Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 5556 от 14.10.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 1901/2023
Вид
Решение № 5556
Подписан
14.10.2024
В сила
10.11.2025
Състав
Албена Александрова, Нели Маринова, БИЛЯНА СИМЧЕВА

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 5556 гр. София, 14.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: А. Александрова

Членове:

Нели С. М.а

БИЛЯНА СИМЧЕВА при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова като разгледа докладваното от Нели С. М.а Въззивно гражданско дело № 20231100501901 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 20064467/31.10.2022 г., постановено по гр. д. № 62809/20 г. по описа на СРС, 173 състав, е признато за установено на основание чл. 108 ЗС по отношение на К. С. М., че И. Г. Б. и П. Д. Р., като етажни собственици в сграда, находяща се в гр. София, кв. *******, ул. „*******, идентификатор ***, са собственици на 1,468 % идеални части /И. Г. Б./, съответно на 2,344 % идеални части /П. Д. Р./, от вентилаторното /вентилационното/ помещение, с площ около 25,00 кв. м., на десетия етаж /кота + 25,25 м./ на сградата с идентификатор ***, находяща се в гр. София, кв. *******, ул. „*******, представляващо обща част на етажната собственост, като ответникът К. С. М. е осъден да предаде на ищците И. Г. Б. и П. Д. Р., като етажни собственици в сградата, владението върху посочените идеални части от помещението.

С решението К. С. М. е осъден на основание чл. 109 ЗС да преустанови по отношение на ищците И. Г. Б. и П. Д. Р. неоснователните си действия, смущаващи правата им на етажни собственици в сградата, находяща се в гр.

1

София, кв. *******, ул. „*******, идентификатор ***, като премахне поставения от него заключващ механизъм /ключалка/ на вентилаторното /вентилационното/ помещение, с площ около 25,00 кв. м., на десетия етаж /кота + 25,25 м./ на сградата с идентификатор ***, находяща се в гр. София, кв. *******, ул. „*******, представляващо обща част на сградата, и да се въздържа от всякакви действия, които ограничават достъпа на ищците до помещението.

С решението К. С. М. е осъден да заплати на И. Г. Б. и П. Д. Р. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК общо 2400,00 лв., представляващи разноски по делото, както и в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на СРС, на основание чл. 77 ГПК, сумата от 100,00 лв., представляваща недовнесена държавна такса по делото.

Подадена е въззивна жалба от К. С. М. срещу решение № 20064467/31.10.2022 г., постановено по гр. д. № 62809/20 г. по описа на СРС, 173 състав. Твърди, че решението е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Поддържа, че изводът на съда, че процесното помещение представлява обща част от естеството си, с оглед функцията му, не се подкрепя от събраните по делото доказателства, не почива на правната норма на чл. 38 ЗС и практиката на ВКС, поради което решението е неправилно. Посочва, че статутът на помещението се определя към момента на възникването на етажната собственост и той е такъв, какъвто му е придала държавата, чрез ведомството, което е овластила да се разпорежда със сградата, като единствен неин собственик. Твърди, че съдът неправилно е приел, че от заключенията на СТЕ се установява статутът на помещението, в което е разположен елемент от предвидената при изграждането на сградата вентилационна система – вентилатор. Сочи, че за да се приеме, че процесното помещение е обща част по естеството си съобразно критериите, въведени от ВКС чрез тълкуване на разпоредбата на чл. 38, ал. 1 ЗС, следва да бъде установено, че помещението е такъв елемент, без който сградата не може да съществува /като стени, покрив/. Поддържа, че от доказателствата по делото се установява, че сградата като такава може да съществува, както без това помещение, така и без вентилатора, разположен в него. Поддържа, че фактът, че помещението е предвидено по проект като част от вентилацията на сградата не означава дефинитивно, че тя не може да съществува без него. Счита, че изводите на съда относно необходимостта от 2 това помещение за преминаване на въздушни маси и за вентилация на съответни предвидени помещения не почива нито на приетите по делото експертизи, нито на свидетелските показания. Посочва, че и двете СТЕ дават заключение, че в помещението е разположен само елемент от нефункционираща инсталация на сградата, като двете експертизи определят по различен начин част от коя инсталация е разположеният в помещението технически елемент – вентилатор. Според първоначалното заключение на СТЕ той е част от инсталация на разположено в мазето противорадиационно укритие, а според повторното заключение той е част от противодимна инсталация, предвидена да обслужва асансьорната шахта на малкия асансьор.

Поддържа, че от анализа на събраните по делото доказателства може да се направи извод, че поставеният в спорното помещение вентилатор при изграждането на сградата не прави самото помещение, което е четири пъти по – голямо от съоръжението, част от централна уредба на функционираща като такава вентилационна инсталация, нито помещението – обща част по естеството си. Твърди, че решението е необосновано, тъй като съдът, като е приел, че спорното помещение е обща част по естеството си, не е разгледал своевременно въведеното от ответника възражение, че предназначението на спорното помещение, предвидено по архитектурен проект като обща част по предназначение /вентилаторно за разполагане на вентилатор/, е било променено от първоначалния му собственик. Поддържа, че от събраните по делото доказателства се установява, че към момента на възникване на етажната собственост през 1993 г. спорното помещение е било третирано от собственика му към този момент /МВР/ като таванско помещение № 2 и с това предназначение е било продадено с процесния договор на първия праводател по поредицата сделки, легитимиращи ответника по делото. Счита, че необосновано съдът е приел, че отразяването на таван № 2 като принадлежност към апартамент № 2 в първоначалния и последващите титули за собственост, както и в схемата на имота, издадена от СГКК – гр. София, е било резултат от техническа грешка в попълването на формуляра на договора за продажба от МВР и механичното й възпроизвеждане в схемата, издадена от СГКК, като помещението не може да се установи по местонахождение и индивидуализация. Твърди, че съдът не е обсъдил наведените с отговора на исковата молба доводи, касаещи правомощието на МВР да вземе решение за промяна на предназначението на помещението, обозначено в одобрения 3 архитектурен проект като вентилаторно, находящо се на 10 – тия етаж на сградата, в която е разположен вентилатор като технически елемент от вентилационната система, в складово помещение. Поддържа, че този факт се установява по безспорен начин от договора за продажба на ведомствен недвижим имот от 13.12.1993 г. Посочва, че от показанията на св. С.П. и св.

