Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 163 от 23.03.2026, Окръжен съд - Монтана

Съд
Окръжен съд - Монтана
Дело
Въззивно гражданско дело 501/2025
Вид
Определение № 163
Подписан
23.03.2026
В сила
15.05.2026
Състав
Аделина Тушева, Елизабета Кралева, Таня Живкова

Цитирани разпоредби

  • чл.248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.248,ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 200, ал. 1 · Кодекс на труда

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 163 гр. М., 23.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – М. в закрито заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Аделина Тушева

Членове:

Елизабета Кралева

Таня Живкова като разгледа докладваното от Елизабета Кралева Въззивно гражданско дело № 20251600500501 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.248 от ГПК за изменение на решението в частта му за разноските.

Постъпила е молба ВХ.№1005/11474 от 05.03.2026година, подадена от Б. ООД ЕИК *** седалище и адрес на управление: гр. М., п.к. *** ул. И. № *, представлявано от К.К.П. чрез адв. М. Г. Ц. с която моли на основание чл.

248 ал. 1 от ГПК съдът да допълни постановеното решение в частта му за разноските.

В молбата си твърди, че в настоящият случай жалбоподателят е оспорил решението на Районен съд М. в частта, с която искът е отхвърлен над размера от 19 000 лв. до претендирания размер от 99 000 лв. Следователно материалния интерес съобразно който се разпределят разноските във въззивното производство пред МОС възлиза на 80 000 лв. В рамките на този интерес Окръжен съд М. е приел че жалбата е частично основателна, като е присъдил допълнително още 10 000 лв. , а в останалата част / т.е. за 70 000 лв./ е приел жалбата за неоснователна. С оглед уважената част е присъдил и разноски на жалбоподателя. За процесуално представителство и защита срещу жалбата във въззивното производство въззиваемата страна Б. ООД обаче също е направила разноски в размер на 6000 лв. Тези разноски следва да се възложат на жалбоподателя съразмерно на оставената без уважение част от въззивната жалба.Налице са условията и основанието на чл. 78, ал. 3 от ГПК.

1

Моли съда да постановите определение за допълване на решението си като им присъдите разноски в размер на 6 000 лв. на основание чл. 78. ал.З ТПК.

Съгласно чл.248,ал.2 от ГПК съдът съобщава на страните за исканото изменение на решението в частта досежно разноските с указание за представяне на отговор в едноседмичен срок.

В срока по чл.248,ал.2 от ГПК е постъпило писмено становище въззиваемата страна с изложени доводи за неоснователност на молбата.

МОС като обсъди събраните по делото доказателства във връзка със становището на страните, приема следното:

Молбата е допустима, подадена от надлежни страни в срока по чл.248,ал.1 от ГПК, а разгледана по същество е основателна.Съображенията на съда за това са следните:

От приложените по делото писмени доказателства е видно, че с постановено по в.гр.д.№501/2025година по описа на МОС Решение №50/18.02.2026година съдът отменил Решение Рег.№ 359 / 11.07.2025г. постановено по гражданско дело №20241630102803 по описа за 2024 година на РС М. В ЧАСТТА , в която е отхвърлен на основание чл. 200, ал. 1 от КТ иска предявен от М. М. Б., ЕГН ********** срещу ,,Б.“ ООД, ЕИК: *** представлявано от К.П. Х. и К.К.П., заедно и по отделно, над сумата от 19 000.00 лв./Деветнадесет хиляди лева/, до сумата от 29000.00лева представляваща парично обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, вместо е осъдил на основание чл. 200, ал. 1 от КТ ,,Б.“ ООД, ЕИК: ***, с адрес на управление: гр. М., ул. „И.“ № *, представлявано от К.П. Х. и К.К.П., заедно и по отделно, ДА ЗАПЛАТИ на М. М. Б., ЕГН **********. с адрес: с. Г. „Г.“ № **, обл. М., още 5112,92 евро /10 000.00 лв./Десет хиляди лева/, представляваща парично обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в телесни увреждания, негативни емоционални и психически преживявания, болки и страдания, вследствие на трудова злополука, настъпила на 02.11.2022 г. в гр. М., ведно с обезщетението за забава съизмеримо със законната лихва, считано от датата на настъпване на злополуката - 02.11.2022 г. до окончателното погасяване на задължението, а в останалата отхвърлителна част е потвърдил решението.

