Решение № 1543 от 09.05.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1543 гр. Варна, 09.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 18 СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Йоана Н. Вангелова при участието на секретаря Антоанета Ив. Димитрова като разгледа докладваното от Йоана Н. Вангелова Гражданско дело № 20223110116054 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ във вр. с чл. 49 ЗЗД.

Ищецът „З.к. Л. И.“ АД твърди, че на 05.02.2017 г., около 16.00 часа, в к.к. *******, на паркинг пред хотел „К.“, стопанисван от ответника „К. м.“ ООД, от покрива на хотелския комплекс се свлякла снежна маса върху предната част на лек автомобил марка „Фолксваген“ модел „Туарег“ с peг. № *******, вследствие на което били нанесени материални щети по предния капак и предната декоративна решетка на автомобила. Сочи, че за настъпилото произшествие бил съставен протокол от управителя на хотелския комплекс.

Във връзка с горното при застрахователя била образувана щета № 20011361-17-401886 по имуществена застраховка „Каско“ на МПС, полица № 93001610021345, със срок на валидност от 22.03.2016 г. до 21.03.2017 г. При извършения оглед на автомобила били констатирани щети, като въз основа на възлагателно писмо автосервиз „К. г. В.“ ЕООД извършил ремонта, за което на 16.01.2018 г. ищцовото дружество му изплатило сума в размер на 4023.16 лева. Поддържа, че с изплащането на застрахователното обезщетение „З.к. Л.

И.“ АД е встъпил в правата на застрахованото лице срещу причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.

Обосновава наличието на основание за ангажиране отговорността на ответното дружество, като се позовава на Наредба № 1 за осигуряване на обществения ред на територията на Община С. и Заповед № PC0004/06.01.2016 г. на Кмета на Община С.. Сочи, че същите вменяват 1 задължение на собствениците на търговски обекти и стопанисващите ги лица да организират почистването на сняг от прилежащата им територия и да събарят по безопасен начин надвисналия сняг и ледени висулки.

Отправя искане до съда за приемане за установено, че „К. м.“ ООД дължи на „З.к. Л. И.“ АД сумата от 4043.16 лева, включваща изплатено застрахователно обезщетение в размер на 4023.16 лева и ликвидационни разноски в размер на 20 лева, въз основа на сключен договор за имуществена застраховка „Каско”, застрахователна полица № 93001610021345, със срок на валидност от 22.03.2016 г. до 21.03.2017 г., за нанесени щети на л.а.

„Фолксваген Туарег” с рег. № *******, на 05.02.2017 г. в к.к. *******, вследствие на свличане на снежна маса от покрива на хотел „К.“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 05.09.2022 г. до окончателното погасяване на задължението, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр. дело № 12172/2022 г. по описа на ВРС.

Претендира присъждане на извършените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявения иск по основание и размер. Оспорва дружеството да е собственик на търговски обект в хотел „К.“, к. к. П.***. Счита, че представеният с исковата молба протокол не обвързва „К. м.“ ООД, тъй като същият не е подписан от никой от управителите на дружеството. Оспорва получаването на покана за доброволно изпълнение на претендираната сума.

Прави възражение за погасяване по давност на вземането. Оспорва положените за застрахован подписи в приложените към исковата молба описзаключение от 06.02.2017 г. и опис-заключение от 17.02.2017 г. да са изпълнени от собственика на процесния автомобил.

Твърди, че гостите на хотела се посрещат от негов служител, който ги уведомява за падащи снежни/ледени маси от покривните части и др. съоръжения в околността и посочва къде следва да се паркират автомобилите, съотв. къде паркирането е забранено. Наред с това на сградата на хотела и в нейните околности са разположени множество специални обозначения, предупреждаващи за опасност от падане на сняг/ледени висулки и указващи, че паркирането непосредствено до сградата е забранено. Заявява, че водачът на процесния автомобил е бил уведомен писмено и устно за опасността от падане на снежни и ледени маси, като не се е съобразил с това. Поради това поддържа, че последният е виновен за евентуално настъпилите щети по собствения му автомобил.

Моли предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

От приложеното ч. гр. д. № 12172 по описа за 2022 г. на ВРС, 18 състав, се установява, че в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу ответника за сумaтa, предмет на настоящото 2 производство, срещу която в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е постъпило възражение от длъжника.

Към исковата молба е приложена застрахователна полица № 93001610021345/21.03.2016 г. /л. 8/, от съдържанието на която се установява, че между ищеца и „А.“ ООД е сключен договор за имуществена застраховка „Каско“ на лек автомобил „Фолксваген Туарег” с рег. № *******, със срок на действие от 22.03.2016 г. до 21.03.2017 г. Изрично е вписано, че застраховката се сключва при условията на Клауза 1 , която съгласно представените общи условия на застрахователя /л. 24-30/ включва застрахователно покритие за тежест от естествено натрупване на сняг/лед и падане на предмети вследствие на това.

Към писмените доказателства по делото е приобщено уведомление за настъпило застрахователно събитие по горепосочената застрахователна полица от 06.02.2017 г. /л. 6/, подадено от С. М. Д.. Към същото е приложен протокол, издаден от управителя на хотел „К.“, с който е потвърдено, че в периода 04-10.02.2017 г. С. Д. е бил гост на хотел „К.“ в к.к. П.***. Посочено е, че по време на престоя му автомобил „Фолксваген Туарег” с рег. № ******* е бил паркиран пред хотела, като на 05.02.2017 г. при свличане на снежна маса и лед върху предната част на автомобила същият е бил увреден.

