Решение № 5 от 15.03.2022, Районен съд - Котел

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№5 гр. Котел, 15.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОТЕЛ в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Йовка Ж. Бъчварова при участието на секретаря Йордан Ив. Кръстев като разгледа докладваното от Йовка Ж. Бъчварова Гражданско дело № 20212210100217 по описа за 2021 година

Искът е с правно основание чл.135 от ЗЗД. Ищец в производството е Т.

АТ. ЗЛ., а ответници са К. СТ. СТ., дружество „Бургаска солна компания“ ЕООД, С. К. СТ. и „Уникредит Булбанк“ АД.

Ищецът твърди, че ответникът К.С. му дължал сумата 56000.00 лева на основание запис на заповед с падеж 30.07.2015г. Вземането било признато с решение № 48/19.07.2019г, постановено по гражданско дело № 488/2018г на ОС Сливен, потвърдено с решение № 115/18.12.2019г, постановено по въззивно гражданско дело № 388/2019г на Апелативен съд Бургас, недопуснато до касационно обжалване с определение № 83/22.02.2021г, постановено по търговско дело № 695/2020г на ВКС, ІІ т.о.

Със запорно съобщение № 16978/21.06.2018г на ЧСИ Таня Маджарова, рег. № 803 на КЧСИ, бил наложен запор върху дружествените дялове, притежавани от ответника К.С. в дружеството – ответник „Бургаска солна компания“ ЕООД.

Въпреки наложения запор, дружество „Бургаска солна компания“ ЕООД, действащо чрез управителя си К.С., продало на ответника С.С. – син на ответника К.С., собствеността върху недвижим имот, находящ се в урбанизираните територии на село Жеравна, община Котел, заснет с идентификатор № *** по кадастралната карта на селото, с площ 1

507 кв.м, в който били построени следни сгради : паянтова еднофамилна жилищна сграда на два етажа, заснета с идентификатор № ***, състояща се от първи етаж със застроена площ 117 кв.м, състоящ се от четири стаи, салон, стълбище и санитарен възел, и втори етаж със застроена площ 117 кв.м., състоящ се от четири стаи, салон и стълбище; едноетажна паянтова лятна кухня, заснета с идентификатор № *** със застроена площ 30 кв.м., състояща се от една стая; едноетажна паянтова сграда – навес, заснета с идентификатор № *** със застроена площ 30 кв.м; едноетажна паянтова сграда – склад, заснета с идентификатор № *** със застроена площ 6 кв.м, при граници на целия имот : ПИ №№ ***, ***, ***, *** и

***. Договорът бил сключен под форма на нотариален акт № 197, том І, рег. № 1214, нотариално дело № 187/10.07.2019г на нотариус Красимир Панайотов, рег. № 667 на Нотариалната камара, с район на действие този на РС Котел. Цената на сделката била 3500.00 лева.

С нотариален акт № 179, том ІІ, рег. № 2005, нотариално дело № 386/2019г на същия нотариус, ответникът С. С. учредил в полза на ответника „Уникредит Булбанк“ АД договорна ипотека върху описания недвижим имот, като обезпечил вземанията на банка по договор за банков револвиращ кредит № 0101/424/13112019 от 13.11.2019г, по силата на който „Уникредит Булбанк“ АД предоставило на кредитополучателя „Виа Салариа“ ЕООД, представлявано от С.С., и солидарния длъжник С.С. револвиращ кредит в размер на 400000.00 лева.

Ищецът счита, че двете сделки – за покупко-продажба и за ипотека, го увреждат, тъй като осуетявали възможността му да насочи изпълнение върху имота. Твърди, че ответникът С.С. бил син на ответника К.С. и следвало да се приложи презумпцията за знание за увреждане.

Моли съда да обяви на основание на чл.135 от ЗЗД и двете сделки за относително действителни в отношенията между ищеца и страните по сделките.

Заявена е претенция за присъждане на разноските по делото.

В срока по чл.131 от ГПК са постъпили отговори и от четиримата ответници.