Н.Ч. се установява, че от страна на останалите етажни собственици не е имало противопоставяне за използване на помещението като таван № 2 и принадлежност към закупения апартамент № 2 към момента на придобИ.ето му от първите купувачи, както и че помещението се е използвало като складово /таван/ за периода от 1993 г. до настоящия момент, като не им е известно някой друг, освен ищците, да оспорва собствеността на ответника като купувач на апартамента, към който принадлежи складовото помещение.

Поддържа, че от събраните по делото доказателства се установява, че макар и предвидено в представените по делото одобрени проекти като техническо /машинно/ помещение – обща част по предназначение, процесното помещение никога не е било използвано с това предназначение, поради което първоначалният собственик на сградата се е разпоредил с договора за продажба на ведомствен недвижим имот от 13.12.1993 г., променяйки преди възникване на етажната собственост на предназначението му от вентилаторно в складово помещение, представляващо таван № 2, като принадлежност към апартамент № 2 на ет. 1 в процесната сграда. Счита, че от събраните по делото доказателства не се установява, че процесното помещение е обща част по предназначение, нито че е обща част по естеството си, поради което ищците не се легитимират като негови собственици. Поддържа, че доколкото ответникът по иска се легитимира като собственик на помещението с годен титул за собственост, чийто вещно – правен ефект следва да се признае, то той упражнява фактическата си власт на правно основание. Счита, че основателността на упражняваната от ответника фактическа власт е налице дори и да се приеме, че процесното помещение съставлява обща част по предназначение в сградата, тъй като ответникът е етажен собственик в сградата, който притежава два самостоятелни обекта, и разполага с правото да използва общото помещение. Поддържа, че от събраните по делото доказателства се установява, че ответникът притежава правото на собственост върху процесното помещение на основание договор за покупко – продажба, а при условията на евентуалност – на основание изтекла в негова полза 4 придобивна давност и чрез присъединяване на владението на праводателите по процесните сделки, осъществено в периода от 1993 г. до м. 10.2020 г.

Твърди, че обща част по предназначение може да премине в самостоятелна собственост и да се придобие по давност, като волята за изменението на предназначението може да не е изрично писмено изразена, но да следва недвусмислено от акт или поведение, което да разкрива тази воля. Поддържа, че в периода на осъществявано давностно владение 1993 – 2003 г. ищците не са били етажни собственици в сградата, в която се намира процесното помещение, поради което не е налице противопоставяне от тяхна страна на осъщественото от праводателите на ответника владение. Ето защо, счита, че следва да се приеме за доказано по делото, че са осъществени елементите от фактическия състав на нормата на чл. 79 ЗС. Счита, че от събраните по делото доказателства следва да се направи извод, че предназначението на процесното помещение като обща част по предназначение, предвидено по проект на сградата като вентилаторно, е променено в складово – таван или по волята на първоначалния собственик на сградата, или от установилия владение през 1993 г. първи по ред приобретател по поредицата сделки, като във втория случай промененото предназначение е било поддържано и от последващите приобретатели по поредицата сделки в качеството им на владелци и със съгласие и без противопоставяне на етажните собственици до 2020 г. и е придобито по давност. Твърди, че поради основателността на правоизключващите възражения, следва да се приеме, че ищците не са провели пълно и главно доказване на релевантните за уважаването на предявените искове с правно основание чл. 108 ЗС и чл. 109 ЗС факти и обстоятелства. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени решението като неправилно, и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли исковете. Претендира разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Въззиваемите страни – И. Г. Б. и П. Д. Р. са подали отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, с който оспорват въззивната жалба като неоснователна. Посочват, че въззивникът – ответник в първоинстанционното производство е признал, че упражнява фактическа власт върху процесното вентилационно помещение на сградата, както и че възпрепятства останалите съсобственици да упражняват правото на собственост върху помещението.

Твърдят, че в представения по делото нотариален акт е посочено, че 5 ответникът действително е собственик на таванско помещение № 2, но това таванско помещение е без посочени етаж, граници, съседи, площ и каквито и да е било други индивидуализиращи белези, от които да се направи обосновано предположение кое помещение представлява т. нар. таванско помещение № 2. Поддържат, че твърдението на ответника, че таванско помещение № 2 представлява т. нар. вентилаторно помещение не е доказано по делото. Твърдят, че за да уважи искът с правно основание чл. 108 ЗС, следва да се докажат два факта – право на собственост, произтичащо от оригинерно или деривативно основание, и процесното помещение да представлява обща част. Посочват, че първият факт се установява от представените по делото нотариални актове за собственост на съответните проценти идеални части от общите части на сградата, а вторият факт – че процесното помещение представлява обща част – се установява от заключенията на СТЕ. Оспорват като неоснователни доводите на въззивника, че процесното помещение представлява обща част по предназначението си.