Решение № 1773 от 17.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1773 гр. София, 17.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

Василена П. Мидова при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Невена Чеуз Въззивно гражданско дело № 20251100511676 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Същото е образувано по въззивна жалба на В. А. А., ответник в първоинстанционното производство, чрез процесуален представител – адв. С.

С . срещу решение № 3940/08.03.2025 г. на СРС, 143 състав, постановено по гр.д. 50 821/2022 г., с което е признато за установено, че дължи на „Финклуб“ АД/ с пред. наим. „Дайнърс Клуб България“ АД/ сумата от 423, 21 лв. – главница по договор за издаване на международна кредитна карта от 01.03.2016 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 29.10.2021 г. до окончателното й изплащане, сумата от 82, 92 лв. – наказателна лихва за периода 01.12.2020 г. – 29.10.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. 62243/21 г. по описа на СРС, 143 състав.

В жалбата са наведени възражения, че решението е неправилно. Твърди се неправилно приложение на чл. 22 вр. с чл. 12 ал.1 т.8 от ЗПК тъй като не били посочени условията/начините за прилагане на лихвения процент и неговия размер. Твърди се, че не бил ясен начинът, по който е определена общата дължима сума и по каква причина възлиза на този размер. Не била 1 посочена методика за формиране на ГПР по кредита като не било ясно какво се включва в общите разходи на потребителя. Твърди се, че договорът не отговарял на чл. 11 т.12 от ЗПК, тъй като не съдържал информация за правото на потребителя при погасяване на главницата да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящи плащания. Договорът не отговарял и на чл. 10 ал.1 от ЗПК тъй като бил с шрифт по-малък от 12.

При тези съображения е заявено искане за отмяна на съдебното решение на СРС в неговата обжалвана част като бъде постановено ново, с което исковете бъдат отхвърлени изцяло.

В срока по чл. 263 ал.1 от ГПК не е депозиран писмен отговор от ищеца в първоинстанционното производство „Финклуб“ АД.

При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, настоящият съдебен състав намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово и местно компетентния съд, в изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което е валиден и допустим.

Видно от ангажираните по делото доказателства, исковото производство пред СРС е по реда на чл. 422 вр. чл. 415 ал.1 от ГПК след проведено заповедно производство по чл. 410 от ГПК. Исковете са заявени в указания в нормата на чл. 415 ал.1 от ГПК преклузивен срок. Предметът на исковата претенция, заявен в исковото производство е идентичен с предмета, посочен в заявлението по чл. 410 от ГПК. Исковото производство е инициирано с оглед разпоредбата на чл. 415 ал.1 т. 1 от ГПК, предвид което заявените искове са процесуално допустими.

Предметът на въззивното производство, което се разглежда по реда на ограничения въззив е очертан само от посоченото в жалбата и приложимите към спорния предмет императивни материалноправни норми.

Предмет на производството е облигационна претенция на кредитор за дължими суми по договор за издаване на кредитна карта.

Страните не са формирали спор , а и от представените доказателства се установява, че на 01.03.2016г. между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за издаване на револвираща 2 международна кредитна карта "Diners Club" и предоставяне на кредитен лимит /овърдрафт/, по силата на който ищецът се е задължил да предостави на ответника револвираща международна кредитна карта с максимален лимит на сумата от 500 лв., като срокът за ползване на кредитния лимит е до 28.02.2017г. и същият може да се подновява автоматично при условията и по реда, предвидени в Общите условия. Ответникът-въззивник се е задължил да заплаща минимална месечна вноска, посочена в извлечение по картата. В чл.7 от договора е посочено, че при непогасяване на датата на падежа на пълния размер на задълженията по картата, титулярът заплаща на издателя върху непогасените суми фиксирана годишна лихва в размер на 1 2 % за първата година от издаване на картата, а за останалия период фиксирана редовна годишна лихва от 19%. В чл.10 от договора е уговорено, че годишният процент на разходите по кредита е в размер на 25, 36 %, а общата дължима сума от титуляра на картата е в размер на 600, 96 лв. В чл.17 от договора е посочено, че кредитополучателят с подписването на договора декларира, че е запознат с Общите условия и Тарифа на "Дайнърс Клуб България" АД и приема прилагането им при уреждане на отношенията между него и издателя във връзка със сключването и изпълнението на договора. Според клаузата на чл.13.2.1 от Общите условия на ищеца ползваният кредит ставал автоматично изцяло и предсрочно изискуем и издателят предприемал действия за принудително събиране на вземанията си, в т.ч. по съдебен ред, без да уведомява титуляра и без да дава допълнителен срок за изпълнение, във всички случаи, когато е налице забава в плащането на което и да изискуемо задължение на титуляра към издателя за срок, по-дълъг от 150 календарни дни, считано от датата, на която това задължение е станало изискуемо, съгласно договора и Общите условия.

