Решение № 480 от 22.12.2023, Районен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 480 гр. В., 22.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., IV СЪСТАВ НО, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Андрей Ж. Дечев при участието на секретаря Павлинка Н. Йорданова като разгледа докладваното от Андрей Ж. Дечев Административно наказателно дело № 20231320200952 по описа за 2023 година Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба, подадена от Д. Б. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ж.к. „П.“, № 3, вх. „А“, ет. 3, ап. 7, против Наказателно постановление № 19-0953-001308 от 12.09.2019 г. на Началник Сектор към ОД на МВР – В., сектор „Пътна полиция“ - В., с което на жалбоподателя са наложени административни наказания на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 185 от ЗДвП – „глоба“ в размер на 20 лв. за извършено административно нарушение по чл. 147, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ЗДвП – „глоба“ в размер на 10 лв. за извършено административно нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и на основание чл.

183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП – „глоба“ в размер на 10 лв. за извършено административно нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

Жалбоподателят в жалбата си оспорва НП, като заема становище да се уважи жалбата като основателна, а атакуваното наказателно постановление да се отмени като незаконосъобразно и необосновано. Същият се явява в с.з., представляван и от процесуален представител, като същите заемат становище в с.з., с което се иска да се отмени НП като незаконосъобразно и необосновано.

Процесуалният представител на ответната страна заема становище в с. з.

1 да се потвърди атакуваното наказателно постановление като законосъобразно и обосновано, а жалбата да се отхвърли като неоснователна.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, Съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 04.09.2019 г. в 14,55 часа в гр. В., на ул. „Акад. С.М. в посока кръстовището с ул. „Х.Б.“, жалбоподателят Ц. управлявал лек автомобил „Субару Импреза“ с рег. № ВН3035ВС, като при извършената проверка от контролен орган – младши автоконтрольор В. М., се установило, че жалбоподателят Ц. управлявал ППС, което не е представено на технически преглед, не носи СУМПС и контролен талон към СУМПС.

Така установената фактическа обстановка се доказва от събраните по делото гласни и писмени доказателства - показанията на свидетеля В. М. актосъставител, и административно-наказателната преписка.

Между така събраните доказателства няма противоречия, кореспондират помежду си и взаимно се допълват, поради което Съдът ги кредитира.

Съдът, за да се произнесе, взе предвид следните съображения:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал.2 от ЗАНН от лице с правен интерес от обжалване на НП, поради което е допустима, а разгледана по същество е основателна.

По дадените задължителни указания по прилагане на закона с Решение № 163 от 25.07.2023г. по КАНД № 178 по описа за 2023г. на Административен съд – В., съдът съобрази следното:

По отношение на възражението за изтекла погасителна давност следва само да се допълни, че с Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015г. по тълкувателно дело № 1/2014г. на ОСНК и ОСС на II колегия на ВАС е прието, че сроковете по чл. 34 от ЗАНН са давностни, а чл. 11 от ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност. При това положение, срокът на абсолютната погасителна давност по чл. 81, ал. 3, във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, вр. чл. 11 от НК е четири години и половина и към настоящият момент не е изтекъл. Следва да посочи още, че давността по чл.82 от ЗАНН се отнася за погасяване възможността на компетентния орган да реализира изтърпяването на наложената санкция, като същата започва да тече от влизане в сила на наказателното постановление, 2 съобразно чл.82, ал.2 от ЗАНН, което в случая не е настъпило.

В настоящия случай, административнонаказателното преследване е възбудено в срок, но наказателното постановление не е връчено въобще, тъй като с писмо е изискана, но не е изпратена обратна разписка за връчване на НП и никъде не е отбелязано същото да е връчено на жалбоподателя по какъвто и да е начин, а съобразно чл.81, ал.3, във вр. чл.80, ал.3 от НК, независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока по чл.80, ал.1, т.5 от НК, като този срок започва да тече съобразно ал.3 на чл.80 от НК, от довършване на деянието. В конкретния случай, то е довършено на датата, на която е извършено – 04.09.2019г., поради което не са били налице предпоставки за спиране или прекъсване на давността. предвид факта, че деянието се наказва с глоба, е три години съгласно приложимата редакция на чл.80, ал.1, т.5 от НК и изтича на 04.09.2022г., като към този момент наказателното постановление не е било връчено.

Относно собствеността на процесното МПС е приобщена по делото справка от Сектор „Пътна полиция“, от чието съдържание е видно, че МПС е собственост на „Петров“ ООД, а не на жалбоподателя, по отношение на вмененото му нарушение по чл. 147, ал. 1 от ЗДвП. Съгласно сочената за нарушена в обжалваното НП разпоредба на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП предвижда, че регистрираните моторни превозни средства и теглените от тях ремаркета и пътните превозни средства, с които се извършват превози с атракционна цел, с изключение на пътните превозни средства на поделенията на въоръжените сили, и пътните превозни средства с животинска тяга, подлежат на задължителен периодичен преглед за проверка на техническата им изправност. Условията и редът за извършване на прегледа на превозните средства, с изключение на самоходните машини, колесните трактори с максимална конструктивна скорост, ненадвишаваща 40 km/h, и ремаркетата, теглени от тях, се определят с наредба на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията съгласувано с министъра на вътрешните работи. В зависимост от вида на автомобила и годината на производство са определени различна периодичност и начин на провеждане.

