Решение № 10 от 13.01.2025, Районен съд - Севлиево

РЕШЕНИЕ

№ 10 гр. Севлиево, 13.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диана Р. Хубенова при участието на секретаря Станислава М. Цонева като разгледа докладваното от Диана Р. Хубенова Гражданско дело № 20234230100945 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по подадена от Т. Б. М., Г. Б. Р. и Б. К. А., искова молба, насочена срещу „ЗД „БУЛ ИНС”, с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, за заплащане на всеки един от ищците сумата от по 20 000 лева - представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие причинената от Т. И. Т., като водач на МПС, смърт на Г.К.Т., баба на ищците, ведно със законната лихва от момента на увреждането - 09.09.2018 г. до окончателното й изплащане.

Ищците извежда съдебно предявените субективни права при твърдения, че на 09.09.2018 г., около 09:30 часа, на път 11-44, километър 19+800, в землището на с. Враниловци, общ. Габрово, пътен участък между с.

Новаковци, общ. Габрово и с. Враниловци, общ. Габрово, при отбивката към язовир Лопушница, след частен недвижим имот, с адрес „Язовира” № 1, при управление на МПС л.а. „М.”, модел ******, с рег. № ЕВ *****, Т. И. Т. нарушил правилата за движение на пътищата чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като се е движил със скорост 123,5 км/ч и при извършване на маневра „изпреварване” на л.а. „Р.”, модел „*****” с рег. № ЕВ *****, управляван от Х.М.М., с ЕГН **********, от гр. Габрово, последвал удар в предно-странична част на завиващия лек автомобил, управляван от Маринов, вследствие на което л.а.

„М.” продължил движението си извън платното за движение в процес на пространствена ротация и водачът по непредпазливост причинил смъртта на Геновева К.а Тсунис, с ЕГН **********.

С Присъда от 02.11.2020 г., постановена по НОХД № 11/2020 г. по описа 1 на Окръжен съд - Габрово, Т. И. Т. бил признат за виновен, поради което на осн. чл. 343, ал. 1, б. „в” във вр. с чл. 342, ал. 1 и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му било наложено наказание една година лишаване от свобода. Присъдата била потвърдена с Решение № 13/25.02.2021 г. на ВТАС, постановено по ВНОХД № 14 по описа за 2021 г.

В исковата молба се сочи, че ищците са внуци на починалата Г.К.Т..

Същите били изключително привързани към баба си, тъй като бидейки родителите им заети с трудова дейност извън пределите на Република България, именно тази баба ги отгледала и възпитала. Връзката помежду им била много емоционална и силна, и макар децата вече пораснали и създали собствени семейства, те поддържали контакт почти ежедневно, заради посочената им изключително силна емоционална връзка. Твърди се, че ищците преживявали много сериозно загубата.

Ищците предявили претенции на основание чл. 380 от КЗ, пред ответното дружество да им бъде заплатено обезщетение за овъзмездяване загубата на морална и финансова опора и подкрепа понесени от ищците, вследствие смъртта на тяхната баба, за шока, който са изживели същите, и непрежалимата трагедия, която са понесли, и която ще понесат в бъдеще. До момента на подаване на исковата молба ответното дружество отказало да им плати обезщетение, поради недоказана близка връзка с починалата.

Претендира се в исковата молба да се постанови решение, с което да се осъди ответника да заплати на всеки от ищците сумата в размер на 20 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие причинената от Т. И. Т., с ЕГН **********, като водач на МПС, смърт на Г.К.Т., баба на ищците, ведно със законната лихва от момента на увреждането - 09.09.2018 г. до окончателното й изплащане.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба, с който предявените искови претенции се оспорват по основание и размер. Ответното дружество навежда доводи за съпричиняване от страна на починалото лице Г.К.Т., а именно – същата пътувала без представен предпазен колан.

Съдът, като съобрази становището на страните, материалите по делото и закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за заплащане на всеки от ищците сумата в размер на 20 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от момента на увреждането - 09.09.2018 г. до окончателното й изплащане, претърпени от ищците вследствие причинената от Т. И. Т., като водач на МПС, смърт на Г.К.Т., баба на ищците, на 09.09.2018 г.

