Определение № 7245 от 20.02.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 7245 гр. София, 20.02.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БИЛЯНА СИМЧЕВА като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело № 20251110154555 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „ЗК Лев Инс" АД, с която е предявен частичен осъдителен иск срещу „Дженерали Застраховане" АД с правно основание чл. 411 КЗ за сумата от 102.26 евро – част от вземане в общ размер на 2414.86 евро /4723.06 лева/, представляваща регресно вземане за възстановяване на изплатено от ищеца по имуществена застраховка „Каско“ застрахователно обезщетение за щети по лек автомобил „Ауди“, модел „А 6" с рег. № ***, причинени при ПТП, настъпило на 30.05.2021 г. на гр. София, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 10.12.2025 г. до окончателното изплащане на вземането.

Ищецът твърди, че на 30.05.2021 г. около 19:05 часа, в гр. София, на ул. „Слатинска" водачът на лек автомобил марка „Пежо“, модел „3008", с рег.

№ **** реализира пътнотранспортно произшествие като удря лек автомобил марка „Ауди“, модел „А 6" с рег. № **** собственост на М. В. П., нанасяйки му имуществени вреди.

Твърди, че към датата на събитието лек автомобил марка „Ауди“, модел „А 6" с рег. № **** е застрахован по застраховка „Каско" в ЗК „Лев Инс" АД, по застрахователна полица № 93002010089429, със срок на валидност от 17.11.2020г. до 16.11.2021г. Във връзка с причинените щети по лек автомобил марка „Ауди“ е образувана ликвидационна преписка по щета № 3000-1261-21-000527, в рамките на която са констатирани уврежданията и полза на собственика на автомобила е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 4708.06 лева.

Твърди, че към датата на застрахователното събитие отговорността на виновния за ПТП водач на лек автомобил марка „Пежо", рег. №**** е била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на 1 автомобилистите към „Дженерали Застраховане“ АД – ответник по спира.

Намира, че на основание чл. 411 от Кодекса за застраховането, с плащането на застрахователното обезщетение по имуществена застраховка "Каско" на МПС ищецът е встъпил в правата на своя застрахован срещу „Дженерали Застраховане" АД до размера на изплатеното застрахователно обезщетение от 4723.06 лева, както и 15,00 лева, представляващи ликвидационни разходи по щета № 3000-1261-21-000527 – общо за сумата от 4738.06 лева.

Сочи, че е предявил претенцията си срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорноста на автомобилистите“, но последния отказал да възстанови изплатеното застрахователно обезщетение.

Предвид изложеното, моли за уважаване на предявения като частичен иск, претендира разноски по делото.

С отговор в срока по чл. 131 ГПК ответникът „Дженерали Застраховане" АД подава отговор на исковата молба, с който оспорва исковата претенция по основание и размер.

Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ за лек автомобил „Пежо", рег. № СВ8881ММ, както и че е получил покана за плащане от ищеца, във връзка с която постановил изричен отказ. Не оспорва и извършването на плащане от страна на ищеца по сметка на собственика на увредения автомобил.

Оспорва изложената в исковата молба фактическа обстановка и описания механизъм на ПТП. Твърди, че ПТП е осъществено изцяло по вина на застрахования при ищеца водач, който е предприел несигнализирана маневра за обратен завой на неразрешено за това място на платното за движение. Твърди, че по този начин водачът на увреденото МПС е нарушил правилата за движение, като е станал причина за настъпване на процесното ПТП, непредотвратимо за застрахования при ответника водач на л.а. „Пежо“.

Оспорва наличието на причинно-следствена връзка между ПТП и всички констатирани щети по автомобила.

Оспорва предявените искове и по размер, като намира, че определената застрахователна сума не отговаря на действителната стойност на щетите.

Моли за отхвърляне на предявените искове, претендира разноски.

Прави искане за спиране на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК на настоящото производство до приключване с влязло в сила решение на производството по гр.д. № 41038/2023 г. на СРС, 162 с-в, образувано по иск с правно основание чл. 411 КЗ от „Дженерали Застраховане“ АД срещу „ЗК Лев Инс" АД за вреди върху л.а. „Пежо“, нанесени от л.а. „Ауди А6“ в резултат на същото ПТП.

По исковете:

Предявен е осъдителен частичен иск с правно основание чл. 411 КЗ.

На основание чл. 154 ГПК, доказателствената тежест между 2 страните се разпределя както следва:

В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 411 КЗ е да докаже следните обстоятелства: 1 / сключен застрахователен договор за имуществена застраховка за увредения автомобил с валидно застрахователно покритие към датата на ПТП; 2 / плащане на застрахователното обезщетение в изпълнение на този договор; 3/ отговорност по чл. 45 ЗЗД на прекия причинител на процесното ПТП за вредите, за което следва да бъдат установени в процеса: деяние, противоправност, вреди, причинна връзка между деянието и вредите; вината на извършителя се предполага; 4/ размерът на причинените вреди; и 5/ сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност", валиден към датата на ПТП, по силата на който ответникът се е задължил да застрахова гражданската отговорност за вреди на виновния водач.

При установяване на горепосочените обстоятелства, в доказателствена тежест на ответника по иска с правно основание чл. 411 КЗ е да докаже, че е заплатил претендираното от ищеца застрахователно обезщетение.

