Акт от 06.04.2023, Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№649 гр. Пловдив, 06.04.2023 год.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХXІХ състав, в открито заседание на шестнадесети март, през две хиляди двадесет и втората година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана

Методиева при секретаря Ваня Петкова и с участието на прокурор при ОП – Пловдив Петър Петров, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 3337 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл.218 от ЗОП, във връзка с чл.203 и сл. от АПК.

Делото е образувано по искова молба от „Пътинженеринг“ ЕООД гр. Пловдив с ЕИК ****, против Община Пловдив. Предявен е иск за обезщетение за имуществени вреди, претърпени вследствие нарушение при провеждане на процедура и сключване на договор за обществена поръчка, изразило се във въвеждане на недействителна клауза в договор за обществена поръчка от страна на Община Пловдив като възложител, сключен с ищеца на 18.12.2006 г. в качеството му на изпълнител. Исковата претенция е в претендиран общ размер на 270 272,22 лева, от които 128 307,35 лева представляващи сбора от изплатените на основание нищожната клауза на чл.94.3 от договора по издадени фактури суми за актуализиране на цени; 44 461,82 лева, представляващи законната лихва от датата на предявяване на иска на Община Пловдив за обявяване нищожността на клаузата 18.03.2013 г. до изплащането на сумата на 15.07.2017 г.;

34 762,20 лева, представляващи направените в трите съдебни инстанции разноски от общината, както и сумата от 63 126,85 лева, представляваща тригодишната лихва върху общата заплатена от дружеството – ищец сума в изпълнение на решение на ВКС № 31/27.04.2017 г., постановено по гр. дело № 60023/2016 г., ведно със законната лихва върху цялата претендирана сума от датата на предявяване на иска до окончателното ѝ изплащане. Претендират се и сторените по делото разноски.

Като фактически основания на исковата претенция в исковата молба е посочено, че между ищеца, като изпълнител и ответника, като възложител, е бил сключен договор № 13/18.12.2006 г. в резултат на проведена процедура по ЗОП с проект „Реконструкция и разширение на част от бул. „Източен“ и реконструкция на кръстовище бул.“Цар Симеон“ с “Ягодовско шосе“ гр. Пловдив, ремонт на улици, инженеринг – комплексно изпълнение, проектиране и строителство на улици в район „Източен“ и „Тракия“ в гр. Пловдив, съгласно списък по „Проекта за управление на публичната техническа инфраструктура““. В чл.94.3 от договора било уговорено, че единичните цени по договора се актуализират по тримесечия, като намаляват или нарастват с процента на промяна идентичните цени от „Справочник за цените в строителството“. Във връзка с това в хода на изпълнение на договора била извършена индексация по сключения договор, като от страна на възложителя през месец декември 2008 г. на два пъти по издадени фактури била изплатена на изпълнителя общо сумата от 128 307,35 лева с ДДС, съставляваща индексации на цените по договора, предвид тяхната актуализация по предвидения в договора ред. С влязло в сила на 27.04.2017 г. съдебно решение, постановено по гр.дело № 60023/2016 г. по описа на ВКС, съдът, в качеството на касационна инстанция по иск, заведен от ответника по настоящото дело Община Пловдив, прогласил нищожността на клаузата на чл.94, т.3, изр.2 от специалните условия на договора, като противоречаща на чл.43, ал.1 от ЗОП /отм./ Със същото съдебно решение ВКС осъдил ищеца да заплати на ищеца по това дело Община Пловдив сумата от 128 307,35 лева с включен ДДС, представляваща сбор от изплатените на основание нищожната клауза на чл.94.3 по издадени фактури суми за актуализиране на цени, ведно със законната лихва от предявяване на иска 18.12.2013 г. до окончателното ѝ изплащане и сумата от 34 376,20 лева, представляваща направените от ищеца разноски в съдебното производство. На 15.07.2017 г. с три банкови транзакции и в изпълнение на влязлото в сила решение на ВКС, ищецът сочи да е заплатил присъдените на Община Пловдив суми от общо 207 145,37 лева.