Фактическият състав на правната норма на чл. 432, ал. 1 от КЗ урежда и гарантира правната възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените имуществени и неимуществени вреди срещу 2 застрахователя, с когото делинквентът или отговорно за неговото противоправно деяние лице е сключило договор за застраховка „Гражданска отговорност”, обезпечаваща неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от който възниква имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща следните две групи предпоставки: 1/ застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени или неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение на застрахования и 2/ наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност” между делинквента и застрахователя – ответник.

По делото не е спорно наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка

„Гражданска отговорност” на автомобилистите за процесният автомобил „М.” модел „ ******”, с рег.

№****** управляван от Т. И. Т., и ответника.

Не е спорно по делото, а и видно от представените удостоверения за раждане и удостоверения за наследници, ищците са внуци на Г.К.Т., починала при процесното ПТП.

С влязла в сила присъда от 02.11.2020 г. по НОХД № 11/2020 г. на Окръжен съд - Габрово, Т. И. Т. е признат за виновен за това, че на 09.09.2018 г., около 9:30 ч., на път 11-44 километър 19+800 в землището на с. Враниловци, общ. Габрово, пътен участък между с. Новаковци, общ.

Габрово, с. Враниловци, общ. Габрово, при отбивката към язовир „Лопушница”, след частен недвижим имот с адрес „Язовира” № 1, при управление на МПС л. а. „М.”, модел „С220D”, с ДК № ЕВ *****, нарушил правилата за движение на пътищата, чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, а именно, че при избиране скоростта на движение на водача на ППС. категория „В” е забранено да превишава скоростта от 90 км/ч извън населено място, като се движил със скорост от 123,5 км/ч и при извършване на маневра „Изпреварване-” на л.а. марка „Р.”, модел „*****” с ДК№ ЕВ ******, управляван от Х.М.М. от гр.

Габрово, последвал удар в предно странична част на завиващия лек автомобил, управляван от Маринов, вследствие на което, л.а. „М. ” продължил движението си извън платното за движение в процес на пространствена ротация и водачът по непредпазливост причинил смъртта на Г.К.Т. от гр.Севлиево, с ЕГН **********, която изпаднала от неговия автомобил в който пътувала на предната дясна седалка, без поставен предпазен колан, поради което на осн. чл. 343, ал. 1, б. „в” във вр. с чл. 342, ал. 1 и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК го осъдил на една година лишаване от свобода. Присъдата е потвърдена с решение № 13/25.02.2021 г. на ВТАС постановено по ВНОХД № 14 по описа за 2021 г.

От приетата по делото съдебно-автотехническа експертиза се установява, че л. а. „М.”, модел С ******, с ДК№ ЕВ *****, e бил оборудван с фабрично за предните седалки с триточковои обезопасителни колани с 3 пиропатрон за донатягане на колана при удар, отзад е оборудван за пътниците отляво и отдясно с триточкови колани, а за средния - с двуточков, като ролята му е да задържи човек на мястото му вътре в превозното средство, тъй като при удар на автомобила в препятствие, тялото (заедно с всички незастопорени вещи вътре в колата) продължава да се движи по инерция в посоката на движение на автомобила, докато не срещне съпротивление. В заключението е посочено, че по време на процесното ПТП пострадалата Тсунис не е била с поставен предпазен колан, като това било видно, както от показанията на водача на л. а. „М.”, модел С ******, с ДК ЕВ *****, пред съда, така и от протокол за оглед на л. а. „М.”, модел С ******, с ДК№ ЕВ *****, при който коланът на предна дясна седалка е описан изпънат по страничната колона, като е блокирал в това положение. Вещото лице изрично посочва, че използването на предпазния колан нямало да позволи изпадането на пострадалата Тсунис от купето на автомобила и значително щяла да се намали възможността за нараняване от части на купето на автомобила, като правилно поставен предпазен колан от пострадалата Тсунис не би позволил изпадане на тялото от купето на автомобила, съответно до последвалото притискане на тялото към подлежащия терен при ротацията на л.а. „Мецедес” след удара, съответно пострадалата не би получила такива наранявания. В заключението е посочено още, че пострадалата Тсунис се е возила в л.а. марка „М.”, модел „******”, управляван от Т. И. Т., като същият е могъл да предотврати процесното ПТП, ако се е движил с разрешената максимално допустима скорост от 90 км/ч и е предприел действие за интензивно спиране на автомобила, при което е щял да достигне до мястото на удара в по-късен момент, при което л.а. „Р.” е щял да е напуснал платното за движение и нямало да последва удар. Също така при навременно възприемане на подадения сигнал от водача на л.а. „Р.” и правилна преценка на създалата се ситуация водачът Т. И. Т. могъл да не предприема изпреварване за заобикаляне отдясно. Също така вещото лице сочи, че водачът на л.а. „Р.