Съгласно нарочната Наредба, ПС подлежат на ежегоден технически преглед.

Като е установил липсата на извършен такъв поради липса на знак за 3 извършен годишен технически преглед, административният орган е констатирал по същество нарушение на визираното в чл. 147, ал. 1 от ЗДвП задължение.

Сочената за нарушена разпоредба регламентира изискване за задължителен периодичен преглед на регистрираните МПС за проверка на техническата им изправност, без да вменява конкретно задължение на определено лице.

От сравнителното тълкуване на нормата на чл. 147, ал. 1 от ЗДП със санкционната разпоредба на чл. 181, т. 1 от ЗДвП, която предвижда административнонаказателна отговорност за собственика на МПС или длъжностно лице, което не го представи в законоустановения срок за технически преглед, следва изводът, че задължението е за собственика на лекия автомобил като следва да бъде установен от обективна страна срокът, до който е следвало да бъде представен за ГТП.

Нито в обстоятелствената част на АУАН, нито в тази на НП е отразено времето, в рамките на което жалбоподателят е следвало да представи управлявания от него лек автомобил за извършване на годишен преглед на техническата му изправност. Доколкото на жалбоподателя се вменява, че именно той е следвало да представи МПС на периодичен преглед за проверка на техническата му изправност, то АНО е следвало да посочи срока, в който жалбоподателят е следвало да стори това.

Аргумент в тази насока е и нормата на чл. 147, ал. 3 от ЗДП, която предвижда различен срок, в зависимост от датата на първоначалната регистрация на автомобила /на третата и петата година от първоначалната регистрация на автомобилите като нови, след което - всяка година/.

В наказателното постановление са посочени установените факти, дата и място на извършване на нарушението, но самото нарушение не е описано в пълнота, тъй като декларативно се сочи, че автомобилът не е представен на годишен технически преглед, без да е посочено в какъв срок, съответното крайната дата, на която е следвало да бъде представен.

Нормата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН изисква в текста на НП да се опишат в пълнота обстоятелствата, на които се основава нарушението. След като на лицето се вменява, че управлява автомобил, непредставен в срок за технически преглед, от фактическа страна е било задължително да се посочи 4 до кога е следвало конкретният автомобил да се представи за преглед.

В случая е налице съществено процесуално нарушение допуснато в хода на административнонаказателното производство, което е ограничило правото на защита на наказаното лице, тъй като за жалбоподателя не е станало ясно срещу какви точно факти да се защитава. На практика той е в невъзможност в настоящото производство да обори тезата на наказващия орган, че автомобилът не е представен в срок за технически преглед, тъй като такъв срок изобщо не е посочен в мотивите на наказателното постановление.

При това положение не може да се приеме, че нарушението по чл. 147, ал. 1 от ЗДвП е установено по категоричен начин, а изводът на АНО, че за същото на основание чл. 185 от ЗДвП следва да бъде ангажирана отговорността на жалбоподателя е несъответен на материалния закон.

Пропускът в тази насока е съществен, тъй като липсата на елемент от обективната страна на нарушението, възпрепятства правото на жалбоподателя да разбере в пълнота повдигнатото му административно обвинение и съответно да организира защитата си по него.

Отделно от изложеното съдът намира, че деянията на извършителя, с оглед отдалечеността им във времето – повече от четири години от датата на извършването му, може да бъде квалифицирано като маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. В този смисъл съдът съобрази обстоятелството, че невръчването на наказателното постановление повече от четири години не може да бъде вменено във вина на извършителя, доколкото по делото липсват данни същия да е бил търсен или издирван щателно от органите на ОД на МВР или умишлено да е осуетил възможността за връчване на издаденото срещу него наказателно постановление. Поради това, съдът намира, че изпълнението на едно закъсняло наказание не би изиграло своята възпитателна и превантивна роля у извършителя и не би изпълнило целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН.

В този смисъл Съдът намира, че НП е незаконосъобразно и необосновано и ще следва да бъде отменено.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН В.ският районен съд

РЕШИ:

5

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-0953-001308 от 12.09.2019 г. на Началник Сектор към ОД на МВР – В., Сектор „Пътна полиция“ - В., с което на жалбоподателя Д. Б. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ж.к. „П.“, № 3, вх.

„А“, ет. 3, ап. 7, са наложени административни наказания на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 185 от ЗДвП – „глоба“ в размер на 20 лв. за извършено административно нарушение по чл. 147, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ЗДвП – „глоба“ в размер на 10 лв. за извършено административно нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и на основание чл.

183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП – „глоба“ в размер на 10 лв. за извършено административно нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от съобщението до страните пред Административен съд-гр. В..

Съдия при Районен съд – В.: _______________________

6