумент от чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК . Съобразно императивната норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК , ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление на Министерски съвет на Република България. Клаузите в договор, надвишаващи определените по ал. 4 размери, са нищожни /арг. от чл. 19, ал. 5 от ЗПК /. В настоящия случай сумата по договора за кредит е в размер на 1 800.00 лева, като само уговореният пакет от допълнителни услуги, който е в размер на 1 620.00 лева, представлява 90 % от сумата по кредита, без да се включват останалите суми, формиращи ГПР. Ето защо, следва да се направи извод, че след като се прибави пакетът от допълнителни услуги, ГПР по договора за кредит далеч надхвърля максимално допустимия размер. Както вече беше посочено, така уговореното вземане има характер на скрита възнаградителна лихва, която не е включена в оскъпяването на ползваната сума и която води до нарушение на императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК . Това, от своя страна, обуславя нищожност на уговорката за плащане на това възнаграждение /арг. от чл. 19, ал. 5 от ЗПК/ и липса на основание за дължимост на вземането.