Сочи се, че дружеството-ищец в тази връзка е претърпяло вреди вследствие нарушения при провеждане на процедура и сключване на договор за обществена поръчка по смисъла на чл.218 от ЗОП, тъй като Община Пловдив, в качеството ѝ на възложител по договора, е предложила на ищеца за сключване договор в качеството му на класиран на първо място и ищецът, разчитайки, че след като предложеният договор е изготвен от орган на власт е със съдържание изцяло съобразено със закона и без да има възможност да влияе върху съдържанието на отделните клаузи по договора, е подписал същия, но Община Пловдив, използвайки своята недобросъвестност, изразила се във включването в договора на нищожна клауза, като е завела иск за обявяване нищожността на клаузата, е увредила ищеца, защото го е осъдила да върне вече заплатената му въз основа на тази клауза парична сума и произтичащи от това други суми. Твърди се, че на практика с решението на ВКС за обявяване на процесната клауза за нищожна, съдът е установил наличието на нарушение при провеждането на процедурата и сключването на договора за обществена поръчка №13/18.12.2006 г., а именно въвеждането в договора на недействителна клауза от страна на ответника по настоящото дело Община Пловдив. Твърди се също в обстоятелствената част на исковата молба, че в тази връзка са и претърпените от дружеството-ищец вреди, включващи изплатените в полза на общината на 15.05.2017 г. суми, съгласно решението на ВКС и също така и тригодишната лихва върху общо заплатената в полза на общината сума за срок от три години назад до депозиране на исковата молба сега.

В съдебно заседание ищцовото дружество се представлява от упълномощения адв. Р., който поддържа исковата молба, като депозира и писмено становище във връзка с представено такова от ответника по иска, както и писмена защита. Излагат се подробни съображения относно характера на исковата претенция, като такава, която се подчинява на специален режим, различен от този по ЗОДОВ, както и факта, че същата не е погасена по давност и моментът, от който следва да се отчита давностният срок за предявяване на иска, е постановяването на въпросното решение на ВКС, с което е установена незаконосъобразността на действията, причинили вредата на ищеца, а не датата, на която тези действия са били извършени. Твърди се, че включването на нищожна клауза в договора за обществена поръчка съставлява именно действие на ответника, като възложител, за което той следва да носи отговорност по чл.218 от ЗОП, без значение дали действието е правно, или фактическо, както и че съставянето на договора и включването в него на клаузи с определено съдържание, не съставлява волеизявление, поради което не може да се определи като правно действие. Претендират се направените разноски за адвокатско възнаграждение по представен списък.

Ответната по иска страна Община

Пловдив се представлява от упълномощената адв. И., която оспорва иска като погасен по давност и като неоснователен. В тази връзка, освен становището, изложено в съдебно заседание, е представено и писмено становище по иска с характер на отговор по исковата молба, както и писмени бележки. Излага се съображение относно това, че претенциите на ищеца са погасени по давност, като се акцентира върху това, че искът е за обезщетение в резултат на деликт, поради което и са приложими нормите на ЗЗД относно давността по чл.110 и чл.114 от ЗЗД, поради което и тъй като се твърди вредата да е настъпила от включването от Община Пловдив в договора с ищеца на процесната клауза, то деликтът следва да се счита за осъществен най-късно на датата на подписване на договора 18.12.2006 г., от която дата до депозиране на исковата молба са изтекли повече от пет години и не са налице основания, от които да се направи извод давността да е била прекъсвана или спирана. Отделно от това се сочи, че цитираното от ищеца решение на ВКС за прогласяване нищожност на клауза от договора за обществена поръчка, не е такова, което да установява наличието на нарушение при провеждането на обществената поръчка и сключването на договора. Излага се твърдение за неоснователност на исковата претенция поради липса на елементите от фактическия състав на чл.218 от ЗОП и чл.203 от АПК, както и на отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Сочи се, че не е налице действие или бездействие на възложителя на обществената поръчка, което да е било обявено за незаконосъобразно, доколкото решението на ВКС не установява такова. Излага се съображение относно това, че ищецът е имал правото на избор дали да подаде оферта за участие в обявената обществена поръчка и дали да подпише предложения му договор, поради което и не може да търси изгода от неполагането на грижата на добрия търговец, доколкото с доброволното подписване на договора е поел и съответния търговски риск. Отделно от това се възразява, че изготвянето на договора е правна по естеството си дейност на възложителя, а не е фактическо действие, както и че липсва причинно-следствена връзка между твърдяното нарушение на Община Пловдив и претърпените вреди, като се сочи и че нито една от претендираните суми не съставлява и вреда за ищеца. Претендира се присъждането на разноски за заплатено адвокатско възнаграждение по представен списък на разноските.