Отговорите на ответниците К.С. и дружество „Бургаска солна 2 компания“ ЕООД са обективирани в общ документ : Оспорва се активната легитимация на ищеца да атакува сделките, тъй като не бил кредитор на някоя от страните по тях. Прехвърлител по първата сделка било дружеството, а не ответникът К.С., спрямо когото ищецът имал вземане. Налагането на запор върху дружествените дялове на ответника К.С. в „Бургаска солна компания“ ЕООД не придавало на ищеца качеството на кредитор на дружеството. Чрез избрания от ищеца процесуален ред не можело да се стигне до целения от него резултат, тъй като той не би се удовлетворил от изпълнение върху имота. Дружеството „Бургаска солна компания“ ЕООД не било в производство по ликвидация и ако такова бъде открито, ищецът не би се конкурирал с неговите кредитори и би се удовлетворил едва след като кредиторите бъдат удовлетворени.

Правят се следните възражения и оспорвания :

Ищецът не бил кредитор на прехвърлителя „Бургаска солна компания“ ЕООД.

Към датата на първата сделката – 10.07.2019г, вземането на ищеца към К.С. не било изискуемо и ликвидно.

Сделката не била увреждаща интересите на кредитора – ищец.

Презумпцията за знание не била приложима, предвид разрешенията в ТР № 3/15.11.2013г на ВКС по тълкувателно дело № 3/2013г, ОСГТК.

Ответникът К.С. бил изразил волята на юридическото лице, което представлявал, а не своята собствена воля.

Следвало да се докаже целта за увреждане, която не се презюмирала.

Моли за отхвърляне на предявения иск.

Ответникът С.С. е подал отговор, в който се оспорва ищецът да е кредитор на ответника „Бургаска солна компания“ ЕООД. Оспорва да е знаел за наличие на вземане на ищеца към ответника К.С.. Презумпцията за знание била неприложима, тъй като едната страна по договора за покупко-продажба била юридическо лице, което а приори изключвало възможността на родство.

Липсата на знание за увреждане се отнасяла и до договора за ипотека.

Моли за отхвърляне на предявения иск и за присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът „Уникредит Булбанк“ АД също оспорва у ищеца да е 3 налице правен интерес, тъй като бил кредитор на ответника К.С., а не на прехвърлителя по сделката „Бургаска солна компания“ ЕООД.

Възразява се срещу редовността на исковата молба.

Правят се следните възражения и оспорвания :

Ищецът не бил кредитор на „Бургаска солна компания“ ЕООД, въпреки наложения запор върху дяловете на ответника К.С. в дружеството, откъдето следвал и извод за липса на увреждане. Щом като първата сделка била действителна, такава се явявала и следващата сделка за ипотека.

Договорът за ипотека бил възмезден, тъй като обезпеченият договор за кредит не би бил сключен, без да е сключен договорът за ипотека.

Възмездността на договора за ипотека изключвала приложението на презупмцията за знание и било в тежест на ищеца да го докаже.

Моли за отхвърляне на предявения иск и за присъждане на направените разноски.

С определение № 145/26.10.2021г, постановено по реда на чл.140 от ГПК, са разрешени предварителните въпроси по редовността на исковата молба и по допустимостта на предявения иск, вкл. и тези, повдигнати от ответника „Уникредит Булбанк“ АД с отговора срещу исковата молба.

В съдебно заседание ищецът Т.З. се явява лично и се представлява от адвокат Д. П. от АК Бургас, която поддържа предявения иск. Разноските се претендират по списък.

Ответникът „Бургаска солна компания“ ЕООД се представлява от представителя по закон К.С. и по пълномощие от адвокат М. Г. от АК Бургас, която поддържа отговора и направените с него възражения и оспорвания.

Ответникът К.С. се явява лично и се представлява от адвокат М. Г. от АК Бургас, която поддържа отговора и направените с него възражения и оспорвания.

Ответникът С.С. не се явява. Представлява се от адвокат М. Г. от АК Бургас, която поддържа отговора и направените с него възражения и оспорвания.

Ответникът „Уникредит Булбанк“ АД не изпраща представител в съдебно заседание. Отговорът и направените с него възражения и оспорвания се поддържат чрез писмени становища, подадени от представителя по 4 пълномощие – адвокат Димитър П. от САК. Разноските се претендират по списък.

В срока по чл.149, ал.3 от ГПК адвокат П. и адвокат П. представят писмени бележки, в които развиват подробни съображения по съществото на спора.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна :

Ответникът К.С. е управител и едноличен собственик на капитала на ответното дружество „Бургаска солна компания“ ЕООД със седалище и адрес на управление в село Жеравна, община Котел.

Ответникът К.С. е баща на ответникът С.С..

Ответникът С.С. е управител и едноличен собственик на капитала на дружество „Виа салариа“ ЕООД със седалище в град Бургас.

