Определение № 534 от 09.09.2024, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 534 гр. Варна, 09.09.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на девети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Д. В. Джамбазова

Членове:

Петя Ив. Петрова

Юлия Р. Бажлекова като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско дело № 20223000500604 по описа за 2022 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.248 ГПК.

С молба вх. № 5763/06.08.2024г. въззивникът П. И. Ш. - ищец в първоинстанционното производство - е сезирал съда с искане за изменение на постановеното по делото решение № 111/11.07.2024г. в частта му за разноските, като се намалят присъдените разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция от 4 350.00 лева на 1 599 лева, както и тези за адвокатско възнаграждение за първата инстанция от 3 040.00 лева на 860.00 лева. В молбата са изложени доводи, че присъденото адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция е прекомерно спрямо сложността на делото, обема на извършената работа от страна на процесуалния представител на ответника К. Ш. и защитавания от страната материален интерес. В тази връзка се сочи, че разноските на ответника за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция следва да бъдат редуцирани до предвидения в Наредба № 1/09.07.2004г. минимален размер от 1599,99 лева. Излага се, че присъждането на общо адвокатско възнаграждение за двама адвокати противоречи на закона. Сочи се също така, че в изчисленията на размера на присъдените с въззивното решение разноски за адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство е допусната грешка, довела до двукратното присъждане на сочените разноски, като въззивният съд е следвало да присъди такива в размер на 860 лева, а не на 3 040 лева.

В срока по чл.248 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна – въззиваемия К. И. Ш., в който се излагат доводи за неоснователност на искането.

Е. Х. Ш. не е подала отговор в срока по чл.248 ГПК.

Молбата по чл.248 ГПК е подадена в срок, от страна по делото, с оглед на което е процесуално допустима. По същество същата е неоснователна по 1 следните съображения:

По делото са били предявени и разгледани искове с правно основание чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД за прогласяване нищожност на договора за дарение с нотариално заверени подписи от 15.06.2016г. на парична сума в размер на 145 000 лв., като накърняващ добрите нрави, в условие на евентуалност на иск с правно основание чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД – за прогласяване нищожност на договора за дарение поради липса на съгласие за сключване на договора и евентуален иск с правно основание чл.38, ал.1 ЗЗД за недействителност на извършеното разпореждане със сумата от 40 000 лева, поради това, че същото е извършено при липса на формален договор за дарение, същевременно от пълномощник, който не е бил изрично упълномощен да договаря сам със себе си, като дари сумата. С първоинстанционното решение предявените претенции са уважени частично, като е прекратено производството по иска по чл.38, ал.1 от ЗЗД за разликата над сумата 48 333.33 лв. до сумата 145 000 лв., представляваща обект на дарението от 15.06.2016г.

С постановеното по настоящото делото решение №111/11.07.2024г. частично е обезсилено първоинстанционното решение и претенциите на ищеца са отхвърлени в цялост, като с оглед изхода от спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК, съдът е осъдил ищеца да заплати на ответника К. Ш. сумата от 8457 лева, представляваща сторените по делото пред двете инстанции разноски, от които 4350 лева - адвокатско възнаграждение за въззивното производство, 3040 лева- адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство и държавна такса в размер на 1066,67 лева.

Предвид предмета, фактическата и правна сложност на делото и материалния интерес, отчитайки извършените от процесуалния представител действия в защита на интересите на ответника К. Ш. в настоящото въззивно производство, съдът намира за неоснователни възраженията на ищеца, че присъденото адвокатско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция е прекомерно. С въззивното решение по настоящото дело не са присъдени разноски за възнаграждение на повече от един адвокат, а само такива по представения договор за правна защита и съдействие от 18.10.2022г., сключен с един от процесуалните представители на ответника К. Ш..

Неоснователни са и изложените от молителя твърдения за грешка в изчисленията, досежно присъдените с въззивното решение разноски за адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство. При определяне размера на сочените разноски, съдът е взел предвид, че съобразно приложените по гр. д. № 208/2021г. на Окръжен съд Търговище списък на разноските, Договор за правна защита и съдействие от 26.10.2021г., сключен между К. И. Ш. и адвокатско дружество „Г. и Д.“,

Допълнително споразумение от 20.12.2021 г. към същия договор и фактури с №№546/20.12.2021г. и 521/28.10.2021г. общият размер на заплатеното и претендирано от ответника К. Ш. адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство е 5 220 лева. С първоинстанционното решение ищецът е осъден да заплати на ответника разноски в размер на 2180 лв., определени по съразмерност и компенсация, съобразно уважената и отхвърлената част от предявените искове. Доколкото с постановеното по 2 настоящото дело решение исковете на ищеца са отхвърлени в цялост, съдът е присъдил на ответника разликата от претендираните от последния разноски за първоинстанционното производство до пълния им размер /от 5220 лева/, възлизаща на 3040 лева. Предвид предмета на делото и материалния интерес, отчитайки и извършените от процесуалния представител действия в защита на интересите на въззиваемата страна, съдът намира, за неоснователни възраженията на молителя, че договореното и заплатено адвокатско възнаграждение е несправедлив и необоснован.

Ето защо, съставът на АпС – Варна намира, че не са налице основания за ревизиране на изложеното във въззивното решение относно претендираните от въззиваемия К. И. Ш. разноски за адвокатско възнаграждение за първоинстанционното и въззивното производство, поради което и искането за изменение на същото по реда на чл.248 ГПК е неоснователно.

По гореизложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на П. И. Ш. за изменение на постановеното по делото решение № 111/11.07.2024г. в частта му относно присъдените в полза на К. И. Ш. разноски за адвокатско възнаграждение за първоинстанционното и въззивното производство.

Определението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд, в 1-седмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3