Предвид поддържаните във въззивната жалба възражения следва да се има предвид, че процесният договор е сключен между физическо лице, което използва заетата сума за лични нужди, и небанкова финансова институциятърговец по смисъла на §13, т.2 от ЗЗП, поради което приложение намира ЗПК. Договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя, или се задължава да предостави заем, с разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане по арг. на чл. 9 ал.1 от ЗПК. Законовите изисквания за форма на договора са посочени в нормата на чл. 10 ал.1 от ЗПК, съответно в чл. 11 ал.2 от ЗПК е посочено, че 3 общите условия са неразделна част от същия и всяка страница се подписва от страните по договора. Договорът е сключен в изискуемата писмена форма при приложими общи условия, подписани от ответника, поради което същите са приложими в отношенията между страните. Лесно установимо при проверка от външна страна и без нужда от използване на специални знания чрез назначаване на съдебна експертиза е, че текстът на договора е изписан на шрифт „Times New Roman 12“. Самият текст е лесно четим, няма задрасквания, не са ползвани думи на чужд език, сложни и неспецифични термини или дълги изречения с неясно съдържание. Същият лесно се възприема при обикновено изчитане, поради което заявените възражения в този смисъл в рамките на въззивната жалба са неоснователни.

Възраженията, заявени в исковата молба и поддържани във въззивната жалба, обосновани с нарушение на нормите на чл. 12 ал.1 т. 8 и т.9 от ЗПК също не могат да бъдат споделени от настоящия съдебен състав. Видно от съдържанието на процесния договор в същото са уредени всички необходими негови реквизити. В чл. 7 от договора е посочен ясно начинът за определяне на годишната лихва и реда за начисляването й. В чл. 10 от договора е посочен размера на ГПР, неговите компоненти респ. общата дължима сума. Самият ГПР е два пъти по-нисък от максимално допустимия, визиран в нормата на чл.

19 ал.4 от ЗПК.

Съобразно чл. 9.1 от ОУ към договора, след изтичането на всеки отчетен период издателят изпраща в писмена форма на посочения от титуляра в искането адрес за кореспонденция извлечение за всяка от издадените по искане на титуляра карти, поради което е спазено изискването на чл. 11 ал.1 т.12 от ЗПК, а заявеното в тази връзка възражение е неоснователно.

Само за пълнота на мотивите дори изцяло хипотетично да се приеме, че договорът е недействителен, съобразно нормата на чл. 23 от ЗПК, потребителят връща само чистата стойност по кредита /главницата/, без да дължи лихва или други разходи по кредита т.е. и в този случай искът за непогасена главница би бил основателен.

Размерът на задълженията е установен от ССчЕ, изслушана пред СРС и приета без възражение от страните. Възражения по отношения на същия не са заявени и във въззивната жалба.

При липса на други заявени възражения и поради съвпадане на крайните 4 изводи на двете съдебни инстанции, решението на СРС следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора, право на разноски има въззиваемата страна, която не е заявила искане в този смисъл, поради което такива не се следват.

Водим от гореизложеното съдът :

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 3940/08.03.2025 г. на СРС, 143 състав, постановено по гр.д. 50 821/2022 г.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5