Решение № 167 от 17.09.2026, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 167 гр. Кърджали, 17.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на първи септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Вергиния Еланчева при участието на секретаря Симона Иванова като разгледа докладваното от Вергиния Еланчева Административно наказателно дело № 20265140200441 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 26-1300-000896 от 02.06.2026 г., издадено от Началник сектор „Пътна полиция“-Кърджали към ОД МВР-Кърджали, с което на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП са наложени административни наказания „глоба” в размер на 255.65 евро/500.01 лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца, както и отнемане на 10 контролни точки на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР, на Ш. Р. А. от ****, с ЕГН **********, за извършено нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят Ш. Р. А. сочи, че наказателното постановление е издадено в нарушение на материалния закон. Сочи, че не знаел за служебното прекратяване на регистрацията на автомобила и поради това нямало как да действа виновно. По преписката липсвали доказателства да е уведомен от структурите на МВР или от „Гаранционен фонд“, че управляваният от него автомобил „****“ е със служебно прекратена регистрация.

Последното имало пряко отношение към субективния елемент на административното нарушение по чл.175, ал.3 от ЗДвП. Собственикът или ползвателят на превозното средство нямало как да знае кога точно е била прекратена служебно регистрацията на моторното превозно средство, тъй като нямало публичен регистър за това. Знанието на точната дата на дерегистрацията било от значение за субективната съставомерност на деянието. От момента на узнаването на факта на прекратяване на регистрацията, собственикът бил длъжен да съобрази поведението си с дерегистрацията на превозното средство и породените от нея правни последици. В случая уведомление от „Гаранционния фонд“ не било получено от жалбоподателя. Моли съдът да отмени обжалваното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно, както и да му присъди разноските по делото.

1

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от упълномощен адвокат, който поддържа жалбата. Сочи, че в хода на административнонаказателното производство не били събрани данни жалбоподателят да е уведомяван за служебно прекратената регистрация на автомобила. Поради това липсвал субективният елемент за извършване на административно нарушение. Моли за отмяна на наказателното постановление, както и за присъждане на разноски.

Административнонаказващият орган, редовно призован за съдебно заседание, не се явява и не се представлява. Депозирал е чрез юрисконсулт писмена молба, в която оспорва жалбата и моли съдът да потвърди наказателното постановление. Излага подробни съображения за неговата законосъобразност. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на Областна дирекция на МВР-Кърджали. При условията на евентуалност, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 28.02.2026 г. около 10.50 часа в гр.Кърджали, на бул.„България“ до бензиностанция „Петрол“, жалбоподателят Ш. Р. А. управлявал лек автомобил „**** ****“ рег.№ ****. По същото време и на същото място, той бил спрян за проверка от Й.Х. и Е.К. – мл. автоконтрольори в сектор ПП към ОД МВР-Кърджали. Те констатирали, че посоченото МПС имало поставени регистрационни табели, но от 23.12.2025 г. било със служебно прекратена регистрация на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП - след получено уведомление от ГФ за липса на сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност”. По този повод на 28.02.2026 г. срещу жалбоподателя бил съставен акт за установяване на административно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, който той подписал и получил без възражение. Съставеният АУАН бил изпратен на РП-Кърджали, поради това, че установеното деяние разкривало данни за извършено престъпление по чл.345, ал.2 от НК.

По случая била образувана прокурорска преписка вх.№ **** по описа на РП-Кърджали.

След извършена проверка, с Постановление на РП-Кърджали от 26.05.2026 г. било отказано образуване на досъдебно производство, поради липса на достатъчно данни за престъпление по чл.345, ал.2 вр. ал.1 от НК. Материалите били върнати на административнонаказващия орган и на 02.06.2026 г. същият издал атакуваното постановление, с което на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП наложил на жалбоподателя административни наказания „глоба” в размер на 255.65 евро/500.01 лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца за извършено нарушение по 140, ал.1 от ЗДвП. Постановено било и отнемане на 10 контролни точки на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР.

От приетата по делото справка по история за ПС с рег.№ **** се установява, че на датата 23.12.2025 г. е отбелязано служебно прекратяване на регистрацията на автомобила по реда на чл.143, ал.10 от ЗДвП, при уведомление от ГФ за липса на застраховка „Гражданска 2 отговорност”.