Със същото решение са присъдени разноски само на процесуалния представител на ищцата в първоинстанционното производство за оказана 2 безплатна правна помощ, но не на ответника , който има качествата и на жалбоподател и на въззиваема страна не са присъждане разноски.

Видно от приложения списък на разноските по чл.80 от ГПК на молителя приложен на л.70 от делото и приложения към него договор за правна помощ на процесуалния представител Б. ООД е заплатила сумата от 6000лева за изготвяне на жалба, процесуално представителства и защита по в.гр.д.№501/20125година по описа на МОС.В договора не е направено разграничение на сумите по отделните действия, като МОС приема, че в същия е включена и защитата по горното дело по повод подадената жалба от М. М..Това е така, тъй като при подадената молба изрично се набляга върху размера на отхвърлената част от жалбата.При липса на ясно разграничение на сумите за процесуално представителство по двете жалби, МОС приема, че се касае за възнаграждение от по 3000.00лева за всяка от жалбите.

Жалбата на „Б.“ООД гр.М. срещу осъдителната част на решението за присъдената сума от 19000.00лева с първоинстанционното решение не е уважена, поради което сумата от 3000.00лева и разноските за държавна такса не следва да се присъждат.

В съдебно заседание пълномощникът на М. М. адв.А. е направил възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.МОС намира същото за неоснователно, с оглед фактическата и правна сложност на делото.Пълномощникът на ответното дружество е участвал изключително активно в процеса.Отговорил е обстоятелствено и подробно на въззиваната жалба, изготвил е и мотивирана жалба и е присъствал в съдебно заседание с активна позиция по спора.

Ето защо с оглед отхвърлителната част на жалбата на М. М. на „Б. ООД гр.М., за защитата по която съдът приема, че е заплатено възнаграждение от 3000лева, следва да се присъди възнаграждение за процесуално представителство на молителя в размер на 2640лева .

С оглед изхода на делото, горната сума следва да се възложи в тежест на жалбоподателя М. М..

Ето защо МОС намира молбата за изменение на решението в частта за разноските за основателна, като следва да се уважи като се измени постановеното решение в тази част и се присъдят на молителя Б. ООД гр.М. разноски в размер на 2640лева или 1349.81евро заплатени за адвокатско възнаграждение.

3

Водим от гореизложеното

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯВА Решение №50/18.02.2026година постановено по в.гр.д.№501/2025година по описа на ОС- М. в частта за разноските, като ОСЪЖДА М. М. Б., ЕГН ********** от с.Г.не, обл.М., ул.Г., №** да заплати на ,,Б.“ ООД, ЕИК: *** представлявано от К.П. Х. и К.К.П., заедно и по отделно 2640лева или 1349.81евро заплатени за адвокатско възнаграждение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред

ВКС в едномесечен срок от съобщението му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 163 гр. М., 23.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – М. в закрито заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Аделина Тушева

Членове:

Елизабета Кралева

Таня Живкова като разгледа докладваното от Елизабета Кралева Въззивно гражданско дело № 20251600500501 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.248 от ГПК за изменение на решението в частта му за разноските.

Постъпила е молба ВХ.№1005/11474 от 05.03.2026година, подадена от Б. ООД ЕИК *** седалище и адрес на управление: гр. М., п.к. *** ул. И. № *, представлявано от К.К.П. чрез адв. М. Г. Ц. с която моли на основание чл.

248 ал. 1 от ГПК съдът да допълни постановеното решение в частта му за разноските.

В молбата си твърди, че в настоящият случай жалбоподателят е оспорил решението на Районен съд М. в частта, с която искът е отхвърлен над размера от 19 000 лв. до претендирания размер от 99 000 лв. Следователно материалния интерес съобразно който се разпределят разноските във въззивното производство пред МОС възлиза на 80 000 лв. В рамките на този интерес Окръжен съд М. е приел че жалбата е частично основателна, като е присъдил допълнително още 10 000 лв. , а в останалата част / т.е. за 70 000 лв./ е приел жалбата за неоснователна. С оглед уважената част е присъдил и разноски на жалбоподателя. За процесуално представителство и защита срещу жалбата във въззивното производство въззиваемата страна Б. ООД обаче също е направила разноски в размер на 6000 лв. Тези разноски следва да се възложат на жалбоподателя съразмерно на оставената без уважение част от въззивната жалба.Налице са условията и основанието на чл. 78, ал. 3 от ГПК.