По направеното възражение за изключителна вина /съдържащо в себе си възражение за съпричиняване/, в тежест на ответника е да докаже всички факти и обстоятелства, описани в отговора на исковата молба, обосноваващи настъпването на ПТП единствено от действията на застрахования при ищеца водач, евентуално – при съпричиняване с действията на водача, застрахован при ищеца.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване, с оглед заявеното в исковата молба и в отговора на исковата молба, следва да се обявят следните обстоятелства: 1/ сключен застрахователен договор при ищцовото застрахователно дружество за имуществена застраховка по отношение на лек автомобил „Ауди“, модел „А 6" с рег. № ****, с валидно застрахователно покритие към датата на ПТП; 2/ извършено плащане от ищеца на застрахователно обезщетение в изпълнение на този договор в размер на 4708.06 лева; 3/ сключен договор при ответното застрахователно дружество за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" за „Пежо“, модел „3008", с рег. № ****, валиден към датата на ПТП; 4/ получаването на извънсъдебна покана от ответника и постановяване на отказ за извършване на плащане по нея.

По искането за спиране на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК.

Основанието за спиране по чл.229 ал.1 т.4 ГПК е налице, когато има висящ процес относно друг спор, който е преюдициален за този, по който производството се спира. Преюдициален е този спор, по който със сила на пресъдено нещо ще бъдат признати или отречени права или факти, релевантни за субективното право по спряното производство /Тълкувателно решение N.8/7.05.14 по тълк.д.№.8/13, ОСГТК на ВКС/. Спирането на това основание позволява съдът, разглеждащ обусловеното дело, да съобрази решението по обуславящото дело – което има значение за правилното му 3 решаване. Връзката на обусловеност е обективна и не зависи от поредността на предявяване на двата иска.

В конкретния случай, макар и двете дела да са образувани във връзка с регресни претенции за обезщетения, предявени от застрахователите по имуществена застраховка, във връзка с обезщетяването на вреди от същото ПТП, такава обективна /а не единствено житейска/ връзка на преюдициалност, не е налице. Всеки споровете има самостоятелен предмет на доказване, огледален на спора, разглеждан в предходно образуваното производство.

Предвид изложеното, съдът намира искането за неоснователно като същото следва да бъде оставено без уважение.

По доказателствените искания:

Страните са представили към исковата молба писмени документи които следва да се приемат като доказателства в производството.

Съдът намира, че доказателствените искания на ищеца и на ответника за събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на по един свидетели по почин на всяка от страните в режим на призоваване за обстоятелствата, свързани с механизма на процесното ПТП, вината на водачите и нанесените вследствие на същото вреди, са допустими, относими и необходими, с оглед на което следва да бъдат допуснати.

Следва да се уважи искането на страните за допускане на САТЕ със задачи, поставени в исковата молба и в отговора.

Делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните, които да бъдат приканени да разрешат правния спор, предмет на делото, по доброволен път.

Така мотивиран, на основание чл. 140, вр. с чл. 146 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за 19.03.2026 г. от 13:25, за която дата и час да се уведомят страните с препис от настоящото определение, а ищецът - и с препис от отговора на исковата молба от ответника.

ОБЯВЯВА на страните проекта за доклад на делото съобразно обстоятелствената част на определението, като им УКАЗВА, че могат да вземат становище по същия най-късно в първото открито съдебно заседание, като предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.В случай, че в този срок страните не представят писмени доказателства или не поискат допускането на гласни доказателствени средства за установяване на обстоятелствата, относно които съдът в писмения доклад е констатирал, че не сочат доказателства, те губят възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.

ДОПУСКА като писмени доказателства по делото представените към 4 исковата молба и отговора на исковата молба писмени документи.

ДОПУСКА събиране на гласни доказателствени средства за установяване механизма на ПТП, вината, както и на нанесените вследствие на същото вреди, чрез разпит на един свидетел при режим на призоваване по почин на ищеца, а именно: М. В. П., с ЕГН****, с адрес: гр.****, телефон:

**********, който да бъде призован на посочения адрес и телефон, а при невъзможност - на установените чрез справка по Наредба 14/2009 г. адреси.

ОПРЕДЕЛЯ депозит за призоваване на свидетеля в размер на 30 евро, вносим от ищеца.

ДА СЕ ПРИЗОВЕ СВИДЕТЕЛЯТ след представяне на платежно нареждане за внесения депозит.

ДОПУСКА събиране на гласни доказателствени средства за установяване механизма на ПТП, вината, както и на нанесените вследствие на същото вреди, чрез разпит на един свидетел при режим на призоваване по почин на ответника, а именно: К. Е. И., ЕГН**********, на следния адрес: гр. ****, тел. **********, който да бъде призован на посочения адрес/телефон, а при невъзможност - на установените чрез справка по Наредба 14/2009 г. адреси

ОПРЕДЕЛЯ депозит за призоваване на свидетеля в размер на 30 евро, вносим от ответника.

ДА СЕ ПРИЗОВЕ СВИДЕТЕЛЯТ след представяне на платежно нареждане за внесения депозит.

ДОПУСКА изслушването на САТЕ със задачите, поставени от ищеца в исковата молба и от ответника в отговора на същата, при депозит в размер на 300 евро. – 150 евро, вносими от ищеца и 150 евро, вносими от ответника, в едноседмичен срок от съобщението.

НАЗНАЧАВА за вещо лице инж. Й. Д. Й..

Вещото лице да се уведоми, че следва да работи по поставената му задача след представен по делото документ за внесен депозит.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за спиране на настоящото производство на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключване с влязло в сила решение на производството по гр.д. № 41038/2023 г. на СРС, 162 с-в.

НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА.

Указва на страните, че доброволното /извънсъдебно/ уреждане на отношенията е най-взаимоизгодният за тях ред за разрешаване на спора.

УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора, при условията на бързина и ефективност, може да бъде използван способът медиация.