Задължително участващият по реда на чл.10, ал.1 от ЗОДОВ прокурор от ОП Пловдив изразява становище за неоснователност на исковите претенции, като се солидаризира със становището на ответната страна.

Пловдивският административен съд, на първо място, намира, че исковете, предявени по делото, са допустими, като се има предвид, че се претендира обезщетение за вреди, ведно с акцесорни претенции за мораторна и законна лихва, основано на твърдяно нарушение при провеждане на процедура и сключване на договор за обществена поръчка, което е предвидено като специален иск по чл.218 от ЗОП, разглеждан в производство при условията на чл.203, ал.1, чл.204, ал.1, 3 и 4 и чл.205 от АПК, съгласно изричното посочване на това обстоятелство в нормата на чл.218 от ЗОП. Исковете са предявени от надлежна страна, предвидена сред лицата, които могат да търсят обезщетение в разпоредбата на чл.203 от АПК, съответно заинтересовано лице по смисъла на чл.218 от ЗОП, предвид факта, че е изпълнител по договор за обществена поръчка. Същите са предявени и против надлежен ответник, доколкото по смисъла на приложимия чл.205 от АПК искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие, са причинени вредите.

В случая исковете са предявени против Община Пловдив, като се претендират вреди от незаконосъобразна дейност на самия ответник Община Пловдив, без да е посочено конкретно длъжностно лице. Последната е юридическо лице, съгласно чл.14 от ЗМСМА, поради което и годен ответник, съгласно предвиденото в чл.205 от АПК.

По същество съдът намира, че исковите претенции се явяват изцяло неоснователни.

Съдът, въз основа на приетите по делото писмени доказателства, както и становището на страните по фактите, намери за установено следното от фактическа страна:

Не се спори между страните по изложената фактология по исковата молба, а именно, че на 18.12.2006 г. между ищеца „Пътинженеринг“ ЕООД в качеството му на изпълнител и ответника Община Пловдив, в качеството му на възложител, след провеждане на процедура по обществена поръчка по ЗОП с предмет реконструкция и разширение на улици в гр. Пловдив, бил сключен договор с №13. Не е спорно между страните и че в клаузата на чл.94.3 от същия договор било предвидено отчитането на количествата и стойностите на действително изпълнените работи да става с акт, изготвен по единичните цени на предложението на изпълнителя, а цените да се актуализират по тримесечия, като намаляват или нарастват с процента на промяната на идентичните цени от Справочник на цените в строителството, издание на „Стройексперт-СЕК“. Не се спори и по изложените в исковата молба факти относно приемане от страна на ответника на актуализация на цените на извършените по договора СМР въз основа на въпросната клауза и извършените от ответника две плащания по фактури през декември 2008 г. на така актуализираните цени, както и че общата изплатена от Община Пловдив по този ред индексация на цени по договора, въз основа на посочената клауза, възлизала на 128 307,35 лева с ДДС.