Въз основа на така подаденото уведомление е образувана щета № 20011361-17-401886, в рамките на която са извършени огледи на автомобила на 06.02.2017 г. и 17.02.2017 г. /л. 10-11/ и е изготвен доклад по щета /л. 12/, с който е определено застрахователно обезщетение в размер на 4023.16 лева. С писмо от 13.02.2017 г. „З.к. Л. И.“ АД е възложило на „К. г. В.“ ЕООД ремонта на процесния автомобил /л. 15/. За извършването му е издадена фактура от 11.04.2017 г. за сумата от 4023.16 лева /л. 16/. С преводно нареждане от 16.01.2018 г. посочената сума е заплатена от застрахователя /л.

17/.

До ответника е изправена регресна покана, с която дружеството е поканено да заплати в 10-дневен срок от получаване на писмото изплатеното от застрахователя по горната щета застрахователно обезщетение в размер на 4023.16 лева, както и направените ликвидационни разноски в размер на 20 лева. Към поканата е приложена товарителница, от която е видно, че изпратеното от застрахователя писмо е връчено на адрес: к. к. П.***, хотел „К.“ на 03.03.2018 г.

От ищеца е представена извадка от Националния туристически регистър по партидата на хотел „К.“ /л. 64/. В него като собственик на част от апартаментите в хотела е посочено „К. п.“ ООД, а като стопанисващ – ответникът „К. м.“ ООД. Видно от коментираното писмено доказателство, удостоверението за категория на хотела е издадено на 22.02.2019 г.

По делото е назначена съдебна автотехническа експертиза, заключението по която съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, подробно и обосновано. Според вещото лице механизмът на настъпване на процесните увреждания е следният: от неподвижно положение на процесния автомобил са нанесени материални щети в предната му част, 3 вследствие на упражнен натиск с моментно усилие, породен от пропадане на снежна маса от голяма височина, която от своя страна нанася поражения върху хоризонталните повърхнини на детайлите. Посочено е, че настъпилите щети съответстват на описания в исковата молба механизъм. Вещото лице сочи, че пазарната стойност на щетите към датата на настъпване на застрахователното събитие съответства на стойността на представената от ищеца фактура за сумата от 4023.16 лева. Излага, че претендираните от застрахователя ликвидационни разноски в размер на 20 лева съответстват на обичайните такива.

Изслушано в съдебно заседание, вещото лице поддържа заключението.

От показанията на разпитаните по делото свидетели , които съдът кредитира в пълнота като подробни и кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства, се установяват следните обстоятелства:

Ангажираният от ищцовото дружество свидетел С. М. Д. излага, че през 2017 г. процесният автомобил претърпял инцидент пред хотел „К.“ в к.к.

П.***. Излага, че по време на престоя му служител го информирал, че е паднал сняг от покрива върху автомобила, който бил паркиран пред хотела.

Заявява, че когато отишъл да го огледа, автомобилът вече бил почистен, като били видими увреждания по предния капак и предната решетка. Сочи, че по телефон заявил щетата пред застрахователя, а след това посетил офис на дружеството в гр. С., където бил съставен опис на щетите. Потвърждава, че лично е подписал представения по делото опис-заключение от 06.02.2017 г.

Заявява, че не е присъствал при съставяне на втория опис-заключение. Св. Д. твърди, че не си спомня да е имало табели, указващи за опасност от падащи предмети или забраняващи паркирането на мястото, където се е намирал автомобилът при настъпване на щетата. Заявява, че няма спомен служител на хотела да му е указал къде следва да паркира, респ. за забрана да се паркира на определени места около хотела.

По искане на ответника са разпитани свидетелите Й. Д. Х. – собственик на апартамент в сградата на хотел „К.“ от 2015 г., и В. Б. Н., която ежегодно посещава комплекса. От техните показания става ясно, че хотел „К.“ е апартхотел, като апартаментите в него са собственост на множество различни лица. И двете свидетелки сочат, че паркирането в непосредствена близост до хотела е забранено, като има поставени множество табели, указващи за забраната, както и за опасността от падащ сняг и лед. Наред с това заявяват, че служителите на хотела правят забележка на гостите, които нарушават забраната за паркиране. Излагат, че местата за паркиране са в подземен паркинг, както и на открит паркинг, който се намира в началото на комплекса, преди сградата на хотела.

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Както по-горе бе изложено, в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу ответника за сумата, предмет на настоящото производство, срещу която в срок е постъпило възражение от 4 длъжника. В изпълнение указанията на съда заявителят в законоустановения преклузивен срок е предявил установителен иск за вземането. Поради изложеното съдът намира, че се породил правен интерес от провеждане на настоящото производство и същото е допустимо.

За да бъде уважен предявеният иск, следва да се установи наличието на следните материалноправни предпоставки: 1) наличието на валидно облигационно правоотношение по договор за имуществена застраховка между застрахователя и собственика на увредената вещ; 2) възникването на застрахователно събитие – покрит риск по застрахователния договор; 3) настъпили вреди, които да се намират в причинно-следствена връзка със застрахователното събитие; 4) изплащането на застрахователно обезщетение;

5) основание за ангажиране гражданската отговорност на причинителя на вредата.

Съществуването на облигационно отношение между „З.к. Л. И.“ АД и собственика на увредения автомобил се установява по безспорен начин от представената от ищеца застрахователна полица.

От показанията на разпитания свидетел С. Д. и заключението по съдебната автотехническа експертиза се потвърждава, че на посочената в исковата молба дата, в рамките на застрахователното покритие, вследствие на свличане на сняг от покрива на хотел „К.“ в к.к. П.*** са причинени процесните увреждания по автомобила. Представени са писмени доказателства за заплащането на застрахователно обезщетение в размер от 4023.16 лева.