1

Моли съда да постановите определение за допълване на решението си като им присъдите разноски в размер на 6 000 лв. на основание чл. 78. ал.З ТПК.

Съгласно чл.248,ал.2 от ГПК съдът съобщава на страните за исканото изменение на решението в частта досежно разноските с указание за представяне на отговор в едноседмичен срок.

В срока по чл.248,ал.2 от ГПК е постъпило писмено становище въззиваемата страна с изложени доводи за неоснователност на молбата.

МОС като обсъди събраните по делото доказателства във връзка със становището на страните, приема следното:

Молбата е допустима, подадена от надлежни страни в срока по чл.248,ал.1 от ГПК, а разгледана по същество е основателна.Съображенията на съда за това са следните:

От приложените по делото писмени доказателства е видно, че с постановено по в.гр.д.№501/2025година по описа на МОС Решение №50/18.02.2026година съдът отменил Решение Рег.№ 359 / 11.07.2025г. постановено по гражданско дело №20241630102803 по описа за 2024 година на РС М. В ЧАСТТА , в която е отхвърлен на основание чл. 200, ал. 1 от КТ иска предявен от М. М. Б., ЕГН ********** срещу ,,Б.“ ООД, ЕИК: *** представлявано от К.П. Х. и К.К.П., заедно и по отделно, над сумата от 19 000.00 лв./Деветнадесет хиляди лева/, до сумата от 29000.00лева представляваща парично обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, вместо е осъдил на основание чл. 200, ал. 1 от КТ ,,Б.“ ООД, ЕИК: ***, с адрес на управление: гр. М., ул. „И.“ № *, представлявано от К.П. Х. и К.К.П., заедно и по отделно, ДА ЗАПЛАТИ на М. М. Б., ЕГН **********. с адрес: с. Г. „Г.“ № **, обл. М., още 5112,92 евро /10 000.00 лв./Десет хиляди лева/, представляваща парично обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в телесни увреждания, негативни емоционални и психически преживявания, болки и страдания, вследствие на трудова злополука, настъпила на 02.11.2022 г. в гр. М., ведно с обезщетението за забава съизмеримо със законната лихва, считано от датата на настъпване на злополуката - 02.11.2022 г. до окончателното погасяване на задължението, а в останалата отхвърлителна част е потвърдил решението.

Със същото решение са присъдени разноски само на процесуалния представител на ищцата в първоинстанционното производство за оказана 2 безплатна правна помощ, но не на ответника , който има качествата и на жалбоподател и на въззиваема страна не са присъждане разноски.

Видно от приложения списък на разноските по чл.80 от ГПК на молителя приложен на л.70 от делото и приложения към него договор за правна помощ на процесуалния представител Б. ООД е заплатила сумата от 6000лева за изготвяне на жалба, процесуално представителства и защита по в.гр.д.№501/20125година по описа на МОС.В договора не е направено разграничение на сумите по отделните действия, като МОС приема, че в същия е включена и защитата по горното дело по повод подадената жалба от М. М..Това е така, тъй като при подадената молба изрично се набляга върху размера на отхвърлената част от жалбата.При липса на ясно разграничение на сумите за процесуално представителство по двете жалби, МОС приема, че се касае за възнаграждение от по 3000.00лева за всяка от жалбите.

Жалбата на „Б.“ООД гр.М. срещу осъдителната част на решението за присъдената сума от 19000.00лева с първоинстанционното решение не е уважена, поради което сумата от 3000.00лева и разноските за държавна такса не следва да се присъждат.

В съдебно заседание пълномощникът на М. М. адв.А. е направил възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.МОС намира същото за неоснователно, с оглед фактическата и правна сложност на делото.Пълномощникът на ответното дружество е участвал изключително активно в процеса.Отговорил е обстоятелствено и подробно на въззиваната жалба, изготвил е и мотивирана жалба и е присъствал в съдебно заседание с активна позиция по спора.