С решение № 48/19.07.2019г, постановено по гражданско дело № 488/2018г на ОС Сливен, потвърдено с решение № 115/18.12.2019г, постановено по въззивно гражданско дело № 388/2019г на Апелативен съд Бургас, недопуснато до касационно обжалване с определение № 83/22.02.2021г, постановено по търговско дело № 695/2020г на ВКС, ІІ т.о, било признато за установено на основание чл.422 от ГПК в отношенията между ищеца Т.З. и ответника К.С., че ответникът К.С. дължи на ищеца Т.З. сумата 56000.00 лева ведно със законната лихва от 18.04.2018г до окончателното ù изплащане, на основание запис на заповед от 13.05.2015г, за което в полза на ищеца била издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по частно гражданско дело № 186/2018г на РС Котел.

Ответникът К.С. бил осъден да заплати на ищеца разноски в общ размер 5940.00 лева.

Въз основа на издадения по заповедното производство изпълнителен лист било образувано изпълнително дело № 20188030401065 на ЧСИ Таня Маджарова, рег. № 803 на КЧСИ, с район на действие този на ОС Бургас.

Със запорно съобщение № 16978/21.06.2018г, изпратен до Търговския регистър, ЧСИ наложил запор върху всички дружествени дялове, притежавани от ответника К.С. в „Бургаска солна компания“ ЕООД, до 5 размера на дължимата към 21.06.2018г от ответника К.С. сума в общ размер 80637.05 лева.

Към него момент ответникът „Бургаска солна компания“ ЕООД бил собственик на недвижим имот, находящ се в урбанизираните територии на село Жеравна, община Котел, заснет с идентификатор № *** по кадастралната карта на селото, с площ 507 кв.м, в който били построени следни сгради : паянтова еднофамилна жилищна сграда на два етажа, заснета с идентификатор № ***, състояща се от първи етаж със застроена площ 117 кв.м, състоящ се от четири стаи, салон, стълбище и санитарен възел, и втори етаж със застроена площ 117 кв.м., състоящ се от четири стаи, салон и стълбище; едноетажна паянтова лятна кухня, заснета с идентификатор № *** със застроена площ 30 кв.м., състояща се от една стая; едноетажна паянтова сграда – навес, заснета с идентификатор № *** със застроена площ 30 кв.м; едноетажна паянтова сграда – склад, заснета с идентификатор № *** със застроена площ 6 кв.м, при граници на целия имот : ПИ №№ ***, ***,

***, *** и ***. Описанието е съобразно отразяването на имота и сградите в кадастралната карта на село Жеравна, одобрена със заповед № РД-18-11/30.03.2005г.

Във връзка с бизнес дейността на дружество „Виа салариа“ ЕООД, през 2019г били предприети преговори от страна на управителя му – ответника С.С., както и от ответника К.С., с клона на „Уникредит Булбанк“ АД в град Бургас. Тъй като се договарял кредит в размер на 400000.00 лева с кредитополучател дружество „Виа салариа“ ЕООД, банката поставила условие за предоставяне за надлежно и достатъчно обезпечение. На банката било предложено обезпечение под формата на ипотека върху описания имот в село Жеравна, която да се учреди от страна на собственика „Бургаска солна компания“ ЕООД. Тъй като обаче юридическите консултанти на банката установили запора върху дяловете, притежавани от К.С. в посоченото ЕООД, преценили, че евентуална ипотека би била уязвима, поради което препоръчали вдигане на наложения запор.

С молба от 28.05.2018г ответникът К.С., като длъжник по описаното по – горе изпълнително дело, поискал вдигане на наложения върху дяловете запор и замяната му с депозит на сумата по записа на заповед по сметка на 6

ЧСИ до приключване на исковото производство. Ищецът Т.З., като взискател по изпълнителното дело, дал съгласие за вдигане на запора. На 11.06.2019г ЧСИ издал в полза на К.С. удостоверение № 14745, че след постъпване на сумата по дълга в размер на 70476.39 лева по набирателната сметка на ЧСИ, запорът върху дяловете ще бъде вдигнат. Междувременно обаче от страна на банката предложили на ответниците К.С. и С.С. последният да придобие собствеността върху имота в село Жеравна и поради тази причина запорът върху дяловете не бил вдигнат, вкл. и към момента https://portal.registryagency.bg/CR/Reports/ActiveConditionTabResult? uic=***.