Акт от 12.11.2019, Окръжен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

№І-143 12.11.2019 година, гр.Бургас

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Бургаският окръжен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на шести ноември през две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Мариана Карастанчева

ЧЛЕНОВЕ: 1.Пламена

Върбанова

2.мл.с.Марина

Мавродиева с прокурора……………….. при секретаря Ани Цветанова, като разгледа докладваното от съдия Пламена Върбанова въззивно гражданско дело № 1429 по описа на Окръжен съд-Бургас за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото пред настоящата съдебна инстанция е с правно основание чл. 258 ГПК и сл. и е образувано по въззивна жалба на Застрахователна компания „ЛЕВ ИНС“ АД с ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление: гр.София,бул.“Черни връх“№51Д, представлявано от изпълнителния си директор, чрез адвокат Станислава Райчева със служебен адрес:гр.София 1606, ул.“Владайска“№49, ет.1, ап.1, срещу Решение № 1742/08.07.2019г., постановено по гр.д.№ 9390/2018г. по описа на РС-Бургас, с което въззивникът-ответник е осъден да заплати на С.Г.Д. *** обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5000 лева, причинени в резултат на ПТП,настъпило на 05.01.2014г. около 18,40 ч. в гр.Бургас,ул.“Димитър Димов“ срещу блок 33 на ж.к.“Зорница“, с участието на л.а. „Форд“ с рег.№ А9039 КХ , от което последвала смъртта на ****** й А. Д. и за което с влязла в сила присъда по НОХД№1269/2015г. на БОС е признат за виновен застрахования в ответното дружество водач на МПС-А. П. Щ., както и законната лихва върху присъденото обезщетение, начиная от 20.12.2015г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ

ИСКА ЗА ЗАКОННА ЛИХВА ВЪРХУ ОБЕЗЩЕТЕНИЕТО ЗА ПЕРИОДА ОТ 10.01.2014Г. ДО

19.12.2015Г. КАТО ПОГАСЕН ПО ДАВНОСТ;присъдени са разноски в полза на ищцата в размер на 1000 лева.

От въззивното дружество се обжалва първоинстнационното решение в частта, с която искът е уважен над размера от 3000 лева обезщетение за неимуществени вреди до присъдената сума от 5000 лева, ведно със законната лихва върху главницата от 20.12.2015г. до окончателното плащане.Твърди се, че в тази част съдът не мотивирал решението си досежно определяне размер на обезщетението над 3000 лева, като не аргументирал и анализирал фактите, възоснова на които изградил своята преценка. Въззивникът намира сумата от 5000 лева за прекомерно завишена и некореспондираща на реално причинените вреди, изразяващи се в причинени душевни болки и страдания, а така също и съобразно икономическите условия на живот в страната.Моли се отмяна на решението в обжалваната му част и присъждане на разноските за настоящето производство.В проведеното пред БОС открито съдебно заседание въззивното дружество не се представлява.

Постъпил е писмен отговор по въззивната жалба от С.Г.Д. чрез процесуалния й представител адвокат Мария Димитрова с адрес за кореспонденция- гр.Бургас,ул.“Оборище“№90, ет.1, в който се заявяват доводи за неоснователност на въззивната жалба и се изтъкват конкретни факти, обосноваващи причинените в резултат на ПТП-то и смъртта на ******та на въззиваемата дешувни болки и страдания.Конкретни възражения се заявяват срещу твърденията на въззивника- за несъобразяване размера на обезщетението с икономическата обстановка в страната , моли се оставяне въззивната жалба без уважение.В проведеното пред БОС открито съдебно заседание Въззиваемата С.Д. се явява лично и се представлява от адвокат Мария Димитрова, която моли потвърждаване на обжалваното решение като сочи, че във въззивната жалба не се съдържат никакви конкретни доводи срещу първоинстанционното решение, както и защо се счита размерът на обезщетението за прекомерно завишен.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид твърденията на страните, събраните по делото доказателства и въз основа на приложимите разпоредби на закона, намира за установено следното:

Предявените пред Районен съд - гр.Бургас искове са с правно основание чл.432,ал.1 във вр.с чл.498,ал.3 от КЗ и чл.86,ал.1 от ЗЗД.

Обжалваното решение е валидно, процесуално допустимо и правилно в обжалваната част , поради което следва да бъде потвърдено, като въззивният съд изцяло препраща към мотивите на първоинстанционния съд, като по този начин ги прави свои мотиви, без да е нужно да ги преповтаря - съгласно процесуалната възможност за това, изрично установена с разпоредбата на чл.272 ГПК във вр. с чл.235 от ГПК.

В допълнение към тях и в отговор на доводите на жалбоподателя, наведени във въззивната жалба, въззивният съд намира за необходимо да изложи следното:

Безспорен е факта, че с влязла в сила присъда по нохд № 1269 /

2015 г. на БОС,лицето А. П. Щ. е признат за виновен в това, че на 05.01.2014г., около 18.40 часа, в гр. Бургас, на ул. Димитър Димов“, срещу бл.37 в ж.к.“Зорница“, при управление на лек автомобил "Форд“ с рег. № 9039 КХ, нарушил правилата за движение, и по - конкретно чл.

119, ал. 1 от ЗДвП: " При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре.

", като допуснал настъпване на ПТП и по непредпазливост причинил смъртта на преминаващата по пешеходната пътека А. Г.Д. - престъпление по чл.

343, ал. 3, предл. последно, б.

"Б", предл. първо, вр. с чл.

342, ал. 1 от НК, вр. с чл.

119, ал. 1 от ЗДвП, вр. с чл.

58а, ал. 1 от НК.

Починалата е ****** на ищцата С.Г.Д., което е безспорно установено от представените удостоверения за раждане на двете,ценени от съда като официални свидетелстващи документи.

Обезщетяването на претърпените неимуществени вреди се извършва при прилагането на критерия по чл. 52 ЗЗД /за определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди/, нормативно определените лимити за отговорността на застрахователя, макар и да не са пряк израз на принципа на справедливост, следва да бъдат взети предвид при отчитане на конкретните икономически условия, имащи значение за формирането на този критерий (решение № 215/3.02.2017 г. на ВКС по т. д. № 2908/2015 г., І т. о., определение № 44/30.01.2017 г. на ВКС по т. д. № 454/2016 г., І т. о.).

Няма спор и че двете ****** са живели заедно на един адрес,починалата е по-малката ****** и разликата в годините между двете са били около 6 години, което сочи на създадена много близка емоционална връзка и привързаност. Неочакваната и нелепа смърт на по-малката ****** и то на такава ниска възраст /едва на 18 години/ безспорно представлява изключителен шок и стрес за ищцата, което безспорно се установява от показанията на разпитаните по делото от районния съд свидетели и за което сумата от 5000 лева би било справедливо обезщетяване на преживените стрес, мъка и болка.

По изложените съображения и като препраща към мотивите на районния съд по реда на чл.272 ГПК съдът намира решението в обжалваната част за законосъобразно, правилно и обосновано, което налага потвърждаването му.

На основание чл.81 ГПК съдът следва да се произнесе по въпроса за разноските,като с оглед изхода на спора и на основание чл. 78,ал.1 ГПК в полза на въззивното дружество не следва да се присъждат разноски; въззиваемата страна не е претендирала присъждане на разноски.

Мотивиран от изложеното Бургаският Окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА

Решение №

1742/08.07.2019г., постановено по гр.д.№ 9390/2018г. по описа на РС-Бургас в обжалваната част.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Членове:1/

2/мл.с.