Тази фактическа обстановка съдът намира за установена от събраните по делото писмени доказателства, а именно: Акт за установяване на административно нарушение от 28.02.2026 г.; Заповед за прилагане на принудителна административна мярка от 28.02.2026 г.;

Мотивирана резолюция от 02.03.2026 г.; Докладна записка от 28.02.2026 г.; Справка по история за ПС с рег.№ ****; Справка за собственост на лек автомобил „**** ****“ рег.№ ****; Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на МВР; Справка за нарушител/водач на жалбоподателя; Постановление на РП-Кърджали от 26.05.2026 г. за отказ да се образува досъдебно производство; преписка вх.№ **** по описа на РП-Кърджали.

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Настоящата жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН. Затова следва да бъде разгледана по същество.

На жалбоподателя е наложено административно наказание за извършено нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП. Посочената разпоредба предвижда, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. За нарушение на този текст административнонаказателната отговорност на Ш. Р. А. е ангажирана на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП. Разпоредбата на чл.175, ал.3 от ЗДвП гласи, че се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 и с глоба 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. По делото безспорно се установи, че на 28.02.2026 г. в гр.Кърджали жалбоподателят е управлявал лек автомобил „**** ****“ рег.№ ****, след като регистрацията на това МПС е била прекратена по служебен път. Това означава, че към момента на управлението и проверката превозното средство не е било регистрирано по съответния ред, макар да е имало поставени регистрационни табели. Регистрацията на автомобила е била прекратена по реда на чл.143, ал.10 от ЗДвП, регламентиращ служебно да се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл.574, ал.11 от КЗ (за липса на сключена задължителна застраховка). Изложеното сочи, че в случая са налице елементите от обективната страна на нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП. За да се приеме обаче за осъществено и от субективна страна процесното деяние, то трябва да са налице доказателства, от които може да се направи несъмнен извод, че нарушителят е бил наясно, че е знаел или поне предполагал за обстоятелството, че управлявания от него автомобил е с прекратена регистрация. Такива доказателства в настоящото производство не бяха представени. Напротив, установи се, че жалбоподателят е управлявал горепосоченото МПС, но не се ангажираха доказателства лицето да е било уведомено, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация от датата 23.12.2025 г. С оглед наличието на поставени на определените места регистрационни табели, Ш. Р. А. не е осъзнавал общественоопасния характер на извършеното действие по управление на автомобила, не е предвиждал или 3 допускал настъпването на общественоопасните последици, нито пък е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Липсата на субективната страна от състава на нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП прави деянието несъставомерно. Ето защо, макар да са налице обективните признаци на нарушението, то липсват каквито и да било доказателства жалбоподателят да е осъществил деянието виновно, да е знаел или предполагал, че автомобилът е с прекратена регистрация. С оглед на така изяснената фактическа обстановка и при изложените правни изводи, съдът намира, че атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно издадено и следва да бъде отменено.

От пълномощника на жалбоподателя са поискани и направените разноски по делото, а съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Съгласно чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Ето защо и предвид отмяната на наказателното постановление, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. В случая е представен договор за правна защита и съдействие, в който е отразено, че е заплатено в брой договорено възнаграждение в размер на 240 евро с ДДС. Според съда възнаграждението е съобразено с разпоредбата на чл.18, ал.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, с вида и обема на извършените процесуални действия от адвоката, с фактическата и правна сложност на делото, поради което направеното от представителя на ответната страна възражение за прекомерност е неоснователно. Доколкото издателят на наказателното постановление се намира в структурата на Областна дирекция на МВР-Кърджали, именно същата в качеството й на юридическо лице следва да понесе разноските по делото.

При този изход на делото на административнонаказващия орган не се дължат и не следва да се присъждат поисканите разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Така мотивиран, Съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 26-1300-000896 от 02.06.2026 г., издадено от Началник сектор „Пътна полиция“-Кърджали към ОД МВР-Кърджали, с което на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП са наложени административни наказания „глоба” в размер на 255.65 евро/500.01 лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца, както и отнемане на 10 контролни точки на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР, на Ш. Р. А. от ****, с ЕГН **********, за извършено нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Кърджали да заплати на Ш. Р. А. от ****, 4 обл.Кърджали, с ЕГН **********, сумата от 240 евро, представляваща направени разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14- дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________

5