Решение № 2488 от 16.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2488 гр. София, 16.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Татяна Д.а

Членове:

Вергиния Мичева

Румяна М. Найденова при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Татяна Д.а Въззивно гражданско дело № 20251100502832 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 20325 от 11.11.2024 г. по гр. д. № 20241110130286 по описа за 2024 година на СРС, 167 състав е прогласено, че по предявения от С. С. С. срещу „КРЕДИ ЙЕС“ ООД, иск с правно основание сключеният между тях Договор за паричен заем № 524542 от 17.05.2023 г. е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл.

19, ал. 4 ЗПК вр. чл. 22 ЗПК. Със същото решение разноски са разпределени, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, и за двете страни.

С Определение № 1900/14.01.2025 г., постановено по чл. 248 ГПК, е оставена без уважение молба на ищеца за изменение на решението в частта за разноските.

Решението е обжалвано от ищеца, в частта, в която е отхвърлен предявения oт ищцата иск с правно основание чл. 55 ал. 1 npeдл. 1. ЗЗД за разликата над уважения размер.

Настоява за обезсилване на пръвоинстнацинното решение в часттa, с която с oтхвърлен искът с правно основание чл. 55 ал. 1 предл. 1 ЗЗД за разликата над уважения от първоинстанционният съд размер от 130 лв. до пълния предявен такъв oт 435,38 лв.

Претендира разноски.

Срещу определението по чл. 248 от ГПК е подадена частна жалба от ищеца С. С. С., като се развиват съображения за неправилност на същото. Иска се отмяна на атакуваното определение и да бъде постановено друго, с което да се измени Решение № 20325 от 11.11.2024 г., в частта му зa разноските, като бъде осъден ответника, „Креди Иес“ ООД да заплати п полза на ищцата разноски за държавна а такса и депозит за ССчЕ в общ размер на 545 лв., както и адв. Възнаграждение в полза на адв. Д. за оказана процесуална защита при условията на чл. 38 ЗА за всеки от предявените пекове в общ размер на 1 084.20 лв. с ДДС.

С писмения си отговор въззиваемата страна ..КРЕЛИ ЙЕС" ООД оспорва въззивната жалба, като излага съображения, че СРС правилно е постановил решението си. Излага 1 съображения за неоснователност и необоснованост, поради което моли да бъде оставена без уважение така подадената въззивна жалба. Претендират разноски.

В законоустановения срок насрещната страна е подала отговор, в който развива съображения, че определеното от СРС адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗА съответства на фактическата и правна сложност на делото и материалния интерес по него.

Ето защо, моли за потвърждаване на обжалваното определение.

В проведеното открито съдебно заседание пред въззивния съд страните не се явяват и не се представляват. Депозирали са молби, с които развиват съображения по същество, претендират разноски и правят възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на другата страна.

За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав счита, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато нарушение на императивни материални норми.

Решението на СРС е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

По делото безспорно се установява, че между „КРЕДИ ЙЕС“ ООД и С. С. С. е сключен Договор за паричен заем № 524542 от 17.05.2023 г., по силата на който „КРЕДИ ЙЕС“ ООД предоставило на С. С. С. сумата в размер на 1000 лева, която ищецът се задължил да върне на 11 месечни вноски, всяка от които в размер на 110,06 лв., заедно с възнаградителна лихва при месечен лихвен процент в размер 3,330% и годишен процент на разходите от 47,908%.

В чл. 6 от договора е уговорено, че страните се съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен с гарант/и, отговарящ/и на условията на чл. 10, ал. 2, т. 1 от Общите условия към договора за заем и с още едно от посочените по - долу обезпечения, по избор на Заемателя:

1. Ипотека върху недвижим имот, съгласно чл. 10, ал. 2, т. 3 от Общите условия;

2. Особен залог върху движимо имущество, съгласно чл. 10, ал. 2, т. 2 от Общите условия;

3. Банкова гаранция, съгласно чл. 10, ал. 2, т. 4 от Общите условия;

4. Ценна книга издадена в полза на Заемодателя.

На основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за наличие на неравноправни клаузи в договори, сключени с потребител.

По арг. от чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е задължително в договора за потребителски кредит да са индивидуализирани ГПР и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите. Това изискване е пряко свързано с възможността на потребителя да съобрази с колко се оскъпява кредитът и да оцени дали е икономическо изгодно сключването на сделката. В този смисъл в договора за потребителски кредит следва да се посочи не просто стойността на ГПР, а и да се изброят компонентите, които са взети предвид за изчислението на ГПР – така т. 66 от мотивите на Решение от 20.09.2018 г. по дело С448/17 г. на СЕС.

По арг. от чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи такива (лихви, други преки или косвени разходи, комисионни и възнаграждения), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В ГПР съгласно чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК не се включват разходите, 2 които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по кредита. Тоест стойността на ГПР онагледява разходите, които потребителят следва да заплати при нормално развитие на правоотношението и точно изпълнение на задълженията.

Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК под "общ разход по кредита за потребителя" следва да се разбират всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати.

Съобразно правилото на чл. 19, ал. 4 ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения.

По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Първоинстанционният съд правилно е изяснил, че процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР 47,908%, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер не надвишава максималния по чл. 19, ал.

4 ЗПК. Този размер обаче не отразява действителният такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно - неустойката по чл. 8 от договора, която в случая следва да се включи в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК (в този смисъл е и Решение на Съда на Европейския съюз от 21 март 2024 г. по дело C-714/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд).

По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

В разглеждания случай е несъмнено, че получаването на кредита е било обусловено от предоставяне на едно от посочените „обезпечения“, като кредитополучателят се е съгласил да заплаща неустойка в размер на 824,32 лв. В частност настоящият съдебен състав приема, че с уговорената в чл. 8 от договора за кредит неустоечна клауза се цели единствено осигуряването на допълнително възнаграждение за предоставяне на процесната заемна сума - т.нар "скрита възнаградителна лихва". Този извод на първо място следва от 3 специфичността и краткия срок за изпълнение задължението, по отношение на което е уговорена неустойката - в 3 дневен срок от сключване на договора. По този начин, кредиторът не е очаквал или желал изпълнение на задължението. В подкрепа на горния извод правилно се отбелязва и уговорката, че в случай на възникване на задължението за заплащане на неустойка, то ще бъде заплащано заедно със следващата погасителна вноска по кредита съобразно уговорения в договора погасителен план. Това отново навежда към изначално съгласие между страните, че задължението за предоставяне на обезпечение няма да бъде изпълнено, а това за неустойка ще възникне. Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК, годишният процент на разходите (ГПР) не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва, която съгласно ПМС № 426 от 18.12.2014 г. е в размер на 10 %, или годишният размер на разходите не следва да надхвърля 50 % от предоставената по кредита сума. Съдът намира, че с разглежданата неустоечна клауза се заобиколя правилото на чл. 19, ал. 4 ЗПК и се уговоря по-висок размер на разходите по кредита от нормативно допустимия. В случая само размера на неустойката представлява над 80% от заетата сума и заедно с нея се формира годишен процент на разходите от 112,91% съгласно заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, който е значително по-висок от нормативно установения в чл. 19, ал. 4 ЗПК.

С Решение от 21.03.2024 г. по дело С-714/22 г. на СЕС изрично е разяснено, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договора за потребителски кредит и дават на закупилия услугите потребител приоритет при разглеждане на искането за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, попадат в обхвата на понятието "общи разходи по кредита за потребителя", а оттам и в понятието "годишен процент на разходите", когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаване на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по кредита.

По арг. от т. 55 от Решение от 21.03.2024 г. по дело С-714/22 г. на СЕС неточното посочване на ГПР поради невключването в изчислението му на всички компоненти, които се изискват, се приравнява на непосочването на ГПР в договора за кредит, защото лишава потребителя от възможността да определи обхвата на задължението. В същия смисъл е и т.

101 от Решение от 13.03.2025 г. по дело С-337/23 г. на СЕС. Следователно и липсата на посочен ГПР и неправилното изчисляване на ГПР означава, че не са изпълнени императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Горепосоченото нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК повлича на основание чл. 22 ЗПК нищожността на целия договор за паричен заем № 524542 от 17.05.2023 г., сключен между „КРЕДИ ЙЕС“ ООД и С. С. С.. Тъй като договорът за паричен заем, макар формално да покрива изискуеми реквизити по чл. 11, ал. 1 ЗПК, вписаните параметри не кореспондират на изискуемото съдържание по т. 10 - годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя. СРС правилно посочва, че тази част от сделката е особено съществена за интересите на потребителите, тъй като целта на уредбата на годишния процент на разходите по кредита е чрез императивни норми да се уеднакви 4 изчисляването и посочването му в договора и това да служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на потребителя и да му позволи да прецени обхвата на поетите от него задължения. Затова и неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че изключва валидността на договарянето - чл. 22 ЗПК. В този смисъл като не е оповестил действителен ГПР в договора за кредит кредитодателят е нарушил изискванията на закона и не може да се ползва от уговорената сделка, което обосновава извод за недействителност на договора за кредит на основание чл. 22 от ЗПК, поради неспазването на изискванията на чл. 11, т. 10 и 11 от ЗПК (в този смисъл са Решение № 261440 от 04.03.2021 г. по в.гр.д. № 13336/2019 г. по описа на СГС, 11-А въззивен състав, Решение № 24 от 10.01.2022 г. по в.гр.д. № 7108/2021 г. по описа на СГС, III-Б въззивен състав и др.).