Определение № 1659 от 28.04.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1659 гр. София, 28.04.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христина Михайлова

Членове:

Галина Хр. Нейчева

Михаела П. Михова като разгледа докладваното от Галина Хр. Нейчева Въззивно частно наказателно дело № 20261100600716 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.243, ал.7 и 8 от НПК.

Образувано е по жалба от Е. В. Х. чрез повереника адв. Д.М. от САК против определение Рег. № 5120/15.12.2025 по НЧД № 17150/2025г. по описа на Софийски районен съд, с което е потвърдено Постановление от 10.11.2025г.

(изведено на 11.11.2025 г.) на прокурор при СРП за прекратяване на досъдебно производство № 5138/2017г. по описа на СДВР, пр.пр. № 50788/2016г. по описа на СРП.

В жалбата се твърди, че определението е незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Изложени са съображения за неправилност на изводите на Прокуратурата за наличието на неуредени гражданско – правни взаимоотношения между лицата Е. Х. и Г.Г. и липсата на измамливи действия от страна на последния. Изразява се несъгласие със становището на СРС и Прокуратурата, че в случая е настъпила съгласно закона относителна давност.

Не се споделя отразеното в обжалваното Определение, че в процедурата по чл.

243 от НПК съдът не разполагал с възможност да дава указания на Прокуратурата за това дали и какво обвинение да повдигне и се излага становището, че съдът не можел да дава директни указания за повдигане на обвинение, но когато Прокуратурата достигнела до погрешни изводи поради неправилно тълкуване на материалния и процесуалния закон, съдът бил длъжен да даде указания за отстраняване на тези недостатъци, като съдебният акт след влизането му в сила бил задължителен за всички физически и юридически лица, органи, учреждения и длъжностни лица и решеният с него въпрос не подлежал на преразглеждане.

Искането е въззивният съд да отмени обжалваното Определение като неправилно, незаконосъобразно и необосновано и да върне преписката на СРП с конкретни указания по правилното приложение на закона.

1

Настоящият съдебен състав на Софийски градски съд, като взе предвид изложените в жалбата доводи и релевираното искане, въз основа на материалите по делото и закона, приема следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, както и срещу акт, който подлежи на инстанционен контрол, с оглед на което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Досъдебно производство № 5349/2022г. по описа на СДВР, пр.пр. № 44735/2022г. по описа на СРП е образувано с постановление от 10.11.2022г. на прокурор при СРП след като са отделени материали от досъдебно производство № 5138/2017г. по описана СДВР, пр.пр. № 50788/2016г. по описа на СРП. Водено е срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 209 ал.1 от НК - за това, че в периода от 2013г. до 2014г. в гр. София, с цел да набави за себе си имотна облага възбудил заблуждение у Е. В. Х. и с това му причинил имотна вреда.

По досъдебното производство няма привлечено към наказателна отговорност лице. Извършени действия по разследването: разпити на свидетели, изготвена е съдебно – счетоводна експертиза, приобщени са множество справки. Чрез ДМОС е установен адрес на Г.Г.. Компетентните органи в Кралство Великобритания са изпълнили изпратена им молба за правна помощ и е приобщен разпит на Г.Г..

С постановление от 03.12.2024г. СРП на основание чл. 243 ал. 1 т. 1, вр. чл. 24 ал. 1 т. 1 от НПК е прекратила досъдебното производство поради липса на извършено престъпление.

С Определение Рег. № 2309/25.05.2025, постановено по НЧД № 18298/2024г. по описа на СРС е потвърдено постановление от 03.12.2024г. на СРП за прекратяване на наказателното производство по ДП № 5349/2022г. по описа на СДВР, пр.пр. № 44735/2022г. по описа на СРП. Това определение е отменено с Определение Рег. № 2853/15.09.2025 по ВЧНД № 3717/2025г. по описа на СГС, като с последното са дадени указания за привличане на конкретно лице - Г.Г. към наказателна отговорност за престъпление с правна квалификация по чл. 211 от НК, за което 15 - годишния давностен срок за наказателно преследване не бил изтекъл.