*****”, с peг. № ЕВ *****, е могъл да предотврати настъпването на ПТП пропускайки л. а. „М.”, модел С ******, с ДК№ ЕВ *****, преди започване на маневрата „завой наляво”. Вещото лице сочи, че водачът на л. а. „Р. *****” е бил с включени пътепоказатели.

Съдът кредитира изготвеното заключение по назначената експертизи като компетентно изготвено, с необходимите знания и умения.

По делото бяха разпитани свидетелите Т. И. Т., В.А.А. – съпруга на дядото на ищците - А.Х.А., и А.Х.А. – дядо на ищците, като съдът кредитира техните показания, преценени по реда на чл. 172 от ГПК.

От свидетелските показания на свидетеля Т. И. Т. се установява, че на 09.09.2018 г. към 9:30 ч. пътувал сутринта от гр. Севлиево за гр. Габрово. По пътя за с. Враниловци към 9:45 часа имало такси пред свидетеля, което карало близо до него, вдясно до банкета, бавно. Свидетелят сочи, че нямало коли отсреща и предприел маневра да изпревари таксито, като по време на изпреварването таксито започнало да завива наляво, рязко наляво. Свидетелят 4 нямал време да спре, завил наляво и двете коли се ударили. Свидетелят сочи, че неговата кола се завъртяла и настъпило ПТП-то, като свидетелят бил в канавката, с предницата, но пътничката - Г.К.Т. не била до него. Свидетелят започнал да я търси и видял тялото на Г.К.Т., като същата била без колан, тъй като имала „превишени” килограми, както и няколко операции и не слагала колан.

От свидетелските показания на свидетелката В.А.А. - съпруга на дядото на ищците - А.Х.А., се установява, че внуците на Г.К.Т., били много привързани към нея, защото родителите им били често в чужбина и тя се грижила за тях. Свидетелката сочи, че децата на дъщерята на Г.К.Т. /ищците Т.

Б. М. и Г. Б. Р./ тя /починалата/ ги е гледала, те живеели при нея. Свидетелката сочи, че децата приели много емоционално загубата на баба си и според нея едното от тях посещавало психолог, защото не се чувствало добре.

Свидетелката дава сведения, че за ищеца Б. К. А. през деня се грижела майка му, а вечер го оставяла на баба му - Г.К.Т.. Свидетелката сочи, че бащата на децата живеел в гр. Горна Оряховица и бабата по бащина линия нямала физическа възможност и изцяло Г.К.Т. се грижела за тях и те живеели при нея.

Децата ходили на гости в чужбина, но цялото им образование било тук.

От свидетелските показания на А.Х.А. - дядо на ищците, се установява, че децата /ищците/ били много зле след случая. Бабата /Г.К.Т./ ги гледала всичките деца, грижела за тях, тъй като децата били при нея, тъй като родителите им били в чужбина, където работели. Свидетелят твърди, че основно Г.К.Т. се е грижила за ищците, както и че завършили тук образованието си. Свидетелят допълва, че майката на ищеца Б. К. А. не е ходила в чужбина, като през 2018 г. живеел и при баба си - Г.К.Т., и при майка си.