Дадените указания не са изпълнени и с Постановление от 10.11.2025г. на прокурор при СРП досъдебно производство № 5349/2022г. по описа на СДВР, пр.пр. № 44735/2022г. по описа на СРП е прекратено на основание чл. 243 ал.

1 т. 1, вр. чл. 24 ал. 1 т. 1 и т. 3 от НПК.

За да постанови акта си, прокурорът от СРП е приел, че на досъдебното производство съдът не разполага с процесуално правомощие да дава указания на прокурора дали да предяви обвинение, какво да бъде обвинението, срещу кое лице да го предяви и за какво конкретно извършено от него престъпление.

Въз основа на наличния доказателствен материал, прокурорът е направил фактически констатации, относими към предмета на доказване по делото, че свид. Х. (жалбоподател в настоящото производство) се запознал с 2 лицето Г.Г. през 2013г. и последният му споделил, че иска да разшири бизнеса си, като за целта поискал парични суми в заем срещу лихва. Казал му, че е закупил материали (електронна скрап) и трябва да изтегли от тях благородни метали. За периода от 2013г. до 2014г. свид. Х. предоставил на Г.Г. в заем парични суми с неустановен по досъдебното производство размер. За предоставените парични средства и дължимата лихва, на 30.06.2014г. Г.Г. подписал запис на заповед за сумата 67 000 евро пред нотариус М.М., № 063 в регистъра на Нотариалната камара. Тази сума не била върната на свид. Х. от Г.Г., който напуснал територията на Република България и се установил в Кралство Великобритания и Северна Ирландия.

При така установеното от фактическа страна, прокурорът е преценил, че досъдебното производство следва да бъде прекратено. Стигнал е до правен извод, че в конкретния случай се касае за неизпълнени гражданскоправни задължения, които следвало да бъдат уредени по предвидения за това законов гражданскоправен ред и че обективно липсвали измамливи действия и умисъл за измама. Поради отсъствието на обективните и субективни елементи от състава на престъплението измама, деянието се явявало несъставомерно по наказателния закон. Сочи, че съдебната практика е категорична, че неизпълнението на сключени правни сделки от страните по тях само по себе си не означава измама, както и че несъбирането на дължими суми не може да се тълкува като измама.

Прокурорът е направил и изводи, че събраните доказателства категорично не можели да обосноват заключение за извършено деяние по чл.

209 от НК, както и че е изтекла приложимата в случая десетгодишна относителна давност по чл. 80 ал. 1 т. 3 от НК (която не е спирана или прекъсвана) и това изключва по нататъшното провеждане на наказателно преследване спрямо определено лице за процесното деяние дори същото да бъде квалифицирано по чл. 211 от НК.

В заключение, с атакуваното постановление прокурорът е приел, че „досъдебно наказателно производство“ следва да се прекрати поради факта, че няма извършено престъпление, както и поради изтеклата относителна давност за наказателно преследване и на основание чл. 243 ал. 1 т. 1, вр. чл.

24 ал. 1 т. 1 и т. 3 от НПК е прекратил досъдебно производство № 5349/2022г. по описа на СДВР, пр.пр. № 44735/2022г. по описа на СРП (за прецизност, според разпоредбата на чл. 243 ал. 1 от НПК в диспозитива на постановлението следва да бъде посочено, че се прекратява „наказателното производство“ по съответното досъдебно производство).

Относно посоченото основание по чл. 243 ал. 1 т. 1, вр. чл. 24 ал. 1 т. 1 от НПК, от коментирания прокурорски акт не става ясно на кое от двете правни основания по чл. 24 ал. 1 т. 1 от НПК представителят на СРП приема, че следва да прекрати наказателното производство - от една страна липсва цифрово изписване на номера на съответното предложение - дали е предл. 1 или предл. 2 на чл. 24 ал. 1 т. 1 от НПК, от друга страна и правните изводи в тази насока са противоречиви. Налице е непълнота и противоречие в мотивите на постановлението за прекратяване на наказателното производство 3 относно посоченото прекратително основание във вр. чл. 24 ал. 1 т. 1 от НК.

Посочената разпоредба предвижда две отделни, взаимоизключващи се хипотези – при първата наказателното производство се прекратява, когато деянието въобще не е извършено, а при втората – когато деянието е извършено, но е установено, че то не е престъпно.

Според прокурора, „събраните доказателства категорично не могат да обосноват заключение за извършено деяние по чл. 209 от НК“, т.е. изводът е за неизвършено деяние (чл. 24 ал. 1 т. 1 предл. 1 от НПК), но в същото време той приема и че „в случая се касае единствено до неизпълнение на гражданскоправни отношения“ и „поради отсъствието на обективните и субективните елементи от състава на престъплението деянието се явява несъсъставомерно по наказателния закон“ – изводът е, че деянието не съставлява престъпление (чл. 24 ал. 1 т. 1 предл. 2 от НПК).

Двете основания по чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК са реабилитиращи.

Реабилитиращо е и основанието по чл. 243 ал. 1 т. 2 от НПК, а всички останали прекратителни основания са нереабилитиращи. При конкуренция между реабилитиращо и нереабилитиращо основание, наблюдаващият прокурор винаги трябва да прекрати наказателното производство на реабилитиращо основание. В процесния случай „за пълнота“ като прекратително основание представителят на държавното обвинение е посочил и т. 3 на чл. 24 ал. 1 от НПК - погасяване на наказателната отговорност поради изтичане на предвидената в закона давност. Реабилитиращото прекратително основание било по чл. 24 ал. 1 т. 1 предл. 1 от НПК, било по чл. 24 ал. 1 т. 1 предл. 2 от НПК обаче, изключва възможността за едновременното приложение и на претендираното от страна на прокурора в постановлението за настъпило нереабилитиращо основание по чл. 24 ал. 1 т. 3 от НПК.

Давността за наказателно преследване е приложима единствено спрямо извършено престъпно деяние, тъй като именно то се явява юридическият факт, който поражда наказателно правоотношение и правото на държавата да преследва наказателно неговият извършител, в случай че такъв е установен. Тя започва да тече от довършване на престъплението и с изтичането й държавата губи именно правото си за осъществяване на наказателно преследване за конкретното престъпление, а при наличието на която и да е от двете хипотези на чл. 24 ал. 1 т. 1 от НПК, след като няма престъпление, няма как да започне да тече давност, а още по – малко да изтече такава.

Правният извод за прекратяване на наказателното производство, до който е стигнал представителят на държавното обвинение, задължително трябва ясно и недвусмислено да отразява волята му относно основанието за прекратяване на наказателното производство, но констатираното дотук от въззивния съд не може да обоснове извод за наличието на законосъобразен прокурорски акт, съответстващ на нормите на процесуалния закон предвид наличието на противоречие в мотивите на постановлението за прекратяване на наказателното производство относно прекратителното основание. Така допуснатото нарушение на процесуалните правила е съществено, тъй като на практика води до липса на мотиви на постановлението за прекратяване. Както прокурорските, така и съдебните актове трябва да са мотивирани, за да убедят 4 хората в законосъобразността на взетото решение. Определението, с което районният съд е потвърдил прекратителното постановление на прокурора също се явява незаконосъобразно и подлежи на отмяна.

Производството по чл. 243, ал. 5 и сл. от НПК има за цел осъществяване на съдебен контрол за обоснованост и законосъобразност на актовете на прокуратурата за прекратяване на наказателното производство на досъдебната фаза. При осъществения съдебен контрол върху постановлението на прокурора, първостепенният съд не е осъществил цялостна проверка на обжалваното постановление относно обосноваността и законосъобразността му, като е споделил само изводите на прокурора за изтичане на относителната погасителна давност по чл. 80 ал. 1 т. 3 от НК - десет години и е приел, че прецизната правна квалификация („от която държавното обвинение системно се абстрахира“) на разследваното по досъдебното производство престъпление предвид размера на причинената имотна вреда е по чл. 211 от НК.